Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия

Европейската комисия два пъти се е произнасяла относно финансирането на обществената телевизия TV2/Danmark,  решенията й са обжалвани и двата пъти, има съответно две решения на Съда – които отново се обжалват.

С Решение на Общия съд по дело T-674/11  TV2Danmark/Комисия  е установено, че  приходите от реклама на датската обществена телевизия TV2 са неправилно   квалифицирани от Комисията като държавна помощ. В  Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба, подадена от Viasat Broadcasting UK Ltd срещу решението, постановено от Общия съд. Образувано е дело   C-657/15 P, иска се отмяна на решението на Общия съд. Cпоред Viasat Общият съд неправилно е приел, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че рекламните приходи на TV2 Reklame A/S   представляват държавна помощ, а също е допуснала грешка и при прилагането на критериите Altmark.

 С Решение на Общия съд по дело Т125/12  Viasat Broadcasting UK Ltd/Европейска комисия  се отхвърлят доводите на Viasat по отношение на мерките, приети от датската държава в полза на TV2/Danmark.  В  Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба на Viasat и срещу това решение. По образуваното дело C-660/15 P отново се иска отмяна на решението на Общия съд.

Става дума за обществено финансиране в Дания отпреди 20 години – но очевидно принципите на общественото финансиране на обществените телевизии в ЕС  трайно занимават Съда.

Tagged

Най-доброто от България, най-доброто от Европа: заблуждаваща реклама

Решението на ВАС по касационна жалба на Лидл България ЕООД се отнася до нарушение на правилата на конкуренцията – заблуждаваща реклама.

КЗК налага санкция в размер на 0.1% от приходите на Лидл от продажба на стоки за предходната година, 370 859 лв, за заблуждаваща рекламна кампания под мотото “Най-доброто от България. Най-доброто от Европа.” Интересно от фактическа страна е какво установява КЗК за качествата на стоки, предлагани в мрежата на Лидл:

КЗК е приела представените от  Лидл България  изпитвания и лабораторни анализи на предлаганите продукти краве кисело мляко под марката  Pilos Чуден, меда под марката  Coneira , лютеницата под марката  Chira  и протоколите от изпитвания на предлаганите пилета, които е съпоставила с изискванията на БАБХ, относно изискванията за качествата на билковия и акациевия мед, на процентното съдържание на нишесте в лютеницата и изискванията въведени с чл. 15, 1 на Регламент (ЕО) № 543/2008 г. относно съдържанието на вода в замразените или бързо замразените пилета. Въз основа на това е направила изводи, че  производителят на киселото мляко, предлагано под посочената марка, е предприятие от ІІІ категория, което има възможност да реализира млечни продукти само на националния пазар. Относно меда под предлаганата марка, съдържанието на билки и акация в него е в минимални количества, а лютеницата  съдържа продукт, който е несъвместим с Браншови стандарт 01/2011. От изпитванията и лабораторните анализи на пробите от предлаганите пилета, които не са направени в съответствие с посочения регламент, само за едно от изпитванията е посочен отговор  одобрява. Посочените стойности са по-близки до пределните стойности, които определят продуктите като годни, над които продуктите не биха били годни за консумация.

Това е добре да се знае.

Върховният административен съд отхвърля жалбата срещу решението на КЗК, петчленният състав на ВАС оставя в сила решението на тричленния състав.

Решението на петчленния състав е интересно от гледна точка на въпроса установимо ли е твърдяното превъзходство на стоките, предлагани в Лидл.

Във връзка с твърдението на касатора, че установяването на фактическите му твърдения в рекламния слоган е обективно невъзможно и съдът не е могъл да изисква от него осъществяването на подобно доказване, следва да се отбележи, че с чл. 7 от Директива 2006/114/ЕО е предвидена възможност при преценката на административните и съдебни власти, да се изисква представяне на доказателства за точността на фактическите твърдения на рекламодателя. Поради това и тъй като изразът  най-доброто  несъмнено създава усещането за превъзходството на продуктите, то правилно е обследван въпроса дали използваният от  Лидл България  рекламен анонс е обективно верен и точен, т.е. дали превъзходството на стоките му е установимо.

