Трябва да изяснят на кандидатите кое какво значи, защо българският език е в организационната структура, а прозрачността на капитала – във финансовия план, а пък и защо да си продуцент е плюс – когато ЕС се чуди как да раздели оператори и независими продуценти, за да няма вертикална интеграция.
А най-вече трябва да изяснят кой от СЕМ разбира от апаратно-студийни комплекси и технологии, за да ги оценява, като не са назначили експертни групи.
Има промяна в етичния кодекс на Великобритания. Добавено е ново изречение за повече внимание при отразяване на метода за самоубийство.Текстът вече гласи:
5i: In cases involving grief or shock, enquiries must be carried out and approaches made with sympathy and discretion. Publication must be handled sensitively at such times, but this should not be interpreted as restricting the right to report judicial proceedings.
*5ii: When reporting suicide, care should be taken to avoid excessive detail about the method used.
Не знам къде в интернет пише, че Петър Стоянов е агент, но казусът си е казус. Името на казуса е “клевета в интернет”. С два въпроса: има ли клевета и кой носи отговорност, ако един е писал на сайт на втори, хостван от трети.
Единственото просто нещо в този казус е юрисдикцията – поне всички сме си тук, няма сървъри извън България (може би), действа българското право – остава само да имаше такова. Директивата за електронната търговия си казва, тя сигурно е преписана в този закон, който ще влезе в сила догодина – при хостинг не носиш отговорност,
on condition that:
(a)the provider does not have actual knowledge of illegal activity or information and, as regards claims for damages,is not aware of facts or circumstances from which the illegal activity or information is apparent; or(b) the provider, upon obtaining such knowledge or awareness, acts expeditiously to remove or to disable access to the information.
Европейските съдилища се колебаят, колебаят – но накрая и те отсъждат така – като апелативният съд в Дюселдорф тази седмица.
Остава другият въпрос – незаконно ли е (клевета ли е) да кажеш, че Петър Стоянов е агент. Въпрос на преценка, той смята, че е клевета. Важно е какво ще прецени доставчикът на услугата – ако не прецени вярно и остави нещо незаконно, може да го осъдят.
И главният прокурор си го бива: “По думите му има необходимост да се прецени доколко Върховната касационна прокуратура (ВКП) има правомощия да преследва “свободното слово”. Ако е вярно, щял се намеси (за разпространяване на класифицирана информация), ако обаче не е вярно – нямало да се намеси (за клевета).
Кой иска лицензии изследва Капитал, заедно с отношенията между старите и новите .
Интересно е и кои формати са на мода.
Банките ще бъдат задължени да установяват кои са физическите лица, които реално стоят зад юридическите. Това предвиждат поправките в Закона за борбата с прането на пари, съобщи шефът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров пред БНР вчера. Това се налага, тъй като много често действителният собственик остава скрит – той не е записан в учредителните актове на юридическите лица.
“Обикновено това са компании, които са регистрирани в офшорни юрисдикции, тогава, когато имат номинален директор и номинален собственик на капитала. И досега, когато едно лице отидеше в банката, банката беше длъжна да го идентифицира. Тя обаче се задоволяваше досега, и такава беше уредбата, да идентифицира едно подобно юридическо лице, една офшорна компания до нивото на номиналните собственици и номиналния директор или изпълнителен секретар”, поясни Киров. Именно на това трябва да се сложи край. (Монитор)
Хубав казус, БНР излъчи запис на телефонен разговор с ексглавния прокурор Филчев, публична фигура, сега посланик в Казахстан. Репликите на Филчев не могат да бъдат повторени от всекиго, но пък са емблематични за стила и манталитета на автора си, този виден представител на българската дипломация.
Как изглежда казусът откъм медийното право: правото на информация срещу личната неприкосновеност на Филчев (не е информиран за записа) срещу защитата на малолетни (нецензурна реч). БНР /Хоризонт е действало в полза на правото на информация.
За сравнение – БНТ пусна в събота новината за "италианската афера и царя" на 16-тата минута на По света и у нас. Преди това имаше новини за градове, села, деца, възрастни – гора от новини, в които се скри дървото Виктор Емануил.
Като приеха Закона за защита на потребителите, се получи това, което не трябваше – два закона относно рекламата, с два регулатора – Комисията за защита на потребителите и СЕМ.
Човек би казал, че меморандум за разбирателство ще подпишат двата регулатора – в кои случаи кой действа, как да се избегне наказването два пъти за едно и също – когато има забранена сравнителна реклама по тв например.
Но не.
София. Председателят на комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров и председателят на УС на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) Красимир Гергов подписаха споразумение за сътрудничество за защита правата на потребителите. “Полагаме основите на едно важно партньорство. От наша гледна точка това показва една зрялост на двете организации. Целта ни е да обединим експертния капацитет на двете структури, за да можем да отговорим на предизвикателствата на съвременния пазар”, посочи Лазаров. (Агенция Фокус)
От КРС съобщават, че има договорен ресурс за програми с цифрово наземно разпространение. По някои източници, 10 мрежи за телевизия и пет за радио. Ето друг вариант.
Хайде сега да видим как точно ще се лицензират (всъщност – регистрират, ако се оправи уредбата на регистрирането).
Комисията иска да има единни принципи за телевизията независимо от платформата, бизнесът не желае регулация на съдържанието в интернет, тъй като не знае докъде може да се стигне.
Не е лесно да се noстигне консенсус, всички срокове за приемане на промените вече отдавна са изтекли, а обсъждането продължава.
