Съд на ЕС: ЕК/България: защитени зони

В Официален вестник на ЕС

Решение на Съда (трети състав) от 14 януари 2016 г. — Европейска комисия/Република България

(Дело C-141/14)

((Неизпълнение на задължения от държава членка – Директива 2009/147/ЕО – Опазване на дивите птици – Специални защитени зони „Калиакра“ и „Белите скали“ – Директива 92/43/ЕИО – Защита на естествените местообитания и на дивите видове – Територия от значение за Общността „Комплекс Калиакра“ – Директива 2011/92/ЕС – Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда – Действие на защитния режим във времето – Влошаване на състоянието на естествените местообитания на видовете и обезпокояване на видовете – Вятърна енергия – Туризъм))

(2016/C 098/04)

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. White, C. Hermes и П. Михайлова)

Ответник: Република България (представители: Е. Петранова и Д. Драмбозова)

Диспозитив

Като

  • не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в специалната защитена зона в района на Калиакра, Република България не е класифицирала като специална защитена зона най-подходящите по брой и площ територии с оглед на опазването, от една страна, на биологичните видове по приложение I към Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици, и от друга страна, на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са включени в приложение I, в сухоземната и морската географска зона, в която се прилага тази директива, и по този начин тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от посочената директива,
  • е одобрила проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“, „Дисиб“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директива 2009/147,
  • е одобрила проектите „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“ и „Вертикал — Петков и сие“, както и проекта „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ съответно на територията на специалната защитена зона в района на Калиакра и специалната защитена зона в района на Белите скали, Република България не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна,

от една страна, не е оценила правилно кумулативния ефект на проектите „Уиндтех“, „Брестиом“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, и от друга страна, въпреки това е разрешила осъществяването на проекта „Лонгман инвестмънт“, Република България не е изпълнила съответно задълженията си, от една страна, по член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и точка 1, буква б) от приложение III към нея, и от друга страна, по член 2, параграф 1 от тази директива.

Отхвърля иска в останалата му част.

Осъжда Република България да заплати съдебните разноски.

*

Някои имена не са непознати –  Трейшън клифс голф енд спа резорт  участва  в онези заменки на Станишев,    по-късно премиерът Борисов  откри голф игрището,  а сега се говори и за държавна помощ –

 Уточняваме правилата, по които ще се развива проекта, след което те ще бъдат одобрени от генерална дирекция “Конкурентоспособност” на Европейската комисия, тъй като дейността представлява държавна помощ и трябва да са ясни правилата, по които това ще става”, обясни  Ангелкова.

 

 

Tagged

За обществените медии, регулаторите и идеята зад тази дискусия

Тройната коалиция действаше по-директно 

Без декоративни дискусии и инициативи отдолу.

Като питаха Йордан Мирчев, шефа на парламентарната транспортна комисия, как върви законопроектът за публичното радиоразпръскване, той отговаряше с “Нещата там са много тънки” .  И нито дума повече.

Тънки, тънки – колко да са тънки:  накрая беше приет  закон и изменения в ЗРТ и ЗЕС, в които се видя персонално кой печели от тези разпоредби – освен другото (продажбата на ТВ2 и пр.) –  това е началото на Ирена Кръстева като телевизионерка – ако помните, че преди да говорим за детето, говорехме за майка му.  Дали нещата са много тънки или работата е много дебела – може да се спори.

Сега е усвоен друг подход

Колкото и слуховете да създаваха очаквания за готови закони, сега са решили (да се създава видимост, че) самите медии  искат от парламента да се заеме с преструктуриране на медийния сектор, инициатива отдолу. 

Това, което имаме като инициатива отдолу:

  • Полина Карастоянова обявява “обществено обсъждане” – всъщност със селективно поканени;
  • дава се думата на предварително записани за участие,  Мартин Захариев съобщава точки, които “висят във въздуха”;
  • дава се думата на  поканените за подкрепа на точките на предварително записаните за участие:   Венелина Гочева експлицира алгоритъма (запис 1:05:50):  да се започне от трите точки  на Мартин Захариев  … когато Поли Карастоянова ми звънна…  тя знае…  един кръг колеги се срещаме много редовно и си говорим за медийната среда …   Поли знае, тези хора са професионалисти и   знаят какво трябва да се направи…

Кратко, чистосърдечно, от източника.

