Обида или критика: към дискусията

Борислав Сандов е съпредседател на ПП Зелените.  На 22 февруари 2016  Панагюрският Районен съд го признава  за виновен в това, че

като длъжностно лице – съпредседател на ПП „***” по повод изпълнение на службата му е казал нещо унизително за честта и достойнството на проф. д-р Л.Д.Ц.,в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, като го е нарекъл „отровител олигарх”,като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук” – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.

и го оправдава по други две обвинения:

  • че  е приписал престъпление на проф. д-р Цоцорков, като в личния  си профил във  Фейсбук  е написал, че мината му на два пъти е отровила реката и е убила всичко живо в нея, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин  и
  •  че  е разгласил позорно обстоятелство за проф. д-р Цоцорков,  като в личния  си профил във  Фейсбук  е написал, че прилага  процедурните хватки и разчита, че съдът няма да бъде подведен, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин.

Делото се води по повод текст, публикуван в личен профил във Фейсбук, включително:

Зелените срещу Асарел-Медет и МОСВ в поредна съдебна сага. След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд, Асарел-Медет и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влезнало в сила решение, чрез извънредна инстанция, в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита на Асарел за драстично разширение на мината над Панагюрище, превръщайки я в най-голямата на Балканите. Наглостта на Цоцорков, в опита за отмяна на това решение, идва и от факта, че през последната половин година, мината му на два пъти отрови реката и уби всичко живо по нея. Разчитаме че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх.

 

Общественият проблем

От публикации в медиите става ясно, че територията, в която  Асарел-Медет  иска да разшири промишлената си площ, попада в зона  Натура 2000. Има разногласия дали проектът би оказал неблагоприятно въздействие върху природната среда – например  по поречието на река Луда Яна. Сандов изнася в медиите, че ВАС е потвърдил с решение отравяне на река от въпросната компания. Цитираното изказване е реакция по повод възложени изпитания на качеството на атмосферния въздух и изпитване на водни проби от отпадъчните води на  Асарел-Медет  от общини и райони на река Луда Яна, където е нямало обществени консултации за проекта – Бъта, Попинци и Баня. Авторът  изразява мнение, че изпитанията са начин за протакане на решението по казуса.

 

Политическо слово: важни обществени дебати

 

Осъществена е намеса в свободата на изразяване по отношение на политическо слово. Политическо слово според практиката на ЕСПЧ е налице, когато става дума за  важни обществени дебати в съвременното общество в най-широк смисъл, включително за опазване на околната среда, за защита на животните, за здравословен начин на живот [ECHR, VGT v. Switzerland, Application no. 24699/94, Judgment 21 June 2001].

Политическото слово  има най-висока степен на защита според международните стандарти  и  може да бъде ограничено на много малък брой основания, свързани с  демократичните принципи на управление и с ценностите на демократичните общества.  Според ЕСПЧ във възможно най-голяма степен следва да бъдат избягвани изрази, които са безпричинно обидни за други хора и така нарушават правата им – но не когато съставляват принос към обществени  дебати  за осигуряване напредъка на човешката дейност [Otto-Preminger-Institut v. Austria, 20 September 1994, Series A no. 295-A]. Също така  според ЕСПЧ [Oberschlick v. Austria No. 2 1997 ]  публикации и изказвания могат несъмнено да бъдат възприети като спорни, но не съставляват поради това безпочвена персонална атака, тъй като авторът е представил обективно разбираемо обяснение за тях […] Те са били част от политическата дискусия […] и съставляват мнение, чието съответствие с истината не се поддава на доказване. Подобно мнение може обаче да бъде прекалено крайно, особено при липса на каквато и да е фактическа база, но в светлината на горните разсъждения, това не е така в настоящия случай, се казва в решението Oberschlick №2,  освен което:

Що се отнася до полемичния тон на статията, за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда, не бива да се забравя, че чл. 10 защитава не само съществото на изразените идеи и информация, но също така и формата, в която са предадени (виж  решение Обершлик v Австрия  № 1 , стр. 25, § 57).
В заключение Съдът счита, че не е доказана необходимостта от намесата при упражняването на свободата на словото на жалбоподателя и следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията .
Разширението на мината над Панагюрище  също е предмет на  дискусия и,   с думите на ЕСПЧ, има фактическа база на изразеното мнение  –  позицията на ПП Зелените  се защитава  в  съдебно производство пред ВАС –  за което именно се говори в постинга.

