Обсъжда се ревизия на авторското право на ЕС.
Европейската комисия се подготвя.
Правната комисия на Европейския парламент се подготвя. Стана известен докладът на комисията, докладчик е Julia Reda от Пиратската партия в Германия.
Обсъжда се ревизия на авторското право на ЕС.
Европейската комисия се подготвя.
Правната комисия на Европейския парламент се подготвя. Стана известен докладът на комисията, докладчик е Julia Reda от Пиратската партия в Германия.
В прессъобщението на КФН до медиите се посочва, че в българския закон “практически е транспонирана Директива за пазарна злоупотреба, която се прилага в целия Европейски съюз” и това е вярно. Но страхът от огромни санкции, който трябва да доведе до тишина по важни финансови теми, е стил Мавродиев.
1.
Първо рециталите на директивата – там са мотивите, принципите, насоките за прилагане. В рециталите европейският законодател е сметнал за важно да запише следното:
(44) Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати особено от Хартата за основните права на Европейския съюз, по-конкретно от член 11 от нея, и от член 10 на Европейската конвенция за правата на човека. В това отношение настоящата директива по никакъв начин не е пречка държавите да прилагат техните конституционни разпоредби в областта на свободата на пресата и свободата на изразяване в медиите.
По никакъв начин, следователно, директивата не създава правно основание, което да допуска намеса без предварителна оценка на баланса на права с чл.10 ЕКПЧ. Би трябвало с максимална добросъвестност да се приложат съвместно директива, Конвенция за правата на човека и Хартата за основните права на ЕС.
2.
Какво са пазарните манипулации според директивата – разпоредбата, която засяга медиите, е член 1.2.в:
Член 1
2) Под „манипулиране на пазара“ се разбират следните поведения:
[…] в) разпространяването на информация, независимо дали чрез медиите, включително интернет или по какъвто и да е друг начин, които дават или могат да дадат фалшиви или измамни указания за финансови инструменти, включително и пускането на слухове и разпространяването на фалшиви или измамни сведения, когато лицето, извършило това разпространение, е знаело или е следвало да знае, че информациите са били фалшиви или измамни.
Когато става въпрос за журналисти, действащи в изпълнение на техните професионални задължения, това разпространение на сведения трябва да бъде оценено, без да се засяга приложението на член 11, като се държи сметка за разпоредбите, приложими за тяхната професия, освен ако тези лица не извличат пряко или косвено облага или печалба от разпространението на тези сведения.
“Като се държи сметка за разпоредбите, приложими за тяхната професия.” Как да стане това? – има препратка към член 11 от директивата – не КФН да се прави на етична комисия, а да се използва експертиза:
[…] Тези разпоредби могат да включват създаването на консултативни комитети при всеки компетентен орган, чийто състав би следвало да отразява, доколкото е възможно, разнообразието на участниците на пазара, независимо дали са емитенти, доставчици на финансови услуги или потребители.
Едва ли който и да е експерт би препоръчал императивно да се разкрива тайната на източниците. А за вярно-невярно и може ли да се пише за Пеевски, ако името му отсъства от регистрите – има практика на ЕСПЧ, стандартите са проверими.
3.
Нещо повече: от сайта на КФН научаваме, че комисията “ще съобразява надзорната си практика с трите Насоки на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) относно общото приложение на Директивата.” Насоките също са на сайта – и релевантната Насока, т.4.14, гласи, че за да има пазарна манипулация чрез медия:
Лицето, разпространяващо информация, знае, че е невярна или подвеждаща и я разпространява, за да създаде (in order to) неправилно или подвеждащо впечатление.
Доколкото се вижда, това е указанието за надзорната практика: КФН трябва да докаже, че медията знае, че информацията е невярна, но цели създаване на неправилно впечатление. Тежестта на доказване е за КФН.
4.
Законът (чл.9) изисква КФН да огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на нормативните актове. Предстои да разберем дали е огласявана такава политика; предвижда ли тя (специално по отношение на медиите) оценката по рецитал 44; как е прилаган чл.11, за да се установи балансиран подход. Не става дума само за конкретните решения, а за цялостната дейност на регулатора.
За принципите на дейност има парламентарен контрол.
