Category Archives: Media Law

Френската обществена телевизия – с виртуална реалност

Френската обществена телевизия France Télévisions ще направи достъпни всички мачове от турнира Roland Garros на живо на различни платформи.

Мачовете ще бъдат предавани по трите национални канала France 2, France 3 и France 4, както  и на специалния сайт. Мачовете на седем корта ще бъдат следени чрез специална седем-екранна мозайка.

Но това, което по-специално  е за отбелязване, е виртуалната реалност.  Не за пръв път спортни състезания са момент, в който влизат в действие нови технологии, така беше виртуалната реклама по време на Пробега на мира преди години. Когато още беше незаконна.

Нещо повече, освен France Télévisions и Eurosport обяви, че предоставя на зрителите приложение Eurosport VR, което ще изпрати зрителите право към сърцето на действието и ще им позволи да бъдат по-близо от всякога до своите герои.

Приложението е достъпно тук (за мобилни устройства с iOS) и тук (за мобилни устройства с Android).

Телевизията не е, каквато беше.

 

 

Dоклад за прилагането на Хартата на основните права на ЕС през 2015 г.

С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно обвързваща.

Европейската комисия публикува  своя доклад  за прилагането на Хартата на основните права на ЕС през 2015 г. В доклада се прави преглед на прилагането на основните права в контекста на редица политики на ЕС и в държавите от ЕС.

Колоквиуми

В тазгодишния доклад се отделя специално внимание на първия годишен колоквиум относно основните права, който се състоя през октомври 2015 г. на тема „Толерантност и уважение:предотвратяване и борба с антисемитизма и омразата срещу мюсюлманите в Европа“, и се прави преглед на ключовите действия, които Комисията е предприела.

По време на втория годишен колоквиум относно „Медийния плурализъм и демокрацията“, който ще се проведе в Брюксел на 17 и 18 ноември 2016 г., ще бъде обсъждана ключовата роля на свободните и плуралистични медии, и по-специално на цифровите медии, в демократичните общества. Комисията публикува обществена консултация.

Изменителен закон на Закона за радиото и телевизията

На сайта на Народното събрание е публикуван Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Той има  мотиви в едно изречение:

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

и единствена разпоредба:

В случай, че при изтичане на мандата на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, изборът по ал. 1 не е осъществен, те (кои те?) продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите генерални директори.

Вносителите – ДПС, Атака, БСП, България без цензура (БДЦ), РБ/СДС, АБВ, ГЕРБ, ПФ. Мотивите настояват, че разпоредбата е сервизна, нищо лично. Бърза се – законопроектът е внесен на 20 май и ще се гледа веднага след 24 май. Тъй като конкурсът за генерален директор на БНР приключи с успешен избор,   бързането е свързано с конкурса за БНТ.  В тази посока бяха  подгряващите публикации, които съветваха СЕМ  да удължал мандатите с 6 или 12 месеца – защото регулаторът нямал опит, защото преди избори щяло да настъпи търгуване за управленски постове в обществените медии, и  защото през това време можело да се подготви нормативно конфигурацията с творческите синергии (обединяването).

Разбира се, това не може да се напише официално в мотиви.  В мотивите е записано, че основната  – това  се  е видяло малко на вносителите  – и са добавили  единствена  – цел е сервизна.

Развитието на конкурсната процедура ще покаже има ли неосновна цел на този законопроект. СЕМ е на ход.

Същите разсъждения – с малко повече думи в този разговор в Култура в броя от 1 юли 2016.

 

 

Новата стратегия на Би Би Си

На фона на разговорите у нас за бъдещето на обществените медии в Лондон беше публикувана дългоочакваната Бяла книга за Би Би Си.

Според очакванията основните въпроси са три – класическите – финансирането, управлението и независимостта, съдържанието. Би Би Си е обществената медия с отличаващо  се качество. И ако има образци – британската обществена медия е несъмнен образец, не само на думи – има смисъл да се изучава самият начин, по който се работи за независимост и качество.