 

Противно на защитната теза на касатора, проведената рекламна кампания обективира по категоричен начин твърдението, че предлаганите продукти превъзхождат останалите продукти от категорията им за съответните държави в Европа, което несъмнено оказва влияние върху поведението на средният потребител. Именно това обстоятелство е и изследвано от първата инстанция, при което са направени обосновани и правилни крайни изводи за установеността на санкционираното от КЗК нарушение. В този смисъл и твърдението на касатора, че рекламното му изявление е недоказуемо, съставлява по-скоро признание на направените от решаващия състав констатации.

 

Що се отнася до приложението на Директива 2005/29/ЕО, то именно съгласно чл. 6, пар. 1, б. б, заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение неговите преимущества. Ето защо в случая правилно е изследван въпросът за верността на направеното от рекламодателя съобщение, обосновано прието за недоказано от първонистанционния съд, още повече, че самият рекламодател не оспорва факта на използвана в рекламата му превъзходна степен, която не отговаря на действителността, а твърди, че тя представлява изразено от него субективно твърдение, което не подлежи на установяване.

В същото време от сайта на КЗК се вижда, че Лидл отново е предмет на дейността на КЗК – комисията се самосезира по сигнал за промоционална кампания с подвеждащи и непълни условия под надслов: „Спечели 366 дни безплатно пазаруване”.

Големият български адверториал

Съществуването на поръчкова журналистика  не е новина.  Информацията за  кредитиране на медии чрез търговски дружества – длъжници на КТБ очерта контурите на широк кръг финансово зависими от банката медии. За съжаление зависимостите са се създавали не само чрез  известното пряко или косвено финансиране. Продължаваме да научаваме за  форми, в които медиите са се отдавали за ползване и са манипулирали аудиторията си.

През 2014 г. 24 часа публикува  интервю на Любомир Денев, член на борда на КТБ,  в което сигналите за банката се наричат абсурдни клеветнически твърдения, отрича се финансирането на България без цензура  от КТБ и се призовава прокуратурата да си свърши работата.  

Две години по-късно се оказва, че въпросното интервю  е   адверториал “в изпълнение на  рамков договор между Вестникарска група България и КТБ за рекламно-информационно обслужване на дейността на КТБ   през 2014 година”.  Това научаваме от отговор на главния  редактор на 24 часа Борислав  Зюмбюлев до съда, огласено от Протестна мрежа.  В писмото се твърди, че интервюто  било форма на реклама,  адверториал,  предмет на информационно обслужване, хибрид между реклама и вестникарски текст:  “Става дума за форма на реклама и отговорността за нейното съдържание е изцяло на възложителя.”

Не е имало никакви указания, че агресивната защита на  КТБ в 24 часа е реклама.  Според Зюмбюлев липсата на посочен автор била указанието за читателите, че става дума за  адверториал. Информация по възлагане, казва  главният редактор – и   24 часа не носи никаква отговорност.

Поредната иновация:  живеем в  голям български адверториал, в  информация по възлагане.

Въпросът  може ли да има медии – свободни демократични медии  – в държава без върховенство на закона е риторичен.  Едва разпадът в отношенията Василев – Пеевски позволява да се погледне отвъд привидността – и то  частично, заради обвързаностите по върховете, които препречват всеки опит да се говори за срастването на медии и власт.   Цветан Василев говори в интервютата си от Сърбия колко важна била истината, но засега е в режим “имам доказателства”,  което  означава, че може да ги предостави, а може и да не ги предостави.

В  какъв адверториал сме сега и колко дълго ще продължава той  трябва да не зависи от желанията на отделни лица – и ще бъде точно така, когато  гражданите си върнат превзетата  държава.

