Category Archives: Media Law

Съд на ЕС: държавно подпомагане на цифровия преход

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13 Кралство Испания срещу Европейска комисия с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони.

Делото се отнася до мерките за изпълнение, приети от Испания в рамките на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение.

Доколкото България предстои да вземе важни решения, свързани с изпълнението на решение на Съда по дело С-376/13 Европейска комисия срещу България,  всяко решение на Съда, засягащо правилата за конкуренция при осъществяване на прехода от аналогово към цифрово разпространение на телевизия, са интересни на специално основание за българския законодател и българската публична администрация. Впрочем Испания беше държавата, която поради богатия си опит е била избрана за партньор по проекта BG2005/IB/TE/01/UE/TL “Съдействие при прехода от аналогова към цифрова наземна телевизия”, изпълняван от българска страна от Комисията за регулиране на съобщенията,  с цел “да стимулира разгръщането на конкурентна пазарна среда в областта на цифровите наземни телевизионни мрежи и услуги”.

Испания наистина има богат опит – започна с фалстарт цифровия преход, беше  сменен моделът, по-късно беше поставена под съмнение законността на държавното финансиране, а заедно с това испанският съд установи,  че част от издадените  лицензии за цифрово разпространение на програми са издадени незаконно и ги прекрати. Но изглежда не е лесно да се приложи решение на съда, според което доставчици като  Медиасет трябва да закрият част от каналите си.  Същевременно преди месец именно Медиасет получи нова HD лицензия и вече има седем (Telecinco, Cuatro, FDF, Divinity, Boing, Energy и новата  HD програма). В такъв контекст идва решението на Общия съд по въпроса за финансирането – пореден епизод от продължаващата испанска сага на цифровия преход.

Казусът

През 2008 г. испанското Министерство на промишлеността, туризма и търговията  приема решение за финансирането за действията, насочени към развитие на информационното общество в рамките на план, наречен „Avanza“. Одобреният по силата на това решение бюджет е отпуснат отчасти за цифровизацията на телевизията в определени граници (зона II). ПРез 2009 правителството  одобрява и допълнително финансиране. Проведени са  два вида процедури за възлагане на обществени поръчки – за изграждането и експлоатацията на мрежата, преноса на сигнала, разгръщането на мрежата и доставката на необходимото оборудване и, на второ място,  за доставката на далекосъобщително оборудване. Инвестирани са почти 163 милиона евро от централния бюджет. През 2009 – 2011  някои автономни области   сключват  договори и на основата на нови обществени поръчки, и  без възлагане на обществени поръчки за експлоатацията и поддръжката на оборудването, цифровизирано и внедрено в хода на разширяването.

В ЕК е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до предполагаема схема за помощи в полза на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение в зона II. Според посочения оператор тази схема представлява помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Решението на ЕК

ЕК открива процедура по чл.108.2 ДФЕС и  през 2013 г.   приема Решение 2014/489/ЕС относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/2009), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони, според което държавната помощ, неправомерно приложена от [Кралство] Испания в нарушение на член 108. 3 от ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар, с изключение на помощта, която е предоставена в съответствие с критерия за технологична неутралност.

ЕК приема, че става дума за държавна помощ по чл.107.1 ДФЕС: при прилагането на критериите по решението Алтмарк не е изпълнен първият критерий  – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени, и четвъртият критерий – липсват данни за най-ниската за посочената автономна област цена. А тъй като платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни,   нарушава се конкуренцията между двете платформи. 

Тази държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар по чл.107.3 буква в) ДФЕС:   не е съобразена с принципа на технологична неутралност,  не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие на свободно приеманите канали за жителите на зона II (съображения 148—171 от обжалваното решение).

Разглежданата мярка не е съществуваща помощ, следователно испанските органи е трябвало да отправят уведомление за тази мярка (съображения 173—175 от обжалваното решение).

Кралство Испания обжалва решението на ЕК.

Решението на Съда

Интересните изводи и аргументацията им:

  • Дали спорната дейност попада в рамките на упражняването на властнически правомощия, както твърди Кралство Испания, или в рамките на упражняването на икономическа дейност – което обосновава прилагането на правилата на правото на Съюза в областта на конкуренцията

Разглежданата дейност представлява стопанска дейност  –  пазар съществува, ако други предприятия са склонни или са в състояние да предоставят въпросната услуга, какъвто е случаят. Експлоатацията на мрежата   не попада в рамките на прерогативите на държавата, нито представлява типична дейност, която може да се извършва само от държавата. Разглежданите услуги не са обичайните за публичен орган и са стопански по своята същност.