Истински урок е  начинът на подготовка на стратегията за обществената медия. И друг път е ставало дума – не всяко изказване на хора е обществена консултация. Ето как е структурирано общественото обсъждане, водещо към приемане на актуализираната стратегия на Би Би Си:

(1) Регулаторът изготвя доклади за изпълнението на мисията на Би Би Си, изготвени са три, ето третия (2015) – което показва, че в ОК има система за оценяване на изпълнението на мисията на обществената медия чрез експерти и чрез изследване на общественото мнение – най-накрая някога това би трябвало да е на дневен ред и тук.

(2) Зелена книга за Би Би Си – основа за провеждане на обществена консултация за бъдещето на Би Би Си (2015)

(3) Отговор на управлението на Би Би Си (1.4MB) – и приложения, на основата на които е изготвен отговорът (2015):

(4) Парламентарната комисия по темата – април 2016

(5) Бяла книга за Би Би Си (12 май 2016)

И ако в България не се прави така, както в Обединеното Кралство (стриктни правила за мисия и финансиране), първата причина е, че няма воля да се прави така. А чак втората и третата – че нямаме капацитета, традициите, експертизата, данните и пр. на британците.

152а от Закона за кредитните институции

През януари 2016 УС на БНБ взе решение да предложи промени на нормативни актове във финансовата сфера, включително

Отпадане на чл. 152а от Закона за кредитните институции, според който централната банка може да налага глоби и имуществени санкции за разпространяване на невярна информация, чието приложение е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор.

Предложените промени ще бъдат изпратени на министъра на финансите.

 

Става въпрос за не-медийните закони,  които се прилагат така, че създават много проблеми на медиите.

  • Друг пример е законът, прилаган от КФН на Стоян Мавродиев – Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
  • А чл. 326 от Наказателния кодекс –  до две години затвор за този, който предава неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога – с идея  да се прилага по отношение на медиите, които всявали паника?
  • А чл. 339а от Наказателния кодекс – за използване на специални технически средства – повече от десет години отлежава идеята да се отдели в отделна разпоредба използването, когато има  преобладаващ обществен интерес.

 

Но първо:  защо не се внася законопроект за чл. 152а ЗКИ?

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

*Един текст, който написах за Капитал:  за озадачаващия опит на един френски мениджър да обясни наложена цензура с факта, че е французин:

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

 

Поводът:   заличаване и частично възстановяване на масив от карикатури и други публикации, свързани с карикатуриста Чавдар Николов и Нова броудкастинг груп. Главният изпълнителен директор Дидие Щосел  пое цялата отговорност със следното обяснение –

за  начина, по който управлявах случая с договора за неговите карикатури. Като чужденец, и съм напълно наясно, че това не е извинение, аз прецених грешно начина, по който моето решение ще бъде разбрано, както и за интерпретациите, които ще провокира. Техническите грешки, които се случиха междувременно, само засилиха създаденото впечатление. Още веднъж поднасям извиненията си и поемам цялата отговорност.

 

 

ВАС: две определения по жалби срещу СЕМ

Ръководствата на БНТ и БНР и кандидатите за участие в ръководствата са създали вече известна съдебна практика, която сега се обогатява с нови две определения на ВАС по жалбите на генералния директор на БНР Радослав Янкулов.

Определение на ВАС по 22 април по жалбата на Радослав Янкулов срещу Решение № РД-05-58/ 22 март 2016 г. на Съвета за електронни медии, с което е обявен конкурс за избиране на генерален директор на Българското национално радио и е приета процедура за провеждане на конкурса.

Определение на ВАС от 19 април по жалбата на Радослав Янкулов срещу  Решение № РД-05-67 от 05.04.2016 г. на Съвета за електронни медии, с което за изпълняващ длъжността председател на СЕМ е избрана Мария Стоянова, считано от 05.04.2016 г. до избор на нов председател и на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на решението.

Въпреки становища, че  Върховният административен съд ще отсъди в полза на жалбоподателя, засега  това не е факт.

Определенията подлежат на обжалване.

 

Опасно ли е СЕМ да си гледа работата ?

 

Вчера НС избра нови членове на СЕМ – Розита Михайлова-Еленова и София Владимирова `(под текста – стенограма от изслушването, важно е да се знае какво поддържат новите членове на СЕМ (*).  Заедно с Бетина Жотева от президентската квота новите членове от парламентарната квота попълват състава на регулатора. Заварените членове са Мария Стоянова от президентската квота и Иво Атанасов от парламентарната квота.