 

Обида или критика

 

Възможно е  намесата в свободата на изразяване да не нарушава чл.10 ЕКПЧ –  когато е предвидена в закона, необходима в едно демократично общество и пропорционална на целите: но при провеждане на разлика между критика, от една страна, и обида/клевета, от друга. Българските съдилища имат практика  в същия смисъл:
следва да се направят важни разграничения – между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата, както и с оглед допустимите ограничения на критиката срещу частно лице. За да е налице обида, трябва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните стандарти са неприлични, вулгарни или цинични. Докато мнението представлява лично становище, позиция или оценка на личности и събития. [нчхд 826/2002, СРС, НК, 16 състав]
За да е налице обида, се изисква обективно казаното да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. [нчхд 8345/2001, СРС, НК, 22 състав]
Критичните  оценки в личния профил на Сандов  не са непристойни, вулгарни или цинични. Не изглежда изказването  да се цели в честта на професора. То е посветено   на замърсяването, реката, мината. Става дума и за отровителя олигарх – което отново се свежда  до известното мнение на съпредседателя на ПП Зелените за  ефектите от дейността на тази компания, в лицето на председателя на борда.

Въпреки че оправдава автора по обвиненията за клевета,   съдът селективно, вън от цялостната реакция по темата,  е   квалифицирал  отделни думи като обида.   По тази логика отделни думи от критични позиции, принос към обсъждането на значим обществен проблем, и елементарни вулгаризми могат да се третират еднакво от съда.

Както сподели известен български юрист –

третират критиката като псувня.

Всъщност да,  засега потвърдена присъда за обида във Фейсбук има за човек от силистренско село, който написал „Това е най-големият педераст в с.Б.“  за свой приятел във Фейсбук [нчхд 165/2015 г., Силистренски РС].   Фейсбук приятелствата са отделна тема – но по този път  има риск  границите между критика, обида и клевета тревожно да се размият.

 

Обида: да цели да унизи и да използва годни за това средства

 

Съвсем неотдавна Софийският районен съд (СРС)  реши, че  Николай Бареков не е обидил председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, наричайки го  тъп  в национален ефир на 19 октомври 2013 г., приемайки, че за да бъде довършено престъплението  обида , тя трябва да бъде възприета лично, а по делото категорично е установено, че Бойко Борисов не е гледал предаването,  а е чул   преразказ впоследствие. На втора инстанция делото е спряно поради имунитета на Бареков – но проблемът е ясно поставен.

Панагюрският РС е констатирал обида   в социална  мрежа, в която проф. Цоцорков  няма профил и  е  разбрал за казаното от други лица впоследствие.  Наистина в България  вече  има решения, засягащи свободата на изразяване във Фейсбук – за  враждебна реч, за    обида,  за клевета.  В посочения   случай  в Силистренско съдът е установил, че  “тъжителят А. видял  лично снимката и надписа, тъй като и той бил включен към приятелите на подсъдимия”. По обсъжданото дело  отсъства такава връзка: отсъства канал, годен ефективно да осигури възприемането на твърдението лично от професора.

Деянието е несъставомерно и от субективна страна.  Обидата предполага умисъл.   Да се приеме, че –  при умисъл да  унизи едно лице –  авторът ще използва  социална  мрежа, в която това лице  изобщо няма профил, изглежда необосновано и нелогично.

 

 *

 

За всяка държава е важно практиката на съдилищата   добре да разграничава критични мнения по обществено значими въпроси от  престъпления против  честта на гражданите.
И  Съдът за правата на човека прави уговорки – “полемичния тон,   за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда” – но все пак при балансирането на права държи под око голямата перспектива – дали и кога намесата в свободата на изразяване е допустима с оглед стандартите и ценностите на демократичните общества.
Присъдата породи отзвук и дано дискусията е крачка към утвърждаване на стандарти. Очаква се обжалване.

