Category Archives: Media Law

The Pirate Bay: решение в Швеция в очакване на решението на Съда на ЕС

tpbАко се разпореди на доставчици на интернет достъп да блокират достъп до сайтове като The Pirate Bay (ТРВ),  следва ли разпореждането да се изпълнява?

Цялата история на дружеството, съответно на популярния сайт, изобилства с противоречиви отговори на този въпрос. В различни държави от ЕС, а и в самата Швеция са давани различни отговори – вж например Нидерландия, Белгия, Италия.

Именно  Върховният съд на Нидерландия спира производството и изготвя преюдициално запитване до Съда на ЕС  по спора между Ziggo  и XS4ALL, от една страна, и BREIN (и Холивуд), от друга  – относно достъпа до TPB, блокирането и отговорността на посредниците.

В този контекст новината е от Швеция: вчера е издадено решение на съда в Стокхолм, според което доставчиците на интернет достъп не могат да бъдат задължавани да блокират достъпа до The Pirate Bay. Делото се води от Universal Music, Sony Music, Warner Music, Nordisk Film  и др. с цел да се изиска от един посредник  да блокира достъпа. Според решението доставчикът Bredbandsbolaget   не носи отговорност и не е длъжен да блокира достъпа.

ЕСПЧ: принцът на Монако и личният живот на публичните фигури

Голямата камара на Европейския съд по правата на човека единодушно потвърди решението на Съда по делото Couderc and Hachette Filipacchi Associés v. France (40454/07) , че има нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека по повод публикуването на статия за дете на принца на Монако. ЕСПЧ приема, че раждането на дете на принца на Монако в контекста на монархията е безспорно обстоятелство от обществен интерес и че френските съдилища не са успели да правилно да балансират две права – правото на тайна на личния живот и свободата на изразяване.
През 2005 г. френското списание Paris Match оповестява, че принцът на Монако е станал наскоро баща. Принц Алберт завежда дело за намеса в личната сфера и нарушение срещу правото му на личен живот. Съдът определя обезщетение от 50 000 евро и изисква от списанието да публикува съобщение за решението на корицата си. Междувременно принц Алберт потвърждава, че е баща на детето.

ЕСПЧ приема, че има нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване. Раждането на детето е значимо събитие за гражданите на Монако, фактите са вярно отразени, а и съществуването на такова събитие вече е било разкрито в The Daily Mail и другаде преди публикацията в Paris Match.

По искане на френското правителство делото е отнесено в Голямата камара. Правителството твърди, че лични или семейни отношения, бременност, болест, хирургически операции, религиозни убеждения и др.  са обстоятелства, попадащи в обхвата на понятието личен живот и в случая защитата на неприкосновеността на личния живот има превес над свободата на изразяване.

Съдът отбелязва, че понятието за личен живот няма изчерпателно определение,  публичните фигури имат по-нисък праг на защита и медиите имат задължението да разпространяват информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес. В този случай няма съмнение,  че публикацията разглежда въпрос от обществен интерес. Макар доводите, представени от правителството на Франция по отношение на защитата на личния живот на принца са принципно справедливи, те не могат да се считат за достатъчни, за да оправдае намесата в свободата на медиите. Френските съдилища не са постигнали разумен баланс и пропорционалност между мерките за ограничаване на свободата на изразяване и преследваната легитимна цел.
Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Интересен момент е също, че в решението се обсъжда публикуване на снимки, на които е принцът – направени са от майката на детето – самото заснемане очевидно е със съгласието на принца –  част от снимките са вече публикувани – но липсва съгласие за предоставянето им на медиите. Съдът приема, че  – щом са публикувани – макар и в други държави – те не са повече конфиденциални.

Решението на ЕСПЧ от 2014

Решението на Голямата камара от ноември 2015

Webcast

Tagged

Съд на ЕС: държавна помощ за цифрова телевизия

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13  Кралство Испания срещу Европейска комисия  с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия  извън Кастилия Ла Манча.

Решението започва с абзац, посветен на предимствата на цифровото разпространение, ето го:  “Тази цифровизация, която може технически да се извърши посредством наземни или сателитни платформи, по кабел или чрез широколентов достъп през интернет, позволява по-ефикасно използване на радиочестотния спектър. При цифровото телевизионно разпространение телевизионният сигнал е по-устойчив срещу интерференции и може да бъде съпроводен от редица от допълнителни услуги, които дават добавена стойност на програмата. Освен това процесът на цифровизиране позволява да се получи така нареченият „цифров дивидент“, т.е. освободени честоти, тъй като технологиите на цифровата телевизия обхващат много по-широк спектър от аналоговите технологии. Поради тези предимства Европейската комисия насърчава от 2002 г. цифровизирането в Европейския съюз.”