  • Дали такава компенсация може да не бъде квалифицирана като държавна помощ, както твърди Кралство Испания

В решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, точка 17 по-горе (EU:C:2003:415), Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса трябва да се приема като компенсация, представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират, подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, точка 17 по-горе, EU:C:2003:415, т. 87 и 88).

Държавите имат широко право на преценка при определянето на това, което считат за   услуга от общ интерес (УОИИ), и следователно определянето на тези услуги от държава членка може да бъде поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка. В случая – по съображения за технологична неутралност – според ЕК “ако испанското законодателство бе обявило използването на определена платформа за излъчване на сигнали за обществена услуга, това би представлявало явна грешка”. 

  • Дали липсва нарушение на конкуренцията

В обжалваното решение Комисията е сигнала до извода, че наземните и сателитните платформи оперират на един и същ пазар –  тя е обосновала този извод, като е посочила седем различни елемента.

  • Дали може да се приеме съображението, че ако се прекрати финансирането, ще се стигне до прекъсване  на телевизионния сигнал в посочената зона, което ще засегне в частност групите в неравностойно положение, като например възрастните хора и лицата с ниски доходи – и съответно принципа на равно третиране. За тези лица бил невъзможен достъпът до телевизионни канали чрез други мрежи, поради стойността на необходимите инвестиции.

Съдът сочи, че според постоянната съдебна практика принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. Кралство Испания следва да организира разширяването на мрежата на цифровата телевизия в съответствие с правото на Съюза относно държавните помощи.

  • Дали Комисията е нарушила принципа на субсидиарност, като в обжалваното решение се е опитала да наложи конкретен аудио-визуален модел – според Кралство Испания това е въпрос от компетентността на държавите

Съдът сочи, че преценката на съвместимостта на помощ с вътрешния пазар е от изключителната компетентност на Комисията под контрола на Съда на ЕС- ето защо ЕК  не може да е нарушила принципа на субсидиарност  – защото е логично – а и по силата на член 5, параграф 3 ДЕС  –  този принцип да се прилага само в областите, които попадат в изключителната компетентност на Съюза.

 

ЕС: ревизия на Директивата за спътниковото и кабелното разпространение

 

Публикувани са отговорите на участниците в обществената консултация за евентуална ревизия на Директива 93/83/ЕИО относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване.

Директивата е създадена, за да допълни правната рамка   на единната аудиовизуална зона, установена с Директива Телевизия без граници  (Директива 89/552/ЕИО)  по отношение на авторското право. Целите на ревизията 2016 са да се въведе правна  уредба на трансграничното разпространение на телевизионни и радиопрограми в ЕС, адекватна на новите развития в сектора, включително развитията онлайн.

Ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския комитет на регионите —  Преразглеждане на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.

В контекста на провежданата обществена консултация можем да се запознаем и с позицията на Европейския комитет на регионите. Становището следва логиката на въпросника, изготвен от ЕК за целите на обществената консултация.

 

Tagged

ЕС: ревизията на правната рамка на защитата на данните

На 18 декември 2015 г. Комитетът на постоянните представители (КОРЕПЕР) потвърди  компромисните текстове, съгласувани с Европейския парламент относно ревизията на правната рамка на защитата на данните в ЕС. Споразумението е било постигнато между Съвета, Парламента и Комисията на 15 декември 2015 г. Това споразумение е в съответствие с искането на Европейския съвет   преговорите по реформата на защитата на данните да бъдат приключени до края на годината.

Според днешни изявления, ревизията на рамката не само укрепва правата на гражданите, но и адаптира правилата   за бизнеса, като в същото време се намалява административната тежест.

Ревизията на правната рамка е законодателен пакет, предложен от Комисията през 2012 г. с цел да се актуализират и модернизират правилата за защита на данните. То се отнася до две законодателни акта: регламент (на мястото на Директива 95/46 / ЕО) и директива  за защита на данните в областта на правоприлагането (предназначена да замени рамковото решение за защита на данните от 2008 г.).

Защитата на лицата във връзка с обработването на личните им данни е основно право, предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз (член 8).

След окончателните правно-технически редакции проектите ще бъдат внесени за приемане.

Прессъобщението на Съвета от днес

Tagged

Съд на ЕС: интернет сайтове, заобикаляне на данъчно законодателство

Стана известно решението на Съд на ЕС по дело C‑419/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС  в рамките на производство по дело WebMindLicenses kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (данъчна администрация).

