Медийно право

Европейската комисия открива консултация за отговорността на посредниците онлайн.

Публикуван е въпросник за процедурите по отношение на незаконно съдържание онлайн. Директивата за електронната търговия въвежда т.нар. условна неотговорност :  доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, при условие че:

a) доставчикът няма сведения за незаконна дейност или информация, а във връзка с искове за щети, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация; или

б) доставчикът, при получаването на такива сведения или запознаването с такива факти, действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до информацията.

Комисията е установила, че разпоредбата се прилага по различен начин и по различен начин се интерпретира  запознаване   или експедитивно. В някои случаи незаконното съдържание стои дълго в мрежата, в други достъпът до съмнително съдържание се прекратява  веднага поради страха от евентуална отговорност.

ЕК издаде съобщение и работен документ  по темата, но сега се обръща за повече информация към страните.

В този контекст представлява интерес съобщение от  Google,  че сега за една седмица компанията получава повече искания за реакция срещу нарушения специално на авторското право, отколкото за цялата 2009 г.  Google  публикува информация за исканията (‘Transparency Report’).   Microsoft   води по брой на исканията.  Възможно обяснение за този факт е, че Microsoft има  технологична възможност да следu продуктите си и да установявя /доказва  нарушенията. По делото GEMA германският съд е казал, че  иска всяко отделно URL при претендирано нарушение.

Поредното  съдебно решение за отговорността онлайн, което заслужава отбелязване, е Payam Tamiz v Google Inc. & Google UK Limited  [2012] EWHC 449 (QB).  Търси се отговорност за клевета онлайн.

Съдът е преценил, че  Google не е отговорен за постинги и коментари в  Blogger  и  няма статус на издател.  Едно лице няма статус на издател, ако само участва като оператор  или доставчик на достъп до комуникационна система, с помощта на която се разпространяват  определени твърдения или се предоставя достъп до тях, ако лицето няма ефективни възможности за контрол над авторите.

• Аргументите на Google:
  • Вlogger.com предоставя  платформа за свободен обмен на информация и идеи;
  • Цензурирането  е практически  невъзможно за Google, защото в Blogger публикуват над 250 000 думи в минута;
  • Цензурирането е недопустимо,  защото това би означавало да се упражнява редакторски контрол над съдържанието на материала;
  • Компанията е само  неутрален доставчик на услуги;
  • Компанията  няма как да знае дали коментарите  са  истинни или не  и  не може   да се очаква да разследва и да проверява  верността или неверността на твърденията, направени от блогърите;
  • Все едно  собственик на стената, върху която различни хора са избрали да пишат графити,  да е отговорен за съдържанието на тези графити (вж и решение Godfrey v Demon).

  Според съда реакцията на Google е разумна –  първо е изпратено само известие  до собственика на блога за жалбата на засегнатото лице,   след известно време е прекратен достъпът до блога.

Новината, така както се появява в The Hollywood Reporter  : и трите комисии, които днес гласуват, са срещу споразумението.

Някои протоколи от времето на преговорите станаха публични в навечерието на днешните гласувания –

Meeting notes Paris 2008
Meeting notes Rabat 2009
Meeting notes Seoul 2009
Meeting notes Guadalajara 2010

с коментар на EDRI  какво е успяла да постигне в преговорите Европейската комисия и какво – не.

Информация от EDRI за  графика  на комисиите в ЕП относно АСТА, както и за пленарното гласуване.

Българските евродепутати  са постигнали консенсус по този въпрос – или поне така беше съобщено през февруари.

Холандия е една от държавите, които не са подписали АСТА. На 29 май парламентът в Холандия се ангажира да не ратифицира АСТА  и да не сключва нови договори, подобни на това споразумение.

И повече – като взема повод от АСТА – парламентът определя приоритетите  на политиката към авторските права:  да се реализират възможностите за растеж, които интернет дава, чрез нови бизнес модели за предоставяне на легално съдържание.

Из резолюциите:

• отбелязва, че договори като ACTA водят до по-нататъшно формализиране на авторското право на международно ниво,

• отбелязва, че тези договори е  много трудно да бъдат променени, в резултат от което могат да бъдат допълнителна пречка за бъдещите реформи на законодателството за авторското право,

• отбелязва, че стриктното прилагане на интелектуалната собственост в интернет не е решение за продължаващите трудности по отношение на закона за авторското право и влияе върху свободата в интернет,

• изисква правителството да гласува против нови подобни договори,

• изисква правителството да   съсредоточи политиката за авторските права върху икономическите възможности за растеж, които интернет дава,  посредством inter alia  нови бизнес модели за предоставяне на легално съдържание.

Bits of Freedom