Кралски декрет в Испания предвижда задължение за националните телевизионни оператори в рамките на съответния им териториален обхват да покрият в частния сектор 96 % от населението, а в публичния сектор — 98 % от населението. За някои райони правителството решава да осигури покритие, като финансира разпространението  (план „Avanza“).

В Комисията е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до помощта  –  според оператора това е помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Комиисята прилага критериите по решението Алтмарк и констатира нарушение:  разглежданата мярка трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Като се има предвид, че посочената мярка е финансирана от държавния бюджет и от бюджетите на някои автономни обрасти и общини, става  въпрос за намеса чрез държавни ресурси. Според Комисията

  • разширяването на предавателните телевизионни мрежи е стопанска дейност и не попада в рамките на упражняването на властнически правомощия.
  • операторите на платформата са преки получатели на помощта, докато оператори на мрежи, участвали в процедурите за възлагане на обществените поръчки за разширяване на покритието, са косвени получатели на помощта. Предимството от тази мярка за последните оператори е избирателно, тъй като от тази мярка се ползва  само секторът на телевизионното разпространение, като в този сектор същата мярка се отнася  само до предприятията, които извършват дейност на пазара на наземната платформа.
  • според Комисията не е изпълнен първият критерий съгласно критериите, изведени от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Almtark Trans – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
  • при липсата на гаранция за най-ниската за посочената автономна област цена, не е изпълнен четвъртият критерий по посоченото решение.
  • предвид обстоятелството, че платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни, мярката нарушава конкуренцията между двете платформи. Въпросната мярка оказвала въздействие и върху търговията в рамките на Съюза (съображения 94—141 от посоченото решение).

Комисията е приела, че разглежданата мярка не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като разглежданата мярка не е съобразена с принципа на технологична неутралност, не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие.

Общият съд не намира доказателства, предоставени от Кралство Испания, че става дума за обществена услуга: Общият съд припомня, че в решение Altmark Trans  Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса е компенсация (представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират), подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans).

Общият съд потвърждава решението на ЕК.

 

Tagged ,

Поредният ЗИД ЗРТ – в парламента

Изглеждаше, че законопроектът за изменение на Закона за радиото и телевизията няма необходимите качества да бъде одобрен от Министерския съвет – но беше.  След което беше внесен в Народното събрание, разпределен в комисия и дори гледан на първо четене вчера, 17 ноември 2015 г.

Предмет на изменителния закон: финансирането. Предвиждат се промени в терминологията – субсидия се заменя с трансфери от бюджета – и разпоредби от  Глава пета (Финансиране) се отменят, включително заличава се Фонд Радио и телевизия.

Операцията е представяна като операция тип  отстраняване на сухи клони, но не е точно така или най-малкото сухите клони не са точно тези.

По време на първото четене Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, е заела позиция, която може да бъде подкрепена изцяло: Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медия и модела й на финансиране.

След обсъждане медийната комисия е отложила гласуването на законопроекта.

Още по темата: аудио, 13 ноември 2015, водеща Таня Величкова, сутрешен блок на БНР

 

 

 

Tagged

ЕСПЧ: отговорната журналистика

През 2014 г. Съдът за правата на човека реши, че осъждането на финландски фотожурналист за неподчинение на полицията при отразяване на протести не е нарушило правото му на свободно изразяване – вж   Pentikäinen v. Finland от 4 февруари 2014 г.

По искане на журналиста  Пентикайнен, подкрепено от Финландския съюз на журналистите, делото е отнесено в Голямата камара – което означава, че делото се отнася сериозен въпрос, свързан с тълкуването на член 10 от Конвенцията и / или сериозен проблем с общо значение.

На 20 октомври 2015 стана известно и решението на Голямата камара. Съдът отново смята налаганите мерки за предвидени в закона и необходими в едно демократично общество. И отново:

Фактът, че жалбоподателят е бил журналист,  не му дава право на преференциално или различно третиране в сравнение с другите хора на местопрестъплението. (109).

Съдът отново смята мерките и за пропорционални  – на необходимостта от защита на обществената безопасност и за предотвратяване на безредици и престъпления. Следователно пропорционални са близо 18-часово задържане и  наказателна присъда за това, че фоторепортерът е останал да отразява, без да се подчини на полицията. Задържането е продължило и след като журналистът е показал професионалната си карта.

