Медийно право

На 28 ноември 2013 стана известно решението по делото Österreichische Vereinigung zur Erhaltung, Stärkung und Schaffung eines wirtschaftlich gesunden land- und forstwirt­schaftlichen Grundbesitzes v. Austria.

Жалбоподател е австрийска неправителствена организация (OVESSG), която проучва влиянието на прехвърлянето на собствеността на земеделски земи и горски фондове. Във връзка с това изисква от публичната администрация в Тирол информация за извършените прехвърляния и получава отказ.

Искането към Съда в Страсбург е за установяване на нарушение по чл.10 ЕКПЧ – свобода на информацията – поради отказан достъп до обществена информация.

Австрия защитава тезата, че държавата няма позитивно задължение по чл.10 ЕКПЧ  да предоставя достъп.

Според Съда гражданите имат право да получават информация от обществен интерес. Не само медиите, обществените организации също могат да създават форуми за обществени дебати. В случая организацията изисква информация с цел анализ и коментари по законопроект.

Естествено в решението се обсъжда правото на достъп до информация в контекста на чл.10 ЕКПЧ.  Съдът се позовава на практиката си относно  взаимодействието между  институциите, които притежават информационен монопол,   и правото на достъп до информация в обществен интерес  (§ 41) ( Társaság a Szabadságjogokért v. Hungary,  Youth Initiative for Human Rights v. Serbia).

Съдът приема, че съответната публична администрация (комисия) в Тирол притежава информационен монопол по отношение на решенията си. Отказът прави невъзможно за организацията OVESSG да проведе анализ и да участва ефективно в законодателния процес.

По тази причина отказът за предоставяне на информация е намеса, която не може да се приеме за необходима в едно демократично общество. Нарушение на чл. 10.

Стана известно решението на Съда за правата на човека в Страсбург по делото Ungváry and Irodalom Kft v Hungary.

Единият жалбоподател е историк, другият е издател на политически седмичник.  Темата е Държавна сигурност.  Ungváry пише за  член на Конституционния съд, който според него е бил в редовни и близки контакти със службите,  бил е привърженик на твърдата линия в работата им и е асистирал при изпълнение на функциите им преди 1989 г. Позовава се на архивите по темата. Същата теза поддържа и в други публикации и изявления.

Въпросният член на КС успява да осъди автора и издателя за разпространение на неверни и недоказани твърдения.

Съдът в Страсбург припомня за кучето -пазач (обществен страж, основна функция на пресата) и  подчертава, че

• пресата играе първостепенна роля в държава, управлявана от върховенството на закона; припомня още  изводите си (решението Лингенс), че не само пресата   има за задача да разпространява важна за обществото информация и идеи, но и обществото има право да ги получава;
• журналистите трябва да действат добросъвестно и да спазват принципите на отговорната журналистика;
• журналистическата свобода включва преувеличение или провокация, но не и злонамерено очерняне;
• критиката може да е в по-широки граници за публичните личности като конституционния съдия;
• при преценката на баланса свобода на изразяване / защита на доброто име е важен общественият интерес, а не дали на обществото му е интересно да прочете публикацията (решението Mosley);
• особено внимание се изисква, когато чрез санкции държавните власти ограничават участието на пресата в бъдещи дебати от значим обществен интерес;
  
• трябва да се разграничава оценката от твърдение за факт –   ако фактите могат да се доказват, истинността на оценките не подлежи на доказване. Изискването да докажеш истинността на оценка е невъзможно да бъде изпълнено и нарушава самата свобода на изразяване, така както е гарантирана от чл.10. Например предположения за намерения и причини за действията на другите може да е оценъчно съждение, а не излагане на факти, които биха се поддавали на доказване.  Същевременно Съдът посочва, че оценката трябва да има достатъчна фактическа основа.

В конкретния случай има негативни и преувеличени твърдения за члена на КС в контекста на едно по-общо представяне на дейността на службите по времето на тоталитаризма.