На дискусията се била родила някаква идея, пише на сайта на БНТ – чак да се е родила? Бяхте там, наистина ли го твърдите.

Официализираха това, което бяха решили да се официализира.

Стенограма, пдф

Започва  и (фейк) кампания, че самите медии искат обединение:  заглавието в 24 часа: “Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност”…

update. Впрочем този механизъм на производство и пускане на новини се потвърждава от известния запис на двете каки – съдия Янева разказва как Венелина Гочева я пита   “какво да пускам” в 24 часа:

щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС: „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“

 

За обществените медии, регулаторите и правната им уредба

За тези, които са нямали два часа, за да проследят дискусията “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”, която се проведе на 10 март 2016 г. в НС и беше предавана пряко от БНТ.

Непълно и субективно проследяване на изказванията.

2.30 Председателите  на комисиите – медийна и транспортна –  приветстват събраните в залата.

2.40 Предс. Полина Карастоянова представя  целите на обществените медии.

2.45 Предс. Настимир Ананиев въвежда темата за липсата на координация на двата регулатора.

2.46 Веселин Божков, предс. КРС.  Изпълнили сме точ-в-точ закона. Бил съм тревога за изпълнението на европейската регулаторна рамка. Няма разнобой между институциите. Но да видим накъде ще тръгне разговорът.

2.48 Иво Атанасов, СЕМ. Не успяхме да седнем на едно място, но сме тук. Готвят се промени в евродирективата. Изяснени са три основни сфери и ще се представят от комисаря Йотингер: независимост на националните регулатори по съдържанието – вкл. финансирането, за СЕМ  само с 35 хил лв разходите надхвърлят приходите;  защита на децата, медийна грамотност;  промени в юрисдикцията. Конвергенция не на регулаторите, а на регулацията. Не сливане на регулаторите, а развитие на правомощията им. Идеи за промяна, произтичащи от прилагането на закона – не се получават наказателните актове;

2.58 Вяра Анкова, БНТ.  Мисия и финансиране. Параметри на финансирането. Най-важната дискусия е за качеството на програмата, казва Райна Константинова. Фондът. Рекламите. Държавната помощ. БНТ е потърпевша от модела на цифровизацията.

3.07 Радослав Янкулов, БНР. А сега малка изненада. Ще прочета това, което ще кажа. Синхронът между лявата и дясната ръка трябва да е по-добър.  Парите не стигат, деца. Ние да бъдем какво – Островът на съкровищата ли? А не да мислим, че вечно трябва да живеем в санаториум. Важно е не кой, а какъв ще бъде регулировчикът. Правилата, Санчо. Слободията ни праща извън стотицата в класирането. Толкова. Повече, когато ни покани СЕМ, КРС или както ще се нарича това, което ще държи палката.

3.14.  Полина Карастоянова – Евтим Милошев, Диана Андреева, Мартин Захариев са поискали вече думата, другите след това.

3.15  Мартин Захариев –  три въпроса висят във въздуха, повече от шест години висят и ги казвам, ето ги

  • необходим ли е нов закон;
  • необходим ли е конвергентен регулатор;
  • необходимо ли е сливане на БНТ и БНР.

Мрежовото общество е факт. Регулаторът е имунната система на пазара. Това е решение политическо и не е на нивото на тези две комисии. Директивата е остаряла, но няма за цел мегаоргани. Съдържанието в интернет не е обект на регулиране.  Няма ярко налагащи се аргументи за конвергентен регулатор. МС може да образува акционерни дружества. БНТ и БНР могат да бъдат акционерни дружества  – самостоятелни или  холдингови. Ще могат да сключват договори от различен вид.

3.25 Диана Андреева. Пакт за култура. 840 милиона. Аудиовизуално производство.

