Category Archives: Media Law

ВВС: изпълнение на обществената мисия

Публикуван е финансовият отчет на ВВС .

В отделна част е информацията за  изпълнението на обществената мисия. Например за ВВС 1 и ВВС2:

Наблюдения  в блоговете на Guardian как се развива съдържанието онлайн на обществената телевизия – в перспектива 50 на сто като нелинейни услуги. ( Един детайл, отчитат 400 000 паунда възнаграждения за директора  по онлайн съдържанието).

Европа не трябва да става музей на медиите

От изказване  на комисар Крус става ясно намерението на    ЕК да ревизира съобщението за новите рекламни техники от 2004 г.

Медиите имат например възможност да   използват и новите възможности за таргетирана реклама, без да се засяга личната неприкосновеност.

Според Нели Крус промяна е необходима: Европа не трябва да става музей на медиите.  И Пикасо преди сто години се разделя с розовия си период и с програмната творба за кубизма Госпожиците от Авиньон започва нов.

Но работата ми, казва Крус, е  реформата да  се прави в името на плурализма като цяло, а не в полза на отделна платформа или група играчи.

(снимка: Уикипедия)

Съд на ЕС: за правата при телевизия, приемана в хотел

Днес в Официален вестник има съобщение за определение  на Съда по дело C‑136/09 с предмет преюдициално запитване, свързано с прилагането на Директива 2001/29/ЕО за авторското право в информационното общество.

Налице ли е публично разгласяване по смисъла на Директивата, ако в хотелски стаи има телевизионни приемници,   които са свързани с централната антена на хотела, без друг вид намеса от страна на хотела за приемане на сигнала от клиентите.

Според Съда:

Обзавеждането от хотелиера на хотелските стаи с телевизионни приемници и свързването на последните с монтираната в хотела централна антена единствено поради това действие извършва публично разгласяване на произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО

Определението уточнява решението по  C-306/05  Rafael Hoteles SA, очевидно защото в него  не се обсъжда достатъчно подробно пътя на сигнала до клиентите на хотела или в светлината на мнението на АГ Шарпстън. Според Съда, простата продажба или предоставяне на тв приемници още не е участие в акта на комуникация. Но при наличието на централна антена предоставянето на приемници  прави технически възможен – без значение физически как – достъпа на потребителите в стаите до защитените произведения.

Tagged

Съд на ЕС: нелоялни търговски практики

Днес в Официален вестник има съобщение за решение на Съда по дело C‑304/08 с предмет преюдициално запитване, свързано с прилагането на Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики.

Германски закон забранява като  акт  на нелоялна конкуренция поведение, което поставя участието на потребителите в конкурс с награди или в игра с награди в зависимост от придобиването на стока или получаването на услуга, освен ако конкурсът или играта са неразривно свързани с посочената стока или услуга.

Според решението, Директива 2005/29/ЕО се различава със своя особено широк материален обхват, който обхваща всички търговски практики, които имат пряка връзка с рекламата с цел продажба, с продажбата или доставянето на стока на потребителите. Забранени са заблуждаващи или агресивни практики, които подтикват или е възможно да подтикнат средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Същевременно Директива 2005/29 извършва пълно хармонизиране на общностно равнище,  поради което държавите  не могат да приемат по-ограничителни мерки дори с цел да осигурят по-висока степен на защита на потребителите.

Германският закон забранява практики с участието на потребителите в конкурси или игри с награди общо, без да се определя във всеки отделен случай дали съответната търговска операция е „нелоялна“.

Освен 31 търговски практики, които в съответствие с член 5, параграф 5  се считат за нелоялни „при всякакви обстоятелства“, Директивата не допуска подобна национална правна уредба,  която предвижда принципна забрана за други практики извън изчерпателния списък.

Tagged

Съд на ЕС: достъп до документи и защита на лични данни

Има решение на Съда по  дело C‑28/08 P Комисията срещу The Bavarian Lager.