В контекста на обществените дебати относно историческа отговорност за несправедливостите на комунизма  унгарските съдилища приемат, че не е приемливо всички функционери на комунистическата партия (секретари) да се обявяват за официални контакти на ДС.  В рамките на известна свобода на изразяване Съдът смята, че става дума за оценъчно твърдение, основано на факти (сътрудничество в широк смисъл, писане на доклади и пр.)

Съдът отбелязва, че публикуването на базата на научни изследвания е било направено от г-н Ungváry,   който, както е посочено в увода на статията,  се позовава на наличните материали в историческите архиви на Държавна сигурност .

В заключение, според ЕСПЧ има нарушение на чл.10, тъй като националните съдилища не са установили убедително подходящ баланс между правото на добро име и правото на   свобода на словото – право , което пряко служи на  по-нататъшно осъществяване на дебатите по въпрос от голям обществен интерес.  

Преди месец стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Делфи срещу Естония. То се отнася до отговорността на посредниците за незаконно съдържание онлайн. Според ЕСПЧ, няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ при санкционирането на оператор на сайт за коментари на трети лица.

Решението е интересно от гледната точка на действието на Директивата за електроннama търговия, въведена у нас в Закона за електронната търговия, която въвежда условията за неотговорност на посредниците. Въпросът е доколко решението е съответства на стандартите, приети в ЕС –  разбира се, като се вземе предвид, че ЕСПЧ прилага ЕКПЧ.

Има множество коментари, част от тях критични .

У нас Емил Георгиев смята, че

При наличието на определни предпоставки, доставчиците на услуги за информационното общество са отговорни за хейтърските коментари на своите потребители, а увредените от такива коментари лица могат по-лесно да ангажират гражданскоправната отговорност на доставчиците. Когато операторът на уебсайт не упражни достатъчен контрол спрямо своите коментиращи потребители, то той губи привилегията си според член 14 от Директивата за електронна търговия (2000/31/ЕО), на която почива както естонският закон за предоставянето на услуги на информационното общество, така и българският ЗЕТ.

Това може би изглежда малко несправедливо, но пишещият тези редове блогър е на мнение, че то указва на операторите на уебсайтове по кой път да поемат, за да избегнат отговорността и, така погледнато, създава повече яснота и правна сигурност. Разбира се, правната сигурност е постижима на цената на повече инвестиции в „адекватни средства за контрол“ от страна на доставчиците, които ще отидат къде за заплати на назначени модератори, къде за програмирането на филтриращи определени думи или изрази алгоритми.

Обратно, според Артикъл 19 решението е удар срещу свободата на словото. Изглежда така, като се вземе предвид какви са нормалните задължения на оператора на един информационен сайт според това  решение.

Според Съда е било възможно да се оцени, че по конкретната тема се очаква   по-висок от средния риск, че негативните коментари могат да надхвърлят границите на приемливата критика и да достигнат нивото на неоснователно засягане  или хейт. На сайта има система за предупреждение и автоматичен филтър, но според ЕСПЧ те не са достатъчни. От сайта се очаква да предотврати подобни коментари ръчно или по друг технически начин.

Според Артикъл 19 решението показва тревожна липса на разбиране как работи интернет. При хостинг е даден имунитет, докато не се установи наличност на двете условия по директивата. В разглеждания случай коментарът е свален при получаване на жалбата от засегнатото лице. Да се изисква превантивно установяване на незаконосъобразност означава да се пренебрегва разпоредбата в директивата, според която операторът няма общо задължение за мониторинг, нито задължение да търси факти за установяване на незаконосъобразността на едно съдържание. Така е и според решението  SABAM v Netlog на Съда на ЕС.

Така ЕСПЧ пропусна шанса да се възползва от решението на ЕС, но и повече – от позицията на специалния докладчик на ООН, че

мерки за цензура никога не трябва да се делегират на частни лица.

Друг аргумент са разходите за евентуални модератори, сдържащият  ефект, общата нагласа за закриване на коментарни секции , за да се избягва отговорност.