Съдът смята за проява на отговорна журналистика да се подчиниш на заповедите на силите на реда:

защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията за журналисти е с уговорката, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. В съдебната практика на Съда, в концепцията за отговорна журналистика досега се акцентира върху съдържанието на публикацията,  а не върху общественото поведение на журналиста.  Но отговорната  журналистика  като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията, не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с  журналистически средства. Това понятие обхваща също така, наред с другото,   законосъобразността на поведението на един журналист, включително неговото взаимодействие с органите при упражняване на журналистическите му  функции. Фактът, че един журналист е нарушил закона,  е  от  значение, макар и не решаващо, когато се определя дали той е действал отговорно.

и още –

един журналист не може да претендира за  имунитет от наказателна отговорност поради единствената причина, че – за разлика от други лица, които упражняват правото на свобода на изразяване – въпросното престъпление е извършено по време на изпълнението на журналистически функции.

Но това не е ли въпрос и на законодателството, което би могло да не залага такъв конфликт пред хората, изпълняващи дълга си.  Ето какво казва самият Пентикайнен:

Ако журналистът винаги трябва да се страхува да не бъде арестуван и изправен пред обвинения в дългосрочни съдебни процеси, това ще влияе върху решенията, които взема –  например:  да остана или да не остана? 

По-голямата част от Голямата камара (13:4) стига до заключението, че санкционирането на журналиста не е нарушение на член 10 от Конвенцията.

Съдиите с особено мнение са на страната на Пентикайнен.

Tagged ,

Трета ревизия на медийната директива

Директивата за аудиовизуални медийни услуги е консолидирана версия на три директиви –   първоначалната директива Телевизия без граници (1989) и двете й ревизии (1997 и 2007, когато директивата е преименувана поради разширяване на предмета й).

През 2015 г.  в Брюксел стана по-интензивна работата по третата ревизия. Според комисаря Йотингер проектът за новата директива ще бъде готов до Великден.

На 30 септември 2015 завърши обществената консултация.

В публикуваните днес приноси към  обществената консултация  липсва официална позиция на държавата България (МК, регулатори, министерства).  Първата възможност след влизането на България в ЕС да участва институционално със становище в обществената консултация преди изготвянето на наднационално медийно законодателство  не е използвана.

cateogires_of_respondents_11956

Tagged

Фискална консолидация: известен ли ви е този ЗИД на ЗРТ

На страницата на Министерството на културата, която е за проекти на нормативни актове, между десетките други връзки към проекти отпреди години   са се появили връзки към два файла – ето ги:

Това трябва да е  обществено обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията в частта финансиране.  Файловете са от 2 октомври 2015.

Според мотивите, “в работната група   са включени представители на заинтересованите институции: Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Министерството на финансите, както и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО)  и представител на неправителствена организация – сдружение  Мрежа за свободно слово.”  По данни от ръководството на Мрежата, организацията  е подала искане за допускане до работната група, но никога не е получавала покана за участие – така че в тази част мотивите не отговарят на истината.

Какво се предлага за промяна:

  • а. лексиката се съобразява със Закона за публичните финанси (ЗПФ) – вместо субсидия –  трансфери от държавния бюджет и
  • б. заличава се Фонд Радио и телевизия и свързаните с него разпоредби. Защо: “Мотивите за предлаганата отмяна са обусловени именно от стремежа за засилване на фискалната консолидация.” Накратко:  цялата сегашна “Глава пета. Финансиране на  радио и телевизионната дейност” се преименува в “Глава пета. Такси” и в нея остават само разпоредби  от чл.102, свързани със събираните от СЕМ такси.

Каквато е масовата практика и въпреки изискванията на Закона за нормативните актове, предварителна оценка на въздействието няма. Добре е да се напомнят действащите  разпоредби  на чл.28 ЗНА, според които при изготвянето на нормативни актове

Чл. 28 (2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:
1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Чл. 28 (3) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.

Финансирането чрез такси би трябвало да отпадне от ЗРТ – и не заради, както пише в мотивите, нормативната уредба на обществените отношения в енергийния сектор – има ред други аргументи и ред причини, поради които държавите се отказват от този механизъм.

Участниците в работната група – преди всичко от БНТ и БНР –   се предполага да са обсъждали опциите, предимствата на финансиране в условията на фискална консолидация   и да имат отговорите, липсващи в мотивите.   Общата фраза, че промените  се налагат поради изисквания на ЗПФ,  не е удовлетворителна, защото има сектори, в които  подобни инструменти се запазват. Заличава се разпоредбата на чл.104 ЗРТ – според която превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Имаше очаквания за развитие и нова роля на Фонда – съответно при диверсифициране на източниците, по-устойчиво финансиране и известна гаранция за независимост на обществените медии. А законопроектът е точно в обратната посока.

