Медийно право

Публикувано е становището на Генералния адвокат по дело  C‑347/14 New Media Online GmbH,  образувано по преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof, Австрия.

Запитването е относно понятия от Директивата за  аудио-визуалните медийни услуги — член 1, параграф 1, букви a), б) и ж) —   „предаване“ и „аудио-визуална медийна услуга“. Става дума за кратки видеоматериали, достъпни на интернет сайт на вестник.

Както сочи ГА, проблемът относно дефинирането на аудио-визуалните медийни услуги в интернет  се състои в това, че  всеки е в състояние да разпознае интуитивно такава услуга – но когато обаче се стигне до описанието ѝ на правен език, е трудно да се намерят достатъчно точни понятия.

По австрийския медиен закон, както и тук, за доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка е въведен уведомителен режим. New Media Online GmbH  поддържа интернет сайта на вестник Tiroler Tageszeitung под названието Tiroler Tageszeitung Online. На този сайт, наред с останалите видове съдържание, се намира самостоятелен раздел, озаглавен „Видео“, обхващащ към момента на настъпване на фактическите обстоятелства, предмет на главното производство, каталог с около 300 аудио-визуални материала. Посочените материали с продължителност от няколко десетки секунди до няколко минути, са в по-голяма или по-малка степен свързани с тематиката на останалото съдържание на интернет сайта и са от различни източници (собствени материали, материали на местната телевизия или предоставени от ползватели на сайта и др.).

 Kommunikationsbehörde Austria (австрийски регулаторен орган) приема, че раздел „Видео“ на интернет сайта на Tiroler Tageszeitung Online представлява аудио-визуална медийна услуга по заявка по смисъла на закона и е под уведомителен режим. След обжалване  Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд)  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

•  1.      дали дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизия (tv-like), когато подобни услуги се предлагат и в телевизия, предназначени са  за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
• 2.      дали при  проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

Съдът за първи път ще има повод да се произнесе относно тълкуването на понятието за аудио-визуална медийна услуга. След като щедро се занимава с интернетизацията на  аудиовизията,  ГА заявява, че се насочва към прилагането на директивата към аудио-визуалните елементи на интернет порталите. Върху тази тема  ГА  също се задържа дълго, обобщавайки, че директивата  “не се оказва, както искат създателите ѝ, „бъдещоустойчива“ (future-proof).” Очакванията ни за анализ нарастват, но това няма да стане, преди да  се съобщи, че “законодателят изрично, макар и по анахроничен от гледна точка на степента на технологично развитие на интернет начин, е посочил в съображенията на директивата, че не е имал намерение да включва в приложното ѝ поле информационните интернет портали. (т.54)

И  извод, извлечен директно от съображенията: ГА предлага на Съда да отговори, че:

„Член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудио-визуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудио-визуална медийна услуга по смисъла на посочената директива“.

Maciej Szpunar е назначен за периода 2013 – 2018, това е първото заключение на полския представител, с което се сблъсквам, има доста специфичен стил  –  професор в Катовице по ПЕС и МЧП.

Стана известно заключението на Генералния адвокат по делото С-230/14 Weltimmo пред Съда на ЕС.

Върховният съд на Унгария поставя преюдициални въпроси по повод на съдебен спор между  унгарския орган за защита на данните и свободата на информацията  и регистрирано в Словакия предприятие Weltimmo, която управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти, на който се публикуват обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария.

Става дума за приложимото право  към обработката на лични данни – въпрос, който вече е бил обект на тълкуване с решение Google Spain. Заключението на Генералния адвокат беше обратно на становището на Съда по въпроса за търсачката като администратор, така че и по настоящото дело ще трябва да се чака решението.

Поставят се и свързани с това въпроси относно определянето на компетентния надзорен орган,  правомощията на този орган и правомощието му да налага санкции.

Weltimmo е дружество със седалище в Словакия, което управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти. На сайта се публикуват обяви за недвижими имоти  в Унгария. За първия месец на публикуването им тези обяви са безплатни, след което услугата става платена.  Weltimmo   фактурира  услугата и след гратисния период, а когато не получава плащания,  предава личните данни на подалите обяви лица на дружества за събиране на вземания.

По повод оплакванията   унгарският орган за защита на данните приема, че е компетентен, че приложимо е националното законодателство   и налага санкция.

Weltimmo иска  да бъде постановено, че  унгарският орган за защита на данните не е компетентен да образува производство и да прилага унгарското право спрямо доставчик на услуги, който е установен на територията на друга държава от ЕС.

Унгарският съд се обръща към Съда на ЕС с въпросите:

„1)      Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 […] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?

2)      Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от същата директива в смисъл, че унгарският орган за защита на данните и свободата на информацията [унгарският орган за защита на данните] не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава от ЕС, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?

3)      От значение ли е за тълкуването

• дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава от ЕС?
•  дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държаваа, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава?
• дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава от ЕС?
• че собствениците на установеното в Словакия предприятие имат местоживеене в Унгария?

Според Генералния адвокат P. CRUZ VILLALÓN:

съвместният отговор на първите   въпроси, поставени от Kúria, трябва да бъде в смисъл, че член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 не допуска възможност унгарският орган за защита на данните да приложи унгарското право спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС. За тази цел понятието за установяване трябва да се тълкува като наличие на постоянен обект, независимо от неговата правноорганизационна форма, чрез който дадена дейност се извършва ефективно и действително. Един представител може да се счита за постоянен обект, ако от наличието на човешки и материални ресурси, необходими за предоставяне на съответните услуги, е видно, че този обект има достатъчна степен на стабилност.

Други елементи, като мястото, от което данните са качени, гражданството на засегнатите лица, местоживеенето на собствениците на предприятието — администратор на данни, или обстоятелството, че предоставяната от този администратор услуга е предназначена за територията на друга държава от ЕС, нямат пряко и определящо значение за установяване на приложимото право.

Налагането на санкции за нарушения, свързани с обработването на данни, е от компетентността на надзорния орган на държавата, чието право е приложимо.