Медийно право

През седмицата  Ню Йорк Таймс   обърна внимание върху практика при отразяване на президентската кампания в САЩ:  кандидатите настояват материалите да не се публикуват без предварителното одобрение на самите кандидати  и щабовете им, като по този начин определят какво може и какво не може да се публикува за политиците. И – изненадващо – репортерите се съгласяват с тези изисквания, а одобряването се превръща в норма.

Как реагират   големите издания и агенции:

(1) съобщават за практиката на първа страница и

(2) ревизират политиките си, за да е изрично ясно на репортерите, че подобна практика е напълно неприемлива.

Предварителното, последващото или очакваното одобрение на  политиците   не е фактор   за редакционното съдържание.  В САЩ.

След FCC v Fox  Върховният съд на САЩ  приключи и  FCC v. CBS.

По-долният съд се произнесе срещу санкцията от 550 000 долара, наложена от регулатора на CBS  за инцидента с Джанет Джексън и Джъстин Тимбърлейк   по време на предаването на  Super Bowl  (2004 г.), като основанията не са по същество (Първа поправка), а  по процедура (регулаторът не е обосновал  промяната на политиката си по отношение на неприличното съдържание).

FCC искаше от ВС да преразгледа това решение, но вчера получи отказ.  Същевременно  председателят на ВС отбелязва изрично, че по-нататък   wardrobe malfunctions   не могат да основават защитата си на това съдебно решение.

Стана известно решението по делото FCC v Fox (21 юни 2012).

Спорът между Fox и регулатора в областта на комуникациите FCC се отнася до границите на позволеното в телевизионните предавания: допуска ли Конституцията регулаторът да налага ограничения (политика към неприличната реч) и, ако е така, какво е неприлично.

Политиката на регулатора към неприличната реч се свързва с решението FCC v. Pacifica Foundation , чиято ревизия фактически се цели от операторите. През 1978 г. ВС вече е дал право на регулатора да санкционира за неприличен език (седемте думи, които не е позволено да кажеш).

Делото Fox v FCC за неприличните думи по телевизията (Боно, Шер и т.н.) стигна до фазата, в която Апелативният съд разсъждава защо в Спасяването на редник Райън някои думи да са допустими, а при връчването на музикални награди  да не са. Съдиите отхвърлят политиката на FCC да санкционира неприличен език като неясна с аргументи за магнетичната сила на сексуалното привлечане от Троянската  война насам.

През 2010 г. регулаторът обяви, че е шокиран и обжалва. Решението от тази седмица (съдия Кенеди за мнозинството) възприема тезата за потенциалния сдържащ  ефект на неясните ограничения.  NYT  коментира, че Върховният съд намеква на  регулатора да промени политиката си.

Съдия Гинсбург допълва, че във времето на интернет стандартите на Pacifica се нуждаят от преразглеждане, но съдът не се ангажира с обсъждане на връзката на стандартите за неприлична реч с публичния интерес при лицензирането на спектъра.

На сайта на FCC има три кратки изявления на председателя и на членове на регулатора: ръководим се от Първата поправка, изпълняваме функциите си да защитаваме американското семейство от незаконно съдържание, анализираме решението.

• Chairman Genachowski on The Supreme Court’s Decision FCC v. Fox
• Commissioner Clyburn on U.S. Supreme Court FCC v. Fox
• Commissioner Rosenworcel on FCC v. Fox Television Stations, Inc

Делото Author’s Guild v Google   във връзка с  Google Book Search  навлиза в нов етап – на 31 май съдия в Ню Йорк се произнесе за даване на нов статус на процеса (class-action status): няма да се налага всеки американски автор да се включва лично,  в процеса ще се явяват трима отделни автори и Author’s Guild.

Google  възразяваше,  тъй като по-голямата част от авторите (58 на сто) подкрепят проекта на компанията=

Xроника на случая;  обсъждане в Европейския парламент

Вече са цифровизирани над 20 милиона книги, пише  Ars Technica.

В Калифорния ще забраняват със закон на работодателите да изискват паролите  за онлайн дейности на работниците и служителите  или на кандидати при наемане на работа. По-конкретно, забранява се на работодателите да изискват пароли за социални медии.

Във връзка с това законопроектът дефинира социална медия:

any electronic medium where users may create, share, and view
user-generated content, including uploading or downloading videos
or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant messages,
or online social networking content.

Какво потвърждава законодателят за трудното за дефиниране явление  социална медия:

• мултимедийност – текст, изображения, звук, видео;
• интерактивност – потребителите създават съдържание и предоставят достъп до него и  – кумулативно –  имат достъп до съдържание, създадено от други потребители;
• дефиницията включва изрично гама web 2.0 продукти, но не се ограничава до изброените.

Доставчикът на услугата се стреми да не носи редакционна отговорност за съдържанието на трети лица, но това  невинаги му се отдава (YouTube1),  (YouTube2).

Ето и дефиниция за SNS според законодателството на щата Илинойс:

‘For the purposes of this subsection, “social networking website” means an Internet-based service that allows individuals to: (A) construct a public or semi-public profile within a bounded system, created by the service; (B) create a list of other users with whom they share a connection within the system; and (C) view and navigate their list of connections and those made by others within the system.’

Социалните мрежи създават нови и нови предизвикателства пред съда. В САЩ съдът се занимава с въпроса представлява ли Like  във Facebook  слово, което се ползва от конституционната защита на Първата поправка – Bland v. Roberts, 2012.

По време на избори ищците, които работят за Робъртс, лайк-ват страницата на Адамс. Робъртс печели изборите и скоро след това освобождава ищците на основание бюджетни икономии и пр. Ищците търсят от съда защита на правото си да изразяват мнение – включително чрез Like.

Заключението на съда е, че действието Like не е основание за конституционна защита. Съдът “отказва да прави изводи за действителното съдържание на  мненията  от един клик на бутона на Facebook  на страницата на  Адамс.”

Блоговете веднага са реагирали, че по този начин може да се обяви за правно ирелевантен целият интернет активизъм. Решението на съда във Вирджиния е симптоматично за трудностите, които са още по-големи при Friend, да не говорим за  Poke.

Update. Апелативният съд реши – напротив – че like се ползва със защитата на Първата поправка (2013).