На страницата на Министерството на културата, която е за проекти на нормативни актове, между десетките други връзки към проекти отпреди години са се появили връзки към два файла – ето ги:
Това трябва да е обществено обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията в частта финансиране. Файловете са от 2 октомври 2015.
Според мотивите, “в работната група са включени представители на заинтересованите институции: Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Министерството на финансите, както и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и представител на неправителствена организация – сдружение Мрежа за свободно слово.” По данни от ръководството на Мрежата, организацията е подала искане за допускане до работната група, но никога не е получавала покана за участие – така че в тази част мотивите не отговарят на истината.
Какво се предлага за промяна:
- а. лексиката се съобразява със Закона за публичните финанси (ЗПФ) – вместо субсидия – трансфери от държавния бюджет и
- б. заличава се Фонд Радио и телевизия и свързаните с него разпоредби. Защо: “Мотивите за предлаганата отмяна са обусловени именно от стремежа за засилване на фискалната консолидация.” Накратко: цялата сегашна “Глава пета. Финансиране на радио и телевизионната дейност” се преименува в “Глава пета. Такси” и в нея остават само разпоредби от чл.102, свързани със събираните от СЕМ такси.
Каквато е масовата практика и въпреки изискванията на Закона за нормативните актове, предварителна оценка на въздействието няма. Добре е да се напомнят действащите разпоредби на чл.28 ЗНА, според които при изготвянето на нормативни актове
Чл. 28 (2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:
1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Чл. 28 (3) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.
Финансирането чрез такси би трябвало да отпадне от ЗРТ – и не заради, както пише в мотивите, нормативната уредба на обществените отношения в енергийния сектор – има ред други аргументи и ред причини, поради които държавите се отказват от този механизъм.
Участниците в работната група – преди всичко от БНТ и БНР – се предполага да са обсъждали опциите, предимствата на финансиране в условията на фискална консолидация и да имат отговорите, липсващи в мотивите. Общата фраза, че промените се налагат поради изисквания на ЗПФ, не е удовлетворителна, защото има сектори, в които подобни инструменти се запазват. Заличава се разпоредбата на чл.104 ЗРТ – според която превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.
Имаше очаквания за развитие и нова роля на Фонда – съответно при диверсифициране на източниците, по-устойчиво финансиране и известна гаранция за независимост на обществените медии. А законопроектът е точно в обратната посока.
Доколкото може да се прецени, законопроектът не е нито в интерес на БНТ и БНР (слаба утеха – чл.70-4-2, едно задължение за списък отпада), нито в интерес на търговските оператори – а всичките те са участвали в обсъждането.
*
На посочената вече страница на МК има и други новини. Все там има открито обществено обсъждане на 80 – страничен законопроект в областта на авторското право, проектът е от 6 октомври 2015 : там пък мотивите започват с твърдението, че
“Необходимостта от създаването на изцяло нов Закон за колективното управление на авторското право и сродните му права (ЗКУАСП) е продиктувана от изискването за имплементирането на разпоредбите на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар („Директивата”).”
Така ли е? Изцяло нов и отделен? Много директиви са въведени чрез изменения на ЗАПСП, така че отникъде не следва тази точно директива да се въвежда в отделен закон. Или поне цитираното твърдение не е аргумент за самостоятелен закон.
Но ето и файлът (според метаданните – изготвен от Мариана Андреева):
2895_zkuapsp s motivi 06 10 2015
*
И накрая – за законодателния процес. Преди време, по събитията Орлов мост, премиерът Борисов беше казал, че той повече няма да дава ход на мерки без обществено обсъждане.
Не че няма изисквания в закон – написах тогава Оценка на въздействието може би.
Първо, има смисъл от истинско обсъждане преди да се изготви законопроект.
Второ, от едно обществено обсъждане се очаква:
- да е огласено – – иначе в него ще участват само посветени, едни разпоредби ще се закачат някъде надълбоко и ще се чака изтичането на срока,
- да предостави на гражданите нужната информационна основа – за да могат хората да си съставят мнение
- и да се изпълнява все пак Законът за нормативните актове.
Ако се разпореди на доставчици на интернет достъп да блокират достъп до сайтове като The Pirate Bay (ТРВ), следва ли разпореждането да се изпълнява?
