Дарик радио печели дело срещу министъра на финансите Симеон Дянков след отказ за предоставяне на информация към коя парламентарна група са заявили принадлежност независимите депутати, които напуснаха партиите и коалициите си и как се пренасочва държавната субсидия.
Венцислав Върбанов, Марио Тагарински, Димитър Чукарски, Дарин Матов, Димитър Асенов, Тодор Великов, Касим Дал и Камен Петков са пренасочили държавната субсидия от Синята коалиция, РЗС, ДПС и БСП към управляващата партия ГЕРБ.
По дело С-70/10 Scarlet v SABAM Cour d’appel de Bruxelles поставя на Съда въпроса дали правото на Съюза и по-специално Хартата на основните права позволяват национална юрисдикция да задължи интернет доставчик да въведе системи за филтриране и блокиране на електронните съобщения, предоставяни по-специално чрез софтуери peer-to-peer.
В основата на това дело е спор между Scarlet Extended SA, доставчик на интернет услуги и SABAM, белгийско дружество за управление на авторски права, което отговаря за предоставянето на разрешения за използване от трети лица на музикални произведения на автори, композитори и издатели.
През 2004 година SABAM стига до извода, че интернет ползвателите, които използват услугите на Scarlet, изтеглят от интернет без разрешение и без да заплащат за авторските права фигуриращи в каталога на SABAM произведения посредством мрежи „peer-to-peer“ (средство за споделяне на съдържание, независимо, децентрализирано и снабдено с напреднали функции за търсене и изтегляне).
По искане на SABAM председателят на Tribunal de première instance de Bruxelles (Белгия) разпорежда на Scarlet, в качеството му на доставчик на интернет услуги, да преустанови тези нарушения на авторското право, като направи невъзможна всякаква форма на изпращане или приемане от неговите клиенти посредством софтуери „peer-to-peer“ на електронни файлове, възпроизвеждащи музикално произведение от репертоара на SABAM, като в противен случай ще му бъде наложена периодична имуществена санкция.
В заключението си Генералният адвокат предложи на Съда да обяви, че правото на Съюза не допуска приемането на подобна мярка.
В решението си от днес Съдът установява, че
Ето защо Съдът отговаря, че правото на Съюза не допуска разпореждане, постановено срещу доставчик на интернет услуги да въведе система за филтриране на всички електронни съобщения, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, която да прилага без разграничение към всички свои клиенти, превантивно, изцяло на свои разноски и без ограничение във времето.
Законопроект за държавния бюджет 2012
Текст на законопроекта 
Архивирана папка
Доклад на парламентарната комисия за култура и медии по законопроекта за бюджета – за първо четене:
За 2012 г. за функция „Култура” по консолидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 393 700,0 хил. лв., които са 0,5% от брутния вътрешен продукт, като за текущи разходи са предвидени 337 900,0 хил. лв., а за капиталови 55 900,0 хил.лв.
Приетият от Министерски съвет проектобюджет предвижда разходи на Министерство на културата в размер на 117 903,1 хил. лв.
*
Разходите по бюджета на Министерството на културата са насочени към осъществяването на:
– политика в областта на опазването на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги;
– политика в областта на популяризиране на културата;
– политика в областта на качественото образование по изкуства и култура;
– програма „Администрация”.
* * *
В Законопроекта за държавния бюджет предвидената държавна субсидия за Българската телеграфна агенция се запазва в размер от 4 185,0 хил. лв. Разходите включват текуща дейност, технико-икономическо обслужване на кореспондентски бюра в чужбина, международни комуникации и техническо осигуряване, такси за членство в Алианса на европейските информационни агенции.
*
За Съвета за електронни медии в законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. са предвидени приходи в размер от 1 400,0 хил. лв. и разходи в размер на 1 429,0 хил. лв. Разходите за издръжка на Съвета за електронни медии са насочени към провеждане на политика „Регулиране на радио- и телевизионния пазар” като по този начин СЕМ осъществява своите приоритети по следните програми:
– лицензиране и регистриране на доставчици на медийни услуги;
– мониторинг на доставчици на медийни услуги;
– обща администрация.
С предвидените разходи за 2012 г. на Съвета за електронни медии се осигуряват условия за осъществяване на дейността му в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията – да регулира радио- и телевизионния пазар чрез издаване на лицензии и регистрация за осъществяване на аудиовизуална дейност на радио- и телевизионни оператори и да осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги.
*
За Българското национално радио в законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. са предвидени разходи в размер на 44 165,9 хил. лв. и са намалени спрямо 2011 г. с 13,66%. Разходите на БНР са за осъществяване на основните цели на обществения оператор по подготовката, създаването и разпространението на националните и регионалните радиопрограми. Капиталовите разходи по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията са в размер на 3 900,0 хил. лв. и са предвидени за продължаване на технологичното преустройство и обновяване на БНР.
*
За Българската национална телевизия в законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. са предвидени разходи в размер на 74 614,0 хил. лв., увеличението спрямо 2011 г. е в размер от 4 514,0 хил. лв. Капиталовите разходи са в размер на 15 343,6 хил. лв. Средствата за БНТ основно са за разпространение на национални и регионални програми. Разчетените средства за капиталови разходи са предвидени за технологичното обновяване на БНТ във връзка с предстоящата цифровизация на излъчваните програми.