WML е регистрирано в Унгария търговско дружество. То  поддържа  интернет сайт, който предлага интерактивни аудио-визуални услуги с еротичен характер, но формално предоставя ползването на ноу-хау за въпросните дейности на Lalib —  дружество със седалище в Мадейра (Португалия).

Данъчният орган  в Унгария смята,  че прехвърлянето на ноу-хау от WML на Lalib не съответства на действителна икономическа операция, тъй като на практика това ноу-хау е било използвано от WML на унгарска територия  и съответно, WML извършва злоупотреба с право с цел заобикаляне на унгарското данъчно законодателство, което е по-неблагоприятно от португалското.

WML обжалва – като освен другото смята, че са използвани  доказателства, събрани без негово знание чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.

Унгарският съд, за да прецени дали има злоупотреба, поставя пред Съда на ЕС серия въпроси за особеностите на разглежданите услуги, предлагани по интернет. Освен това се поставя въпрос  дали  данъчната администрация може да събира доказателства, получени в рамките на наказателно производство, включително чрез тайни средства, и да ги използва, за да обоснове административен акт.

Според Съда на ЕС:

Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор е представлявал чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не е притежавало подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не е извършвало тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС, член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност – при условие, че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В частност – дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство;  дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо;   дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях.

 

Tagged

ЕСПЧ: лична неприкосновеност: подслушване

411Стана известно решението на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Роман Захаров срещу  Русия по чл. 8 Конвенцията, защита на тайната на личния живот на гражданите.

Законодателството на Руската федерация  въвежда  задължение  за мобилните оператори да инсталират техническо оборудване за подслушване  (Система оперативно-розыскных мероприятий, SORM-2). Роман Захаров в продължение на 12 години  атакува по различни начини възможността за подслушване без съдебна заповед и предоставянето на информация на Федералната служба за сигурност.  В жалба  до ЕСПЧ  Захаров твърди, че руското законодателство нарушава  правото му на личен живот по член 8 ЕКПЧ  и че не са налице ефективни средства за защита на личния живот.

В решение от близо 100 страници Голямата камара стига до извода, че законодателството на Русия, което дава възможност за подслушване без съдебно разрешение, наистина не предвижда достатъчно гаранции срещу злоупотреба и по този начин се осъществява   нарушение на чл.8 ЕКПЧ. В частност, не са ясно определени ситуациите, в които полицията има  право на достъп до разговорите, нито кога институциите са  длъжни да прекратят следенето и да унищожат събраните данни. Процедурата за издаване на разрешения  не гарантира, че подслушването е обосновано и необходимо.  ЕСПЧ има и съмнения относно   независимостта на съдебната от изпълнителната власт. Липсват   ефективни средства за обжалване.

Според Голямата камара минималните гаранции за правата на гражданите включват:

  • точно дефиниране на престъпленията, които могат да доведат до издаване на разрешение за подслушване;
  • дефиниране на категориите лица, които могат да бъдат подслушвани;
  • максимална продължителност на телефонно подслушване;
  • правила за използване, съхраняване и проверка на получената информация;
  • правила за предоставяне на информацията на трети лица;
  • обстоятелства, при които  данните трябва да бъдат унищожени;
  • гаранции за информиране на гражданите за осъществено подслушване и др.

Решението по делото Захаров срещу Русия е само едно от решенията, свързани с проследяване и подслушване в държави – страни по Конвенцията. Подобни  решения – с подобни изводи –  има и по повод българския Закон за специалните разузнавателни средства и практиката по прилагането му. Наскоро ЗСРС е бил отново променен и сроковете за използване на СРС са били удължени.

Повече подробности за СОРМ на фонтанка.ру, откъдето е и снимката на плаката от 1954 г.

Tagged

Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право

В съответствие със Стратегията на ЕС за единен цифров пазар  Европейската комисия представя своята визия за модерна рамка на ЕС за авторското право – план за действие, очертан в съобщението COM(2015) 626 final.

През следващите шест месеца тази политическа визия ще бъде превърната в законодателни предложения и политически инициативи, като се вземат предвид коментарите от няколко обществени консултации.

Планът за действие на Комисията включва четири области  (вж. информация за съобщението и подробни въпроси и отговори).