СЕМ има текущи задачи, между които  на дневен ред е изборът на   генерални директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Обществените медии са огромна надежда за хората, които търсят безпристрастна и качествена журналистика, следваща обществения дневен ред.  Обществените медии правят обществото по-силно – така е озаглавена една от декларациите на EBU. В този смисъл и отговорността на СЕМ за ръководствата на обществените медии е огромна.

Но отговорно значи ли опасно?

Също вчера  24 часа публикува голяма  статия, озаглавена Защо е опасно този СЕМ да избира шефове на БНТ и БНР. Това е втора публикация от този тип, първата отразяваше срещата в медийната комисия, на която трябваше да се изложат идеите за промени в медийното законодателство. Тогава 24 часа беше единствената медия, която  си позволи манипулация  (това е проверимо, има пълен запис) в заглавието на публикацията – Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност. 

Новата публикация е продължение на предходната, но вече не е подписана. Ето   тезите и аргументите към тях в точни цитати:

Първа теза

На новия СЕМ е най-добре да се даде време […] да гласува удължаване на мандата с 6 или 12 месеца на настоящите генерални директори на БНТ и БНР. Това може да се направи с промяна в Закона за радиото и телевизията.

Аргументи:

  • При толкова малко смислени и повече безсмислени корекции на Изборния кодекс подобна промяна е действително наложителна.   
  • Само си представете какво търгуване ще настъпи с техните постове при тези скандали с избирателните промени, които засягат президентския вот наесен.  Кого ще хареса Радан Кънев за шеф на БНТ, който пък няма да е по вкуса на Меглена Кунева, а дори да не си помисляме за критериите, които ще наложи собственикът на тв СКАТ Валери Симеонов. А тия дни той се превърна в незаобиколим фактор и проблем на Борисов около Изборния кодекс.  Да, СЕМ е независим орган и сам избира шефовете на обществените медии, но няма как да не даде ухо кого обсъждат политиците помежду си.  
  • Такива са настроенията сред журналистите и другите служители в двете медии.  
  • [Новите членове] малко или изобщо не познават кандидатите за радиото или пък техните концепции за развитието му. Малко или изобщо не познават досегашната работа на БНР и БНТ – конкурсът за шеф на телевизията все пак е само след месец.  

Няма нужда и от коментари – но защо корекциите на ИК да са аргумент за удължаване на мандатите, защо сега ще настъпи търгуване с постове за обществените медии и  – ако е така – това е антирегулатор, това ли е очакването на 24 часа за СЕМ? – и защо  пък след половин година няма да настъпи търгуване, и наистина ли журналистите в БНР искат още една година управление на Янкулов – остава неясно.

Втора теза

Неудобната тема за обединението на БНТ и БНР: по традиция за нея се говори винаги преди изборите за генерални директори на двете обществени медии и нищо не се казва. Нещо повече, всеки, който повдигне тази тема, бива веднага нарочван, че сам иска да оглави подобен голям и доста добре финансиран от държавата холдинг. […] Имената на Вяра Анкова и настоящия шеф на НДК Мирослав Боршош се появиха като варианти за обединението. И двамата отричат да имат амбиции. Но преди да има кандидати за този медиен холдинг, е необходима политическа воля. […]  Макар че, ако обединението се случи и хипотетично през следващите няколко години, Анкова би била позитивна фигура там. Професионализмът ѝ е факт, потвърден не само от колегите ѝ, но и от зрителите. За двата си мандата тя промени Българската национална телевизия, като я превърна в място, където се водят умни разговори с умерен тон, липсва агресията и скандалът, политици, експерти и общественици обсъждат задълбочено проблемите, без да се надвикват и карат. Многообразието на програмата и различните гледни точки станаха задължителна част от обществената телевизия, която освен това продължава да прави едни от най-добрите тв новини.  Боршош, който съживи мъртвеца НДК, също би бил подходящ водач на холдинга.