ЕСПЧ: равно третиране на медиите, защита на тайната на източниците

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Görmüş и др. срещу Турция. Решението е принос към съдебната практика в областта на защитата на тайната на източниците, разкриването на поверителна информация  и защитата на служители, които сигнализират за нередности.

Но решението е важно и в по-широк контекст, доколкото Съдът за правата на човека взема отношение към принципа за равно третиране на медиите и съмнителни практики за категоризиране на медии и журналисти на благонадеждни и неблагонадеждни. В публикацията, по повод на която се води производството, се изнасят факти за практики на институции  в Турция по отношение на медиите – разработени са критерии за категоризиране на медии и журналисти, публикациите в съответната област се следят и категоризират, а въз основа на това се правят определени изводи за отношението на  институцията към медиите.

В частност, изводите се използвани за определяне кои медии да се канят за отразяване на определени събития.

Но можем да си представим и други  употреби на такова категоризиране, например в други държави: например на кои медии да се предоставят средства по европейски програми – там, където има възможности извън обхвата на ЗОП.  При липсата на ясни прозрачни и недискриминационни критерии всякакви съмнителни практики са напълно възможни.

И така:

Списанието Nokta  публикува поверителни военни документи, които разкриват незаконно профилиране и категоризиране на медии и журналисти според публикациите им.  В публикацията се разкрива, че звеното за връзки с обществеността на Генералния щаб   на въоръжените сили  е изготвило информационен пакет от девет документа, общо 52 страници,   които съдържат списък на  медии и журналисти, класифицирани по критерий “за” или “против” турските въоръжени сили, както и списък на статии в пресата, свързани с въоръжените сили, етикетирани с “плюс” (благоприятни) или “минус” (отрицателни). Според статията, тези документи са били предназначени да ръководят избора на журналистите  – кои да бъдат поканени на събития, свързани с армията.

В отговор полицията предприема акция срещу редакцията на изданието, публикувало статията, и изземва компютрите, запаметяващите устройства и другото оборудване  в офиса. Обявеният мотив е, че  се събират доказателства  с оглед арестуването на лицата, отговорни за изтичането на  информацията, която била класифицирана.

Журналистите от  Nokta се защитават, позовавайки се на решението Гудуин  за защита на тайната на източниците.

Съдът в Страсбург подчертава, че  защитата на журналистическите източници е един от крайъгълните камъни на свободата на печата. Липсата на такава защита може да обезкуражи журналистическите източници да подпомагат пресата за  информирането на обществеността по въпроси отзначим обществен интерес. Няма съмнение, че без гарантирана защита на тайната на източниците способността на медиите  да предоставят точна и надеждна информация  се засяга неблагоприятно  (т.44).

Разкриването на информация, която се намира у държавата,  играе жизнено важна роля в едно демократично общество, тъй като тя дава възможност на гражданското общество да следи дейността на правителството, на което е възложено на защитата на неговите интереси.  (т.48). За да се направи оценка на пропорционалността на намеса в свободата на изразяване,  на първо място  трябва да се обърне специално внимание на обществения интерес. Съдът припомня, че член 10.2 от Конвенцията оставя малко място за ограниченията на свободата на изразяване по въпроси от обществен интерес (…). В една демократична система  действията или бездействията на правителството трябва да бъдат предмет на внимателно  наблюдение не само от страна на законодателната и съдебната власт, но и на медиите и общественото мнение. Общественият интерес от определена информация понякога е толкова голям, че  надделява дори  над задълженията за поверителност, наложени от закона (…)

По конкретното дело Съдът намира, че:

  • изключването на темата от обществените дебати е неприемливо;
  • не са представени доказателства как се обосновава поверителността на информацията за медиите като благонадеждни и неблагонадеждни/враждебни;
  • по отношение на принципа на равно третиране на медиите от официалните органи на държавата: гражданите имат интерес от получаване на информация за съмнителни практики  на държавните институции. Съдът смята, че общественият интерес от разкриване на   съмнителни практики на институциите по отношение на медиите е първостепенен в едно демократично общество и   поддържането на общественото доверие в тези институции не е достатъчно основание, за да се обоснове ограничение на свободата на изразяване. Съдът припомня, че свободната дискусия  е от съществено значение в една демократична държава и е важно да не се обезкуражават гражданите да се произнасят по такива въпроси (т.63);
  •  доколкото Съдът трябва да гарантира, че намесата  не представлява  форма на цензура за насърчаване на медиите да се въздържат от   критика:  в контекста на дебатите по тема от обществен интерес, наложените мерки имат възспиращ ефект по отношение на дискусиите по въпроси, засягащи обществения живот, и  могат да попречат на медиите за изпълнение на тяхната информационна и контролна функция;
  • журналистите са действали добросъвестно, не са  мотивирани от желание  да извлекат лични облаги от публикуването на статия и не са движени от някакъв друг скрит дневен ред.

 

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

 

 

 

Tagged

Електронно управление: пътна карта до 2020

След изготвянето на Стратегията за развитие на електронно управление в Република България за периода 2014 – 2020 г.

и на базата на анализ в четири области –

  • правна рамка,
  • стратегически документи,
  • реализирана архитектура на електронното управление,
  • проекти

е подготвена Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2015 – 2020 г.

Открита е обществена консултация от 10 до 24 февруари 2016 г.

 

ЕСПЧ: документален филм, добро име, отговорна журналистика

В решение по делото De Carolis and France Televisions v. France Съдът за правата на човека се произнася единодушно за нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Принц Турки ал Фейсал от Саудитска Арабия води и печели дело във Франция по повод документален филм на телевизия France 3, разследващ финансирането на атаките  на 11 септември 2001. Филмът се фокусира върху жалбите, подадени от семействата на жертвите, срещу лица, заподозрени в подпомагане и финансиране на   Ал Кайда.  Ал Фейсал  е обвинен от семействата на жертвите в подобна дейност. Във филма са представени свидетелски разкази по темата, както и гледната точка на принца.

Авторът на филма и директорът на France 3 завеждат дело за нарушение на чл.10 ЕКПЧ. Важни въпроси, които гледа Съдът в това дело, са засягането на правата на другите чрез документален филм, отговорната журналистика, ниво на защита на политическото слово, доброто име на публичните фигури, факти и  оценъчни твърдения.

Като напомня, че свободата на изразяване е един от най-важните основи на демократичното общество, едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки и важността на  плурализма , толерантността и широтата на възгледите, без които няма  демократично общество,   Съдът взема предвид, че

  • политическото слово има високо ниво на защита;
  • не следва да има задължение оценъчните твърдения  да се доказват, защото такова задължение е невъзможно да се изпълни и би нарушила самата свобода на изразяване, предмет на чл.10 ЕКПЧ; все пак ЕСПЧ изследва дали оценъчните твърдения имат определена фактическа основа и установява, че фактическата основа е достатъчна;
  • ниският размер на глобите не е основание да се смята, че намесата няма възспиращ ефект за свободата на изразяване;
  • новините, основани на интервюта, са основна част от журналистическата работа и журналистът е отговорен при спазване на стандартите на решението Jersild;
  • предметът на филма е от голяма обществена значимост;
  • принцът е публична фигура, съответно с по-нисък праг на защита;
  • мнението на принца многократно е цитирано без изменения във филма.

На тази основа Съдът приема, че начинът, по който се разглеждат събитията,  не е в противоречие с нормите на отговорната журналистика (т.62). Наложената глоба е непропорционална  –  дори ако санкцията е възможно най-леката, фактът, че е наложена, има възспиращ ефект. Ето защо  налице е непропорционална намеса в  свободата на изразяване, която не е била необходима в едно демократично общество.
Нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Tagged ,

Безпристрастно отразяване

you look fineYou Look Fine – Unknown Artist
(Source: autopsiart)

ЕСПЧ: ново решение за коментари във форум онлайн

На 2 февруари 2016 г. стана известно ново решение на Съда за правата на човека, което се отнася до отговорността на сайтовете за коментарите онлайн – делото е Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary .

Решението е второ след  Delfi AS v. Estonia,  в което ЕСПЧ се произнесе, че се носи отговорност за враждебна реч в коментари онлайн и наложената от естонските съдилища санкция на собственика на сайта не е нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

В новото решение ЕСПЧ заема обратна позиция и констатира нарушение на свободата на изразяване.

Делото се води от компанията Index.hu, която има новинарски портали в Унгария, и МТЕ, Асоциацията на доставчиците на онлайн съдържание.  Порталите имат политика за форумите:  вулгарни, агресивни и незаконни коментари се заличават. Форумите са немодерирани.

В коментари  е засегната агенция за недвижими имоти. Веднага щом научава, собственикът на сайта премахва коментарите. Въпреки това засегнатата агенция се обръща към съда. Апелативният съд приема, че актът, въвеждащ Директивата за електронната търговия,  не се прилага, защото условната неотговорност се отнася само за електронни търговци. Въпросът стига дори до Конституционния съд, но не се установява противоконституционност.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите твърдят, че санкцията има смразяващ ефект, че модерирането би било неопрадвана икономическа тежест за интернет изданията, че премахването при уведомяване   е адекватна система за защита на правата на другите. Правителството твърди, че националните съдилища са действали по начин, отговарящ на принципите, установени в член 10 от Конвенцията, коментарите са безспорно незаконни  и прилаганите санкции не са   несъразмерни.

Съдът приема, че намеса в свободата на изразяване  е налице.   Също така приема, че намесата има законово основание в унгарското законодателство, както  и  легитимни цели в светлината на  член 10.2 ЕКПЧ. Основният обсъждан въпрос е дали намесата е   необходима в едно демократично общество.

Като напомня значението на интернет, от една страна, и важността на защитата на доброто име, от друга, ЕСПЧ потвърждава, че правата заслужават еднакво уважение (т.59). По-нататък Съдът приема, че не става дума за отговорност на издател – но въпреки това собствениците на сайтовете трябва да имат своите задължения и отговорности – като обаче поради особения характер на интернет  тези задължения и отговорности могат да се различават в известна степен от тези на традиционния издател, по-специално относно съдържанието, генерирано от трети лица (т.62).

Съдът обсъжда значението на засягането на доброто име на юридическо лице и приема, че има разлика между  интересите на една компания и доброто име на физическо лице.  Търговските интереси нямат същото морално измерение, казва Съдът, поради което  държавите имат по-широка зона на преценка по отношение на механизмите, които предоставят,  за защита на юридическите лица от твърдения, които има опасност да навредят на доброто им име (т.66).

Прилагат се  критериите за баланс между правата по чл.8 и чл.10, изведени в решенията Von Hannover  2012 г.  и Axel Springer, но заедно с това и специфични критерии, изведени за   интернет в решението Delfi, като:  характер и контекст на коментарите,  дали коментарите веднага са премахнати и какви са ефектите от тях (т.69).

  • За конкретните коментари се установява, че са негативни и дори някои от тях – вулгарни, но според Съда  “макар и принадлежащи към стил от   нисък регистър, такива изрази са често срещани онлайн”.
  • Съдът напомня и известното решение Jersild, според което наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друг човек в интервю,  би ограничило сериозно ролята на медиите за обсъждане на въпроси от обществен интерес (т.79).
  • Взема се предвид, че коментарите са незабавно отстранени – макар че самата агенция дори не е поискала отстраняването им, а се е обърнала направо към съда.
  • Унгарските съдилища не са обсъдили баланса между ограничаването на свободата на изразяване в интернет и интереса на засегнатото търговско дружество. Само този факт според ЕСПЧ поставя под въпрос адекватността на защитата на свободата на изразяване  на жалбоподателите  на национално ниво (т.88).
  • В допълнение Съдът не вижда защо да не се прилага системата на уведомяването, която дава ефективна защита на доброто име – наистина не винаги, например по-бърза реакция е необходима при враждебна реч и  директни заплахи за физическата неприкосновеност на физически лица,  но в конкретния случай няма такива (т.91).