 

Върхът на айсберга

“Булгарбатак”, “Техно експорт строй”, “Пътстрой холдинг”, “Трансстрой”, БТК, “Дунарит”, “Електроника”, ИПК и ИПК 1, “Универсиада”, НУРТС, “Петрол” – имена на търговски дружества или активи, които Пеевски поискал от Цветан Василев. Казва Цветан Василев от Сърбия пред Сашо Диков за BIT, имената били на листче.
Дори няма значение дали е имало листче. Дали БТК, НУРТС и Петрол са за  милиарди. Критична  инфраструктура – транспорт, телекомуникации, водни ресурси, енергетика, финанси, плюс тютюневия бизнес – е на банката или се финансира от банката. Това е същественото за разказа.
Законът за защита при бедствия определя критичната инфраструктура като система или части от нея, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции. За този закон си имаше и министерство, беше поверено на ДПС по времето на Тройната коалиция – на Емел Етем и Пеевски. И държавният резерв беше поверен. Ние си мислим, че Пеевски е медиен магнат.  Нищо подобно:  може и да  е, но само в свободното си време.
В началото на   мандата на Тройната коалиция  (2005)  бяхме предупредени за обръча на ДПС –   да си знаем – Доган каза:
всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . . Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.
 И университет  има там,  и Държавна сигурност достатъчно има в обръча. Заради обръча  Тройната коалиция разреши  лупингите с цифровия спектър – и ще се мъчим дълго с последиците – но и това не е най-голямата беля. Обръчът печели обществени поръчки за стотици милиони – за вода, за пътища –  процедурите били спрени, но  знае ли някой в колко процедури участва  обръчът и колко са спрени?
Сега единият от двойката Василев – Пеевски смята, че другият – който му е като син – е  само върхът на айсберга и някой стои зад него.  Екстравагантно, но факт:   ще се чудим #кой стои зад Пеевски заедно със самия Цветан Василев.
 Че обръчът е налице и работи с банката е потвърдено от министри, Рашидов каза   още през 2013:
Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган, парите да текат спокойно, да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.
Сега идва обяснение и от участник:
 правел съм пари с подкрепата на ДПС – а не съм се отчитал.

Блокирането на рекламите: ефекти

Доставчиците на съдържание разчитат на приходи от реклама като основен източник на финансиране, това е валидно за класическите медии, например търговската телевизия.
Същевременно свидетели сме на възхода на блокирането на рекламите   и наличие на пазара на все нови и нови технически средства.

Анализатори сочат, че това е една от водещите тенденции за 2016 г.

Какви са ефектите от блокирането на рекламите е нов и важен проблем. И отговорът съвсем не е еднозначен, нито прост. Различни ефекти има за телевизиите, за потребителите, за аудиовизуалните производители, за телекомите. Предстои каскада промени в бизнес моделите и блокирането на рекламите може да се окаже съществен фактор за тези промени. Има смисъл да се разсъждава – защото в момента правото работи в система от принципи (разграничаване на основно от търговско слово), които вероятно ще ерозират. Идва време за нови баланси.

Потребителите се радват, че могат да избегнат досадните реклами, но трябва да си дадат сметка, че може да се наложи да плащат за съдържание, което сега получават безплатно (или най-много – на цената на личните си данни, за онлайн таргетираната реклама). Вече има примери. Bild в Германия има 10 милиона уникални посетители за октомври 2015, от които 25 % блокират рекламата. След като са предупредени, че алтернативата им е да блокират или да плащат 3 евро месечно, броят на блокиращите пада до едноцифрен процент. Forbes и Condé Nast  също използват подобни тактики.

Ако блокират рекламата, потребителите имат и друг проблем – ще трябва да намират нови начини да решават информационните си потребности, това вероятно ще се окаже  добре за търсачките.

Телевизиите може да се наложи да променят бизнес модела си, ако е базиран изцяло на реклама. Възможно е това да промени и отношенията им с телекомите. А телекомуникационните компании, които трябва да правят инвестиции в изграждане на следващото поколение инфраструктура, са изправени пред свиване на някои източници на приходи, както в резултат на конкуренцията, така и от новите регулации в ЕС, което се очаква да насърчи тенденция към сливане.

