На 13 декември в САЩ започнаха да действат правила на регулатора FCC относно силата на звука при тв реклами в съответствие с Commercial Advertisement Loudness Mitigation (CALM) Act.
Страницата на FCC с информация за правилата и възможност за зрителите да изпращат сигнали за нарушение на изискванията.
“Миналото не е мъртво. То всъщност дори не е минало. Знаете ли кой е казал това? Фокнър …”
Реплика на герой на Уди Алън в Полунощ в Париж, заради която носителите на права за произведенията на Фокнър съдят Сони Пикчърс. Създавало се впечатление за връзка между Фокнър и Сони и зрителите се обърквали, а пък и цитатът не е съвършено точен.
Както медиите предполагат, очевидни са две защити – свобода на словото и fair use. Намерението да се контролира използването на няколко думи (“The past is never dead. It’s not even past”) озадачава експертите, при това – оказва се – има достатъчно примери на свободно използване на фразата, вкл. в реч на президента Обама през 2008 (“The past isn’t dead and buried. In fact, it isn’t even past”).
Ден след това носителите на права внасят и втори иск – този път защото едно търговско дружество с предмет на дейност в областта на военната индустрия публикува във Вашингтон пост и на сайта си търговска реклама, в която има цитат – 
Според носителите на права така се създавало впечатление, че има връзка между Фокнър и търговското дружество. Едва ли, но казусът е различен най-малко защото търговското слово е по-слабо защитено от Първата поправка.
Американският регулатор FCC обявява на сайта си, че за пръв път в света една държава ефективно дава възможност честоти, използвани досега за наземно разпространение на телевизионни програми, да се пренасочат за нуждите на безжичния интернет срещу компенсация за лицензирания (досега) тв оператор.
Този ход е част от стратегията за подпомагане на развитието на високоскоростния интернет и предлагането на нови услуги и, според шефа на регулатора, мярката е свързана с въпроса кой ще е лидер в глобалната икономика през 21 век.
В съобщението на FCC и по други поводи се използва за пръв път в света. Периодично идват подобни съобщения и от Великобритания, регулаторът OFCOM планира процедури в началото на 2013.
Спектърът е ограничен ресурс, напоследък Европейската комисия често акцентира върху ефективно използване, създаване на условия за развитие на вторичен пазар и споделен достъп.
*
Като марка нерядко се регистрира комбинация от цветове. Но въпросът с регистрация на цвят като марка е по-сложен.
е за Cadbury.
но Tiffany & Co регистрира 
На Qualitex се позовава съдът в ново решение Louboutin S.A. v. Yves Saint Laurent . Става дума за цвета в модната индустрия като индикатор за производителя, по-точно за червения цвят, по-точно за червената подметка.
Съдът се съгласява, че цветът може да функционира като индикатор, съответно да получи защита, при определени условия. В случая изцяло червените (монохромни) обувки ISL (и всички изцяло червени обувки в САЩ) не са в нарушение – каквото обаче евентуално би имало при контраст между подметката и останалата част на обувката.
Американската администрация задължи производителите на цигари да поставят върху опаковката т. нар. графични предупреждения. Те не са за гледане наистина.
Започнаха процеси, големите производители настояват, че така се ликвидира ефекта от рекламните кампании, защото всяка кутия се превръща в минибилборд за правителствената политика против пушенето. В Охайо беше решено, че изискването е конституционносъобразно, в DC – обратно: че не е.
Апелативният съд във Вашингтон потвърди през седмицата, че изискването на администрацията нарушава правата на тютюневите компании по Първата поправка.
Решението е интересно в по-широк контекст по отношение на защитата на търговското слово. Като се позовава на Sorrell u на Central Hudson –
Първата поправка изисква правителството не само да обоснове интереса от регулирането на търговското слово, но и да обоснове как регулирането допринася за постигането на целта, в случая ограничаване на негативните последици за здравето и пр.
с 2:1 съдът подкрепя тезата, че разпореждането на администрацията е противоконституционно. Очаква се спорът да бъде отнесен до Върховния съд.
Констатациите (amended verdict) и как решението е било взето само за 21 часа. Какво следва: обжалване, както и съдът да се произнесе през септември кои продукти (от засегнатите) могат да се продават на пазара в САЩ.
От една страна: 
Но, от друга: докога така [Apple vs. Samsung].
Бавните, изтощителни и скъпи войни за нарушаване на патентите наистина имат твърде много отрицателни ефекти за иновациите и потребителския избор, EFF обобщава.
Aereo е компания, която предоставя на потребителите индивидуални HDTV антени, с помощта на които те могат да гледат онлайн в реално време програмите на NBC, ABC, CBS, Fox и още 2о регионални и местни телевизии в областта на Ню Йорк.
През март телевизиите се обръщат към съда в Ню Йорк с искане да постанови прекратяване на тази – пиратска според тях – дейност на Aereo, която непоправимо руши телевизионния бизнес и, например, вече се отразява негативно върху възнаграждението, което те получават от кабелните компании.
Според Aereo става дума за нова алтернатива (a cloud-based DVR service), за още един начин за достъп на потребителите до телевизионното съдържание, с което се увеличава техният избор и конкуренцията.
Съдът приема аргументите на Aereo u не допуска исканата мярка, като се основава на решението Cablevision [Cartoon Network v. CSC Holdings].
