На 29 март 2016 г. стана известно решението на Голямата камара на Съда за правата на човека по делото Bédat срещу Швейцария. Решението засяга баланса между свободата на изразяване и защитата на правосъдието и предвидените от закона тайни.
Arnaud Bédat е журналист, работи в Швейцария. През 2003 г. публикува статия в седмичното списание L’Illustré, която се отнася до голяма катастрофа в Лозана. Статията съдържа и снимки на писма на задържания шофьор до следователя, както и интервюта. Прокуратурата образува наказателно производство срещу журналиста заради публикуване на конфиденциална информация. Журналистът е осъден, след което се обръща към ЕСПЧ с искане да бъде установено нарушение на чл.10 Конвенцията (свобода на изразяване). Той твърди, че дори конфиденциални, тези източници съдържат информация по въпрос с голям обществен интерес. Твърди още, че в светлината на принципите, изведени при прилагането на чл. 10 от ЕКПЧ от Европейския съд по правата на човека, като журналист той е имал задължението да информира обществеността за съответните факти.
На 1 юли 2014 г. ЕСПЧ се произнася с решение, в което с 4:3 гласа приема аргументите на журналиста и намира нарушение на чл.10 Конвенцията В частност Съдът приема, че швейцарските власти не са доказали как разкриването на конфиденциална информация може да доведе до засягане на презумпцията за невиновност, изхода на процеса или авторитета и безпристрастността на правосъдието.
По-късно през 2014 Швейцария иска делото да се отнесе към Голямата камара.
Решението на Голямата камара:
Като прилага теста за пропорционалност, Съдът установява, че е налице намеса в свободата на изразяване, и анализира дали намесата е пропорционална на преследваната легитимна цел.
Съдът напомня, че медиите имат задължение да предават – по начин, съобразен с техните задължения и отговорности – информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес (49).
Но при това Съдът напомня концепцията за отговорната журналистика:
защитата, предоставена от чл.10 от Конвенцията на журналистите е при условие, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Концепцията за отговорна журналистика – като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията – не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с журналистически средства. В решението си по делото Pentikäinen, Съдът е посочил, че концепцията за отговорна журналистика обхваща също така законосъобразността на поведението на един журналист – дали един журналист е нарушил закона е от значение, макар и не решаващо, когато се определя дали той действа отговорно (50);
този принцип се потвърждава и по-нататък: защитата, предоставена от чл. 10 на журналистите във връзка с информирането по въпроси от общ интерес е с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа за осигуряване на надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (58);
в частност, когато се коментира висящо наказателно производство, извън границите на допустимото е да се излагат на риск шансовете на едно лице за справедлив процес (51).
- Баланс на права и зона на национална преценка
По-нататък Съдът напомня, че и тук е призован да се произнесе по конфликт между две права, които се радват на еднаква закрила съгласно Конвенцията. Поради прекия си контакт с реалностите на страната националните съдилища са в по-добра позиция, отколкото ЕСПЧ, да определят точния баланс. Затова държавите имат известна свобода на преценка на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата и по-специално, когато трябва да се намери баланс между противоречащи си частни интереси – и на ЕСПЧ са необходими много силни аргументи, за да промени позицията на националния съд.
В конкретния случай Федералният съд след детайлна оценка на статията е заключил, че начинът на цитиране на откъси от записите на интервютата и начинът на възпроизвеждане на писматадо следователя сочат, че авторът се ограничава до сензации, с мотив изключително за удовлетворяване на нездравословно любопитство към този вид дела. Съдът не вижда силна причина да се поставя под въпрос напълно обоснованото решение на Федералния съд
- Общественият интерес и жълтата журналистика
Публикациите относно функционирането на съдебната система са от обществен интерес. Наказателното разследване на един тежък пътен инцидент е от обществен интерес. Въпреки това въпросът е дали съдържанието на статията и по-специално информацията, която е обхваната от тайната на разследването, допринася за обществените дебати по този въпрос – или служи изключително да задоволи любопитството на определена читателска аудитория относно детайлите на личния живот на обвиняемия.(64) Съдът отбелязва, че нито разкриването на архивите на интервютата, нито писмата, изпратени от обвиняемия към следователя, съдържат идеи, важни за обществото. Не е установено как публикуването на записи на интервюта, изявления на съпругата и лекаря на обвиняемия и писма на обвиняемия относно банални аспекти на ежедневния живот може да са допринесли за обществените дебати.
Като взема предвид и засягането на личната сфера на обвиняемия, свободата на преценка на държавите, както и факта, че балансирането на различните конкуриращи се интереси е правилно проведено от Федералния съд, ЕСПЧ – Голяма камара заключава (15:2), че няма нарушение на член 10 от Конвенцията.
В особените мнения
се поставя въпросът дали е имало наистина убедителна обществена необходимост да се налага наказателна санкция на журналиста, когато пише по въпроси от обществен интерес.
Според съдия Luis López Guerra няма достатъчно основание за ограничаване на свободата на изразяване на журналиста. Според него е трудно да се разбере как статия като разглежданата може да повлияе върху всяко бъдещо решение на съда.
По отношение на отговорността за разпространение на конфиденциална информация не се установява единен европейски стандарт, но – все пак – чл.293 от Наказателния кодекс на Швейцария не предвижда никакви изключения, когато има преобладаващ обществен интерес.
И накрая, в съдебни производства се решават не само въпроси от общ интерес, но и въпроси, пряко свързани с функционирането на демократичната система и отговорностите на властта. Ето защо – ако се ограничават публикации по повод съдебно производство, може да се ограничи съществено критичната функция на медиите.
Според второто особено мнение на съдия Ganna Yudkivska в процеса не е доказано, че желаният ефект не може да се постигне с по-малко сериозна намеса от една наказателна присъда – което е изискване на теста за пропорционалност. Пресата помага за по-добро правосъдие, пише съдията, и настоящото решение е достойно за съжаление отклонение от една дълга традиция.
Някои финални бележки
Концепцията за отговорната журналистика продължава да присъства в практиката на ЕСПЧ. Самите съдии смятат, че това не е новост (вж особено мнение на съдия Iulia Antoanella Motoc по Pentikäinen v. Finland).
Прилагането на концепцията понякога води до неубедителни резултати, както е с решенията по Pentikäinen, но Съдът очевидно е категоричен, че защитата на свободата на изразяване на журналистите по Конвенцията е под условие: да става дума за добросъвестна професионална дейност в съответствие с журналистическата етика.
В частност, практиката на ЕСПЧ се позовава на Мюнхенската декларация за правата и задълженията на журналистите (1971 г.), която е слабо позната у нас. Декларацията е цитирана напр. в посоченото по-горе мнение на съдия Motoc по Pentikäinen v. Finland.
Вж и Dirk Voorhoof – ECHR Blog
