Category Archives: Media Law

TTIP и културата

Въпросът как културата в ЕС ще бъде засегната/повлияна от Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Agreement, ‪#‎TTIP‬) е на дневен ред. Службите на ЕП са подготвили онлайн информация за т.нар. културно изключение.

Основен правен инструмент в защита на културата и различното й третиране е Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която според изявления на ЕК няма да бъде засегната от TTIP.

На 21 ноември 2014 депутати от различни партии в ЕП зададоха парламентарен въпрос към ЕК относно TTIP, културата и аудиовизията.  От името на ЕК на 19 февруари 2015 комисар Малмстрьом отговори, че Комисията е наясно с опасенията и възнамерява да направи нужното за защитата на културното многообразие на ЕС  в контекста на търговските споразумения на ЕС.  Защитата на културното многообразие остава ръководен принцип на търговската политика на ЕС, в съответствие с чл. 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и с международните задължения на ЕС (“Конвенция на ЮНЕСКО за културното многообразие”).

Същевременно, казва комисар Малмстрьом, не е дефинирано понятие “културни услуги”  за целите на търговски споразумения и  TTIP  не е изключение от това правило..  Според   стандартната класификация на GATS в рубриката “Отдих, културни и спортни услуги” се включват “Развлекателни услуги”, “Услуги на информационни агенции”, “Библиотеки, архиви, музеи и други културни услуги”, както и “Спортни и други развлекателни услуги “.  “Аудиовизуални услуги” са включени в “Комуникационни услуги”  и поради това не са класифицирани като “култура”.

Все пак обаче ЕК, информира по-нататък Малмстрьом,   имала насоки да вземе предвид в преговорите, че културното многообразие е водещ принцип на търговската политика на ЕС,  а освен това имала насоки да изключи отварянето на  европейския аудиовизуален сектор за конкуренция от страна на американския бизнес.  

На този фон днес научаваме от съобщение на Малмстрьом в Туитър за изготвянето на специален материал – наистина той вече е публикуван –  TTIP u културата.

Там се казва същото:  поради спецификата на сектора при многостранни и двустранни търговски преговори  ЕС по традиция изключва аудиовизуалния сектор от всякакви договорености за отваряне на пазара към чуждестранните фирми. Опасенията, че ще се възпроизвежда АКТА, били градски митове.

Но “в интерес на истината” се напомня казаното в отговора до ЕП  за  класификациите.

На последната страница се казва още, че може да има ограничен брой мерки в полза на авторите – в случаи, в които има различия между режимите в ЕС и САЩ.

Иначе научаваме, че 5 милиона в ЕС работят в областта на културните и творчески индустрии и – като ги изброява, материалът подчертава, че тези индустрии формират 2,6% от БВП на ЕС – повече от химическата промишленост (2.3%) и повече от сектора на недвижимите имоти (2.1%) –  и имат по-висок темп на растеж от останалата част от икономиката. 

 

САЩ: събирането на трафични данни, разкрито от Сноудън, е незаконно

nsaАпелативният съд във Втори съдебен окръг се произнесе, че програмата за събиране на трафични данни на Националната агенция за сигурност е незаконна (97-страничното решение). Първоинстанционният съд беше приел, че проследяването е законно (в отговор на жиу-жицу стратегията на Ал-Кайда).

Решението  се смята за  реабилитация на Сноудън и  удар по политиката за проследяване и по законодателството за наблюдение, което последва 9/11. Въпросът към съда е дали събирането на данни за телефонните разговори от и към територията на САЩ е релевантно към целите на разследване на престъпленията.  Съдът отговаря отрицателно:

Стигаме до извода, че  да се даде възможност на правителството да събира метаданни –   само защото те биха могли да са релевантни при евентуално бъдещо разследване   в бъдеще –   не покрива и най-толерантен тест за релевантност.

Водят се още две подобни дела (9-ти окръг и D.C.), от изхода им зависи и окончателният отговор на въпроса.

Решението е широко отразено в американските медии. Подчертава се, че Конгресът никога не е давал подобно разрешение – и тайните правила са анатема за демокрацията.

ACLU v Clapper, първа и втора инстанция

[BoingBoing]

ЕК представи стратегия за единен цифров пазар

На 6 май 2015 ЕК представи Стратегия за единен цифров пазар за Европа (Digital Single Market (DSM) Strategy).

Срок – края на 2016.

