Медийно право

Научаваме се, че  за първи път в новия проект на НК е забранена цензурата.

Интересно. Какво ли е цензура. Оказва се, в проекта на НК дефиниция няма, но – изненада! – има две разпоредби, свързани със свободата на изразяване:

Ограничаване на правото на мнение

Чл. 192. Който противозаконно пречи на другиго да изразява своето мнение или своите възгледи, или да ги разпространява устно или писмено, чрез звук, изображение или по друг начин, както и онзи, който преследва другиго за изказано от него мнение или изразени възгледи, се наказва с лишаване от свобода до две години, с пробация или с глоба.

Цензура

Чл. 193. (1) Който противозаконно контролира или ограничава печатни произведения, публични изяви, спектакли или дейността на средство за масово осведомяване, се наказва с лишаване от свобода до три години, с пробация или с глоба.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода до четири години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.

Провеждали са логиката на чл. 39 и 40 Конституцията. Две конституционни разпоредби – съответно две разпоредби от проекта на НК.  Но какво е съотношението между чл.39 и чл.40 от Конституцията и може ли по този начин да се предвиди отговорност съответно по двете конституционни разпоредби? – значи вече:

• Да препятстваш  разпространяване на мнение ще  е ограничаване на правото на мнение. Но да препятстваш разпространяване на мнение в публични изяви не е ограничаване на правото на мнение.  То е цензура. Каквото препятстването на изразяването на мнение не е. Плакат – 192? Листовки  –  193. Рисунка – 192? Рисунка в книга – 193.  Рисунка в  kindle – зависи какво гледам.  Или?
• Цензура е да контролираш противозаконно  печатно произведение (в Конституцията – печатно издание) , и  – отделно –   дейността на средство за масово осведомяване.  Периодичното печатно издание   може да има дейност?  Но печатното произведение – не?  Дейности. Но не мрежи?  Или дейности на мрежи? Или? Вече гледахме Фидосиева  да дефинира медия  в Изборния кодекс.
• Цензурата  дали се кумулира с ограничаването на правото на мнение? Ако заличиш абзац от интервюто на посланика на Германия във вестник – това какво е – цензура или ограничаване на правото на мнение  на посланика – или и двете?

Разпоредбите се намират  в глава Престъпления срещу мирогледа.

Мир-оглед?

Мир.

Мир велик, а спасение поджидает за углом.

В проекта на НК се е появила разпоредба, която криминализира не много ясно точно какво. И това е проблем.

• Разпоредбата според мотивите е част от

нов раздел, в който за пръв път са криминализирани деяния, които засягат някои страни на личната неприкосновеност на човека. Като престъпления са обявени противозаконният оглед на лице, непозволеното фотографиране, филмиране, записване или подлагане на друго подобно действие и принудителното лечение. Понастоящем тези деяния са забранени от Конституцията, но срещу тяхното осъществяване няма наказателноправна защита.

Фотографиране, филмиране, записване
Чл. 146. (1) Който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода до две години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при публични прояви на лицето, деецът не се наказва.

Действително  в Конституцията съществува подобна забрана: чл.32.2: Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Но може ли тази конституционна разпоредба директно да се снабди с наказателноправна санкция ?

Първо, чл.146 в проекта съдържа неяснота по отношение на деянието: фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия.

Второ,  Конституцията изключва от обхвата на забраната предвидени в определени закони случаи.   Противозаконно  в новата разпоредба подлежи на тълкуване: в тесен или  в широк смисъл,  и против кой точно закон?

Трето,  стандартите. Има хипотези, в които фотографирането е допустимо според практиката на Съда за правата на човека по прилагане на чл.8 от Конвенцията за правата на човека – а стандартите на този съд са валидни и при прилагане на Хартата за основните права на ЕС. Нищо такова няма в разпоредбата на чл.146.

ЕСПЧ се занимава години наред с тези стандарти – точно за да не може национален законодател просто така да предвиди лишаване от свобода за снимки – и илюстрация е решението  Каролине фон Хановер срещу Германия.  С  разпоредбата на чл.146 националният законодател показва,  че  сложните  задачи често имат прости и напълно погрешни решения.