Аргументи:

  • Практиката  и по света, а и у нас (виж големите частни телевизии) показва, че подобни медийни корпорации могат да работят много добре.
  • Подобна радио-телевизионна корпорация ще доведе до икономии и творчески синергии, смята Мартин Захариев, бивш депутат, а сега сътрудник на медийната комисия. Според него двете обществени медии могат да влязат като дъщерни компании в акционерно или холдингово дружество. Това ще им позволи да сключват договори с кредитни институции или за продажба и ще подпомогне взаимното им развитие.
  • Асоциацията на телевизионните продуценти също подкрепи обединението, защото по думите на председателя ѝ Евтим Милошев “това ще направи обществената медия по-силна и по-значима и ще създаде повече работа за нас, продуцентите”.

Аргументите против са представени по следния начин:

  • сега  и по-рано почти всеки от екипите на двете [обществени ] медии беше против. И днес единственото, което се чува от по-кресливите публични гласове, е, че събирането на двете медии под една шапка ще увеличи контрола на държавата върху тях, ще намали вероятно парите им и БНР ще загуби влиянието си. Изкаже ли някой друго мнение, веднага бива обявяван за човек, който иска да се уреди на сладка началническа работа.

И по тази теза аргументите нямат нужда от коментари – дали ще има икономии е въпрос на оценка на въздействието, в другите държави данните сочат обратното за  дълъг период. Много добре, че независимите продуценти ясно заявяват интереса си – но водещи по правото на ЕС са   демократичните потребности на хората. А по идеята за търговските дружества – нека някой да си направи труда да предлага сериозни мотиви – тези за сключване  на договори и пр. не са – а и от записа на срещата в НС се създава впечатление, че Мартин Захариев предлага идея, не твърди, че именно това е оптималното решение.

Двете тези заедно в контекст:

Хипотезата [за обединението] продължава да съществува, ако предстоящите конкурси за генерални директори примерно бъдат отложени, а настоящите мандати – удължени. Иначе никой кандидат няма да се съгласи да участва в тежък избор и година по-късно да попадне под чужда шапка.

*

Това ни се предлага като теза на 24 часа: този СЕМ е опасно да избира генерални директори.

Тъжна е тази публикация. Ако нещо е опасно, това е тезата на 24 часа – на първо място с подмятането   за търгуването с постове, което ще падне.

Ако посланието е   да се отнемат  правомощията на СЕМ с изменение в ЗРТ,  за да не избират генерални директори, докато регулаторът не стане дееспособен да избира – това не е голяма иновация.

Царят вече отне от правомощията на СЕМ един път с изменение в ЗРТ, причинявайки дълга пауза в лицензирането. За да не лицензира неправилният СЕМ. И подмени лицензиите с временни бележки за свои хора. Така наречената временна търпимост.  

Доколкото разбирам,  предлага се римейк   – подмяна на избора по закон  с  временни бележки за  сегашните директори  – в комплект. 

На идеи  за персонални употреби на закон  трябва да се реагира  – и в случаи на поправки като   анти-Куцкова (преди години приеха промяна в Закона за съдебната власт, която забрани на членовете на  ВСС  да предлагат магистрати за наказание, за да попречат специално на съдия Куцкова да направи предложение),   и в случаи  като про-Лучано (министър без висше образование). 

Ако ще се прави нещо наистина за доброто на обществените медии, да се прави  с истински мотиви и без да се опира на сговор – както се казва и в декларацията за основните ценности на обществените медии в Европа:

Искаме да създадем свят на комуникациите отвъд печалбите. Медии в името на общото благо, програми и инициативи директно свързани с демокрацията, аудиторията и обществото: нови хоризонти за европейските медии. По един открит и прозрачен начин.

Решенията, които взимаме винаги са само в интерес на аудиторията. Стремим да бъдем напълно безпристрастни и независими от политически, икономически и други влияния и идеологии. Свободни да предизвикаме властимащите, да подлагаме на съмнение общоприетото мнение и да даваме своя принос за едно информирано гражданско общество.   Искаме да бъдем независими във всички аспекти на нашата дейност като програмна политика, редакторски решения, подбор на персонал.


 

(*) Не се  говори за връзка между изслушването на кандидатите, представянето им, възгледите им за регулацията  и гласуването на парламентарните групи. В този контекст препратките по-долу са към представянето на Владимирова и Еленова  – за всички, които не знаят много за тях и искат да знаят с какви възгледи за регулацията са новите членове – не е много, но прочетете двата текста: важно е

 

(**)   Но да, текстът е комуникация: Иво Атанасов от СЕМ е написал (ФБ, публичен статус), че се радва, че в публикацията го наричат почтен депутат от БСП и благодари на 24 часа.