На 21 септември 2015 г. най-продаваното приложение в App Store на Apple беше Crystal, програма за блокиране на реклама. Purify Blocker, съперник на Crystal, е No. 4. Но след това Apple свали приложението от App Store, обявената причина беше опасение за сигурността и неприкосновеността на личния живот. Мнозина казаха, че върху компанията е оказан натиск. Вижда се, решенията за пускане на пазара на приложения за блокиране не са лесни.

Важно е какво мотивира хората да блокират реклами. Според проучвания в САЩ основна причина   (за 69%) е прекъсването на основното съдържание с реклами, а 66% от потребителите блокират реклами онлайн, за да се подобри ефективността на сайта. За 50% е важно да не се злоупотребява с личните им данни, за да се таргетира рекламата.

Познаването на причините може да има и положителен ефект за развитието на технологиите. Например Google обяви инициатива, наречена проект Accelerated Mobile Pages (AMP). Проектът има за цел да ускори зареждането на мобилни уеб страници – така че рекламите да останат, но страниците да се зареждат бързо. Така се реагира на опасността сайтовете да губят посетители, когато дадена уеб страница отнема твърде много време да се зареди, хората се отказват да я четат изобщо.

Доставчици на мобилни услуги в Обединеното кралство и Италия с големи пазарни дялове предоставят възможност за блокиране на рекламата, “за да намерят с рекламодателите възможности за по.полезна и по-интересна   реклама за потребителите.”

От друга страна, на всяко действие има противодействие. Ако има програми за прескачане и пропускане на реклама, развиват се нови форми и техники на търговско слово, които сливат реклама и редакционно съдържание  – така че рекламите  не могат да се отделят, за да се прескочат или блокират. Такъв е случаят с продуктовото позициониране в телевизията. Такъв е случаят и с In-stream рекламите на YouTube. Такъв е случаят с разпространението на т.нар. native advertising и адверториалите.

Но това ли искаме? Неотделимо търговско съдържание в основното редакционно съдържание? Повишена опасност от представяне на промоция като журналистика? Кои форми и техники ще бъдат разрешени от правото? Ще бъде ли достатъчно защитен потребителят? Предстои да видим реакцията на законодателите.

Ще се промени и цената на рекламата. Освен другото – и в зависимост от това може ли да се избегне. Защото не винаги рекламата онлайн може да бъде блокирана.

Ще има нови споразумения с аудиторията и има вероятност да се увеличи важността на абонамента и техниките за възпитаване и задържане на лоялна аудитория.

И да – новите средства за блокиране и масовото им прилагане са поредното доказателство за връзката на правото с технологиите. Ще трябва да се реагира смислено, да не се пречи на иновациите и да може най-пълно да се използват прекрасните възможности на информационните технологии, без съществено да се повиши рискът за защитата на потребителите, информационната функция на медиите, медийния плурализъм.

Текат обсъждания трябва ли блокирането на реклама да бъде законно. Засега има изгубени дела на доставчици на съдържание срещу производители на блокиращи програми, но опитите за съпротива по съдебен ред продължават.

 

 

 

Съд на ЕС: ЕК иска отмяна на Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения WRC-15

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за жалба, подадена на 17 декември 2015 г. — Дело C-687/15  Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз.

Случаят е интересен поради страните, а и поради предмета. Взаимодействие на правото на ЕС с международна правна рамка в областта на радиочестотния спектър.

Европейската комисия иска да се отменят Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. (WRC-15) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), приети на 26 октомври 2015 г. на 3419-та среща на Съвета в Люксембург. На тази конференция приключиха международните преговори относно техническите и регулаторните параметри за използването на лентата около 700 MHz за безжични широколентови услуги.

Според ЕК с приемането на Заключенията на Съвета вместо решение  съгласно с предложението на Комисията, Съветът е нарушил член 218, параграф 9 ДФЕС, който е приложим спрямо приемането на позицията, която да бъде заета от името на Съюза в WRC-15.

