Медийно право

Оливие Мартинес е известен на някои като актьор, а на други – като ищец по дела, свързани с нарушаване на доброто име и личната  неприкосновеност чрез публикации онлайн.

Делата на Мартинес са особено интересни, когато има публикуване в една държава и вредоносен резултат в друга (в случая – или може би е правилно да се каже засега – и двете от ЕС, Великобритания и Франция).

На 3 февруари 2008 г. в уебсайта на британския вестник Sunday Mirror е публикуван текст на английски език, озаглавен „Kylie Minogue е отново с Olivier Martinez“, с подробности за срещата на австралийската певица и френския актьор. Olivier Martinez и баща му, Robert Martinez, твърдят, че са накърнени правото им на личен живот и доброто име на г-н Olivier Martinez, и предявяват във Франция иск срещу британското дружество MGN, издател на Sunday Mirror. Подобно на eDate Advertising, това дружество твърди, че сезираният съд няма  компетентност поради липсата на достатъчна връзка между публикуването в Обединеното кралство и вредата, за която се твърди, че е настъпила на френска територия. Според MGN единствено наличието на такава връзка би могло да доведе до компетентност на френските съдилища да се произнесат относно вредоносни събития, свързани със спорното публикуване.

Вчера стана известно решение на Съда (голям състав) по съединени дела C‑509/09 и C‑161/10 с предмет две преюдициални запитвания, в рамките на производства по eDate Advertising GmbH срещу X и Olivier Martinez, Robert Martinez срещу MGN Limited.

От една страна, искове срещу лицата, които имат [седалище или] местоживеене в държава от ЕС, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава.

От друга страна, за да се гарантира ефективно свободата на предоставяне на услуги и правната сигурност за доставчиците и получателите на услуги  на информационното общество, те   по принцип  са предмет на законодателството на държавата, в която доставчикът на услугата е установен. Държавите от ЕС  не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава от ЕС (принцип за държавата на произход;  в други източници – държавата  по произход).

Пита се:

В случаите, в които съдържанието на определен уебсайт (може да) води до нарушение на правата на личността, трябва ли изразът „мястото, където […] може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, точка 3 от Регламент […], да се тълкува в смисъл,

че засегнатото лице може да предяви иск за преустановяване и забрана на нарушаващите правата му действия на управителя на уебсайта пред съдилищата на всяка държава от ЕС, в която може да се отвори този сайт, независимо в коя държава от ЕС  е установен управителят на уебсайта,

или

за да са компетентни и съдилищата на държавите от ЕС, в които управителят на уебсайта не е установен, трябва да е налице не само техническа възможност за отваряне на сайта в тези държави, но и особена връзка на спорното съдържание или на самия уебсайт с държавата на съда (“връзка със съответната държава”)?

Има ли значение дали управителят на спорния уебсайт целенасочено го е предназначил (и) за потребителите на интернет в държавата на съда, или е достатъчно информацията, която може да се разгледа на този сайт, да има обективна връзка с държавата на съда, в смисъл че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси — интереса на ищеца от зачитане на личните му права и интереса на управителя да определя съдържанието на своя уебсайт и да предоставя информация?

За установяването на особената връзка със съответната държава релевантен ли е броят на посещенията на спорния уебсайт от територията на държавата на съда?

Изискват ли посочените разпоредби да се прилага само действащото в държавата на произход материално право, или изискват да се прилагат и действащите в нея стълкновителни норми, поради което да е възможно правото на държавата на произход всъщност да препраща към правото на държавата на съда?

Съдът:

В случай на твърдяно нарушение на правата на личността чрез публикуване на информация в уебсайт
лицето, което счита, че е увредено, може да сезира с иск за отговорност за цялата причинена вреда  (1) или юрисдикциите на държавата   по мястото на установяване на лицето, което публикува информацията,  (2) или юрисдикциите на държавата от ЕС, в която се намира центърът на неговите интереси.
Вместо иск за отговорност за цялата причинена вреда това лице може да предяви иска си пред юрисдикциите на всяка държава от ЕС, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация.

Те са компетентни да се произнесат единствено по вредата, причинена на територията  на държавата  на сезираната юрисдикция.

Държавите трябва да гарантират — освен в случаите на дерогиране, разрешени при предвидените в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 условия — че спрямо доставчика на услуга на електронната търговия не се прилагат по-строги изисквания от предвидените от приложимото материално право в държавата, в която е установен посоченият доставчик.

В Официален вестник: съобщение за дело С-394/11, образувано във връзка с преюдициално запитване, отправено от Комисията за защита от дискриминация по дело с ответници „ЧЕЗ Електро България“ АД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.

Преюдициални въпроси
Въпрос 1: Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива 2000/43 на Съвета  относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход ?
Въпрос 2; Какво следва да се разбира под „третирано по-малко благоприятно“   и под „биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение“ по смисъла на   Директива 2000/43:
2.1. дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация
2.2. дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно/неудобно положение ?
Въпрос 3: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация   се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то
3.1. разпоредбите на чл.38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива 2006/32/ЕО ( 2 ) (съображение 29 от Преамбюла, чл.1,чл.13,пар.1), Директива 2003/54/ЕО ( 3 ) (чл. 3,пар.5) Директива 2009/72/ЕО ( 4 ) (чл.3,пар.7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното
и
3.2. тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера?
Въпрос 4: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава  допуска  ли се национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси
— и ако не се допуска , националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в директивата?
Въпрос 5: Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.8, пар.1 от Директива 2000/43:
5.1. дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация или е достатъчно фактите да налагат само предположение/ съмнение за такава
5.2. фактите, че:
а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата,
налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната странаBG C 298/14 Официален вестник на Европейския съюз 8.10.2011 г.
5.3. фактите, че
а) в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход и/или б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми и/или в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м,
изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна?
Въпрос 6: В зависимост от отговора на въпрос 5,
6.1. ако правилата на чл.8, пар.1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират — пряка, непряка и/или тормоз;
6.2. разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства;
6.3. в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка при положение, че
а) мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения
и
мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране)
б) за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна
в) предвидената в чл.27, ал.2 от Общите условия на договора за разпределение клауза — разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му
г) наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса
д) мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдяния от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането й
е) наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите
ж) твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства
з) изграденият в единия от тези квартали енергиен обект — трафопост не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?