Медийно право

По искане на Националната футболна лига компанията Twitter е заличила два профила на потребители на социалната мрежа за публикуване на GIF (анимирано изображение) от мачове на лигата. Както коментират експерти, малко хора биха възразили срещу цитат от 300 – странична книга, но компанията е приела, че GIF от тричасов мач е нарушение.

Обсъждането на мерките на Twitter със сигурност ще доведе до по-нататъшно изясняване на границите на свободното използване и в светлината на новото решение по делото The Authors Guild Inc., et al. v. Google. 

Някои препоръки по темата – по-специално към журналистите – са дадени например  тук.

Най-накрая свърши.

Така започва Fortune публикацията си за победата на Google по делото Google Books. Спорът се води от 2005 година – една година след началото на проекта.

В  единодушно решение по делото Authors Guild v. Google от днес Апелативният съд в Ню Йорк (Second Circuit Court of Appeals)   приема, че сканирането на вече повече от 20 милиона книги е законно и представлява свободно използване на защитени произведения. Така се слага край на 10-годишната правна  несигурност по въпроса. Тъй като съдът  излага подробно съображения по четирите критерия за fair use, в бъдеще имаме повече опорни точки, по които можем да се ориентираме какво е свободно използване в цифровото време.

Според съда проектът несъмнено има   трансформативна функция и фактът, че Google печели от него,  не е основание да се отрича, че става дума за свободно използване. Наистина, в много случаи може да има и свободно използване с цел печалба:  Много от най-общоприетите форми на законната употреба, като например съобщаване на новини и коментари,   рецензии,  пародия и др.   са обикновено с цел  печалба. (стр.26 от решението).

 Така точно причината, поради която много хора предпочитат цифровата форма –  възможността за търсене – тук се признава от съда като основание за  високо трансформативния характер на проекта.

По-нататък съдът декларира, че не е вярно, че   fair use има само при частично използване на защитени произведения. Обратно: свободно използване може да има и при използване на произведение изцяло (стр.29 от решението).

Що се отнася до ефекта върху пазара, съдът намира, че частичният достъп до произведенията, по начина – по който Google го предоставя –  не може да причини имуществени вреди на носителите на права, като същевременно е полезен – например ако някой се интересува от годината на определено събитие в живота на Рузвелт, чрез търсещата функция ще получи отговор на базата на определена книга, без това да засегне икономическите права на автора (стр.39).

В случай на засягане на икономическите права чрез възможни нарушения от страна на библиотеките, на хакери и др., според съда за това биха били отговорни нарушителите, а не цифровата форма, съответно Google.

Накратко: цифровизирането, създаването на функция за търсене и показването на откъси от защитени произведения  – така, както ги познаваме от проекта Google Books – са форми на свободно използване.   

И  най-важното: в това решение изрично се посочва, че крайната цел на авторското право е знанието  (стр.12 от решението) – и макар авторите да се защитават от правото  – преди всичко и във всеки момент  трябва да бъдат защитени интересите на обществото и достъпът до знания.

Много важно решение – в момент, когато се правят опити да се представи средството като цел.

Решението е  Authors Guild v. Google Inc, 2nd U.S. Circuit Court of Appeals, No. 13-4829.

Пародиите в Twitter имат същата защита, каквато пародиите по принцип. Решението е на американски съд по делото  Levitt v. Felton.

Засегнатият е юрист, според когото  по този начин е осъществена клевета, емоционален стрес и нелоялна конкуренция.

Ответникът по делото е създал пародиен профил Todd Levitt 2.0 в Twitter. Той излага следните мотиви за създаването на профила:  ищецът е адвокат, насърчава с туити използването на алкохол и марихуана и по този начин привлича клиенти – това е негова маркетингова стратегия, която именно е предмет на ирония и хумористично представяне.

Според съда няма съмнение – първо, поради използвания език – че профилът е пародиен.  Самото име Todd Levitt 2.0  също е    индикация, че това не е оригинален и истински профил. Пародията в Twitter се защитава на общо основание   по силата на Първата поправка на Конституцията на САЩ.  Дали подсъдимият успял да създаде добра пародия е без значение  – и следователно   Тод Levitt 2.0  е защитено слово по Първата поправка.