1. Разширяване на достъпа до съдържание в целия ЕС

Представени са нови правила за преносимостта на съдържанието – първа стъпка към подобряване на достъпа до произведения на културата (вж. информация за новите правила).  Комисията ще продължи да използва на своята програма „Творческа Европа“, за да помага на европейското кино да достига до по-широка аудитория, вкл. за разработването на новаторски инструменти, като например европейски агрегатор на онлайн портали за търсене и центрове за лицензиране.

2. Изключения от правилата за авторското право

Това е много важна тема, защото при развитие на технологии правилата се нуждаят от периодично преразглеждане с цел актуализиране на хипотезите на свободно използване на защитени произведения. Такава е практиката в САЩ. Комисията възнамерява да работи по ключови изключения от авторското право на ЕС. Благодарение на изключенията произведения, защитени с авторско право, ще могат да бъдат използвани при определени обстоятелства без предварително разрешение от носителите на правата – говори се за изключение за целите на образованието, за хора с увреждания, за сегашното изключение за панорама и др.

3. Създаване на по-справедлив пазар

Комисията ще оцени дали  приходите от онлайн използване на съответните творби се разпределят справедливо. В този контекст Комисията ще разгледа ролята на услугите за агрегиране на новини. Подходът на Комисията ще бъде пропорционален — тя няма намерение да въвежда такси за хипервръзки, т.е. потребители няма да трябва да плащат за авторски права, когато просто споделят хипервръзка към съдържание, защитено с авторско право.  Резултатите от текущата обществена консултация относно платформите и онлайн посредниците ще допринесат за общото разискване.

4. Борба с пиратството

По-широкият достъп до съдържание ще помогне в борбата с пиратството. Ще се прилага принципа „следвай парите“ с цел  прекъсване на финансовите потоци към предприятия, които печелят пари от пиратска дейност. ЕК публикува обществена консултация за оценката и модернизирането на съществуващата правна рамка.

Съд на ЕС: авторски права и разпространение на телевизионни програми

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑325/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд на Брюксел, Белгия)   в рамките на производство по дело SBS Belgium NV срещу Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM).

SBS създава   и разпространява телевизионни програми. Разпространението – както на собствени програми, така и на програми на  други доставчици –   се извършва чрез „пряко въвеждане“ (‘direct injection’). Процесът е следният: SBS предава сигнали, носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за Belgacom.

SABAM твърди, че преносът до разпространителите е акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29 и SBS   трябва  да има разрешение от притежателите на авторски права и да заплаща обезщетение.   SBS оспорва това искане.

Белгийският съд иска от Съда на ЕС да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите.

Съдът вече е приел (решение Svensson по дело  C‑466/12), че понятието „публично разгласяване“  обединява два кумулативни елемента  –  „акт на разгласяване“ на произведение и  „публично“ разгласяване. В случая:

  • Предаването на сигнали   представлява „акт на разгласяване“.
  • Произведенията, които SBS предава, се разгласяват не „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, а на отделни и определени търговци. При това те не могат a priori да се считат за „нова“ публика, към която първоначалният акт на разгласяване на излъчващата организация  не е бил насочен.  Гледането на телевизионни програми от абонатите на разпространителите е възможно едва след намесата на последните.

Като извод:  доставчик на тв програми не осъществява акт на публично разгласяване, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

 Както сочат коментарите, решението на Съда на ЕС ще се отрази върху съществуващите в държавите от ЕС бизнес модели: в  случаи като разглеждания не доставчиците на медийни услуги, а само разпространителите до широката общественост ще имат задължение към авторите.

Tagged

Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия

В Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за решение на Общия съд по дело T-674/11  TV2Danmark/Комисия.

Жалбата по настоящото дело има за предмет искане за отмяна на Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark  в частта, в която се констатира, че посочените мерки представляват държавнa помощ. Жалбата е подадена от TV2/Danmark A/S, втората обществена телевизия в Дания (първата е Danmarks Radio). Финансира се от такси от аудиторията и реклама.

Освен обществените радио- и телевизионни оператори, на датския национален телевизионен пазар присъстват и търговски оператори – Viasat Broadcasting UK Ltd и обединение, създадено от дружества SBS TV A/S и SBS Danish Television Ltd.  По жалба на SBS   системата за финансиране на TV2 е анализирана от Комисията относно средствата, получени от лицензионната такса, прехвърлянията от фондовете, натоварени с финансирането на TV2 (фондове TV2 и Radiofonden), суми, предоставени ad hoc, освобождаването от корпоративен данък, освобождаването от лихви и от връщане на главницата на заемите, предоставени на TV2 при учредяването му, държавната гаранция за оперативните заеми, както и благоприятните условия за плащане на таксата, дължима от TV2, за използването на честота с национално покритие (наричани  общо „разглежданите мерки“). Накрая, разследването на Комисията обхваща и предоставеното на TV2 разрешение да излъчва на регионални честоти, както и мярката must carry.