Стратегията предвижда 16 мерки в три области (три стълба).  Стълбовете са   условни, по-добре мерките трябва да се разглеждат конкретно: всяка от тях има потенциал да доведе до големи промени, ако бъде реализирана на практика. Защото засега това са предложения на Комисията. Медиите наричат приемането на стратегията catch-up ход и предвиждат трудности със Съвета.

При обявяването им Ансип, заместник-председател на ЕК, напомни, че предложенията  са в дневния ред още от времето, когато той е бил премиер на Естония. Та надеждата е каквото е станало възможно в Естония по времето на премиерството на Ансип (2005–2011) и  (2011–2014),   да  стане възможно в ЕС по време на вицепремиерството на Ансип.

  • правила за улесняване на трансграничната електронна търговия – хармонизирани правила на ЕС относно договорите и защитата на потребителите при покупки в интернет, антитръстови мерки в сектора на електронната търговия в Европейския съюз;
  •  премахване на неоправданото блокиране на географски принцип ;
  •  модернизирано и по-европейско законодателството в областта на авторското право: до края на 2015 г. ще бъдат представени законодателни предложения, с които се цели да се намалят различията между националните правни режими в областта на авторското право и да се осигури по-широк онлайн достъп до  културно съдържание онлайн  и  засилване на правоприлагането срещу нарушения с търговски мащаб на правата върху интелектуална собственост;
  •  преглед на Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване по въпроса  дали нейният обхват трябва да бъде разширен с включването в него на онлайн излъчването
  •  режими на ДДС, електронна регистрация и плащания при онлайн продажби.
  • реформа на правилата на ЕС за телекомуникациите – в частност относно радиочестотния спектър  на национално и наднационално равнище; създаване на стимули за инвестиции във високоскоростен широколентов интернет;
  • привеждане на рамката за аудиовизуални медийни услуги към изискванията на цифровото време и новите бизнес модели за разпространение на съдържание;
  • анализ  на онлайн платформите (търсачките, социалните медии, онлайн магазините за приложения и др.) на пазара, ценовите политики, как тези платформи използват получената информация, отношенията между платформите и доставчиците и популяризирането на техните собствени услуги в ущърб на конкурентите, доколкото тези въпроси вече не са включени в обхвата на правото в областта на конкуренцията. Комисията също така ще проучи най-ефективните начини за борба с незаконното съдържание в интернет;
  • анализ на сигурността при работа с лични данни, анализ на  Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации; киберсигурност в областта на технологиите и решенията за онлайн сигурност на мрежата.
  • „Европейска инициатива за свободен поток на данни“ и  Европейската инициатива за изчисления „в облак“, която обхваща сертифицирането на услуги „в облак“
  • стандарти и оперативна съвместимост в области от ключово значение за цифровия единен пазар, като например електронното здравеопазване, планирането в областта на транспорта или енергетиката (интелигентно измерване);
  • приобщаващо цифрово общество, в което гражданите разполагат с подходящите умения, за да се възползват от възможностите на интернет и да увеличат шансовете си за намиране на работа.
  • електронно управление  – свързване на  търговските регистри в цяла Европа, правителствата вече няма да отправят множество искания за една и съща информация, когато вече могат да използват информацията, с която разполагат – принципа „само веднъж“.

Съобщение за пресата

COM(2015) 192 final  A Digital Single Market Strategy for Europe

SWD(2015) 100 final  A Digital Single Market Strategy for Europe – Analysis and Evidence

Реакциите са различни – по-скоро в рамките на предпазливия оптимизъм. Мерките са окачествявани като твърде общи, твърде закъснели, твърде недостатъчни или твърде рискови, някои елементи се разчитат като лобистки, други – като неработещи, трети – като проблематични.

Опасенията са противоположни и често взаимноизключващи се: от ЕС се очаква премахване на бариерите – но не без правила – но не с правила в полза на едни или други икономически субекти.

Един пример – реакцията на филмовата индустрия  като доказателство, че дяволът е в детайла. Авторскоправната реформа, отговорността на посредниците, ревизията на медийната директива, личните данни онлайн:  голямото обсъждане едва сега започва.

ТВ7: медията като оръжие срещу едни 300 милиона

Корпоративна търговска банка в битността си на банка на властта е финансирала   медии. Dнес и финансовият министър е потвърдил:  300 милиона за ТВ7.  (07052015 стенограма, извадки)

Сега имаме достъп до данни, но  миналата година   The Economist    публикува опровержение от Цветан Василев за своя публикация, посветена на връзката на ТВ Седем с банката. “КТБ не финансира медии”, пише Цветан Василев в опровержението. Само преди година.