Стефани Ленц от Пенсилвания има син на 13 месеца и качва видео на учещото се да ходи бебе в YouTube.  В половинминутен запис от 2007 г.  звучи песента Let’s Go Crazy на Принс.  Стефани е уведомена, че видеото е в нарушение на правата на Universal Music Group (UMG), но решава да заведе дело  – тъй като смята, че в случая има право на  свободно използване по смисъла на американския закон (Digital Millennium Copyright Act).

Осем години по-късно Апелативният съд в Сан Франциско (9th U.S. Circuit Court of Appeals) се произнася по известния  вече случай Dancing Baby срещу Universal Music Group Vivendi SA.

Според съда носителите на авторски права не могат да избягват задължението си да преценят добросъвестно и преди изпращане на уведомление за сваляне дали твърдяното нарушение не представлява хипотеза на свободно използване на защитени произведения (fair use).

Решението е важно и в светлината на обсъжданията, които са в ход в ЕС по повод изключенията и ограниченията на авторското право в ЕС. Юлия Реда, докладчик на Правната комисия на ЕП по ревизията на  Директива 2001/29 настояваше в доклада си – в тази част не беше подкрепена изрично в резолюцията на ЕП – преценката за нарушение да се извършва винаги при оценка на баланса с останалите права на човека, а също така да се въведе минимален стандарт  само при какви обстоятелства може да се нарушава свободата на информацията.

Решението е  Lenz v Universal Music Corp et al, 9th U.S. Circuit Court of Appeals, Nos. 13-16106, 13-16107

Публикувано е решението на Върховния съд на САЩ по делото Anthony Elonis v the U.S. Решението се очакваше с много голям интерес, защото се отнася до свободата на изразяване във Фейсбук.

Антъни е на 27 години, жена му го напуска след 7 години семеен живот, отвежда двете деца.  Има проблеми на работното си място,  колеги свидетелстват, че е нападал жени и се е опитвал да ги разсъблече. Скоро след това го уволняват. Реакцията му във Фейсбук е поредица от заплахи за съпругата, децата, бившите колеги, дори за агентката, която е изпратена до дома му да  провери каква е ситуацията.

Антъни е оценен като опасен, осъден е на затвор, но обжалва и делото му стига до ВС на САЩ.   Защитата се основава на Първата поправка на Конституцията за свободата на художественото изразяване, защото текстовете напомняли рап. Жанрът е следният:

‘There’s one way to love you but a thousand ways to kill you.

I’m not going to rest until your body is a mess,

soaked in blood and dying from all the little cuts.’

Същевременно в Ню Йорк Таймс   излиза публикация, че в 18 случая   съдилищата разглеждат дали рап текстове биха могли да бъдат използвани като доказателство – и в 80% от случаите ги допускат. А рапът е “социално-политически коментар на бедните черни  квартали”  – поради което тезата на защитата е, че следва дори да бъде по-защитен в сравнение с други артистични изяви.

Защитата задава въпроса какво би станало, ако някой напише известната фраза на Томас Джеферсън, че дървото на свободата трябва отвреме навреме да се полива с кръвта на патриоти и на тирани.

Самият Антъни твърди, че пише по този начин във Фейсбук с терапевтична цел. Има коментари, че ако това е хартиен дневник, тезата за терапевтична цел е приемлива,   ако става дума за заплаха по електронна поща – не е.

Друг аргумент е, че и Еминем има подобни текстове. Разликата е в това, че Еминем не плаши конкретно никого. А заплахите на Антъни са като пътна карта за действие – и достатъчно ли е да напишеш LOL, за да се измъкнеш, коментира съдия Самюъл Алито.

Практиката е установила, че истински заплахи са незащитено слово. Въпросът е какво е истинска заплаха, дори ако знаем, че това е “сериозно изразено намерение на лицето да се ангажира с незаконно физическо насилие”, според решението. Така или иначе мнозинството приема, че  в случая няма  доказателство за истинска заплаха.

Според коментари в американските медии това решение не намалява несигурността относно  границата между защитено и незащитено слово.

Решението