3.31 Евтим Милошев. За силна обществена медия. Бюджетите да са адекватни. Обединение на БНТ и БНР. Това ще даде повече възможности за производителите на съдържание. Законът не отговаря на реалностите на пазара. За органа – да е по-авторитетен. Продуцентите искаме среда, в която да се развиваме.

3.35 Ирена Соколова, зам.председател. Работата да продължи в работна група.

3.38 Венелина Гочева. Разговорът трябваше да тръгне от тези три точки, които Мартин Захариев каза -когато ми звънна Поли Карастоянова и ме покани за тази среща – Поли знае, че един кръг се срещаме и говорим за медии  – и знаем какво трябва да се направи.

Основен въпрос – има ли политическа воля за промяна. Законът да бъде променен в посока интернет пространството.

3.41  Ани Горанова АБРО. Въпросът за пиратството. Сива зона: кой има компетентност за борба с пиратството, не се проверява, не се контролира, правомощия няма определени, нека да има функционална интеграция. Финансиране на обществените медии, прозрачност и контрол, държавната помощ да не създава дисбаланс.

3.45 Валери Тодоров. Продължителността на мандатите на ръководствата на обществените медии да се увеличи. Нови услуги  – да са в регулация. Конвергенция на регулаторите – когато и където  развити пазари. Обединение на БНТ и БНР – няма да доведе до икономия. Оптимизация е необходима, в рамките на съществуващите структури. Холдинг. Общи продуцентски центрове.

3.52 Ивo Инджов ИМП. Да се регулират медиите в интернет пространството. Поддръжник на таксите от аудиторията, но сега е късно. Срещу сливане на БНТ и БНР. Защо гледаемостта и слушаемостта  са ниски.

4.00 Бойко Василев, БНТ Имаме последен шанс да направим нещо за тази телевизия.

4.04 Веселин Божков отново. Не знаехме за какво ще говорим. Сега разбрахме, три точки. За Българското национално радио – когато си си напълнил гащите, по-добре да не пискаш. Четете директиви – необходимо е отделяне на регулирането на преноса от регулирането на съдържанието. Лондон и пр. Вивиан Рединг и пр.  Да не поставяме държавата пред угрозата на инфринджмънт

4.12 Мартин Захариев. Поемам отговорността за трите точки.

4-13. Полина Карастоянова. Няма значение кой в колко точки говори.

4.14. Мария Стоянова, СЕМ. Поправя Мартин Захариев от коя година е последната ревизия на медийната директива – 2010, а не 2007. (Всъщност не:   от  2010 г. е консолидираната директива, няма ревизия  – но изобщо:  налага ли ce да се поправя Мартин Захариев за годината на последната ревизия).

4-18. Христин Стрижлев, БНР. По-рано за час програма в БНР се даваха 500 лева, сега 400 лева

4.21 Константин Тилев, КРС. КРС работи друго, не медии. Говорите за неща, които нямат релация с нашата дейност.

4.23 Велизар Соколов. Законът за авторското право и сродните права е много важен. Да влезе в Светата троица. Парите са на пазара, трябва да вземем парите от този пазар и да ги вложим в продукти.

4.29 Светослав Терзиев. СБЖ. Има опасност от свръхрегулация. Вестниците и сайтовете ще бъдат под контрол. За саморегулиране.

4.33 Иван Иванов, заместник-председател на НС. За силни независими обществени медии, за обществена мисия, обществено финансиране, модерни независими компетентни регулатори, срещу политическите номинации. И обществените медии, и регулаторите имат много аспекти в некоординирана зона, така че отговорността е на парламента – българския парламент.

4.38 Петър Кънев, председателите – финални думи от президиума. Карастоянова: експертната среда решава бъдещето на регулацията.  Настимир Ананиев:  за регулиране на съдържанието в интернет.

Запис на събитието от БНТ.  Когато стане готова стенограмата, ще  бъде добавена тук.

Стенограма, пдф

*..