След анализа на разглежданите мерки Комисията стига до извода, че финансирането представлява държавна помощ  по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС). TV2 обжалва –  с Решение от 22 октомври 2008 г., TV2/Дания и др./Комисия (T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04) Общият съд отменя решението на ЕК.

Комисията  се произнася отново (Решение 2011/839/ЕС  от 20 април 2011 г.) – Дания е превела в действие въпросната помощ неправомерно, но ЕК взема предвид и последващите ефекти. TV2 обжалва отново –    и с настоящото решение Общият съд се произнася за втори път по втората жалба на обществената телевизия.

Съдът започва преценката си, като напомня, че квалифицирането като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага кумулативното наличие на четири условия:  да е налице намеса на държавата или с ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение Altmark).

При обществените услуги (услуги от общ икономически интерес) е прието вече от Съда на ЕС, че  доколкото намесата на държавата  е компенсация,   не може да се счете, че тя предоставя на своя получател предимство, което го поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните му предприятия – и  такава намеса не отговаря на едно от необходимите за наличието на държавна помощ условия  –  поради което не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение  Libert). Мерки, дори неотговарящи на условията Altmark  и класифицирани като държавна помощ, могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар по силата на член 106 (2) от ДФЕС – точно това е и заключението на ЕК през 2008, с изключение  на около 628 мил. крони свръхкомпенсация.

Иначе – за да се избегне квалификацията като държавна помощ по смисъла на чл.107.1 ДФЕС,  трябва да са изпълнени условията Altmark :

  • Първо, предприятието — получател на компенсацията, трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
  • Второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин.
  • Трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.
  • Четвърто, когато изборът на предприятието, което в конкретния случай да бъде натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга, не е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, позволяваща да се избере кандидат, който може да предоставя тези услуги на най-ниската за териториалната общност цена, равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които добре управлявано и подходящо оборудвано, с цел да може да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, средно предприятие би направило, за да изпълни тези задължения, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба.

Единствената грешка в прилагането, която Съдът намира, е смесването на приходите от реклама с приходите от такси (събирани в датския Фонд Радио и телевизия), поради което приходите от реклама са неправилно  са квалифицирани от Комисията като държавна помощ.

В останалата част жалбата на обществената телевизия срещу решението на ЕК от 2011 г. е отхвърлена.

 


 

 

Tagged

Към нова етика в областта на цифровите технологии: данни, достойнство и технологии

Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) отговаря „за предоставянето на консултации на институциите и органите на Общността и субектите на данни по всички въпроси, свързани с обработката на лични данни“.

ЕНОЗД е  приел Становище 4/2015  във връзка с общия регламент за защитата на данните.  В него се разглеждат произтичащите от  цифровизацията  трудности за защитата на личните данни  — приспособяването на съществуващите принципи на защита на данните към глобалната цифрова среда  в контекста на плановете на ЕС за цифровия единен пазар (резюме, текст)

Въпросът е в това, че съществуват  сериозни въпроси за влиянието на революцията в областта на цифровите технологиите  върху достойнството, личната свобода и функционирането на демокрацията в зависимо от данните общество. Компютърните услуги  в облак, интернет на предметите, големите информационни масиви и други технологии са изключително важни за конкурентоспособността и растежа. В бизнес моделите се разработват нови възможности за мащабно събиране, незабавно предаване, комбиниране и повторно използване на лични данни за непредвидени цели, обосновани с дългосрочни и недостъпни политики за защита на личните данни. Но това поставя принципите за защита на данните пред нови изпитания, които налагат да се преосмисли тяхното прилагане.

Технологии – но колко? И има ли защита? Особено в периоди като сегашния, в които акцентът се премества върху сигурността и ограничаването на правата и свободите.

ЕНОЗД  очертава  тенденции, които могат да включват неприемливо обработване на лична информация или да нарушават правото на неприкосновеност на личния живот и предлага идея за екосистема за защита  на четири нива:

1)

Ориентиран към бъдещето регламент относно обработването на данни и зачитането на право на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните.

2)

Отговорни администратори, които определят обработването на лична информация.

3)

Зачитащ неприкосновеността на личния живот инженеринг и дизайн на продукти и услуги за обработване на данни.

4)

Оправомощени физически лица.

Tagged ,