Посочените по-горе съображения са достатъчни за Съда да заключи, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Дали свободата на изразяване онлайн е в контранастъпление след решението Delfi, питат коментатори. Съдия  Egidijus Kūris изрично  съобщава, че тази стъпка назад не трябва да се разглежда като отклонение от принципите, приети от съда в решението Delfi. 

След решението Delfi  знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които се носи отговорност от сайтовете за коментари на трети лица във форумите.

След решението  Index.hu знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които не се носи отговорност от сайтовете, но сме предупредени да не свикваме с тази мисъл.

Tagged

За обществените медии и правната им уредба

На заседание на парламентарната комисия за култура и медии е заявено, че ще се провежда обществено обсъждане във връзка с правната уредба на обществените медии у нас. Съобщението за обществено обсъждане  идва на фона на вълни от слухове, този път за  сливане на БНТ, БНР и БТА – въпрос, поставен днес в предаването Неделя 150  на БНР. 

Dа продължа с някои въпроси, за които не стигна времето в предаването.

1. За връзката с въвеждането на ревизията на медийната директива

Предстои ревизия на медийната директива, но нерешените проблеми на обществените медии не зависят в съществената си част от динамиката на медийната директива. Ревизията на медийната директива не пречи и не помага, не ускорява и не задържа  диалога за правната уредба на обществените медии. Това не означава, че обществените медии не трябва да са в съответствие със сложна мрежа актове – но връзката с медийната директива не е такава, че ревизията на директивата да спира по някакъв начин работата по уредбата на БНТ и БНР. А и досега да не би европейският фактор да е спирал работата.

2. За предметното поле на реформата на БНТ и БНР

Работата по уредбата на обществените медии има определена логика. Реформа на обществените медии не се постига  чрез законопроект за сливане на медии, нито чрез законопроект за закриване на Фонд Радио и телевизия, нито чрез законопроект за заличаване на изискванията за предавания на майчин език.   Изходна точка за работа по уредбата на обществените медии е въпросът каква информация е важно да достига до всекиго в българското общество, съответно каква  информация трябва задължително да се предоставя от обществените медии. Какъв е приносът на   обществените медии за плуралистичната медийна среда. На тази основа – въпроси, изискващи работа:

  • Правен статус. Мисия: това, за което обществото съзнателно ще плаща. Определяне, актуализиране и контрол за изпълнението на мисията, роля на регулатора.
  • Обществените медии като многоплатформени и многоканални медии.  Медийни услуги, основани на мисията и познаването на потребителските модели. Традиционни и нови медийни услуги.  Услуги, предназначени за различни платформи, канали, среди за разпространение.  Специфични изисквания към тях. Механизъм, гарантиращ адекватността на медийните услуги на обществените медии спрямо динамично променящото се общество (оценки екс анте, екс пост).  Достъпност на услугите (различно от достъп)/ вкл. технологиите в полза на хората с увреждания.
  • Независимост. Информацията трябва да е качествена и безпристрастна, медиите и журналистиката трябва да са свободни.  Дейностите, които имат връзка с доставката и производството на съдържание. Обществените медии като национални културни институти. Структура, включително регионални звена. Управление (двете вертикали), гарантиращо независимостта, качеството, икономическата ефективност,  оптималната комуникация, отговорност.  Човешки ресурси. Атестиране, оценка, саморегулиране, защита на журналистическия труд. Непрекъснато образование.
  • Технологии. Връзка производство – разпространение  – достъп, отношение с разпространителите.
  • Финансиране.  Принцип: отказ от принципа “на час програма”, нов принцип: според мисията, обоснована общо и по услуги. Устойчивост и предсказуемост на финансирането. Източници: смесено финансиране. Търговско слово: преосмисляне на значението и функциите във времето на адблокинга. Редакционно съдържание и търговско слово. Публичен ресурс: бюджетно финансиране: съответствие с принципите на конкурентното право. Отказ от таксите от аудиторията като източник на финансиране. Допустими и недопустими платени услуги. Разходване. Задължения за собствено производство, европейска квота и квота на независимите продукции. Мониторинг. Прозрачност и граждански контрол.