Преди месец  писах за  ключовите въпроси на уредбата на обществените медии.  С идеята да не се отделя време за ясни неща. Срещата показа обаче, че за едни е ясно едно, за други – друго.

Да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал

Интервю на Полина Паунова с министър-председателя Бойко Борисов

8 март 2016

Министър-председателят е дал интервю по ред теми в центъра на обществения интерес, ето и частта, посветена на медиите.

Тази част от интервюто има мощно начало и още по-мощен финал.

 

“Имам рядката привилегия да не ги чета медиите на Пеевски.

А как се информирате?

Не чета и другите между другото. Защото знам, че като съм нанесъл огромна щета на газовите посредници например – и съм премахнал трима, в следствие на което газта е паднала с близо 40%, това влияе пряко на една медия, например. И тя ме окарикатурява от сутрин до вечер.

За коя медия говорите?

Всеки може да се сети, няма да се вкарам в … Когато накърня нечий интерес това веднага рефлектира върху мен. Всеки, който има по-голям бизнес в България си е направил медия – вестник, телевизия или сайт. Дали ще се занимава с лекарства, продажба на газ, с продажба на енергийни суровини, дали участва в обществени поръчки, дали има друг политически бизнес. В един момент аз знам всяка медия какво ще каже. Затова най-добрият ми начин за информиране е моят Фейсбук. Там пишат хиляди хора, всеки сигнал се проверява, давам отговор на всеки. От друга страна, животът не е само Фейсбук. Аз непрекъснато се срещам с хора, спирам до тях, кафене ли е, улица ли е, какво ли е – и усещам това, което ме питат. Единият въпрос е – бе, дай малко повече за пенсии. Затова ние сме дали над 210 млн. повече за пенсионерите бонус.

Казвате, че когато се накърнят нечии интереси, това рефлектира върху отразяването ви в дадена медия. Добре, ама след като спряхте обществени поръчки на фирми, свързани с Пеевски, вашият образ в неговите медии е все така богоподобен, тези медии много ви харесват, както ви харесваха и в първия ви мандат?

Ами и те се научиха, че ако на другия ден речат, че не ме харесват, ще излязат силно заподозрени. В момента това ми носи повече щета, отколкото ако напишат нещо лошо. Досега на два пъти те са писали лоши и гадни коментари за мен и това само ме е правило по-силен. След това съм побеждавал на изборите с голям резултат. Минал съм многократно през ударите и на едните, и на вторите, и на третите.

Кои са вторите и третите?

Които изброих – свързани с газ, лекарства, политика. Едни и същи са им методите. Компромати.

В България няма чиста информация, така ли?

Обикновено, когато се каже, че няма свобода на словото, всички по презумпция си представят, че премиерът или президентът (както Турция в момента, и в Полша, и в Унгария) ограничават медиите, сменят Конституционен съд, прокурор. Хората свързват всичко това с правителството. При нас е точно обратното. БНР и БНТ водят такава антиправителствена политика, че никой думичка не е казал по тази тема.

Може ли да ми дадете пример какво означава антиправителствена политика на обществените медии?

Добре, нека да не е антиправителствена политика, но точната дума е, че критикуват правителството непрекъснато. Нито сме сменили шефовете, нито сме пратили някой партиен деец, както се е случвало в предишните години. Така че медиите имат пълна свобода. Проблемът на медиите идва от собствениците им. Всяка една медия води политика, която да защити собствениците си.

Когато формирахте правителството към вицепремиерския ресор на госпожа Бъчварова бе разписана програма за изсветляване на медийните собственици, за изясняване произхода на медийния капитал. Защо тези идеи отпаднаха?

Те не са отпадали, нека ги направят. Аз съм “за”. То ако ме питате – в България всеки знае собственост на кого са медиите, фактически първият въпрос отпада, значи проверката трябва да бъде върху капитала на медиите. Собствениците са ясни.

Това положение е малко като с обществените поръчки – говорите за фирми, свързани с Пеевски, пък тези фирми документално не са свързани с него.