  • първо, член 218, параграф 9 ДФЕС се прилага спрямо позициите, които се приемат от името на Съюза в случаи като разглеждания, когато Европейският съюз има статут в съответната международна организация, а именно статут на секторен член, в съответствие с член 3, параграф 2 от Конституцията на ITU, който предвижда права на Европейския съюз на определени дейности в организацията;
  • второ,  измененията на правната уредба относно радиоизлъчването, във връзка с които е предложението на Комисията за приемане на позиция, която да бъде заета, в съответствие с член 218, параграф 9 ДФЕС, пораждат правни последици по смисъла на тази разпоредба едновременно по силата на приложимата международна правна рамка и на съответните правила на Съюза
  • трето, що се отнася до другите условия за прилагане на член 218, параграф 9 ДФЕС, Комисията твърди, че те също са изпълнени в настоящия случай, тъй като органите на ITU попадат в понятието „орган, създаден със споразумение“ и че актовете във връзка с които Комисията е предложила приемането на позиция, която да бъде заета, не представляват „допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.

Вън от това, ето позицията на ЕК по същество

Tagged

Съд на ЕС: директен ефект на директива

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за едно решение, което е интересно, защото Съдът се е произнесъл за директен ефект на директива.

Дело C-402/14  Dioikitiko Efeteio Athinon — Гърция

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли да се приеме, че разпоредбата на член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО (1) от 16 декември 2008 г. е достатъчно правно издържана/безусловна и достатъчно ясна, поради което има директен ефект и правните субекти, които черпят права от нея, могат да се позовават на същата пред националните съдилища, които са длъжни да я вземат предвид, въпреки липсата на транспониране конкретно на тази разпоредба от директивата във вътрешния правен ред на държавата членка/на Гръцката държава?

Член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че отговаря на необходимите условия, за да породи директен ефект, което дава възможност на частноправните субекти да се позовават на него пред национална юрисдикция в рамките на спор между тях и държава членка.

2)

Във всички случаи, съвместими ли са разпоредбите на член 130, параграф 5 от националния митнически кодекс, във връзка с тези на член 128, параграф 1 от същия кодекс, според които удостоверение за митническото оформяне за внос на територията на страната на автомобили с произход от Общността се издава след заплащането на таксата за регистрация, като задължението за плащането на последната възниква от момента на влизане на тези автомобили на територията на страната, с разпоредбите на член 3, буква в) от Договора за ЕИО, които предвиждат премахване на пречките за свободно движение на стоки?

Член 30 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка като разглежданата в главното производство, при която събраната при внос на автомобили с произход от други държави членки такса за регистрация не се възстановява, въпреки че съответните автомобили не са регистрирани в тази държава членка и са реекспортирани в друга държава членка.

Tagged

Европейския надзорен орган по защита на данните: предизвикателствата, свързани с големите масиви от данни

В Официален вестник на ЕС:

Резюме на становището на Европейския надзорен орган по защита на данните относно „Справяне с предизвикателствата, свързани с големите масиви от данни: призив за прозрачност, потребителски контрол, защита на данните още с проектирането и отговорност“

Предизвикателствата и рисковете, свързани с големите масиви от данни, налагат по-ефективна защита на данните.

Технологиите не бива да диктуват ценностите и правата ни, но и насърчаването на иновациите не бива да се възприема като несъвместимо с опазването на основните права. Възникващите бизнес модели, възползващи се от нови възможности за мащабно събиране, незабавно предаване, комбиниране и повторно използване на лични данни за непредвидени цели, поставят принципите на защита на данните пред нови изпитания и това налага цялостно осмисляне на начина, по който те се прилагат.

Интернет се е развил по такъв начин, че следенето — проследяване на поведението на хората — се смята за неминуемия модел за реализиране на приходи при някои от най-преуспяващите фирми. Това развитие налага критична оценка и търсене на други възможности.

При всички случаи, независимо от избрания бизнес модел, организациите, които обработват големи обеми лична информация, трябва да спазват приложимото законодателство в областта на защитата на данните. Гледището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) е, че отговорното и устойчиво развитие на големите масиви от данни трябва да разчита на четири основни елемента:

организациите трябва да осигурят много по-голяма прозрачност относно начина, по който обработват личните данни;

да предоставят на потребителите по-висока степен на контрол върху начина, по който се използват данните им;

да интегрират лесна за потребителя защита на данните още с проектирането на продуктите и услугите си; и

да поемат по-голяма отговорност за действията си.