Сега ТЦ – ИМЕ  изпраща  писмо до министър-председателя и главния прокурор за едни 288 милиона:  ТЦ-ИМЕ АД е предоставило горепосочената сума през периода 2009 – 2014 г.,  като сумата е използвана от заемополучателя Краун Медиа ЕАД (компания – майка на ТВ Седем) за финансиране на дъщерното му дружество ТВ Седем ЕАД.

А от своя страна  ТЦ – ИМЕ е кредитирана от  КТБ.

Диляна Грозданова, основател на ТВ Седем, пред бТВ: 

Беше една голяма одисея – беше ни подметнато, че няма да получим ефирен лиценз – затова продадохме. Един месец след като се продаде телевизията,  дадоха национален лиценз на ТВ7  – на Цветан Василев беше телевизията, сега дали пряко или непряко. Трябваше да се пази тайна, това беше изискване от страна на тези, които щяха да купят телевизията – доколкото знам, са се излели 300 милиона лева, нейните заеми – идеята беше да служи като инструмент и служеше на тези, които бяха тогава в тандем, Цветан Василев и Дилян Пеевски – не става дума за свобода на словото, става дума за пари – и за желание да се използва този властови ресурс по-нататък… На всички им харесваше да използват медията като оръжие – и тъй като даваха доста добри пари, взеха доста добри журналисти – по моему не се оказаха добри, след като изпълняваха поръчки – пари и власт.

Хубав разказ,  от първо лице, но малко късно.

*

По темата:  Игра с криви зарчета  в  Култура  – с други думи споделям горното мнение  на министър-председателя: не сме правова държава;  малко повече за проекта ТВ7 от това, което е казала Диляна Грозданова;  кога се обръща късметът,  а главно –  две наистина хубави препратки към Тери Пратчет.

 

Кой определя правилата: медиите между Етичния кодекс и Наказателния кодекс

2015-04-17-3На 17 април Катедрата по История и теория на журналистиката във ФЖМК – Софийски университет организира кръгла маса за състоянието на журналистиката и медиите с финансовата подкрепа на германската Фондация  Фридрих Еберт,   ръководство –  доц. Мария Нейкова.

Съобщение и снимки от сайта на Фондация  Фридрих Еберт.

Специализираният сайт за права на човека Маргиналия   публикува  кратък текст   по изказването ми на кръглата маса, озаглавено   Кой определя правилата: медиите между Етичния кодекс и Наказателния кодекс. Основната теза е, че влияние и натиск върху медиите на практика се оказва не чрез медийноправната рамка (главно ЗРТ), а чрез други закони и от други институции.

Публикацията не включва втората теза от изказването –  за дистанцията медии – власт  и за неписаните правила, които не позволяват на журналистите  жанра Рани от близост с властта. Поводът беше самолетът за Лувъра, но подобни въпроси сега повдига журналистиката с марка ТВ7:  приемлива ли е тезата “не всички хора са финансово независими, за да задават въпроси”…

[Снимка: ФФЕ]

Цифров преход BG: решение по дело C-376/13 Европейска комисия срещу България

На 23 април 2015 стана известно решението на Съда на ЕС по делото С-376/13 Комисия срещу България.

  • Съдът потвърждава трите твърдения на ЕК според  Мотивираното  становище на ЕК – нарушение №  2011/4025  за нарушения на конкурентното право на ЕС.
  • Съдът потвърждава, че по време на досъдебната процедура България не отстранява последиците от твърдяното от ЕК неизпълнение на изискванията на правото на ЕС по време на управлението на ГЕРБ.
  • Съдът потвърждава, че причините за откриване на досъдебната процедура са в
    • нормативната рамка на българския модел на цифров преход, в частност ЗЕС, приета по време на управлението на Тройната коалиция, и
    • прилагането й  относно издаване на разрешения за ползване на индивидуален ресурс – радиочестотен спектър през 2009 г. по време на управлението на Тройната коалиция – това е решението на КРС от април 2009 и последващите решения на КРС.
    • съдебното потвърждаване на регулаторните актове – и ВАС е правораздал в полза на процедурата –  – Решение №11018/2011

С искане по някои от обявените днес за несъвместими с правото на ЕС разпоредби е бил  сезиран и българския Конституционен съд (уви, сезиран е доста селективно – решението и особените мнения по дело 3/2009 днес имат нужда от нов прочит).

Тогавашният – и днешен! – председател на КРС Веселин Божков нарича реакцията срещу начина на издаване на разрешенията от поверения му регулатор  пушилка някаква.