Доколкото може да се прецени, законопроектът не е нито в интерес на БНТ и БНР (слаба утеха –  чл.70-4-2, едно задължение за списък отпада), нито в интерес на търговските оператори  – а всичките те са участвали в обсъждането.

*

На посочената вече страница на МК има и други новини.  Все там има открито   обществено обсъждане на  80 – страничен  законопроект   в областта на авторското право, проектът е от 6 октомври 2015 : там пък мотивите започват с твърдението, че

“Необходимостта от създаването на изцяло нов Закон за колективното управление на авторското право и сродните му права (ЗКУАСП) е продиктувана от изискването за имплементирането на разпоредбите на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар („Директивата”).”

Така ли е? Изцяло нов и отделен?  Много директиви са въведени чрез изменения на ЗАПСП,  така че отникъде не следва  тази точно директива да се въвежда в отделен закон. Или поне  цитираното твърдение не е аргумент за самостоятелен закон.

Но ето и файлът (според метаданните –  изготвен от Мариана Андреева):

2895_zkuapsp s motivi 06 10 2015

*

И накрая – за законодателния процес. Преди време, по събитията Орлов мост, премиерът Борисов беше казал, че той повече няма да дава ход на мерки без обществено обсъждане.

Не че няма изисквания в закон  – написах тогава Оценка на въздействието може би. 

Първо, има смисъл от истинско обсъждане преди  да се изготви законопроект.

Второ,  от  едно обществено обсъждане   се очаква:

  • да е огласено – – иначе в него ще участват само посветени,  едни разпоредби ще се закачат някъде надълбоко и ще се чака  изтичането на срока,
  • да предостави на гражданите нужната информационна основа – за да могат хората да си съставят мнение
  • и да се изпълнява все пак Законът за нормативните актове.
Tagged

Съд на ЕС: музика в заведение

Съдът на ЕС се е произнесъл с определение по дело   C-151/15, образувано по преюдициално запитване в рамките на производство между  Sociedade Portuguesa de Autores (португалското дружество за колективно управление на авторски права) и публичната администрация относно  понятието   “публично разгласяване” по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество.

В заведение   радио е свързано с осем тонколони, чрез които радиопрограмата достига до клиентите. Според дружеството за колективно управление налице е публично разгласяване. В рамките на производство в Португалия съдът отправя въпроси относно приложимостта на понятието публично разгласяване към слушане на музика с помощта на тонколони в търговски обекти като барове, кафенета и ресторанти.

Съгласно член 99 от  правилника, когато отговорът на въпрос за преюдициално заключение се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може да реши да се произнесе с мотивирано определение. Именно тази разпоредба е приложена в случая.

Съдът вече се е произнасял, че констатирането на публично разгласяване  не зависи от използваното средство или техническия процес, че е налице разпространение до нова публика, както и че има икономически интерес: постига се увеличаване на посещаемостта   (Дело  C-403/08 и C-429/08).

Понятието за публично разгласяване  трябва да се тълкува в смисъл, че то обхваща предаването в  кафене-ресторант на музикални и литературно-музикални произведения, излъчвани по радиостанция чрез радиоапарат, към който са свързани високоговорители и/или усилватели – до  клиентите, намиращи се в заведението.

____________

1 ОВ C 205, 22.6.2015 г.

 

Tagged

Съд на ЕС: към дефинирането на аудиовизуална медийна услуга онлайн

Днес стана известно решението на Съда на ЕС  по  дело C-347/14 с предмет преюдициално запитване, отправено  в рамките на производство по дело New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat, относно понятията аудиовизуална медийна услуга и предаване.

Понятията са дефинирани в Директивата за аудиовизуална медийна услуга (АВМУ), чл.1:

a) аудио-визуална медийна услуга –
i) услуга, така както е определена в членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги и чиято основна цел е осигуряването на предавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни комуникационни мрежи. Такава аудиовизуална медийна услуга е телевизионна програма или аудиовизуална медийна услуга по заявка;
ii) аудиовизуални търговски съобщения.

б) предаване –  поредица от движещи се образи със или без звук, която представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърдена от доставчик на медийни услуги и чиито форма и съдържание са сравними с формата и съдържанието на телевизионна програма.

Рецитал 28 допълва, че приложното поле на директивата не следва да обхваща електронни варианти на вестници и списания.