Пълен текст на Становище 7/2015

КТБ, избрани цитати

2005:  Тройната коалиция всеки момент ще дойде на власт. Доган гостува при Слави Трифонов:

всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . . Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.

2011:  Вече управлява ГЕРБ: Валерия Велева е автор на портрет на Цветан Василев, публикуван в Труд.

Противно на публикациите във в. “Капитал” Василев твърди, че нито едно ведомство или министерство, смятано за приближено до ДПС, не е работило с КТБ.

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии.

 

Противно за независимостта на банкера Цветан Василев го свързват с определена политическа сила. Заради близостта му с депутата от ДПС Делян Пеевски – връзка, която той не само не отрича, но казва, че приема Делян като свой син. Запознали се още по време на управлението на царя. Но, подчертава, това е личен контакт.

2013: След края на първия мандат на ГЕРБ  Вежди Рашидов разказва за КТБ самокритично:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на  Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора …По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

март 2014:  Любомир Денев, интервю за Труд, България – страната на медийните гилотини, адверториал

Вярно ли е, че КТБ АД има кредити към свързани лица в пропорции, които многократно надхвърлят ограниченията на закона? – Не само че не е вярно,  изобщо не може да се допусне подобно нещо. Това също е една нелепица и клевета.

март 2015,  интервю с Цветан Василев

показанията  са в сейфове при трима нотариуси от различни държави и ще бъдат отворени ако бъде убит. На въпрос какво съдържат те, отговорът е: „Много нелицеприятни неща за целия политически елит”.

 

„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа-б.р.) и на Петьо Блъсков (Труд-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт-б.р.)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”, коментира Цветан Василев..

2016: Истината на Цветан Василев, интервю на Сашо Диков за БИТелевижън – този списък  на предприятия  (БТК, НУРТС, Петрол и други: исканията на Пеевски, за да няма проблеми)  “дойде от Пеевски, донесе го адвокатът му Александър Ангелов,  чист рекет” – причината:

Логиката на този списък е, че ДПС на мене ми е помагало, аз съм правил пари, а не съм ги отчитал, това е логиката.

 

Цялото общество не трябва да бъде оневинявано как е допуснало това.

 

Обществото не трябва да бъде оневинявано.

Но  е екстравагантно да крепиш нелегитимен център на власт – и да пълниш каси с документи за корпоративно-политическите си партньори – да мачкаш свободните гласове, да пращаш заплашителни писма до Дойче Веле, Икономист и пр. –  да си фактор в изборите, да дадеш опора на  телевизионната партия България без цензура  несъмнено с публичен ресурс,  да наливаш милиони в бухалки и да провалиш цифровия преход с любезното участие на няколко правителства – да си свидетел, може би не само свидетел, на корумпирането на правосъдието – да пееш с шефа на БНБ, когато трябва, и да си чувал за танзанийската му сметка, когато трябва – да се активизираш заради пари, а не заради превземането на държавата  –  и накрая да  очакваш справедлив процес, да се подредиш до хората от протеста, до момчето от Лондон  и до Шпигел  – и заедно с тях да питаш КОЙ.

*Иначе няма съмнение, че  всеки има право на справедлив процес –   @Петя Владимирова от Дневник.

Apple vs FBI, отговорността на лидерите

by Stuart Carlson, February 19, 2016 Via @GoComics

Много голям отзвук в интернет има  отвореното писмо на изпълнителния директор  на Apple Тим Кук до потребителите на компанията.

То е в отговор на настояването   за достъп до iPhone, който е използван от лице, свързано с атентатите в Сан Бернардино по-рано тази година (съдебното нареждане до Apple). Накратко, иска се “вратичка” за ФБР.

Службите са убедени, че не може да им се отказва (there should be no safe havens for bad guys). И президентът Обама бил убеден.

Според защитниците на тезата, ставало дума за единичен случай. За единичните случаи – вж по-горе карикатурата на Стюарт Карлсън.

Apple има време до 26 февруари 2016 да отговори на съда – и ако откаже  достъп, въпросът за баланса сигурност – тайна на личния живот   се предоставя  – за пореден път – на съдебната система и може да стигне до Върховния съд.