КЗК начело с тогавашния – и днешен! – председател   разрешава правата за ползване на спектъра на империята Манселорд.  Европейската комисия деликатно изразява шока си: как една държава от ЕС първо ограничава конкуренцията, за да не допусне силен играч да стане още по-силен, а веднага след това допуска въпросният играч да овладее цялата конструкция: “Аргументът, че абсолютната забрана е била абсолютно необходима, за да се предотврати операторите на мрежи да контролират мултиплексите, се опровергава от факта, че операторът на излъчващата мрежа НУРТС  е поел контрола над два мултиплекса.”

Тогавашният (2012) – и днешен! министър казва, че не знае кои са собствениците на мултиплексите, ще провери и ще каже в понеделник. Твърдения от серията “не знаем какво става с КТБ”.

Да не се забравя колко още известни фигури се позиционират и препозиционират през този период, продажбата на ТВ2, промените в ЗРТ, информационната кампания за цифровия преход и пр.

Сега осъдената България трябва да се съобрази с решението: според Съда неизпълнението “продължава да е налице, докато съществуват правата на ползване на предоставените в нарушение на тези разпоредби честоти”.  Не са обявявани намерения по отношение на порочните процедури за издаване на разрешения  нито през 2009, след идването на ГЕРБ на власт, нито по-късно, нито днес. Не е тайна, че председателят на КРС в последно време обявява модела за сбъркан. И не е тайна, че присвоилите цифровия преход – защото той е присвоен от онези, чиито имена министърът не знае – имат идея да се оттласнат от това решение на Съда  към избавлението си – а също да  прехвърлят тежестта на данъкоплатеца.

Удовлетворението от решението на Съда на ЕС, отново откриващо път за повече конкуренция и плурализъм,  отстъпва пред  тези угнетяващи и съвсем реалистични в български условия сценарии.

Tagged

Украйна регламентира обществени радио и телевизия

Националната телевизия на Украйна се преобразува в акционерно дружество със сто процента държавно участие “Национальная общественная телерадиокомпания Украины” (НОТУ). Трансформирането се предвижда със закон,  влязъл в сила на 10 април 2015 г. Според украинските медии това е очакваният преход на държавните радио и телевизия в обществени.

Изискванията на Европейския съвет за радиото и телевизията за обществен характер, защитен в координатите мисия – управление – финансиране, според новата уредба най-общо изглеждат  по следния начин:

 

  • Мисията на новото дружество:

1) предоставяне на обективна, пълна, навременна и обективна информация за социално-значимите събития в Украйна и в чужбина; вкл. да се осигури балансиран и прозрачен достъп до актуални политически програми в дискусионен формат, по-специално под формата на дебати
2) насърчаване на консолидацията на украинското общество;
3) развитие и укрепване на украинския език и култура, популяризиране на езиците и културите на малцинствата;
4) насърчаване на най-пълното задоволяване на информационни, културни и образователни потребности на населението на Украйна, включително и чрез създаването и разпространението на икономически, исторически документални филми, културни, образователни, когнитивна, развлечения, спорт, програми за деца и младежи с увреждания възможности, малцинства и други социални групи;
5) навременно информиране на обществеността за извънредни ситуации, които застрашават живота или здравето;
6) предоставяне на гражданите на Украйна на популярни новинарски продукти, съществуващи на пазара;
7) насърчаване на авторитета на Украйна на международното поле.

  • Създава се Надзорен орган на НОТУ  с две квоти – парламентарна (по един представител на парламентарнопредставените политически сили, в момента 8) и гражданска (9 представители на неправителствените организации), работи на обществени начала и има мандат 4 години.
  • Новото акционерно дружество ще се финансира смесено – от продажба на собствени продукти и права, от местните бюджети, от търговско слово, както и от такси, заплащани от абонатите на месечна база по правила, определени от правителството. Предвижда се постепенно намаляване на рекламата в рамките на 4 – 6 години. Уставният капитал идва от досегашни държавни радио и тв организации, централни и местни, които се закриват.

Ще се произвеждат не  по-малко от две телевизионни програми (обществено-политическа и културно-образователна) и не по-малко от три радиопрограми (обществено-политическа, културно-образователна, младежка).

Медиите в Украйна се уреждат в ред нормативни актове,  предвижда се създаване и на нови подзаконови актове, поради което е трудно да се правят изводи само по влезлия  сега в сила устройствен закон. Все пак вижда се, че мисията е сходна с  мисията на обществените медии в ЕС,  финансирането ще се извършва по сложна схема, но ще се събират такси,  а  за управлението се създава колегиален надзорен орган, който ще назначава оперативното управление.