Затова не е толкова лесно разрешим проблема явно. Хубавото на демокрацията е, че всеки има дистанционно управление и като не му харесва една телевизия си превключва на друга. Като не му се чете един вестник не отива да го финансира, като го купува.

Какво значи “нека да ги направят тези мерки”?

Ако кажа сега, че ще разпоредя това с медиите да се случи, след три дни вие ще кажете, че видите ли, трябва Борисов да каже, за да го направят.

Дори няма нужда да минават три дни – парламентът гласува комисията “Русия-Турция”, вие се изказахте против нея и се депутатите се чудят как да я обезсилят.

За тази комисия разбрах пост фактум, затова така се наложи. Но добре – поемам ангажимент да разговарям с партията и незабавно да помоля г-жа Бъчварова да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал.”

Обида или критика 2: към дискусията: мотивите на съда

Станаха известни мотивите  на Панагюрския РС към присъдата за обида по делото на Борислав Сандов, съпредседател на ПП Зелените. Може би ще са интересни на повече хора.

Съдът оправда Сандов по две обвинения за клевета и го призна за виновен за обида. В първия коментар Обида или критика:към дискусията стана дума за това, че:

  • несъмнено присъдата е за политическо слово (теми в центъра на обществения дневен ред, по дефиницията в решението  VGT v. Switzerland);
  • политическото слово е с висока степен на защита по стандартите на ЕСПЧ;
  • изказването е критичен текст и трябва да се разглежда в своята цялост, а не думи да се вадят от контекста и да не се подлагат на преценка за истинност: когато гражданите критикуват решения, които ги засягат, следва да избягват изрази, които са безпричинно обидни  – но не когато съставляват принос към обществени  дебати, казва ЕСПЧ;
  • прави впечатление, че съдът не се позовава на стандарти на ЕСПЧ за пределите на свободата на изразяване.

Свободата на изразяване има предели. Несъмнено. Но дали в случая съдът правилно балансира свободата на изразяване и защитата на доброто име?

Според   мотивите   Панагюрският РС   установява фактическите основания на критичното изказване:

В процеса по административно дело №8474/2012г.на ВАС, по което било атакувано решението на министъра на околната среда и водите,одобряващо осъществяването на инвестиционното намерение на „А М”АД за разширяване на промишлената му площ, били събрани множество доказателства за периодично замърсяване на намиращите се в близост до индустриалния обект реки от промишлени аварии в предприятието, заради които му били налагани имуществени санкции от РИОСВ.

Анализите на взетите проби показали, че водите на двата основни притока на р.Банска Луда Яна /р.Панова и р.Асарелска/ преди производствената площадка на „А М” не са замърсени или са констатирани единични несъществени замърсявания, дължащи се на естествени фонови концентрации. Пробите от р.Панова, р.Свинарски дол и р.Асарелска след производствената площадка на „А М”показали сериозни отклонения по показателите мед, манган, цинк и желязо. Липсвали живи клетки от фитобентос в реките,което означавало   много лошо състояние и токсичност на водите.

Съдът прави извода, че не е налице клевета, тъй като

извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът разгласява дадени факти или обстоятелства или приписва престъпление, но с увереност, основана на обективни факти,че тези твърдения са истински. В случая подсъдимият е имал право на такава обоснована увереност.Това е така,тъй като подсъдимият е разполагал с информация за изследванията на Басейновата дирекция за управление на водите,направени през 2014г.,/и то още преди да бъде доставена на поискалото я лице/,според които водите непосредствено след производствената площадка на „А М”АД са токсични, т.е. отровни.

И в същото време  – при наличие на изводи в  официални документи, че водите след производствената площадка на Асарел Медет са токсични, т.е.отровни  –    думата отровител се изолира от цялостно критично изказване  –  и за нея е произнесена присъда за обида.

След като виждаме мотивите, изглежда още по-обосновано да се приеме, че не е налице обида –

извън обхвата на обидата би трябвало да остават твърдения, които не са непристойни, вулгарни и цинични, нито безпричинно обидни ([Otto-Preminger v Austria], а  са  част от критична оценка на решения с обществено значение – в случая основана на множество доказателства, събрани в хода на съдебен процес.