Още за аргументите на двете страни.  Очаква официалната реакция на Apple, адвокатите са вече известни.

Заслужава да се отбележи реакцията на Тим Кук – отворено писмо онлайн:  прозрачността и този път изглежда добра политика.  Именно Тим Кук казва, че компаниите и техните лидери трябва да смятат себе си за важни членове на гражданското общество.  Няма как да не направим паралел   с България – компаниите – и техните лидери  –  когато става дума за гражданско общество.

Тръмп призова да се бойкотира Apple, ако   изобщо е важно за някого какво говори Тръмп.  Но Twitter и Facebook подкрепиха Тим Кук (и му благодарим за лидерството!)

Заслужава да се отбележи още, че основание за съдебното нареждане е закон, както пишат днес, от 18 век – правото дори във високотехнологичните държави е   по-бавно от предмета си.

Защитата на Apple ще бъде на основата на Първата поправка, много експерти вече анализират шансовете на защитата (NYT).    Софтуерът като защитено слово.

Развития:

позиция на Google: не е проста работа,  тревожно е – нека обсъдим (5 туита от 18 февруари)

позиция на Бил Гейтс: в подкрепа на FBI – и след часове:    не бил правилно разбран, не подкрепял правителството, а бил за баланс

 Мнения – не можем да връчим технологиите на институции, на които не вярваме, WSJ

10 години блог Медийно право

10wp

WordPress напомня, че днес този блог става на десет години.

Блогът Медийно право започна като продължение на страниците към курсовете по Медийно право – с идеята новините  за медиите, медийната политика, комуникационните права, регулацията, практиката на съдилищата  да станат по-широко достъпни – а не само за студентите в съответните курсове през годините. С течение на времето започва да става важна и една допълнителна функция – опора за паметта, личен тематичен регистър за събития и факти, свързани с медийното право.

10 години,  3621 постинга, с благодарност към WordPress и към всички вас, които сте се отбивали насам.

 

 

Резолюция на ЕП относно свободата на печата и медиите 2013

В Официален вестник на ЕС е публикувана  Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света   (С65/2016)

Въпреки че е от 2013 година и се публикува по-късно, резолюцията остава актуална, ето само малка част от констатациите: Европейският парламент

признава, че правителствата носят основната отговорност за гарантиране и защита на свободата на пресата и медиите; изтъква, че правителствата носят също така основната отговорност за възпрепятстването на свободата на пресата и медиите и в най-лошия случай все по-често прибягват до правен натиск, за да ограничат тази свобода, напр. чрез злоупотреба със законодателството за борба с тероризма или екстремизма и законите в областта на националната сигурност, държавната измяна или подривната дейност; отбелязва, че трябва да се постигне равновесие между въпросите на националната сигурност и свободата на информация, за да се предотвратят злоупотреби и да се гарантира независимостта на пресата и медиите;

признава, че медийните империи, които са собственост на политици, понякога се използват за провеждането на дезинформационни кампании; изтъква, че е от съществено значение пресата и медиите да имат възможност да работят независимо и без върху тях да се оказва натиск с политически и финансови средства

подчертава, че законите, нормативната уредба, заплахите, глобите и силно концентрираната собственост от политици или други лица при наличие на конфликти на интереси са фактори, които могат да ограничават свободата на придобиване и достъп до информация и могат да доведат до заплахи за свободата на изразяване;

подчертава, че върху пресата и медиите може да се упражнява косвен натиск от страна на правителствата; счита, че в много държави медиите разчитат до голяма степен на правителствените реклами, които могат така да се превърнат в средство за упражняване на натиск спрямо медиите, както и че лицензите или фискалните санкции също могат да се използват като средство за ограничаване на дейността на критичните медии;

съзнава, че традиционно медиите твърде често се използват и/или имат участие като инструменти за пропаганда и че по-специално по отношение на обществените медии финансовата и политическата независимост, както и плурализмът, са от съществено значение; подчертава, че свободните и независими обществени медии са от решаващо значение за задълбочаването на демокрацията, за оптимизирането на участието на гражданското общество в публичните дебати и дела и за увеличаването на правата на гражданите по пътя към демокрацията.