Category Archives: Media Law

Директива за аудиовизуални медийни услуги: въвеждане

Държавите от ЕС имаха срок до  19 декември 2009 да въведат Директивата за аудиовизуални медийни услуги в националните си законодателства. В срок три държави (Белгия, Румъния, Словакия) са нотифицирали ЕК.

През януари 2010 ЕК откри процедура по отношение на 23 държави, между които и България.  България и още 10 държави   (Чехия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Малта, Холандия, Испания, Швеция и Великобритания) са информирали ЕК за въвеждане на директивата.

Днес ЕК открива втора фаза на процедурата срещу 12 държави Австрия, Финландия, Люксембург, Гърция, Португалия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Унгария, Словения, Кипър)  и им дава срок от  нови 2 месеца за изпълнение на задължението.

Комисията напомня, че Испания е на съд заради невъвеждане на правилата за времетраенето на тв реклама: испанският закон регламентира някои форми на  реклама извън отчитането с т.нар. 12-минутно правило и рекламата достига 15-17 минути на час.

ЕСПЧ: свобода на словото в интернет

В решение по делото Renaud v. France (No. 13290/07,  25 февруари 2010)  съдът в Страсбург обсъжда свободата на изразяване онлайн. Според съда, критиката на публични фигури   е част от   политическите дебати и  присъдата  за клевета в случай на критични изказвания  е нарушение на свободата на изразяване, гарантиранa от член 10 ЕКПЧ.

Патрис Рено  е основател на местно сдружение, което се противопоставя на голям строителен проект, подкрепян от кмета. На сайта си Рено критикува кмета,  сравнява го с   бившия румънски диктатор Чаушеско; има и  изказвания, че кметът е лъжец, че толерира  престъпността  в центъра на града, за да  легитимира политиката си за сигурност  и др. Рено е осъден да заплати глоба, поради което се обръща към съда в Страсбург.

Съдът приема, че  противодействието  на строителния проект чрез публикации в интернет  е участие в публични дебати и  един кмет трябва да толерира такъв вид критика, защото дебатите са от съществено значение в условията на демокрация. Съдът е на мнение, че когато критиката се отнася до  ежедневието на местните жители и жизнената среда, политиците трябва да покажат особена толерантност. В конкретния случай съдът оценява глобата като намеса, която не се налага от императивна социална необходимост, а  в същото време  има ограничителен ефект върху гражданската активност.

Tagged

НУРТС България

Преди две години стана ясно, че се мисли каква да е съдбата на НУРТС.  Видя се, че БТК продава;  появиха се австрийци; австрийците се оттеглиха.

Паралелно се подреждаше  картината с мултиплексите –  в закона се появи идеята за единственото предприятие на всяка фаза на цифровизацията, което да вземе разрешенията. Появи се Тауърком България, взе  две разрешения за два мултиплекса/първа фаза и КРС успя да обнародва решението  преди  Конституционният съд да обяви противоконституционност на правното  основание.  Тауърком България заяви, че ще  преговаря с БТК да ползва  мрежата   за пренос, управлявана от НУРТС.

Година по-късно двата сюжета с НУРТС и мултиплексите се пресичат в точката  НУРТС България . Това се вижда от днешното   решение  на КЗК_№709-22.06.2010.

Няма австрийци, има китайци (Цефор), които чрез кипърска фирма (Манселорд)  имат общо дружество  с БТК (50 на 50). Това дружество  се казва НУРТС България, то придобива и  Тауърком България.

Напълно възможно е някой да  затваря цикъла “производство на съдържание – смесване – пренос”.

Цялата  мрежа от офшори, представителства  и многоточия в решението на КЗК прави горната хипотеза напълно реалистична. А зависимостта на обществените медии от НУРТС  България е отделна тема, картината  тепърва ще блесне в целия си блясък.

