Медийно право

В  решението на ЕСПЧ по делото Lillo-Stenberg and Sæther v. Norway ([2014) ECHR 59) се обсъжда балансирането между правото на гражданите да бъдат информирани за живота на публичните фигури и правото на личен живот.

Ларс Лилло-Стенберг и Андрине Сетер са  музикант и актриса, които сключват брак. Тържеството е на открито, на остров. В печатно издание се появява статия заедно със снимки, благодарение на специална техника за заснемане от разстояние. Двойката печели на две инстанции дело за нарушаване на личната неприкосновеност, но на трета инстанция губи делото и се обръща към Съда в Страсбург за нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Класически случай със знаменитости и папараци. Известни гости, множество музикални изпълнители, блясък.

Решението е интересно, защото е прието след решението Von Hannover v. Germany (No. 2) [2012] ECHR 228 и стандартите за балансиране на чл.8 и чл.10 се прилагат.

За отбелязване  е, че ЕСПЧ открива елементи на обществен интерес в частното:  не само при политически въпроси или престъпления, но и когато се засягат знаменитости – спортни дейци или изпълнители  (т.36), сватбите са също такъв пример (т.37), отбелязва се още, че  е имало видимост (възможно заснемане от около 250 м) и събитието е привличало внимание (т.43). По тази тема може да се добави и едно решение на ЕСПЧ от 2015 г. за публикация за новороденото дете на принц Алберт от Монако: също преобладаващ обществен интерес.

По начало Съдът поддържа, че не всичко, което е интересно за хората, е от обществен интерес – но в случая – зачитайки и известна зона на национална оценка (на Върховния съд) –  е постановил, че няма нарушение на чл.8 ЕСПЧ, личен живот.

Европейският съд за правата на човека на 24 февруари 2015 огласи решението по делото Haldimann and others v Switzerland.

Бойко Боев публикува  коментар, който споделям с негово разрешение.

Фактите
Няколко редактора (обърнете внимание, че не става дума за обикновени журналисти – по-долу ще слагам в скоби фактите, на които трябва да се обърне внимание) решават да запишат тайно разговор между застрахователен брокер и журналист, представящ се за клиент. Поводът са оплаквания на граждани за това, че брокерите (като цяло, а не записвания брокер) не получават пълна и качествена информация за застраховките, които сключват. Записът на разговора се прави в жилището на журналиста и ретранслира в съседна стая, където са редакторите и на експерт по застраховките, който коментира това, което вижда. Оператор записва коментара на експерта, който установява на място проблеми в представянето на условията на застраховката. В края на разговора между “клиента” и брокера, един от редакторите влиза в стаята при тях и разкрива, че разговорът е записан и иска коментар от брокера за проблемите, които експертът е установил. Брокерът отказва да даде коментар.

По телевизията записът е излъчен като гласът на брокера и образът му са подправени, за да бъде запазена самоличността му. Въпреки това брокерът завежда наказателно дело за незаконно използване на записващи устройства, което е нарушило правото му на личен живот. Редакторите и журналистът – мним клиент са осъдени да платят минимална глоба (става дума за наказателна, а не за административна отговорност на редакторите и журналиста).

Европейският съд преценява дали швейцарскияm съд е балансирал правилно между правото на изразяване на жалбоподателите (редактори и журналист) и правото на личен живот на брокера. Това Страсбургският съд прави като сравнява дали критерият, използван от националните съдии, съвпада с неговите критерии по сходни дела и изследва как са приложени тези критерии разглеждането на конкретните факти по делото. Европейските съдии намериха, че швейцарските съдии не са използвали правилен стандарт и установиха нарушение на свободата на изразяване на журналистите.

Решението
1. От обществен интерес ли е материалът на журналистите? Съдът е намерил, че има обществен интерес, макар че в случая засегнатото лице е застраховател, т.е. частно лице, а не публична личност.
2. Как е взето решението за скритото използване на записващи средства? Решението в швейцарския случай е взето от редактори и след обсъждане на всички възможни начини за събиране на достоверна информация (т.е. не произволно от журналист).
3. По какъв начин е направен записът от журналистите и как са го използвали? Съдът намира, че жалбоподателите са действали съгласно етичните правила на журналистите в Швейцария, като максимално са ограничили намесата в личния живот на брокера (малко хора са разбрали самоличността му по време на записа, а при представянето пред публика гласа и лицето на брокера са били прикрити).
4. Какъв е характерът и тежестта на санкцията? Съдът е намерил, че жалбоподателите са осъдени за извършване на престъпление и им е била наложена глоба по Наказателния кодекс (а не административна, която е с по-леки последствия) и че това наказание е непропорционално тежко.

Българското законодателство не предвижда подобни критерии.
Етичният кодекс на българските медии не съдържа подробни правила при скрито използване на записващи средства. Според кодекса условието е единствено “недвусмислено” установено наличие на обществен интерес. За сравнение, например в Белгия етичните правила на журналистите изискват използване на скрити записващи средства да става само ако

• е налице сериозен обществен интерес,
• няма друг начин да бъде получена информацията,
• използването на средствата е пропорционално на целения резултат и
• решението се взeма от главните редактори.

Сходни са конкретизираните стандарти за работа на БиБиСи и етичните стандарти на журналистите в Холандия.

Има и интересно продължение – британски скандал на седмицата, по който се очаква произнасяне от парламентарната етична комисия: Jack Straw и Sir Malcolm Rifkind, двама бивши британски външни министри,  са филмирани тайно от журналисти на вестник Telegraph и предаването на Channel 4 Dispatches, как обещават услугите си срещу заплащане на фиктивна китайска фирма. Скандалът е предизвикан от това, че и двамата са в парламента, т.е. се очаква от тях да работят като депутати, за което получават пари, а не да предлагат услуги

*

Към казаното от Бойко Боев може още да се напомни, че в България по-сериозният проблем  не е на плоскостта на журналистическата етика, а от самото начало (2004) Етичният кодекс на българските медии е в противоречие с Наказателния кодекс.

Реалната заплаха за разследващата журналистика се очерта и при работата върху нов НК.  Вместо – както бяха обещали – да изключат наказателната отговорност в хипотезите на използване на специални средства без разрешение, предвидени в Етичния кодекс, авторите на проекта на НК (оставен без движение) разшириха приложимостта й.

Все пак, след решението Von Hannover v. Germany (No. 2) [2012] ECHR 228 , стандартите за балансиране на чл.8 и чл.10 се прилагат и в България също можем да се позоваваме на тях, в случай че  чл. 339а НК бъде приложен към журналисти в случай на обществен интерес.

Още един коментар в блога Strasbourg Observers.