За законността на актовете има съдебен контрол.
А и съществуват любимите на Джон Кери жълти павета:
— Пътят за Изумрудения град е застлан с жълти павета — обясни магьосницата, — така че няма да се заблудите.
Тероризмът е престъпление.
Тероризмът е престъпление, след престъплението идва страхът, след страха идва мълчанието. Robert Mankoff за The New Yorker и Комарницки най-добре знаят.
Изборът при свободата на изразяване не е всичко или нищо. От хода на по-ранни дела срещу Шарли ебдо става ясно, че в тяхната журналистика няма внушаване на страх или призиви към насилие към различните, в редакцията също се спазват правила, но във френската традиция на Рабле и Оноре Домие, представил краля като Гаргантюа. Преди да се роди Левски.
Един от убитите карикатуристи, Шарб, го е казал – след 500 години на подигравки католицизмът е банализиран, загубил е статус на табу във Франция, така трябва да банализираме и исляма.
Банализиране на табутата. Според WSJ това е неологизъм, въведен от Шарб.
“Трябва да паднат измислените табута, казва Комарницки, но тук няма такъв разговор, Пеевски влиза в редакцията – и край”.
Понякога и никой не влиза, така си върви.
За разлика от договореностите за ACTA, които никога не се появиха официално преди подписването, а имаше само изтекла информация от участниците в различните кръгове на преговорите, този път Комисията предоставя информация предварително. На 7 януари на сайта на ЕК се появи информация за трите части (24 глави) на споразумението.
TTIP не засяга финансирането на културните индустрии.
Интелектуалната собственост в проекта на TTIP:
В частта за култура се сочи още, че TTIP няма да включва нищо от предмета на АСТА – но може да включи ограничен , но важен кръг въпроси от полза за изпълнителите и продуцентите – унифициране в областта на сродните права, като не се уточнява обхват на унифицирането.
Доколкото част от опасенията се обявяват за градски митове, очевидно целта на тези обяснения е да се поднесе на европейските граждани приемливо обяснение за споразумението. Но все пак това не е самото споразумение, а представяне на проекта.
В
САЩ правото да се фотографира полицията е ясно установено. Гражданинът Шарп прави запис на полицай с мобилния си телефон. Полицаите искат записа, Шарп отказва, накрая дава телефона и го получава обратно с изтрито съдържание, включително лични записи. Шарп съди полицаите. Делото е Sharp v. Baltimore.
Какво е становището на Министъра на правосъдието по делото: Правото да се заснема полицията по време на изпълнение на задълженията й на обществени места, както и правото записите да бъдат защитени не само се изисква от Конституцията, то е в съответствие с нашето фундаментално разбиране за свобода, насърчава отчетността на държавните служители и работи за доверието на гражданите в тях.
По повод уличните вълнения в щата Мисури и арестуваните репортери обяснението е, че вероятно полицаите не са добре обучени – затова реагират така.
И в България има недобре обучени полицаи и служители на службите за сигурност също.
В Русия действа Федерален Закон за рекламата. Законът е от 20 години, но през 2013 и 2014 има нови изменения.
Европейската федерация на журналистите настоява измененията да не влизат в сила – което е предвидено да стане на 1 януари 2015.
За руската регулация на рекламата наскоро се чу два пъти. Инцидентно.
ЕФЖ се обявява по принцип срещу ограниченията на свободата на изразяване и настоява измененията да не влизат в сила по изрично посочен въпрос – забраната на рекламата в кабелните телевизии. От закона това не става много ясно, защото се говори за забрана на рекламата в платената телевизия (и няма легална дефиниция), но самият Путин обясни в онази среща с 1200-те журналисти, че медиите са поискали забрана на рекламата именно по кабелните телевизии.
Въпреки защитата на Путин предновогодишно се появиха съобщения за възможна промяна на промените: има внесени законопроекти за възстановяване на рекламата в регионалните и общински кабелни телевизии, които иначе трудно ще оцелеят. Обясненията “държавни срещу частни телевизии” и “наземни срещу кабелни телевизии” също се обсъждат, споменава се и ролята на Газпром.