Изборните закони и мрежата

Научаваме се, че в новия избирателен кодекс ще има разпоредби, свързани с интернет:

интернет страниците ще бъдат третирани като медия; освен информационните сайтове като електронните вестници или информационните агенции наказателна отговорност ще носят и собствениците на блогове, както и участниците в уеббазираните социални мрежи

въвеждат се и задължения и за собственика или администратора на уебсайт, накърняващ правата и доброто име , за  право  на отговор онлайн

изрично се въвежда забрана за публикуването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания

Това  предполага като начало да се обясни:

1) Кой носи отговорност онлайн – “сайтове”, “собственици”, “участници”: може ли избирателният закон да разширява кръга  на отговорните лица и при какви условия? Каква отговорност за какво? (Вероятно Фидосова е цитирана погрешно, когато говори за наказателна отговорност на сайтове: ако е на сайтове, не е наказателна; ако е наказателна – не е на сайтове).

2) Право на отговор онлайн – в Twitter отговорът ще се туитва ли? Все пак мрежа е – какви са границите на изискванията за право на отговор онлайн?  И как точно ще се контролира Twitter? Ако няма да се контролира – защо сайтове да, а мрежи не? Ясно ли е в мрежите кое е частна и кое – публична комуникация?

3) Как точно ще се мотивира забраната на анонимните публикации, така че да издържи прост тест за пропорционалност?   На кои анонимни публикации къде?

*

Впрочем  правилото  стои в избирателния закон за президент и в момента – още  от 2006  година  (чл.11г, ал.6), но гласи така: “Общите правила се  прилагат за всички интернет сайтове.”

Ето 96 страници правила на САЩ (Федерална  избирателна комисия) по някои въпроси

Иван Бедров и Боян са чели Монитор.

Rev.1. Фидосова казва , че не са обсъждали   наказателна отговорност,  и че  МТИТС ще прави дискусия за уточняване на  тези понятия.

Това не променя факта, че отговорността за съдържание онлайн не е технически, а юридически въпрос.

Rev.2. Фидосова казва: без мрежите, без блоговете, само електронните версии на вестниците и информационните агенции (това значи впрочем и без огромния брой сайтове – сега в закона пише “всички интернет сайтове”).

Михаил Константинов за закона,  Петьо Цеков и Вени Марковски по темата

Медиасет на Берлускони връща държавна помощ, получена от правителството на Берлускони

В решение по дело T‑177/07 Mediaset срещу Европейската комисия се потвърждава решение  на Комисията от  2007 г. (държавна помощ за цифрови декодери).

Комисията установява неправомерно предоставена държавна помощ в полза на операторите за наземно цифрово радиоразпръскване, които предлагат платени телевизионни услуги, и по-специално платено приемане на определени програми (pay-per-view), както и на кабелните оператори, предоставящи платени цифрови телевизионни услуги.

Решението на Съда  изисква  Медиасет на Берлускони да възстанови помощта, получена от правителството на Берлускони.

Несъвместимостта на разглежданата мярка е   свързана с нарушението на принципа на технологична неутралност:  нямаше да връща, ако беше дал и на Мърдок.

Tagged

Изкушението да предадат фундаменталните интереси на демокрацията

Преди месец американският посланик в Румъния отбеляза проблематичната свобода на медиите.

Днес американският посланик в България е направил същото.

Обществеността обаче трябва да има правото и възможността да бъде осведомена кой в действителност е собственик на вестника, който хората четат, и на радиостанцията, която слушат. Тогава от потребителя зависи да направи информиран избор за това как да интерпретира новините, постъпили от предубеден източник. Ние имаме закони, ограничаващи възможността на собственика да монополизира медийния пазар в дадена общност.

Господин посланикът със сигурност знае  за тази българска ситуация:

Така аз можех да се скрия спокойно сред големите компании като Нюз корпорейшън, Си Ен Ен и т.н.

Или  за тази  ситуация с участници, дейността в полза на някои от които е предмет на този  обвинителен акт .

Изводът на г-н Уорлик не е само за българските медии:

Политическият и икономически натиск засяга всички нас и собствениците на медии във всички страни са изправени пред изкушението да предадат фундаменталните интереси на демокрацията заради краткосрочни печалби.

ВАС: Ариел, заблуждаваща реклама

Продуктът  “Ариел Прозим 7” действително има по-добър почистващ и защитен ефект срещу петна в сравнение с други перилни препарати от същия ценови сегмент и клас, но този ефект настъпва след десет  изпирания. Тъй като от рекламното послание не може да се направи този извод и потребителят остава с впечатлението, че и едно изпиране е достатъчно, тази реклама е квалифицирана като заблуждаваща. Премълчаването на съществена информация във връзка с действието на продукта, върху което се акцентира, е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на потребителите, като пренасочи тяхното търсене и по този начин може да нанесе вреда на конкурентите. Въз основа на тези изводи   дружество Проктър енд Гембъл Интърнешънъл Опърейшънс СА  – Швейцария е санкционирано.