Съдът  обсъжда прилагането на  изключенията, свързани  със защитата на личния живот и защитата на данните и разследванията, предвидени  в член 4  на  Регламент (ЕО) № 1049/2001 за  публичния достъп – тоест изяснява баланса между защита на лични данни и достъпа  до информация.

Комисията беше отказала протокол от заседание с  имената на експертите си, а Първоинстанционният съд постанови да се даде достъп до имената. Според Генералния  адвокат,   жалбата на ЕК трябва да се отхвърли:

Необходимо е да се посочат мотиви, които да обосноват отказа да се обработят съответните данни. ЕК е длъжна, в зависимост от контекста, да претегли мотивите на субекта на данните  и интереса от оповестяването . Ако няма мотиви,  Комисията не разполага с нищо, което да претегли   спрямо обществения интерес от прозрачност и възможно най-широкия достъп до документи, и следователно би трябвало да се произнесе в полза на оповестяването.

Съдът приема друго –  обжалваното съдебно решение следва да се отмени:

Тъй като Bavarian Lager не е предоставило никаква изрична и легитимна обосновка, нито убедителен довод, за да докаже необходимостта от предаване на тези лични данни, Комисията не е могла да претегли различните интереси на съответните страни.

Накратко:

  • Швеция, Великобритания и др. държави, Първоинстанционният съд и ГА са поддържали, че достъпът по начало се предоставя, освен ако не се упражни правото  на възражение от субекта на личните данни.
  • Комисията, Съветът и Съдът приемат, че достъпът до лични данни по начало е ограничен, освен ако не се докаже преобладаващ обществен интерес.

Генералният адвокат Шарпстън  смята (бел.80), че тежестта на доказване е за Комисията. Съдът отказва да се съгласи.

Може да се защитава тезата, че в решението не е взет предвид принципа, според който при упражняването на правото на достъп до информация не се изисква излагане на мотиви. Според Европейския  надзорник за лични данни фактът, че е възможно достигането до противоположни заключения на двете фази,  показва необходимостта от ревизия на правната основа  на баланса между достъпа до информация и защитата на личните данни на базата  на  Лисабонския договор.

Tagged

Съд на ЕС: държавна помощ за обществената телевизия

Съдът на ЕС излезе с решение относно реформата Саркози на обществената телевизия.

France Télévisions  реализира обществената телевизия във Франция.

След като на 8 януари 2008 г. президентът Саркози обявява, че телевизионната реклама в обществената телевизия ще бъде спряна, Франция уведомява ЕК  за намерение за държавна субсидия от 150 милиона евро. С решение от 16 юли 2008 г. Комисията приема, че субсидията  е съвместима с Договора за ЕС държавна помощ. Métropole télévision (M6) и Télévision française 1 (TF1), конкурентни на France Télévisions търговски телевизии, сезират Общия съд с искане за отмяна на това решение на Комисията.

В решение от днес по съединени дела T-568/08 и T-573/08 се напомня, че:

ако финансиране на обществена услуга  представлява държавна помощ по смисъла на Договора, тази мярка все пак може да се обяви за съвместима с общия пазар,  ако отговаря на предвидените в Договора условия.

Комисията основателно е приела, че безвъзмездно предоставените 150 милиона евро, за които Франция я уведомява, са много по-малко от разходите за обществената мисия, която France Télévisions има задължение да реализира.

Според Съда, положението би било съвсем различно,  ако имаше сериозни съмнения относно действителното предназначение на субсидията, за която е направено уведомление,  и по-конкретно ако имаше основание за опасения, че тя може да бъде използвана не по предназначение за субсидиране на търговската дейност на France Télévisions.

Tagged

ЕС: относно правилата за използване на cookies

Ревизираната  Директива 2002/58/ЕО изисква информирано съгласие на потребителите при  проследяване на поведението им онлайн.