* * *
В § 74 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. се отлага за следващо време действието на § 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 на Закона за радиото и телевизията, съответно за 2012 и 2013 г. Текстовете определят държавното субсидиране на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия и Българското национално радио на основание издръжка, определен от Министерския съвет норматив за час програма и отсрочване на финансирането от фонд „Радио и телевизия” по чл. 103 от Закона за радиото и телевизията.
В Официален вестник – съобщение за доклад Закрила на децата в цифровия свят на Европейската комисия за прилагане на Препоръка (1998).
Потребителите и особено децата използват вече медиите по коренно различен начин и в това отношение е налице непрекъснато развитие. Медиите във все по-голяма степен се използват от децата чрез мобилни устройства, включително (онлайн) видеоигри, а в интернет има все повече медийни услуги по заявка. Налице е един нов феномен — социалните мрежи.
Тези нови тенденции предлагат много възможности , но също
така поставят някои предизвикателства по отношение на защитата на децата в цифровия свят.
СЕМ огласи резултатите от мониторинг по време на предизборната кампания 2011.
Доклад 2011 [PDF] (18 Ноември 2011 г.). Кой е най- активен:
Докладът завършва с изводи за състоянието на законодателството и прилагането му.
Проектът е един от първите, внесени в националните парламенти за оценка за пропорционалност в началото на 2010. Сега е в този вид.
Основен въпрос, свързан с тази директива, беше предвиденото блокиране на сайтове.
Коментари: To block or not to block?
В парламента е внесен законопроект за БТА.
Вносители са Даниела Петрова и Екатерина Михайлова.
Както посочват мотивите, Законопроектът за Българската телеграфна агенция се предлага за разглеждане и приемане в изпълнение на § 6 ПЗР на Конституцията. Сега статутът и дейността на БТА са определени с Решение на 36-то НС от 29 юни 1994 г. за приемане на Статут на Българската телеграфна агенция (обн. ДВ, бр. 56 от 1994 г.).
ЦИК санкционира радио за т.нар. музикални класации в изборния ден. Капитал поставя въпроса доколко мярката е уместна, справедлива, пропорционална и ефективнo приложена. Въпросът е принципен.
Ограничението за разгласяване на резултати до официалното обявяване на края на изборния ден не е (само) българска мярка. Има я в много държави. Мярката не се смята за непропорционална спрямо интереса да не се влияе върху още негласувалите. Данните показват, че разгласяването влияе.
Ограничението е мярка от времето преди уеб 2.0. В новите условия то – или поне в българската версия – не се отнася до блоговете и мрежите. Това поставя под въпрос технологичната способност на изборната администрация ефективно да ограничи разгласяването на резултати (защото те се разгласяват чрез мрежите). Според ЕСПЧ намесата трябва не само да е пропорционална, но и ефективна [ ECHR, Sunday Times v UK, 1979] . Тази мярка вече не е.
Поради това в други държави (следя обсъждането в Канада) се обмисля отпадането на ограничението от изборното законодателство (повод – нарушения чрез Туитър).
В България ограничението остана и в новия Изборен кодекс като императивна норма. Прилагането поражда други въпроси: Дали заобикалянето на ограничението (музикални класации) се приема за равносилно на нарушение. Дали всички са равни пред закона или той се прилага избирателно.
Капитал анализира фактите (сравнява с предходно решение на ЦИК) и смята, че актът на ЦИК е проблематичен и че се прилага двоен стандарт.
Все пак може би трябва да се има предвид, че самата норма е проблематична, защото все по-малко може да се гарантира ефективното й прилагане.
Британският регулатор Ofcom е обявил консултация по въпроси, свързани с измерване на медийния плурализъм. Това е следствие от казуса с изкупуването на British Sky Broadcasting Group от News Corporation и проведения тогава тест за обществен интерес.
В момента има правила за гарантиране на плурализма, които включват теста за обществен интерес, прилаган при сливане на медийни предприятия. Други правила включват ограничения (прагове) за крос-медийна собственост. Ofcom търси коментари по въпроси като:
Ofcom очаква коментари до 17 ноември 2011 г. Формата за участие.
България няма тест за обществен интерес, нито секторни правила в областта на медийния плурализъм.
Втори въпрос е – дори да би имало правила – как биха се прилагали при наличната непрозрачност на собствеността.
Европейският парламент е подкрепил идеите за по-строги мерки за защита на децата, според съобщение от ЕК.
Има ефекти за медиите и съдържанието онлайн – заради предвижданите мерки за борба с детската порнография.
Според съобщението, държавите ще бъдат задължени да осигурят премахването на интернет страници с детска порнография, когато сървърът, на който се намират, е на тяхна територия, и да предприемат действия, водещи до тяхното премахване, когато сървърът е разположен в чужбина. Те могат също така да създадат процедури за блокиране на достъпа от страна на потребители, намиращи се на тяхна територия.