Новото решение на ВАС потвърждава извода, като редуцира размера на санкцията.

Решение на КЗК  №717/2009

Решения на тричленен и на петчленен състав на ВАС

Футбол, TVCatchup, права

Световните първенства по футбол вече са онлайн, 7 на сто от зрителите във Великобритания (и всеки седми в Лондон)  са заявили, че ще гледат мачовете онлайн.

FT отново връща темата за правата – ITV, Channel 4 и Five възразяват  срещу всеки сайт или услуга, които нарушават правата им или използват  програмите им без специално споразумение. По-специално се съобщава за открити процедури срещу TVCatchup, предоставящ  достъп онлайн  както от персонални компютри, така и от мобилни устройства  чрез 3G   и  WiFi мрежи (http://iphone.tvcatchup.com и  http://ipad.tvcatchup.com, но само от Великобритания).

Други сайтове изглежда нямат проблеми с правата за Световното.

КЗК: скрити търговски съобщения в музикални клипове

В искане до КЗК се отбелязва, че  скрита реклама на цигари най-активно се осъществява по ТВ „Планета” под формата на клипове на поп-фолк изпълнителите Константин, Преслава, Андреа, Мария и др.

За пример е посочен клип на Константин “А-у”, излъчван по ТВ “Планета”, където многократно се появява марката “Red The King” –  само в първата минута от излъчването на клипа марката се показва в кадър 7 пъти. Изтъкнато е, че в клипа два пъти се показва ясно  как изпълнителят Константин пуши цигари с посочената марка. Анализиран е и клип на Преслава и Константин “Усещане за Мерилин” , в който пък се показва марката “Merilyn slims”.

Според КЗК, pекламирането на самия продукт цигари в цитираните клипове, както и дeйствия, свързани с тютюнопушенето, са в абсолютно противоречие с регламентираните забрани за реклама на такъв вид продукти. В клиповете към песните са използвани различни подходи, за да се насочи вниманието на зрителя – потенциален потребител към процесните марки продукти.

В някои от клиповете самите изпълнители държат кутии Merilyn или пушат цигари от тях, т.е. налице е пряка и явна реклама на цигари, изрично забранена по смисъла на ЗТТИ.  В други  клипове външният вид на продукта, неговият етикет са използвани върху различни други предмети –чаши,  дрехи,  бутилка, табла и т.н.,  какъвто е случаят  с цигарите The King. В този случай е налице т.нар. скрито търговско съобщение , което е забранено съгласно  ЗРТ. Отговорност по смисъла на ЗРТ  за излъчването на подобни скрити търговски съобщения носи медийният оператор.

В решението се обсъжда отговорността и на други лица, вкл.  и за други форми на реклама/външна, печатна и др.

*

Решение на КЗК  637 – 08.06.2010

ЕП: отново за медийния плурализъм

В Европейския парламент група депутати са провели обсъждане на медийния плурализъм, свободата на медиите, независимата журналистика и финансирането на медиите  в ЕС.  Според EurActiv,  като пример освен Италия (в контекста на очакваното решение на ЕК за цифровата тв) е посочена и България  (“опасна близост на политическия елит с медийния бизнес елит”, казва Станимир Илчев и представя случая с Корпоративна банка).

Оповестен е проект на декларация. През 2009 имаше опит да се приеме  резолюция за свободата на информацията в Италия и други държави от ЕС, който  не беше успешен .  Партиите от център-дясно в ЕП оцениха проекта като атака отляво срещу  политически опоненти под формата на загриженост за свободата на медиите.

Има  идея да се  използва възможността за гражданска инициатива, която предоставя Договорът от Лисабон.  ЕП  и по-рано е предлагал да се използват законодателни  мерки в защита на плурализма и срещу медийните концентрации, но всички опити, включително за отделна директива, са завършвали с неуспех.

Но сега поне милион граждани от поне девет държави могат поне да опитат да инициират такива  мерки.