Артикъл 19  изразява тревога, че решението   Делфи е вероятно да се създаде още по-голяма правна несигурност в тази област, препоръчва сезиране на Голямата камара и  предлага подкрепа  в този процес.

Медиите по дефиниция информират. По дефиниция имат и критична функция.  Особено когато става дума за обществен интерес, особено за публичните институции и за институциите, работещи с публичен ресурс.

Най-простият начин да се ликвидират критичните гласове е чрез  пълна непрозрачност. Контрол върху медиите чрез информационен дефицит.

Критикуваш? Докажи. Не можеш? Отговорност за вреди. Отговорност за нелоялна конкуренция. Отговорност по Закона за кредитните институции. Отговорност за клевета. Отговорност за нарушаване на журналистическите стандарти.

Да вземем един пример. Корпоративна търговска банка. И медиите.

• Премиерът Борисов  преди време обясни, че не се меси нито в медиите, нито в банките.

• Министърът от това правителство Рашидов години по-късно опроверга премиера си: Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари. Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

• Наскоро и  председателят на БСП Станишев призна, че Пеевски и медиите му са част от кръга КТБ.

Но междувременно – още преди Станишев да сподели с нас за кръга –

• Капитал писа – и беше санкциониран от КЗК по чл. 30 ЗЗК за  “неверни твърдения и изопачени факти”, с което е уронено доброто име на конкурентното дружество и издаваните от него вестници.
• Бивол писа – и четири банки внесоха искане по 152а Закона за кредитните институции за защита поради  уронване на доброто име.
• От медиите става ясно за писмо на КТБ до Дойче Веле, по което тече проверка, но няма официално съобщение нито за повдигнатите въпроси, нито за резултати от проверката.

Безпроблемно за КТБ може да се пише в медиите от кръга на КТБ и кръга на Валерия Велева.

Въпросът е за демократичните стандарти.

.

Триъгълникът банка – власт – медии е неосветено място, но медиите имат задължение да информират за него.

Медиите имат  задължение да пишат по проблеми от значим обществен интерес дори в условия на системно създаван и поддържан информационен дефицит.

В практиката на ЕСПЧ има решения за публикации по теми, представляващи значим обществен интерес, например решението  Торгейрсон срещу Исландия:

Пресата не бива да престъпва граници…, но неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес. Пресата има задача да разпространява информация и идеи, а обществото има правото да ги получава. Ако това не е така, пресата няма да бъде в състояние да играе своята жизнено важна роля на обществен страж.

по съществото си публикациите са представлявали позовавания на разкази или мълва, или общественото мнение…  Доколкото от жалбоподателя (автора) се е искало да установи истинността на тези твърдения, той по мнение на съда е бил изправен пред една неразумна, ако не и невъзможна задача.

Неразумна, ако не и невъзможна задача. 

Например две кръгли години КЗК се очаква да се произнесе относно пазара на разпространението на печатни издания. Може ли да се пише за монопол или не?

.

Американският съд отива и по-нататък – в решението New York Times v Sullivan се приема, че дори допуснати фактически грешки  не са основание за отговорност (за клевета), освен ако са направени съзнателно или при особено грубо пренебрегване на истината, защото

При такова изискване [авторът да е в състояние да докаже истинността на всеки факт] потенциалните критици на държавното управление могат да се отклонят от намерението си да дадат гласност на критиките си, въпреки че те са смятани за верни и дори ако те наистина са верни, поради съмнението дали ще могат да ги докажат в съда или поради страха от разходите си за това. […]

Потенциалните критици да не се отклоняват от намерението да дадат гласност на критиките си.

Стандарт.

Отговорната журналистика се основава на факти, но тя също така търси истината. И да, у нас стандартите за свобода на изразяване  понякога се прилагат по интересен начин, в полза на силните на деня (Цветан Цветанов срещу съдия Мирослава Тодорова).

А според ВС на САЩ Първата поправка на Конституцията на САЩ  за свободата на изразяване е въведена да гарантира свободата срещу проявите на  тирания  на управляващите мнозинства.