“Трети страни може да желаят да съхраняват информация върху оборудване на даден ползвател или да получат достъп до вече съхраняваната информация за различни цели, които варират от легитимни (някои видове „бисквитки“ (cookies) до такива, включващи непозволено навлизане в личната сфера (като шпионски софтуер или вируси). Следователно е от първостепенно значение ползвателите да получат ясна и всеобхватна информация при извършване на дейност, която би могла да доведе до подобно съхраняване или получаване на достъп. Методите на предоставяне на информация и на предоставяне на правото на отказ следва да се направят колкото може по-удобни за ползване.”

Работната група Article 29 изяснява правилата за използване на cookies за целите на онлайн рекламата –  мнение 2/2010 (WP 171), но  изискванията са валидни и в по-общ план.

Сделките онлайн: колко прозрачни?

Агенцията по приходите  в Северна Каролина иска  от Амазон данните на всички граждани на щата, купували от магазина  от 2003 насам (имена , адреси, предмет на сделката, дата, цена) .  За данъчни цели. Щатът щял да загуби 160 мил.долара от несъбрани данъци за сделки онлайн.

Амазон засега отказва да предостави всички искани данни (лична неприкосновеност), води  дело. Проблемът придобива  гласност, граждани възразяват държавата да знае какво купуват за четене.

КЗК: пазарът на централни всекидневници

Пазарът на централни всекидневници се формира от 13 всекидневника – Стандарт, Новинар, Сега, Монитор, Земя, Дневник, Дума, 24 часа, Дневен труд, Нощен труд (издаването на вестника е прекратено през месец май 2009г.), Телеграф, Експрес и Класа.

168 часа ЕООД се обръща към КЗК, като твърди, че в. Експрес се финансира от свързани  лица с цел агресивно завземане на пазарна ниша без оглед на понасяните огромни финансови загуби. Според искателя изкуственото поддържане на нереални продажни цени би следвало да се разглежда като централизирана политика за агресивно завземане на пазара от страна на Нова българска медийна група.

КЗК  приема, че са налице продажби на значителни количества на ежедневника „Експрес” в периода 2007–2009г. по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията му, и налага глоба.

Pешение на КЗК №722-24.06.2010

Viacom, YouTube, Читанката

Viacom v YouTube – хубаво дело за един милиард долара.  Viacom съди  YouTube за нарушение на права.   Защитата на Google, а също и проф. Лесиг още през 2007 в началото на делото казаха, че  не може да се работи с предварителен мониторинг на всеки клип.

NYT проследява развитието на делото до 2010.  Новината от вчера е, че има решение на федерален съдия, според което Google/ YouTube не носи отговорност за  съдържание, генерирано от потребителите, ако се съобразява с този закон (или с  “DMCA 512(c) safe harbor”).  Viacom ще обжалва.

Според експерти, решението в полза на YouTube показва, че американската система с нотификациите действа ефективно. YouTube  има право и възможност за контрол, но не и   преди носителите на права да изпратят конкретна информация за какво предполагаемо нарушение става дума.

А тук Читанката я “разбиват”, “удрят”, “ликвидират” и “унищожават”. Така прекратяват достъпа включително  до съдържание, което е  за публичния домейн – и вече е положен труд да се цифровизира.

Впрочем идеите на Лорънс Лесиг за свободното съдържание и свободната култура са провокирани  от удивлението на един баща, че децата му не са чели основни  произведения от американската литература,   и сблъсъка му с американското авторско право, когато решава да качи произведенията в интернет.  Точно тогава срокът на защита на авторското право в САЩ е удължен не без натиск от страна на големите производители на съдържание (Дисни) – и Лесиг обявява известната си война на Мики Маус.  Накратко, големите печелят,  Лесиг губи битката, бащите  чакат да изтече новият срок.

Вижда се,   бизнес интересите са едно, а общественият интерес от  достъпно цифрово съдържание –  друго.  Държавата трябва да си дава сметка какво точно разбива, като разбива Читанката.  Колекцията може да се развива (1) през отвореното съдържание и (2) през подкрепата за уреждане на някои права.  Има най-различни  идеи (Григор , Вени).

Иначе – вярно – ще заприлича на 451 по Фаренхайт.