В парламента на Гърция се говори за медии. Обсъждат се принципите на лицензирането и политическите разногласия ескалират.
През октомври 2015 г. Гърция прие медийно законодателство, по силата на което предстои да се извърши лицензиране в частния медиен сектор. Стана ясно, че в Гърция, държава от ЕС, търговските медии 25 години работят във временен режим и едва сега законът е предвидил издаване на лицензии за срок от 10 години, на основата на състезателно начало. Нищо ново – за тези, които не помнят, и правителството на Сакскобурготски измени медийния закон, за да допусне т.нар. временна търпимост – и да даде възможност на ред нелицензирани икономически субекти да работят и без лицензии.
Състезателно начало може да означава търг или конкурс – доколкото става ясно, в Гърция лицензиите ще се издават чрез търг. Според Ройтерс предвижда се кандидатите за лицензии да имат капитал най-малко 2-8 милиона евро и поне 50-400 служители, в различните случаи според програмите и обхвата, за които ще е лицензията.
Тръжните условия, предоставяните честоти, броят на лицензиите и т.н. ще се определят от член на правителството – в момента това е влиятелната фигура в Сириза Никос Папас. Папас казва, че е време да се сложи край на беззаконието.
Опозицията, напротив, твърди, че не може да се сложи край на корупцията и беззаконието, като се даде властта над медиите в ръцете на един човек. В отговор Сириза уверява, че ще бъдат проведени прозрачни търгове, отворени за международни участници.
Лицензирането би трябвало да е правомощие на независимия медиен регулатор NCRTV. Мандатът на членовете е изтекъл, но нови членове не са избрани, тъй като за избор се изисква мнозинство от 4/5 от конференцията на президентите на всички политически партии – а такова мнозинство не е постигнато, според EurActiv. Междувременно по известен маниер броят на членовете е увеличен от 7 на 9. Властта излиза от ситуацията, като “de facto отстранява” NCRTV от процеса на лицензиране и предоставя компетентността на независимия регулатор на управляващото мнозинство в парламента. Това е и поводът за недоволството на опозицията, пишат гръцки медии.
Мнозинството има отговор: статуквото се защитава, като пречи за обновяване на състава на независимия регулатор. Според водещ гръцки политик, вицепремиера Драгасакис, медийният бизнес е вампирски бизнес, крепящ се на кредити, които едва ли ще бъдат върнати. Ето защо властта действала решително чрез парламентарното мнозинство.
Впрочем през 2015 държавата е действала решително и по отношение на обществените радио и телевизия, след двегодишно прекъсване се възстановява работата на ERT (обществените радио и телевизия, закрити по безпрецедентен начин през 2013). И в тази област има въпроси, например Асоциацията на търговските телевизии алармира за идеята цифровото наземно разпространение да се осъществява от дъщерно дружество на обществените радио и телевизия (ERT-NET), което би нарушило принципи на конкурентното право на ЕС.
И в Полша
В началото на 2016 г. със закон в Полша медийният регулатор беше отстранен – но не de facto, a de jure – от изпълнение на функции, свързани с управлението на обществените медии. Правомощията на незавиисмия регулатор във важна за гражданите област се поемат от правителството.
Както е известно, Европейската комисия започна процедура за анализ на върховенството на закона в Полша. Но Унгария заяви, че ще блокира каквито и да е мерки срещу Полша (изискващи единодушие). Наистина, Унгария първа даде пример за консолидиране на властта и контрола върху институциите и медиите, така че сходството в линията на следваните мерки е очевидна.
И в Унгария
По времето на Орбан – първа опора на Качински – Унгария прие медиен закон, който беше анализиран от Европейската комисия за съответствие с правото на ЕС и променен по-късно, а заедно с това унгарският Конституционен съд обяви разпоредби от закона за противоконституционни, включително такива, свързани с правомощията на медийния регулатор.
Европейският парламент даде ясен знак с резолюцията относно състоянието на основните права в Унгария след изготвянето на Доклада Тавареш (Tavares Report ) и предупреди за сериозните заплахи за правата и свободите в Унгария.
Тревожно предупредително звучат областите, в които ЕП очертава проблеми в Унгария, в частност:
- Разделение на властите: отслабване на взаимния контрол и уравновесяването на правомощията: Конституционен съд, Парламент, Орган за защита на данните;
- Независимост на съдебната власт;
- Медийно законодателство – включително политически хомогенния състав на Медийния орган и Медийния съвет, нарушаването на принципа на поверителност на журналистическите източници и др.
В края на 2015 г. беше регистрирана и Европейска гражданска инициатива за поставяне на Унгария под наблюдение, призоваваща Комисията да предложи започване на процедура по член 7 от Договора за предполагаеми нарушения на основните ценности на ЕС от страна на Унгария.
Изказванията на премиера Орбан срещу либералната демокрация и действията му доведоха до (направилия впечатление на медиите) поздрав на Юнкер към Орбан – Здравей, диктатор!
И у нас
Унгарският премиер Орбан гостува през седмицата в България. В ефира на Българската национална телевизия и друг път* е звучала възхвала на Орбан, но тази седмица унгарският премиер беше определен като голям държавник, голям лидер, в допълнение има за съпруга жена, а не мъж, както някои западни министър-председатели* – без никаква реакция в студиото – напротив: Дали този унгарски опит може да бъде привнесен в България?, заинтересува се водещият.
Сигурно може. Втори въпрос е дали това е повод за ентусиазъм в обществената телевизия: резолюцията на ЕП добре очертава какво се е случило на медиите, особено пък на обществените.
*Двата записа от БНТ вече не са на адресите си за съжаление – става дума за Георги Марков (депутатът) при Димитър Цонев в Още от деня. Това, че записите ги няма, не променя факта, че БНТ е домакин на антидемократична пропаганда.