Отделна сюжетна линия е аргументацията, произтичаща от специфичната среда – социалната мрежа, но има достатъчно аргументи и по принцип.

 

Турция: как да си осигурим място на първата страница

По искане на прокуратурата съдът в Истанбул отстрани ръководството на една от малкото опозиционни медийни групи Feza Media Group, издаващи вестник Zaman/Заман,  и назначи ново ръководство.За основание е посочено, че групата работи под нарежданията на терористична организация – Fethullahist Terrorist Organization/Parallel State Structure (FETÖ/PDY) – свързана с Ф.Гюлен, политически опонент на Ердоган. Снимки и видео от сблъсъци с полицията има на сайта на todayszaman.com.

Преди изборите през ноември по подобен начин  е отстранено ръководството на друга опозиционна медийна група Koza İpek. Прекратено е разпространението на Bugün TV  и Kanaltürk TV. А вестниците, издавани при новото ръководство,   заемат проправителствени позиции. Същото се случва и в първите дни на Заман след смяната на борда.

През февруари т.г. е  разпоредено на държавната компания Türksat   да прекрати сателитното разпространение на независимата телевизия IMC TV след обвинение в пропаганда в полза на  PKK u Kюрдистанския комунистически съюз (KCK).

Действията срещу поредната медийна група в Турция, която не споделя проправителствената линия,  предизвика реакция от страна на медии,  журналистически и правозащитни организации.

Има реакция и от страна на държави в ЕС – Франция смята, че подобно поведение е неприемливо  – не може да се доближаваме до европейските ценности и да не зачитаме медийния плурализъм, е цитиран да казва френският външен министър.

Реакцията на Европейския съюз – чрез офиса на Федерика Могерини:

ЕС следи отблизо развитието на събитията, свързани с Feza Media Group, включително вестник Заман, и последвалата полицейската акция. ЕС многократно е подчертавал, че Турция, като държава – кандидат за ЕС, трябва да зачита и насърчава високи демократични стандарти и практики, включително свободата на медиите.

Свободни, плуралистични и независими медии са един от основните елементи на  демократичното общество поради ролята им за свободата на информация и идеи и за осигуряване на прозрачност и отчетност. Всяка държава, и по-специално държавите в преговори за присъединяване към ЕС, трябва да  гарантира основните права, включително свободата на изразяване, и правото на справедлив  процес в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека (ЕСПЧ).

zaman zombieОт Twitter – усмихнатият Ердоган вече е на първа страница (“Заман, убит в петък, се събуди в неделя като проправителствено зомби”)

 

 

Медии и образи: Тръмп

trump and mediaУниверситетът на Пенсилвания има наистина забележителни анализи в областта на медиите и значението им за политиката.

Медиите отразяват  или произвеждат победителите? Към темата –  Тръмп, медийната доминация и ходът на кампанията според Уил Франклин.

И да се пренесем в български условия:    финансирането на медийни обръчи с обществен ресурс –   необезпечените кредити за издателите  –  наливането в ТВ7 и звездните водещи (къде са сега)  срещу трудната перспектива за свободната журналистика “да си заложат апартаментите,  да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник”, както   посъветва премиерът преди време.

 

 

 

 

Цената на знанието

#OpenDataDay

Колко струва достъпът до знание? Колко струва достъпът до научните списания? Възможно ли е да се очаква европейско и глобално равнище в образованието и науката, когато българските студенти – особено те – да не говорим за българските преподаватели –   са все още далече от възможността за достъп до съвременното знание. Колкото и примери да се дават за добри практики, за включване в бази и пр., за труда на нашите прекрасни колеги в библиотеките – това е истината.

Десет милиарда годишно  е цената за достъп до наука, която плащат американските университети и звената към администрацията в САЩ според статия от днес.