Решението Cablevision от 2008 г. несъмнено е ключово по темата. То показва адаптивността на правото, съответно на съда, паралелно с развитието на технологиите. Съдът беше забранил на кабелния оператор Cablevision използване на нова технология – т.нар. мрежов цифров видеозапис – алтернативна на използването на индивидуални DVR, но апелативният съд се произнесе, че
Конгресът не е целял подобни рестрикции пред развитието на технологиите и използването на мрежово, а не индивидуално записващо устройство не представлява нарушение на изключителните права на производителите на съдържание.
В решението Aereo съдът има още по-голямо основание да прецени, че технологиите са под контрола на потребителите, не на доставчика – защото в този случай антените са индивидуални (amicus brief ) .
Los Angeles Times напомня че решението Cablevision се основаваше на решението Sony Betamax [ Sony Corp. of Am. v. Universal City Studios]: не е забранена технология, която има поне една законна употреба.
Според първи коментари съществено е, че решението признава законността на стрийминга, без да е необходимо съгласие на носителите на права.
Засега. Спорът продължава в съда.
COPPA e американски закон за защита на личната неприкосновеност на децата онлайн (Children’s Online Privacy Protection Act of 1998). Законът създава строги правила за събиране и използване на лични данни на децата (под 13 години) като потребители на онлайн съдържание и услуги, вкл. налага пълни забрани за някои дейности или изисква удостоверимо родителско съгласие за други.
Прилагането на закона се възлага на Федералната търговска комисия (FTC). В момента комисията провежда консултация с цел по-адекватни прилагащи актове предвид развитието на онлайн технологиите и потребителските практики. Консултационният документ е интересен като ориентир колко далече е практически възможно да стигне правната защита на децата онлайн.
Например досега законът се съсредоточава върху услуги и сайтове, насочени към деца. За тях са предвидени допълнителни тежести и ограничения. Сега се предлага разширяване на обхвата със сайтове и услуги, които – без да са насочени директно към деца – съдейки по съъдржанието им е вероятно да привличат аудитория, която включва непропорционално голям процент деца в сравнение със средния процент на децата спрямо населението.
Предлагат се промени (разширяване на обхвата на) дефинициите за оператор (доставчик на услуги) и лична информация.
Европейският съюз принципно поддържа високи стандарти за защита на личните данни, но конкретно в разглежданата област САЩ имат детайлни технологични изисквания, които видимо едва сега ще се въвеждат в ЕС. Политиката, доколкото е изразена в съобщенията на ЕК
не е особено многословна по въпроса, в частност:
Комисията:
Държавите следва да:
Предложението е да се съчетаят инструменти от законодателството, саморегулирането и финансовата помощ.
Предлаганата нова правна рамка на защитата на личните данни включва регламент, който засяга (и в някакъв смисъл синхронизира с) материята на COPPA:
Член 8
Обработване на личните данни на дете
1. За целите на настоящия регламент, що се отнася до прякото предлагане на дете на услуги на информационното общество, обработването на личните данни на дете на възраст под 13 години е законна само ако и дотолкова доколкото съгласието е дадено или разрешено от родителя или попечителя на детето.
Администраторът полага разумни усилия, за да получи удостоверимо съгласие, като взема предвид наличната технология.
2. Параграф 1 не засяга общото договорно право на държавите-членки като разпоредбите относно действителността, сключването или последиците от даден договор по отношение на дете.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за методите за получаване на удостоверимо съгласие.
4. Комисията може да определя образци за специфичните методи за получаването на удостоверимо съгласие.
Новата правна рамка не е приета, ще трябва и време за изготвяне на делегирани актове, така че днешните деца по-добре да не разчитат на точно тези мерки за защита.
Калифорния приемa законодателство, създаващо задължение за определени образователни институции да имат публично оповестена политика по отношение на социалните медии, включително по отношение на защитата на личния живот | Senate Bill 1349.
За целите на акта се дефинира чрез примерно изброяване (обхват) и понятието социални медии:
Social media means an electronic service or account, or electronic content, including, but not limited to, videos or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant and text messages, e-mail, online services or accounts, or Internet Web site profiles or locations.
За сравнение: работното понятие за социални медии, използвано от Европейската комисия, така както е дефинирано в Правилата на ЕК за използване на социалните медии.
Какво е покерът – игра на щастието (хазарт, забранен) или дейност, изискваща знания и умения (игра, разрешена)?
Този въпрос се обсъжда в 120-странично решение по делото U.S. v. Dicristina, 21 август 2012, Ню Йорк.
Лорънс Дикристина имал помещение, в което се организирали игри на покер, според местните власти – незаконни по Illegal Gambling Business Act. Лорънс бил арестуван. Защитата се съсредоточила върху тезата, че покерът не е хазарт. Експерти – уважаван статистик и специалист в иконометрията – убеждават съдията, че в покера умението е по-важно от случайността.
След като привежда аргументи, че исторически в Америка покерът не е свързван с мафията, припомня президентите Рузвелт и Труман като играчи на покер и се позовава на Конан Дойл (за кучето, което лае, но не хапе), съдията приема, че покерът не е хазарт по смисъла на цитирания закон.
Според коментарите въпросът не е за малкия клуб на Дикристина, а за покера онлайн, който сега е забранен; има издадени присъди за онлайн покер, свързан с пране на пари и пр.
America’s Pastime a Crime? Time to Re-Shuffle Laws! Huffington Post