Правна защита на доброто име в ЕС

Defamation_EU

Международният институт по печата (IPI) публикува сравнителен анализ за законодателството и практиката за защита на доброто име в държавите от ЕС и държавите в процес на присъединяване.

България е между държавите, в които се предвижда наказателна отговорност, но без наказание лишаване от свобода.

Докладът

Международни стандарти от страницата на IPI

Tagged

Русия, ЕС и въпросът за пропагандата

Baltic-StatesВ България програмата РТР Планета се приема свободно.

В Литва  – вече не.  Медийният регулатор на Литва – Комисия за радиото и телевизията – взе решение да прекрати временно разпространението на програмата на територията на Литва. Решението влиза в сила днес, 13 април 2015 г.

Причината, посочена в съобщението на регулатора, е враждебна реч. И по-рано регулаторът е вземал решения за ограничаване на достъпа до отделни предавания, за които е констатирал насърчаване на омраза и настроения в полза на  военна намеса в работите на суверенна държава, както и    разпространение на манипулативна информация – но сега решението се отнася до цялата програма.

Решението на литовския регулатор е интересно от политическа, правна и техническа гледна точка.

Политически  – Литва се противопоставя, впрочем не за пръв път, на пропаганда, която идва от Русия и нарушава закона. И през предходни години има решения на литовския регулатор срещу РТР Планета и НТВ Мир  за пропаганда, насочена главно към  рускоезичното население в трите прибалтийски държави. Подобни решения са вземани и в Латвия през 2014 г. за временно ограничение на разпространението на програмите  Россия РТР  и РТР Планета, някои са издържали и съдебна проверка  (напр. Decision 95/2014).

Технически решението на регулатора означава да се спре препредаването. Литва няма източна граница с Русия, от запад граничи с Калининградска област.  Сателитното разпространение  в Литва се осъществява от компанията  Viasat, част от Modern Times Group, регистрирана в Швеция.  Всички кабелни оператори в Литва са прекратявали разпространението.  Според литовски медии Viasat е единствената компания, която не се е съобразила  с предишни ограничителни решения на регулатора. Аргументите на Viasat са били, че изпълняват договор с изправен техен клиент  и че  Viasat  като шведска компания не е длъжна да се съобразява с решенията на литовския регулатор, а с правото на ЕС.

Решението на регулатора е за прекратяване на препредаването | rebroadcasting, не се споменава изрично за мерки по отношение на достъпа онлайн. Външният министър на Литва е изразил съжаление, че забраната не е ефективна мярка срещу  пропагандните руски медии.

Юридически регулаторът може да задължи доставчиците под собствената си юрисдикция да спрат препредаване на определена програма. Както си вижда от цитираното съдебно решение, в Латвия са провеждани срещи с асоциациите на доставчиците, за да се обсъди и техническата изпълнимост на решението да се прекрати достъпа до отделни предавания.

Сега решението е  по отношение на цяла програма. Програмата РТР Планета  е произведена и се предоставя за разпространение  от ВГТРК, Всероссийская государственная телевизионная и радиовещательная компания –  руската държавна  компания за радио и телевизия, която произвежда и предоставя за разпространение Россия 1, Россия 2, Россия Культура, Россия 24/Вести, както и “международната версия на Россия 1” – РТР Планета. Важно за разказа е, че според съобщението на литовския регулатор  програмата е регистрирана за разпространение в Швеция. Защо е важно – отговор дава Директивата за аудиовизуални медийни услуги: враждебната реч е основание за изключение от свободата на препредаване на програми в ЕС.

Член 3

1.  Държавите-членки гарантират свобода на приемането и не ограничават препредаването на тяхна територия на аудиовизуални медийни услуги от други държави-членки на основания, които попадат в областите, координирани от настоящата директива.

2.  По отношение на телевизионното разпространение държавите-членки могат временно да се ползват от дерогация от параграф 1, ако са изпълнени следните условия:

  • а) телевизионно разпространение, идващо от друга държава-членка, открито, сериозно и тежко нарушава член 27 (защита на децата) и/или член 6 (подбуждане към ненавист);
  • б) през предшестващите 12 месеца телевизионният оператор е нарушил разпоредбата/ите, посочена/и в буква а), най-малко в два предишни случая;

  • в) съответната държава-членка е уведомила писмено телевизионния оператор и Комисията за твърдените нарушения и за мерките, които възнамерява да предприеме, ако подобно нарушение възникне отново;

  • г) консултациите с излъчващата държава-членка и Комисията не са довели до приемливо уреждане в рамките на 15 дни от уведомлението, предвидено в буква в), а твърдяното нарушение продължава.