Всеки коментира, каквото вижда в един текст – макар че според мен още в  заглавието  се вижда доста.

 

 

 

 

За някои – срещу ипотеки, за други – срещу друго

Вестник Банкер е публикувал материал за ГМ Прес – 57 милиона за медии.  Още един фрагмент от най-новата история на българските медии –  към темата как властта си купува медиен комфорт.

 

Какво ни говореха: 

Цветан Василев  и премиерът  Борисов по времето на мощното финансиране на проправителствените медии от КТБ:

2011 – благодарение на  портрета, който Валерия Велева публикува  в Труд, знаем  какво изрично подчертава Цветан Василев:

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии.

В онези години премиерът  Борисов твърди, че причината за състоянието на медиите е в малодушието на журналистите, които се съгласяват да пишат за пари:   да напуснат, да си ипотекират апартаментите, да  вземат кредит от банката – и да си направят медии:

Ако напуснат, образно казано, 50 журналисти, те могат да си направят едно сдружение, да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник.

 

Какво се оказа: че не било точно така:

Имало е щедро кредитиране   не срещу ипотекирани апартаменти –  а срещу  поръчкови  публикации и предавания  –  и нещо повече: тези кредити  – след развитието с КТБ –  са на нашата сметка. 

2015 – в интервю за бТВ Цветан Василев вече лично очертава кръга на така-наречените-медии-финансирани-от-КТБ :

След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт.

Изброените по-горе вестници не са вземали пари директно от КТБ, а  индиректно – от търговски дружества, финансирани от КТБ. Такова е Булит 2007.  Фактът, който изнася Банкер е, че

ГМ Прес дължи на финансираното от КТБ дружество  Булит 2007 сумата   56 482 703 лева. Това е потвърдено с определение  на Софийския градски съд  № 1122  от 29 март 2016, което не подлежи на обжалване.

Стандарт, Блиц, Шоу, Марица, Струма и пр. –  и едни 57 милиона подарък  – още през 2012 г. дружеството  ГМ Прес  спира да обслужва кредитите, но въпреки това са  му отпускани нови.

 

Какво предстои

В последните дни  Блиц и Пик размениха шефовете си, досегашни автори на Блиц преминават в Пик. 

Като начало Пик се отрече от Пеевски, квалифицира го като ислямист и твърди – каквото и да значи това – че

Пеевски посяга на различни медии през последните дни, тъй като е поел ангажимент пред Местан да му осигури медиен комфорт. Вероятно част от трафиците са пренасочени към новите медийни попълнения на Пеевски, обещани да работят в полза на ислямистката каузи на партията на Местан.

 

Дали разместванията са по производствени съображения или има и различия в ориентацията на собствениците (кои?) – предстои да видим.

#RSF INDEX 2016 | 113 (-7), медиите са контролирани

Седем места по-надолу слиза България в класацията за свобода на медиите на организацията Репортери без граници.

Водят скандинавските страни. В Европа има неблагоприятна тенденция. Полша е специално посочена, защото пада с близо 30 места в индекса, пада Обединеното Кралство заради тенденции за проследяване на журналисти, а също Франция заради концентрациите, Италия – отбелязана като държава с мафия и др.

За България оценката е кратка: последно място в ЕС, защото голямата част от медиите са контролирани от политици или корпоративни интереси.

Критериите – правна рамка, инфраструктура, независимост, плурализъм, прозрачност, автоцензура, наличие на насилие и инциденти.

Няма съмнение, не трябва да се участва в създаването на неновини.  Особено голяма е отговорността на обществените медии, особено големи са очакванията, които свързваме с тях.

Но през седмицата Комарницки каза и друга много важна причина защо сме в това положение (за БиАй Телевизия):

Публиката е причина за състоянието на медиите, а не жертва. Ако хората пожелаят да имат  една хубава качествена медия, те ще я получат. Сега медиите и публиката взаимно се провалят,   медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към   неновини.