Четвърто, какви са  публичните прояви, при които ще се освобождава от отговорност ? Няма легална дефиниция, но  по-добре: нормата не става по-приемлива, ако се добави дефиниция.

Всъщност ЕСПЧ обосновава  в цитираното  по-горе решение ред оценки, за да се стигне до извод дали са нарушени  стандартите за намеса в личната сфера (не   говорим  за престъпление):

•     Дали информацията допринася за дебати от обществен  интерес [109];
•     Колко добре е известно лицето [110];
•     Съгласие, форма, обем на публикацията, аудитория [111][112];
•     Обстоятелства, при които са направени снимките, доколко сериозна е намесата в личната сфера  [113].

Лишаване от свобода при така описаното в чл.146 деяние?

В светлината на случаите с родни политици, покрай които е ставало дума за снимки –

• Сидеров в самолет налита на дипломатка;
• Сидеров на кубински плаж;
• Станишев виси на незаконен лифт;
• Милен Велчев и Доктора на яхта

това предложение изглежда като  опит за създаване на  най – банална   правна пречка срещу граждански контрол върху властта.

*

И други решения в проекта заслужават коментар.

Например решенията в Глава 28. Престъпления против режима на защитена информация.

Изтичанията на информация в глобален мащаб и експлозията на нереглараментирано следене и подслушване у нас до най-високи нива дават отражение върху идеите за мерки  в НК.  Необходим е съвременен и адекватен на формите на престъпната дейност в тази област Наказателен кодекс.

Докато още е възможно, е важно да се проследи

• има ли нови гаранции за борба с престъпността, включително да не се допуска използване на самата държавна  машина за безконтролно следене и подслушване на политическите опоненти,  икономически кръгове и граждани;
• от друга страна, ако някой заснеме и излъчи акт на корупция, кой трябва да влезе в затвора? Преодолява ли се в проекта на НК възможността  за натиск върху журналисти, работещи в обществен интерес?

На мястото на сегашния 339а НК : Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва и пр.

в проекта се появява

Противозаконно събиране или съхраняване на информация
Чл. 417. (1) Който противозаконно:
1. разреши, разпореди да се използват или прилага специални разузнавателни средства;
2. използва специално техническо средство, създадено за негласно събиране на информация;
3. съхранява информация, получена чрез използване на средства по т. 1 или 2,
се наказва с лишаване от свобода до четири години.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в кръга на неговата служба или функция, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено с користна цел, съдът налага и глоба.

Не че чл. 339а НК се прилага ефективно срещу бандитите, които незаконно подслушват наред без разрешение. За сметка на това Бухнич от румънската телевизия PRO TV   беше осъден за репортаж, а журналисти от ВВС   получиха обвинение по същата разпоредба, преди производството да бъде прекратено след края на мандата на Филчев.

Още преди десет години стана ясно, че разследващата журналистика е под заплаха при прилагането на чл.339а НК.

И в този проект липсва разпоредба, която да изключва санкция при използването на технически средства в случаи на преобладаващ обществен интерес. Вярно, в проекта се използва  формулировката “специално техническо средство, създадено за негласно събиране на информация” – вероятно за да се изключат  масовите устройства, с които всеки разполага.  Законен ли  ще е при това положение нерегламентиран запис с мобилен телефон? И незаконен ли ще е журналистически запис на акт на корупция със специално създадено за негласно събиране на информация средство? Да не стане като със сегашния чл.339а НК:  има го, но се прилага избирателно, при това не в духа на целта на разпоредбата.

Етичният кодекс на българските медии се е отклонил от правилото на чл.339а НК неслучайно – и това трябва да е сигнал за законодателя.

Аналогични са въпросите за  сегашния  чл.145а НК: Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва и пр.  – и чл.418 от проекта.

Този раздел трябва добре да се анализира и от гледна точка на наказателноотговорните лица. Помним проекта Петканов за изменение на НК отпреди десет години, според който при изтичане на информация отговорност трябваше да носят журналистите. Не е сигурно дали е добре забравен.

В проекта на НК има и други интересни разпоредби и дефиниции, като например за половите действия и порнографското съръжание,  за тях  –  отделно.