Законът за рекламата в Русия и свързаните с него проблеми на прилагането са източник на опит – как в други държави е реализирана идеята да има такъв закон и какви точно въпроси се решават с него. А допълнително е интересно да се сравнява с правото на ЕС: например по този закон в Русия различните форми на електронни търговски съобщения са все реклама.
Google публикува поредния си доклад за исканията към търсачката за заличаване на резултати при търсенето.
Този път докладът включва и данни за изпълнение на решението Google Spain на Съда на ЕС – след 29 май 2014.
В изпълнение на решението Google Spain:
Постъпили са 191 573 искания от държави от ЕС към Google, оценявани с оглед заличаване са 691 418 URL, в 40 на сто от случаите исканията са изпълнени.
Има и данни по държави, най-много са исканията от Франция.
От България са постъпили 753 искания, а исканията се отнасят до 2,826 URLs.
В Съда на ЕС са постъпили преюдициални запитвания относно Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Първото е за уточняване на дефинициите за услуги в обхвата на директивата, второто е за реклама, рекламни техники, спонсорство и отчитане на времетраенето. Очевидно се допуска Съдът да се занимава с квалифициране на съвсем конкретни рекламни техники.
1. Във връзка с делото New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat е постъпило запитване от Австрия (Дело C-347/14):
update Решението New Media
2. Във връзка с делото Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki е постъпило следното запитване от Финландия (Дело C-314/14):
update Решението Sanoma
Подадена е жалба от DTS Distribuidora de Televisión Digital, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) по дело T-533/10, DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия.
Обжалваното решение от 11 юли 2014 г. имаше за цел да установи дали начинът на финансиране на испанския обществен доставчик на мeдийни услуги RTVE нарушава конкуренцията по непропорционален начин.
Както и в България, по закон от 2006 г. финансирането на RTVE е смесено – RTVE получава приходи от реклама и държавна субсидия като компенсация от испанската държава за осъществяването на задачата за предоставяне на обществена услуга. Тази система на финансиране е одобрена от Комисията с Решение C (2005) 1163 окончателен от 20 април 2005 година относно държавна помощ за RTVE.
През 2009 г. влиза в сила нов закон, според който рекламата, телевизионният пазар, спонсорството отпадат като източници на финансиране на RTVE. Вместо тях се въвеждат или изменят следните три данъчни мерки:
– нов данък от 3 % върху приходите на търговските тв оператори, установени в Испания;
– нов данък от 0,9 % върху брутните експлоатационни приходи (с изключение на приходите, получени от съответния пазар на едро) на операторите на далекосъобщителни услуги, установени в Испания, вписани в регистъра на операторите на Комисията за пазара на далекосъобщителни услуги, с географско покритие, съответстващо на територията на испанската държава или по-голямо от територията на една автономна общност, и предоставящи аудио-визуални услуги или всеки друг вид услуга, включваща реклама, за една от следните услуги: стационарна телефония, мобилна телефония и достъп до интернет;
– 80 % от приходите от съществуващата такса за ползване на радиочестотния спектър.
Ако горепосочените източници на финансиране (определени са прагове за трите мерки) са недостатъчни за изпълнение на обществената мисия, друг източник е държавната субсидия. По този начин смесената система на финансиране на RTVE се оказва преобразувана в система на почти изцяло публично финансиране.
ЕК заключава, че изменението на системата на финансиране на RTVE, предвидено в Закон № 8/2009, е съвместимо с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС.
Решението на ЕК е обжалвано, Общият съд отхвърля жалбата (дело T-533/10).
UPDATE
Решението на Общия съд също е обжалвано – решение по дело C-449/14
Независимостта на регулаторите остава централна задача на институционалната реформа.
В последните дни на предходния състав на ЕК е открито производство пред Съда на ЕС срещу Белгия , която според Комисията не гарантира независимостта на телекомуникационния регулатор BIPT.
Независимите регулатори вземат решенията си самостоятелно (Framework Directive 2002/21/EC). В Белгия в някои случаи решенията се вземат от правителството, а в други случаи решенията на регулатора се нуждаят от одобрението на правителството.
Комисията подчерта наскоро и необходимостта от независими регулатори в областта на конкуренцията – в което и ние не се съмняваме.