Нататък действа общата рамка за електронните медии в ЗРТ (която именно ще се влияе от ревизията на медийната директива), уредбата на правата на човека и др.

Релевантната проблематика ще се окаже и по-широка,  това е само примерно очертаване на работното поле, първа импровизация. Ако има късмет, може да прерасне в  книга.

3.  За волята за реформа на обществените медии

Кой да има воля и защо – това е труден въпрос в парламент с участието на депутати-а-ла-успелият и прочее проксита*.

По-скоро има интерес към отделни аспекти в тази уредба:  едни –  за властта и бизнеса (търговско слово, избор на ръководства, натиск върху бюджета, фонд, права върху мултиплекса и др.), други – за  хората в обществените медии (свободата на изразяване;   прилични условия на работа и защита  на журналистическия труд;  ръководство с грижа за каузата; ясно предсказуемо прилично финансиране според оценката, получена при атестирането, възможности за развитие и растеж) – и още по-други –  за хората като потребители и като граждани.

*proxy   прокси

 

Унгария, Полша, Гърция: медиите, този вампирски бизнес

 

В парламента на Гърция се говори за медии. Обсъждат се принципите на лицензирането и политическите разногласия ескалират.

През октомври 2015 г. Гърция прие медийно законодателство, по силата на което предстои да се извърши лицензиране  в частния медиен сектор. Стана ясно, че в Гърция, държава от ЕС, търговските медии 25 години работят във временен режим и едва сега законът е предвидил издаване на лицензии за срок от 10 години, на основата на състезателно начало. Нищо ново – за тези, които не помнят, и правителството на Сакскобурготски измени медийния закон, за да допусне т.нар.   временна търпимост – и  да даде възможност на ред нелицензирани икономически субекти да работят и без лицензии.

Състезателно начало може да означава търг или конкурс – доколкото става ясно, в Гърция лицензиите ще се издават чрез  търг.  Според Ройтерс предвижда се кандидатите за лицензии да имат капитал най-малко  2-8 милиона евро и поне 50-400  служители, в различните случаи според програмите и обхвата, за които ще е лицензията.

Тръжните условия, предоставяните честоти, броят на лицензиите и т.н. ще се определят от член на правителството – в момента това е влиятелната фигура в Сириза Никос Папас. Папас казва, че е време  да се сложи край на беззаконието.

Опозицията, напротив, твърди, че не може да се сложи край на корупцията и беззаконието, като се даде властта над медиите в ръцете на един човек. В отговор Сириза уверява, че ще бъдат проведени прозрачни търгове, отворени за международни участници.

Лицензирането би трябвало да е правомощие на независимия медиен регулатор NCRTV. Мандатът на членовете е изтекъл, но нови членове не са избрани, тъй като за избор се изисква мнозинство от 4/5 от конференцията на президентите на всички политически партии – а такова мнозинство не е постигнато,   според EurActiv. Междувременно по известен маниер броят на членовете е увеличен от 7 на 9. Властта  излиза от ситуацията, като  “de facto  отстранява” NCRTV  от процеса на лицензиране и   предоставя компетентността на независимия регулатор на управляващото мнозинство в парламента. Това е и поводът за недоволството на опозицията, пишат гръцки медии.