Какви са изводите за нас: Финансиране  за изследователите? Политика на МОН? Нови бизнес модели? Отворено знание и проекти, позволяващи достъп? Промяна на правната рамка? Пиратство? Всичко това заедно?

Достъпът до знанието: ключов въпрос за хората, които са в образованието и науката. Още една разлика между тук и там.

 

Краят на юристите

9780198713395_140Интересна дискусия за юридическата професия се води по повод новата книга на Ричард Съскинд  Бъдещето на професиите, написана в съавторство с неговия син Даниел. Поредната публикация е със заглавие Краят на юристите. Точка. –  с препратка към една от предходните му книги Краят на юристите? (2008).

Какво е бъдещето на юридическата професия – “все пак правото не съществува, за да има работа за юристите” – и технологиите все повече освобождават хората от рутинни дейности. Идва ли време без работа, има ли основание технологичната тревожност и защо се появяват заглавия като Американците повече се тревожат от роботите, отколкото от смъртта.

У нас по времето на социализма правото е било  обявено за професия без бъдеще и приемът в университета е бил ограничен, след това – обратно – правото започва да се изучава в множество университети. Напоследък има опити за прогнозиране на потребностите от работна сила  и се изготвят оценки за развитието на пазара на труда в България в средносрочен период (2014-2018 г.) и дългосрочен период (2019-2028 г.). А ето и констатациите на работната група към Министерството на правосъдието   за образованието по специалност Право (2015).

Интервю с Ричард Съскинд

Повече от abajournal.com

Нова договореност за Обединеното кралство в ЕС

В Официален вестник на ЕС:

Нова договореност за Обединеното кралство в рамките на Европейския съюз.

Какво договориха държавите: извадка от  заключенията на Европейския съвет от 18 — 19 февруари 2016 г.:

Европейският съвет прие, че следните договорености, които са напълно съвместими с Договорите и ще породят действие от датата, на която правителството на Обединеното кралство информира генералния секретар на Съвета, че Обединеното кралство е взело решение да остане член на Европейския съюз, представляват подходящ отговор на опасенията на Обединеното кралство:

  • а)решение на държавните и правителствените ръководители, заседаващи в рамките на Европейския съвет, относно нова договореност за Обединеното кралство в рамките на Европейския съюз (приложение I);
  • б)изявление, съдържащо проект за решение на Съвета относно специални разпоредби, свързани с ефективното управление на банковия съюз и на последствията от по-нататъшната интеграция на еврозоната, което ще бъде прието на датата, от която посоченото в буква а) решение поражда действие (приложение II);
  • в)декларация на Европейския съвет относно конкурентоспособността (приложение III);
  • г)декларация на Комисията относно механизъм за прилагане на субсидиарността и механизъм за прилагане на намаляването на тежестта (приложение IV);
  • д)декларация на Европейската комисия относно индексирането на детските надбавки, прехвърлени в държава членка, различна от държавата на пребиваване на работника (приложение V);
  • е)декларация на Комисията относно предпазния механизъм, посочен в раздел Г, параграф 2, буква б) от решението на държавните и правителствените ръководители (приложение VI);
  • ж)декларация на Комисията по въпроси, свързани със злоупотребата с правото на свободно движение на хората (приложение VII).

3.По отношение на поместеното в приложение I решение държавните и правителствените ръководители заявяват, че:

  • i)посоченото решение дава правна гаранция, че проблемните за Обединеното кралство въпроси, изложени в писмото от 10 ноември 2015 г., са взети предвид;
  • ii)съдържанието на решението е напълно съвместимо с Договорите;
  • iii)решението е правно обвързващо и може да бъде изменено или отменено само с общото съгласие на държавните и правителствените ръководители на държавите — членки на Европейския съюз;
  • iv)решението поражда действие на датата, на която правителството на Обединеното кралство информира генералния секретар на Съвета, че Обединеното кралство е решило да остане член на Европейския съюз.

4.Приема се, че ако резултатът от референдума в Обединеното кралство е за напускане на Европейския съюз, съвкупността от договореностите, посочени в точка 2 по-горе, ще отпадне.