Онлайн вестник  Tiroler Tageszeitung  има сайт, съдържащ и видеоматериали на отделна страница (поддомейн  видео), достъпни чрез каталог за търсене.
Предоставените онлайн видеоматериали са около 300, представляват редакционни новини с различна дължина, от 30 секунди до няколко минути,  отразяват различни теми и нямат връзка със статиите на сайта.

Австрийският регулатор смята, че това е аудиовизуална медийна услуга по заявка, поддомейнът видео има телевизионен характер и изпълнява  самостоятелна функция по отношение на останалата част от интернет сайта на вестника Tiroler Tageszeitung, отговаря  на критерия да има за основна цел осигуряването на предавания за информиране. Собственикът на вестника оспорва.

Въпросите към Съда са:

  • дали видеоматериалите имат характер  на предаване по смисъла на директивата;
  • може ли като АВМУ да се квалифицира част от онлайн сайта (поддомейн  видео), защото на сайта има и видео с връзка към статиите.

По делото е представено най-слабото заключение на генерален адвокат, което човек може да си представи. Не защото изводът не може да се сподели, а защото вместо очакваната аргументация се сблъскваме с  жанра  историческа  екскурзия. Така или иначе Генералният адвокат достига до извода, че

нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудиовизуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудиовизуална медийна услуга.

Не така смята Съдът.

  • Първо, Съдът констатира, че това е tv-like услуга, частично изготвяна от  регионален радио- и телевизионен оператор, Tirol TV,  и влизаща в конкуренция   с информационните услуги, предлагани от регионалните радио- и телевизионни оператори. По тази причина според решението “предаване включва и  предоставянето в поддомейн на интернет сайта на вестник на кратки видеоматериали, които представляват кратки откъси от местни новини, спортна и развлекателна информация”.
  • Второ, Съдът се позовава на рецитал 28, информационните сайтове не са АВМУ, нито видеото към новина, но поради опасността информационен сайт да се използва като вход към каталог, който да остава извън регулация, Съдът приема, че видеораздел  в рамките на  сайт може да бъде квалифициран като АВМУ  и  не губи тази характеристика (а)  само поради това че е достъпен от сайт  на вестник, нито (б) заради личността на доставчика – който може да предоставя спектър от услуги, нито (в) ако основната цел на сайта е друга – защото преценката по директивата се прави за основната цел на каталога. При преценката на основната цел на услуга за предоставяне на видеоматериали, предлагана от електронен вариант на вестник, следва да се провери дали услугата сама по себе си има съдържание и функция, самостоятелни спрямо съдържанието и функцията на журналистическата дейност,  или са неделимо допълнение към нея, по-специално поради връзката между предлаганото аудиовизуално и текстово съдържание.

За България решението би трябвало да заинтересува онези, които по всеки и всякакъв повод казват, че нали законът – съответно СЕМ – не регулирали интернет.

Е – ето в този случай регулират. И в други случаи също.

Tagged ,

Снимки на публични фигури: Жули Гайе

Франсоа Жерар Жорж Никола Оланд  е седми президент на Френската република и  Принц на Андора. Дълги години живее със Сеголен Роаял, по-късно има връзка с журналистката Валери Трирвильор, а преди време медиите огласиха връзка на президента с актрисата Жули Гайе. Изглежда и тази връзка вече е в миналото, но има следи. Трирвильор написа книга, в която разказва за този период от живота си – според медиите книгата има шумен успех и се издава в нови тиражи, а Жули Гайе заведе серия съдебни дела за намеса в личния й живот, главно заради папарашките снимки на двойката.

През 2014 Гайе  печели гражданско дело за публикувана снимка на корицата на списание  Closer и получава 15 000 евро обезщетение. Защитата на списанието  е за публикация в обществен интерес. Води се и наказателно дело: оказва се, че френският закон предвижда такава възможност.

През изтеклата седмица Гайе е спечелила нови две дела за публикации в други две списания.  Делата на Жули Гайе представляват интерес поради известната колизия на свободата на изразяване и защитата на личния живот (чл.10 и чл.8 ЕКПЧ) – винаги  е интересно как съдът балансира двете права.

При делата на Гайе се изясняват  стандартите за  обществено място и праг на защита на публичните фигури. И в практиката на ЕСПЧ, и във Франция се прави преценка налице ли е оправдано очакване за уединение. Но има динамика (за това свидетелстват решенията на ЕСПЧ по делата Фон Хановер №1 и №2), има и различия в отделните държави.

Според коментари в британски издания  защитата публикация в обществен интерес едва ли би била успешна и в Обединеното кралство, защото и президентът, и актрисата не са семейни, а серията снимки не са добавили нищо важно, което да доказва наличието на обществен интерес от медийно отразяване на връзката им.