Комисията в срок от два месеца след уведомяването за взетите мерки от държавата, взема решение относно това дали мерките са съвместими с правото на Съюза. Ако тя реши, че не са, от държавата  ще се изисква спешно да прекрати съответните мерки.

Литовският медиен регулатор  е изпълнил предвидената в директивата процедура и е уведомил лицето, което носи редакционна отговорност за програмата, шведския регулатор и ЕК. След изтичане на срока, в който според директивата се търси споразумение, решението на Литва влиза в сила. То е за три месеца, но срокът може да бъде продължаван. Говорител на Viasat е заявил, че ще се съобрази с решението  на регулатора. В същото време годишният доклад на MTG за 2014, оповестен преди дни,  очертава сложен период за компанията  в Русия:  новият медиен закон ограничава  чуждата собственост до 20 на сто и забранява  рекламата в платената телевизия.  MTG разпространява повече от десет свои програми в Русия, обявява намерение да пусне нови платени канали в Русия и към момента притежава близо 40 на сто от регистрираната в Делауер  СТС Медия, оперираща в Русия.   В същата компания 25 на сто притежава Национална медийна група  – частен  медиен холдинг, чийто борд има решение да се оглави от Алина Кабаева.

Ако  се върнем към началото:   руската пропаганда  работи не само в Прибалтика.  Британският регулатор вече е санкционирал за нарушения в отделни предавания  Russia Today UK, която  има пет часа собствена програма и в останалото време предава RT, основна пропагандна  програма на Кремъл. В момента има сигнали за нови нарушения.  Вън от всяко съмнение пропагандата е и тук, да се надяваме, че политически, технически и юридически сме готови за нея.

Tagged

Чл. 326 НК и отзивчивата прокуратура

Градът е Казанлък.  Сезонът е дъждовен. Медиите отразяват наводнения и как общината се справя с тях. По сигнал на кмета  журналист с критична публикация получава призовка да се яви за привличане в качеството обвиняем. Основанието : чл.326 НК:”който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години”. Обвинението: за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез интернет и по телевизия,  с които е предизвикана паника сред населението.

Случаят в Казанлък заслужава внимание, защото става дума за перспективата прокуратурата да се превърне в поредния мега – гига – ултра – медиен регулатор.  Подобна заявка наскоро направи и Комисията за финансов надзор, прилагайки дори Етичния кодекс на българските медии –  но прокуратурата винаги е особено внушителна: все пак става дума за наказателната репресия.

Вече беше коментирано от магистрати, че чл.326 НК не може да се тълкува разширително и да се прилага в защита на финансовата стабилност, защото разпоредбата е изготвена с оглед друга ситуация: фалшив сигнал за бомба,  фалшив сигнал на тел.112 за взривно устройство , фалшив сигнал на тел.112 за инцидент, фалшив сигнал на тел.112 за прострелване, фалшив сигнал на тел.112 за убийство и др.под. Във връзка с това се появи и проект за нова разпоредба в НК, която да инкриминира “разпространение на заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението”. Проектът за подобна разпоредба срещна неодобрение, например съдия Павлина Панова от ВКС пояснява, че  престъплението трябва да е със специална цел, т.е. целта на разпространяването трябва да е да се причини вреда или да се набави облага. Това престъпление ще е осъществимо само при пряк умисъл, т.е. ще е престъпление само деяние, което цели тази вреда или облага.

прокуратура привлича обвиняем 326 нкПоловин година по-късно прокуратурата регистрира нов опит да приложи чл. 326 НК – този път за критични медийни публикации, засягащи дейността на една община. Прокуратурата се активизира (самосезира) по сигнал на кмета,  както  месеци по-рано  –  по сигнал на БНБ, по сигнал на Агенция ПИК, по сигнал на свързано с Пеевски търговско дружество.

Казусът има контекст, кметът и собственикът на медиите заемат позиции в политически партии, но това е тема за други разсъждения. В случая става дума за смразяващия ефект, който има върху медиите  една отзивчива прокуратура. Cелективно отзивчива.

В тревожната рамка на законодателни предложения за още повече власт на прокуратурата.

Към темата още: