Авторското право в ЕС: ЕК предлага новите правила

Според публикуваното днес прессъобщение на ЕК, “Комисията представя предложения за модернизирането на авторското право с цел по-голямо културно разнообразие в Европа и повече съдържание онлайн, както и по-ясни правила за всички в онлайн средата. Предлагат се средства за въвеждане на иновации в образованието, научноизследователската дейност и институциите за културно наследство.”

Според ЕК представените днес предложения в сферата на авторското право имат следните три основни приоритета:

1. По-голям и трансграничен избор и достъп до онлайн съдържание;

2. Усъвършенствани правила за авторското право по отношение на научните изследвания, образованието и приобщаването на хората с увреждания;

3. По-справедлив и устойчив пазар за творците и пресата.

В  речта за състоянието на Съюза 2016 г. Жан-Клод Юнкер акцентира върху интереса на творците от ревизията:

„Искам журналистите, издателите и авторите да получават справедливо заплащане за труда си, независимо дали работят в студио или от собствения си хол, дали техните произведения се разпространяват онлайн или извън мрежата, дали се отпечатват на копирна машина или към тях водят търговски хипервръзки в интернет.“

Имаше обещание, че ревизията ще доведе до нов, по-справедлив баланс между принципите и изключенията от тях,  съответно между интересите на различните участници в производството и потреблението на произведения. И потребителите искат по-справедливи изключения.

Реакциите на професионални общности и организации изпревариха официалното публикуване на правилата, вече писах за тях миналата седмица,  ето и от днес  

В ЕП имаше отрицателно мнение към #taxlink, въпреки това ЕК държи високо в дневния си ред предложението в полза на издателите, върна го в обществената консултация и оттам – в проекта, заедно с неубедителното уреждане на правото на панорама.

Днес публикуват на сайта на ЕК:

Цветан Василев, медиите и инструментите за подчинение

Аз казвам, че ако някой твърди, че е правил едър бизнес в България, без да му е налагано да се отчита по някакъв начин, нека да седне на детектор на лъжата и да си признае. Българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина.

Смайващо обобщение от човек, който е бил в играта.

Говори Цветан Василев – в  обзорно интервю пред проекта  ktbfiles и Капитал. Това е поредно интервю на Цветан Василев по въпроси, които многократно са зясягани и в този блог. Само че – тъй като през годините нямаше яснота за отношенията между КТБ, Василев и Пеевски – винаги е съществувала трудност да се конкретизира субекта Василев – Пеевски.

Субектът Василев – Пеевски  се е разпаднал: чия е конкретната отговорност за конкретните решения? Цветан Василев дава своите отговори:

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Росен Карадимов означава в случая Сергей Станишев, той е действал от името на правителството на Станишев – все пак дължимо уточнение, защото ролята на Станишев за развитието на медийната среда никак не е маловажна. Веселин Божков си е на мястото, шеф на регулатор.  От 2007 насам,  назначение на Станишев.

Ето и частта за вестниците:

Искам да поговорим малко за медии. Каква част бяха негова директна собственост и финансирани през банката и къде имаше непряк контрол?

Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

Добре, нека конкретно. “24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

Говорим за сделката, когато вестниците бяха откупени от Донев и Павлов.

Някой друг там има ли интерес?

Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

Кой беше в “Преса”?

По същия начин пещерняците и Пеевски. А Тошо Тошев беше лицето, заедно с лицето Даниел Рутц от групата на “благороднически инвеститори”, доведени най-напред от Огнян Донев и Любомир Павлов.

“Уикенд”?

Пеевски, Сталийски и Мартин Радославов.

Сталийски?

Той по-скоро би трябвало да държи интереса или контрола “Уикенд” да не изпадне от правата линия. Нищо лошо за Пеевски, нищо лошо за Слънцето.

Домусчиев има ли го в някоя медия?

Говори се, че след моето отстраняване, той се е намесил. Най-вече в Blitz и “Стандарт”. Той е честолюбив човек и е нормално да е поискал някъде да бъде представен. А може и да е бил накаран да помага.

Това е по въпроса за трошачниците на пари и тяхното финансиране, заедно с признанието за грешката Бареков.

Задкулисието? Цветан Василев смята, че има задкулисен център – и още:

Няма нито един от тези, дошли на власт, да не е минал през одобрението на този център.

Кои са инструментите на този център?

Очевидно това са срамните тайни на прехода и срамните тайни на всеки един човек. Всеки има някакви слабости: единият – жени, другият – алкохол, третият – дрога, четвъртият – корупция. Всеки един.

Разбира се, никой не казва, че лично Пеевски е факторът, държащ в страх и подчинение политици и магистрати. Но затова говорим за пленената държава.  Ако има държава, ако има правозащитни органи и независима съдебна власт – няма да е възможно съществуването на центъра на власт, за който говори Цветан Василев – и който прави политиците зависими и решенията им – понякога необясними по нормалната човешка логика.

В този контекст – впечатлението на  НП  Ксавие Лапер дьо Кабан и мнението му за причините –

Гражданинът не трябва да разбира какво се случва, трябва само да разбира, че всичко е възможно и той може да бъде упрекнат за всяка своя дейност, мисъл дори, от тези, които са си присвоили държавната власт. Всеки трябва да знае, че бухалката на държавата може да се стовари навсякъде, без да може да се предвиди причината за това.

 

Неосъзнаването на режима [преди 1989], неиздирването на извършителите на престъпленията на режима, липсата на поглед върху механизмите на потисничество, които е използвал този режим – всичко това е позволило на бившите служители на Държавна сигурност с по-малко скрупули да се отърват и някои от тях да заемат завидни властови позиции още сега.

Защо да вярваме на Цветан Василев? Не става въпрос за вяра, изнесените конкретни твърдения подлежат на проверка за истинност.

Въпросите на Дайнов

ЕСПЧ: права на интелектуална собственост

Решение на Съда за правата на човека по делото Sia Akka / Laa v. Latvia засяга правата на интелектуална собственост. Българският съдия Йонко Грозев участва  в състава.

Решенията на Съда, отнасящи се до права на интелектуална собственост, не са много. Съдът разглежда правата на интелектуална собственост в контекста на член 1 от Протокол № 1  към ЕКПЧ  (защита на собствеността) – макар че  има и интересна втора линия, когато Съдът анализира правата на интелектуална собственост във връзка със защитата на свободата на изразяване  и  достъпа до информация по чл.10 ЕКПЧ – като в Ashby Donald and others v France.  В  Sia Akka /Laa  v Latvia    тези аспекти са засегнати във връзка с обществения интерес от   достъп до музикални произведения.

Организацията, отговорна за управлението на авторските права на музикални произведения на голям брой латвийски и международни автори, не успява да сключи споразумения с няколко радиостанции и телевизии в Латвия. Въпреки това тези медии продължават да   използват защитени музикални произведения.
Организацията подава иск срещу частна радиостанция за нарушение на авторски права. Радиостанцията от своя страна подава насрещен иск с аргумента, че  организацията  злоупотребява с господстващото си положение и определя необосновано високо  възнаграждение.  Съдът в Латвия  установява, че защитени произведения са били излъчвани без валидно свидетелство за продължителен период от време и че тази ситуация се дължи  в известна степен   на ограничената ефективност на организацията за колективно управление  при извършване на преговори с медиите. По силата на закона, даващ право на съда да определя  справедливо възнаграждение, ако няма постигнато съгласие, националният съд определя такова.

Организацията-жалбоподател твърди, че  националният съд с решението си  ограничава свободата да се сключват споразумения за използването на  музикални произведения.

ЕСПЧ приема, че националният съд служи на обществения интерес, по-специално  – медиите да излъчват законно, а  обществото като цяло да има  достъп до музикални произведения.  Освен това Съдът заключава, че латвийските власти са намерили справедлив баланс между правата на лицата, чиито интереси се засягат.

Няма нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Изводите от това решение според kluwercopyrightblog

Tagged

Цифрова телевизия: държавна помощ, несъвместима с правото на ЕС

Европейската комисия е установила, че  схемата за компенсиране на  телевизиите в Испания, чиито програми се разпространяват наземно,   е в нарушение на правилата на ЕС за държавните помощи. Схемата е предвидена за преходния период по време на цифровизацията (допълнителни разходи във връзка със задължение за симулкаст).

Според ЕК мярката дава селективно предимство на доставчиците на наземна телевизия и противоречи на принципа на технологична неутралност, тъй като подкрепата на Испания за прехода от аналогово към цифрово телевизионно излъчване се предлага само на цифрова наземна (DTT) телевизия  – и не телевизии, разпространяващи програми по сателит, кабел или IPTV.

дело номер  SA.32619. / State Aid Register

 

Ревизия на правната рамка на авторското право в ЕС

Преди официалното си публикуване станаха известни проектът за директива за авторското право  и работен документ на Европейската комисия.

Проектът следва съобщението от миналата година COM(2015) 626 final “Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право” и е част от обхватната ревизия на правната рамка в този сектор за изпълнение на стратегията за единен цифров пазар.

Два анализа на EFF, организация за защита на цифровите права:

  • първо, за обхвата на директивата  и основните положения – отбелязват се трите цели на ревизията на авторското право –  осигуряване на по-широк достъп до съдържание, адаптиране на изключенията от авторското право в цифрова  среда и постигане на по-добре функциониращ пазар за авторското право и се коментират мерките за постигането им;
  • второ – за самата директива – сравнява се с идеите в доклада на Юлия Реда за изключенията, които биха подпомогнали създаването на един цифров пазар и се стига до извода, че ЕК не е приела голямата част от тези идеи и кръгът на изключенията, които се предлагат в проекта за директива, е много ограничен.

ЕFF напомня списъка  на EDRI, Европейската организация за цифрови права, в публикацията Copyfails: Time to #fixcopyright!

 

copyfails-724x1024

 

Активно се обсъждат идеите за нови сродни права на  издателите и нови задължения на интернет платформите – според EFF се върви към сканиране на съдържанието на входа, което –  разбираемо –  е  в полза на големите компании от развлекателната индустрия.   Ars Technika UK  коментира  предлаганото YouTube Rule –  и по всичко личи, че обсъжданията на изискване за технологичен контрол на входа тепърва предстоят.

Става дума за сериозно ребалансиране на правата – при различаващи се и често противоложни интереси – поради което предложенията на ЕК се посрещат по различен начин. Съществува  инициатива срещу сродни  права на издателите  (Initiative Against An Ancillary Copyright For Press Publishers).  Open Media е зад кампанията  Save the Link – срещу предложението  да се заплаща за хипервръзка към публикация, ако идеята за сродните правана издателите бъде одобрена – ето техните пет причини защо това е лоша идея.

Същевременно в подкрепа на предложението действат лобистки организации,  например  News Media Europe, асоциация на национални съюзи на издатели, към момента без българско участие.

Приемането на цял пакет мерки ще освети и прояви различията в интересите, включително различията в интересите на видовете медии – News Media Europe вече се е произнесла, че смята всяко  финансово задължение, насочено към финансиране на европейските аудиовизуални продукции, за  несправедливо и ненужно.

Politico по темата

ЗРТ: начин на употреба

Парламентът многократно е изменял Закона за радиото и телевизията ситуационно. 

  • Да се променят изискванията за генерален директор на БНТ – за да се отстрани генерален директор, дори изменението се приложи с обратна сила.
  • Да се лицензира само след приемането на стратегия – за да се блокира дейността на регулатора, главно лицензирането, докогато парламентът реши.
  • Да се разреши използване на честоти без лицензии, а след това и да се удължи срока за искане на временни разрешения вместо лицензии, два пъти.
  • Да се заличат изисквания за членове на регулатора- за да се назначи член, който не отговаря на заличените изисквания.
  • Да се добавят изисквания за членове на регулатора – за да се препречи възможността определени лица да кандидатстват.
  • Да се предвиди задължително цифрово разпространение по точно определени критерии, два пъти – за да се сдобие ТВ2 с must carry преди предстоящата си продажба – и т.н

Трудностите на ситуационните законови изменения са известни  –  понякога се оказва, че в бързината са приети текстове, които не водят до целения резултат, затова има поправителни ситуационни закони, както за ТВ2, а други изменения са по начало негодни – като изменението, целящо   отстраняването на Лили Попова от поста й    – СЕМ най-старателно го приложи, но съдът го отмени.

Повод са тези размисли са последните изменения в Закона за радиото и телевизията. Отново на два такта – един път за генералния директор и втори път – за управителния съвет, пропуснат в първия законопроект.

Както вече се знае,  незабавно след  приемането на измененията и позовавайки се на тях    СЕМ отложи за неопределено време  избора на нов генерален директор на БНТ. 

В публикувания тези дни  протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016  регулаторът  пост фактум обсъжда въпроса възниква ли по силата на измененията в ЗРТ такова право на отлагане:

Иво Атанасов: И на нас кой ни е дал това право да отлагаме конкурса?
Мария Стоянова: Законотворецът.

Дал ли е?  Волята на законодателя е в  писани мотиви,  според които правомощията се изпълняват до новия избор  само в една хипотеза:   ако мандатът  изтича по време на процедурата.   Ето пълният текст на мотивите на изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

В мотивите е написано “основна и единствена цел”, но ето:  мандатът е изтекъл, а процедура няма – регулаторът бил имал право на отлагане, законотворецът му го бил дал:  къде точно е записано това?

 

Пълният текст на протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016 

Отлагане заради правилата или правила заради отлагането

1014576_10153116148720085_511446705_o

Управлението  на обществените медии е важно за властта. По-неумелите политици направо искат политически контрол, но при наличието на медиен регулатор това вече не се практикува толкова често. При  действащото законодателство предпочитаният от управляващите избор на генерален директор  може да се осъществи само ако си осигурят  съдействието на регулатора: кадровите решения по закон са в неговата компетентност. Но по дефиниция медийният регулатор е независим.

Тъй като мандатът на генералния директор на БНТ изтича,  всички очакваха решението на регулатора: ще насрочи избор – или ще отлага, както подсказват   публикации без посочен автор в медии,  близки до управляващите.  Второто.

Официално оповестената причина:    изработване, обсъждане и приемане на нови правила за избор на генерален директор на БНТ.  Причина или претекст? Второто.

Отлагането е заради правилата или нови правила се създават  заради отлагането? Второто.

За анализ на предлагания проект е важно да се знаят дефицитите,  които трябва да се преодолеят, и целите, които трябва да се постигнат. За съжаление мотиви към публикувания проект липсват. Ако потърсим мотиви – например в  протоколи №27/31 май 2016 година и  №28/7 юни 2016 на СЕМ:  според мнозинството членове досегашните правила  търпят „доста критики от страна на обществеността като непрозрачни“, „проблемните звена се свеждат до изискванията за подбор на кандидатите и процедурата за гласуване“, „процедурата на гласуване е непрозрачна и дава възможност за тълкувания на гласовете“.

Дадени са  пояснения за намеренията на регулатора и пред медиите:

„работна група ще предвиди всякакви възможни варианти при гласуването, например  какво ще става, ако двама членове от 5-членния СЕМ гласува за един кандидат, другите двама – за друг, а петият член е встрани“.

и още пояснения:

“Процедурата трябва да е направена така, че да предвижда всякакви възможни опасности и пречки относно избора. Мога да ви дам пример с разпределението на гласовете, така че да не може да се направи избор. Или събирането на кворум, когато някой го няма. Всички тези проблеми не са разписани в процедурата, а искаме да предвидим всичко, за да направим правилната сметка за лесната и прозрачната процедура по избор”

Сега към проекта. Видимо  намеренията не са осъществени,  разпоредби за всякакви възможни опасности и пречки няма. Възможен е и  подробен коментар – включително например защо не може да се предлага за обществено обсъждане по-строго изискване от записаното в ЗРТ, ако няма предвидена законодателна делегация – но тук ще се огранича до извода: няколкомесечната процедура за приемане  на нови правила не  намира оправдание  – и това е проверимо на базата на досегашните правила, заявените намерения и  публикувания проект.

Толкова по темата. Както става ясно, правилата са симптоматика, темата е  паралелната реалност.  

Полша: медийни закони, нов медиен регулатор, промени в TVP

 На 22 юни 2016  в Полша е приет закон, уреждащ статуса на медийния регулатор. Веднага след това е избран нов състав на медийния регулатор (пет члена – трима, определяни  от Сейма, и двама  – от президента).

Съветът на Европа критикува пакета медийни закони от гледна точка на съответствието им със стандартите на Съвета на Европа и влизането в сила на останалите три медийни закона  за обществените медии  засега е отложено. 

На 2 август  2016  Яцек Курски, председател  на Полската обществена телевизия TVP, е предсрочно освободен   от новосформирания медийния регулатор  RMN.  Курски е председател на обществената телевизия от началото на тази година след победата на Право и справедливост на парламентарните избори.

Според промените на Право и справедливост в медийния закон, Курски  е назначен  от член на правителството.  Управлението на Курски    се свързва с уволнение на стотици журналисти и превръщането на обществената медия в пропагандна машина.

Не се съобщават подробности за причините за предсрочното прекратяване на мандата.

Ще бъде проведен нов конкурс за председател и резултатите от него ще са известни най-късно до средата на октомври.  До тогава Курски ще изпълнява задълженията си.

 

Изменение на ЗРТ за управителните съвети на обществените медии

През юли 2016  на сайта на Народното събрание е публикуван нов Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Логично след предходния, посветен на мандатите на  генералните директори, вносителите   се  грижат и за мандатите на управителните съвети.

От сайта на Народното събрание се вижда  скоростта на реакция:

Хронология
  • 22/07/2016 – внесен(зала първо четене)
  • 22/07/2016 – приет(зала първо четене)
  • 22/07/2016 – внесен(зала второ четене)
  • 22/07/2016 – приет(зала второ четене)

Според заключителната разпоредба в проекта Законът влиза в сила от 5 август 2016.

За функционална устойчивост и стабилност, се казва в мотивите –    обсъдихме този въпрос в началото на юли тук.

 

ЕС-САЩ: Щит за личните данни

Европейската комисия е декларирала нееднократно, че се стреми да постигне високи стандарти за закрила на неприкосновеността на личния живот в рамките на споразумението за защита на данните между ЕС и САЩ.

В началото на февруари 2016 г.   Комисията одобри   постигнатото политическо споразумение със САЩ и се произнесе, че новата рамка  ще осигури защита на основните права на европейските граждани при предаване на данните им на Съединените американски щати и ще гарантира правна сигурност за предприятията.

 

След като получи становището на работната група по член 29 (органи по защита на данните) от 13 април и резолюцията на Европейския парламент от 26 май, Комисията завърши процедурата по приемане на  „Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ“на 12 юли 2016 г.

Според ЕК, защитата на неприкосновеността на личния живот в отношенията между ЕС и САЩ (EU-US Privacy Shield) отразява изискванията, установени от Съда на ЕС в решението му от 6 октомври 2015 г., с което старата рамка относно сферата на неприкосновеност на личния живот беше отменена.

Ето предварително становище от февруари (резюме) и становище от май  на надзорния орган за защита на личните данни 4/2016 относно щита за личните данни.

Както ЕК обяви, решението влиза в сила незабавно,  а за САЩ   рамката за Щита за личните данни се публикува  във Федералния регистър, който е еквивалентът на Официалния вестник на ЕС. Министерството на търговията на САЩ ще започне да прилага Щита за личните данни. След като дружествата са имали възможност да проучат рамката и да приведат дейността си в съответствие с нея, те ще могат да се сертифицират пред Министерството на търговията, считано от 1 август.

Решение относно адекватността

Приложения

Въпроси и отговори

Факти

Съобщение: Трансатлантически потоци от данни: Възстановяване на доверието чрез солидни гаранции