И Берлускони има медийна империя. Сигурно, ако го питат, консолидацията на телевизията в собствените му ръце е била позитивна тенденция. Но вече не. Вятърът се обръща, идва нов медиен закон и вътре ще пише друго. Какво обаче се случва в България: Continue reading
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Category Archives: Media Law
Да се учим от чуждите грешки: Гърция
Има решение на Съда срещу Гърция от април 2005 заради това, че не е въвела Директива 2002/77/ЕС за конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги.
Гърция в отговор е поела ангажимент в новия си медиен закон да въведе директивата. Година и половина по-късно няма нотификация за въвеждане на този акт в гръцкото законодателство.
България въвежда тази директива със Закона за електронните съобщения, който в момента е в парламента.
Европейският съд отказа защита на Тилак
Тилак работи за Щерн и има свои информатори в администрацията на Европейската комисия и в Агенцията за борбата с измамите. След негови публикации за някои нарушения в Агенцията, белгийската полиция изземва документи и записи на Тилак, за да разкрие откъде изтича вътрешна информация. Тилак иска защита от Европейския съд.
Съдът казва, че делото е недопустимо (решението тук) и съветва Тилак да се обърне към белгийското правосъдие. Тилак не е въодушевен, Белгия едва сега приема норма за защита на източниците, и обмисля да се обърне към Европейския съд за правата на човека (според последните му интервюта).
Поуката – никъде не е лесно.
Друга поука – в последна сметка навярно има справедливост, но понякога е много отдалечена във времето.
Служителят на СЕМ пуска в кутиите сгънатите бюлетини по квоти
Няма шега. Ще се издават аналогови лицензии, въпреки съпротивата на действащите оператори.
Още правила, произведени за аналоговото лицензиране (от Бюлетина на АБРО):
[1] Правилник за съставяне на експертни комисии още>>
[2] Правилник за организиране и провеждане на конкурси от Съвета за електронни медии за лицензиране на радио- и телевизионни оператори, разпространяващи своите програми чрез наземно радиоразпръскване още>>
*
Няма шега – малки извадки с фундаментално значение:
Служителят на СЕМ пуска в кутиите сгънатите бюлетини по квоти при следната последователност: бюлетините с имената на всички членове на СЕМ и бюлетините с имената на посочените по реда на чл.2, ал.2 членове на КРС.
Двете кутии се затварят и завъртат в различни посоки, за да бъдат разбъркани съдържащите се в тях бюлетини.
Британските медии няма да са длъжни да доказват истинността на публикации, ако тe са в обществен интерес
В ново решение по делото Jameel v. Wall Street Journal Europe британският съд се отказва от съществуващата в страната практика медиите да доказват истинността на твърденията по дела за клевета. Според решението, това ще е възможно, ако съществува публичен интерес.
Значението на решението: прехвърля се тежестта на доказване в определени случаи, както впрочем в САЩ тежестта на доказване е за засегнатите лица (за лицата, които претендират, че са засегнати). По-голяма свобода за медиите и журналистите.
Европейският съд за правата на човека също се е произнасял по подобен начин, например в Салов срещу Украйна наскоро.
NYT нарича решението “повратна точка в практиката на британския съд”.
Знаем намеренията на ВВС, но не и на БНТ
В публична лекция на генералния директор на ВВС Марк Томпсън се очертават намеренията на обществения оператор за цифровия преход – какви са приоритетите, каква е обществената мисия и какви са новите услуги, като най-подробно и отдавна сме информирани за финансовите измерения на прехода до 2016.
Дали няма да е възможно в обозримо бъдеще да разберем за какво точно БНТ иска бюджета си за 2007 и как точно това съответства на обществената мисия? Не е достатъчно регулаторът да знае (ако знае), това трябва да е публично известно. Не виждам нито една разумна причина да има публична информация за другите страни от ЕС, но не и за родината България.
Ако това не се случи, има вече примери какво следва – Комисията анализира къде отиват държавните субсидии, ето казусът с държавната субсидия за цифровизация в областта Берлин – Бранденбург (става дума за субсидия за търговски оператори, но са изведени общи принципи).
Creative Commons: приложения в културата
Нов текст в полза на тези, които се интересуват от реформата на авторското право след Лесиг. В България те никак не са малко, включително в областта на културата (“отворената култура”).
По повод на издаденото във Великобритания Ръководство за Creative Commons – thinking, има и постинг от България – че в България се провежда OpenFest 2006 и че българският министър на културата вероятно не е чувал за движението за отворена култура. Може и да е чувал, той има клас в НАТФИЗ.
Конкурсите за радио и телевизия могат да продължат
ВАС, петчленен състав, остави в сила критериите на СЕМ за оценка на кандидатите в конкурсите за аналогови лицензии за радио и телевизия. Най-желани са телевизионните честоти за София. (Ето я жалбата против решението на СЕМ. )
Законодателят този път не е предвидил експертна комисия (в речниковото значение на думата – от експерти). Последните изменения на ЗРТ предвидиха лицензирането да става от “експертна комисия” – в последна сметка от всички членове на СЕМ и двама члена от КРС. Продължавам да мисля, че това е неправилно. Експертната комисия трябва да е от експерти. Да подготвя становища, а колегиалният орган да взема решение на тази основа.
Непрогледна тъмнина е и не се вижда докъде е стигнало лицензирането по всеки от обявените конкурси. Но времето тече, значи и сроковете текат и изтичат. Операторите искат да знаят какво става, но им отказват.
За един президентски мезонет
Изненадващо бързо bTV прекрати договора на телевизията с журналист, изнесъл “непроверена информация”, при това” от анонимен източник”. Иво Инджев има друга версия за натиск от президенството.
Независимо от версиите, директорът Парсънс говори за грубо нарушаване на журналистическата етика. Никак не е ясно дали е така. Continue reading
Обществени медии
В нова декларация на Комитета на министрите на Съвета на Европа, публикувана преди дни на сайта на Съвета, отново се поставя въпросът за обществените медии. Въпросът очевидно стои на дневен ред, защото се подготвя и Препоръка на Съвета на Европа за функцията на обществените медии в информационното общество. С една дума, Съветът на Европа иска от държавите да осигурят условия за наистина обществени медии.
Лесно е да се каже. Италия на Берлускони и ВВС по времето на войната в Ирак са два примера за кризи в стара Европа, да не говорим за страните в преход (завършил или не). Освен другото, обществените медии са прозрачни. Декларацията говори за обществен контрол върху изпълнението на обществената мисия. Когато на БНТ й се каже, че е непрозрачна, БНТ се обижда. Но БНТ няма да може да продължи да получава държавна субсидия, ако не доказва връзката между парите и обществената си функция.
И още: БНТ ще има проблеми с цифровото съдържание, ако не го мисли отсега. Държавата, ако спазва бъдещата препоръка на Съвета на Европа, ще трябва да осигурява нови и нови условия на БНТ, но ако и само ако БНТ осигурява ново и ново качествено съдържание и нови услуги във всички среди.