Мнозинството има отговор:  статуквото се защитава, като пречи за обновяване на състава на независимия регулатор.  Според   водещ гръцки политик, вицепремиера Драгасакис,  медийният бизнес  е  вампирски  бизнес, крепящ се на кредити, които едва ли ще бъдат върнати. Ето защо властта действала решително чрез парламентарното мнозинство.

Впрочем през 2015 държавата  е действала решително и по отношение на обществените радио и телевизия, след двегодишно прекъсване се възстановява работата на ERT (обществените радио и телевизия,   закрити по безпрецедентен начин  през 2013). И в тази област има въпроси, например Асоциацията на търговските телевизии алармира за идеята цифровото наземно разпространение да се осъществява от дъщерно дружество  на обществените радио и телевизия (ERT-NET), което би нарушило принципи на конкурентното право на ЕС.

И в Полша

В началото на 2016 г. със закон в Полша медийният регулатор   беше отстранен – но не de facto, a  de jure – от изпълнение на функции, свързани с управлението на обществените медии. Правомощията на незавиисмия регулатор  във важна за гражданите област се поемат от правителството.

Както е известно, Европейската комисия започна процедура за анализ на върховенството на закона в Полша. Но  Унгария заяви, че ще блокира каквито и да е мерки срещу Полша (изискващи единодушие). Наистина, Унгария първа даде пример за консолидиране на властта и контрола върху институциите и медиите, така че сходството в линията на следваните мерки е очевидна.

И в Унгария

По времето на Орбан – първа опора на Качински – Унгария прие медиен закон, който беше анализиран от Европейската комисия за съответствие с правото на ЕС и променен по-късно, а заедно с това унгарският Конституционен съд обяви разпоредби от закона за противоконституционни, включително такива, свързани с правомощията на медийния регулатор.

Европейският парламент даде ясен знак с резолюцията относно състоянието на основните права в Унгария след изготвянето на Доклада Тавареш  (Tavares Report ) и предупреди за сериозните заплахи за правата и свободите в Унгария.

Тревожно предупредително звучат областите, в които ЕП очертава проблеми в Унгария, в частност:

  • Разделение на властите: отслабване на взаимния контрол и уравновесяването на правомощията: Конституционен съд, Парламент, Орган за защита на данните;
  • Независимост на съдебната власт;
  • Медийно законодателство – включително политически хомогенния състав на Медийния орган и Медийния съвет,   нарушаването на принципа на поверителност на журналистическите източници и др.

В края на 2015 г. беше регистрирана и Европейска гражданска инициатива за поставяне на Унгария под наблюдение, призоваваща Комисията да предложи започване на процедура по член 7 от Договора за предполагаеми нарушения на основните ценности на ЕС от страна на Унгария.

Изказванията на премиера Орбан срещу либералната демокрация  и действията му  доведоха до  (направилия  впечатление на медиите) поздрав на Юнкер към Орбан –  Здравей, диктатор!

И у нас

Унгарският премиер Орбан гостува през седмицата в България.  В ефира на Българската национална телевизия и друг път* е звучала възхвала на Орбан, но тази седмица  унгарският премиер беше определен като  голям държавник, голям лидер, в допълнение  има за съпруга жена, а не  мъж, както някои западни министър-председатели*  –  без никаква реакция  в студиото – напротив: Дали този унгарски опит може да бъде привнесен в България?, заинтересува се водещият.

Сигурно може. Втори въпрос е  дали това е повод за ентусиазъм в обществената телевизия:   резолюцията на ЕП добре очертава  какво се е случило  на медиите, особено пък на обществените.

*Двата записа от БНТ  вече не са на адресите си за съжаление – става дума за Георги Марков (депутатът) при Димитър Цонев в Още от деня. Това, че записите ги няма, не променя факта, че БНТ е домакин на антидемократична пропаганда.