Съд на ЕС: достъп до писмените становища на държавите в производства пред Съда

Стана известно Решение на Общия съд по дело T-188/12 Patrick Breyer/Комисия.

Достъп до документи на институциите на ЕС: гражданин иска да види позицията на държавата си, предназначена за производство пред Съда:  и ще може.

Регламент № 1049/2001  урежда   достъпа до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Според регламента  държава  може да поиска от институция да не оповестява документи без нейно предварително съгласие. Съдът на Европейския съюз  е обвързан с това задължение за прозрачност само когато упражнява административни функции, а  самата правораздавателна дейност е изключена от правото на достъп.

Един австрийски гражданин иска от Комисията  нейното становище по дело пред Съда – и го получава. Той обаче иска и достъп до писмените становища на Австрия по дело пред Съда за установяване на неизпълнение на задължения, образувано от Комисията срещу Австрия за нетранспониране на директивата за запазване на данни 2006/24.  Комисията отказва с мотива, че счита, че спорните становища не попадат в приложното поле на Регламент № 1049/2001 – те  били адресирани до Съда, били са предоставяни на Комисията от Съда само като преписи и представлявали съдебни документи, които не се отнасят до административната дейност на Комисията, поради което не са от нейна компетентност.

Според днешното решение:

  • отменя се решението на ЕК, с което се отказва достъп до становището на Австрия относно транспонирането на Директива 2006/24/ЕО за делото Комисия/Австрия (C‑189/09);
  • без значение е дали становищата са оригинали или преписи;
  • неправилно е твърдението на Комисията, че спорните становища не са ѝ били предоставени в рамките на упражняваните от нея правомощия: те са предоставени на Комисията при обжалването на неин иск за установяване на неизпълнение на задължения, който тя е предявила при упражняване на своите правомощия по член 226 ЕО (понастоящем член 258 ДФЕС). По този начин Комисията ги е получила при упражняването на своите правомощия (т.61).  Поради това   тези становища попадат в приложното поле на  Регламент № 1049/2001.
  • самите становища  на Комисията попадат в приложното поле на тази регламент, въпреки че те са включени в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, спрямо която  не е приложимо правото на достъп до документи съгласно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС (т.74) и, по-общо, въпреки включването им в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, подадените   становища на дадена институция не са изключени  от правото на достъп до документи (т.79).
  • няма норма, която да позволява или да забранява на страните в дадено производство да оповестяват своите собствени писмени становища  –  освен в изключителни случаи, когато оповестяването би засегнало доброто правораздаване, страните са свободни да оповестяват своите собствени писмени становища (т.93).
  • това дело се отнася до заявление за достъп до писмени становища, свързани със съдебно производство, приключило към момента на подаването на това заявление. Но страните могат да оповестяват и писмени документи, които се отнасят до висящи съдебни производства – а и при приключено производство    доводите в становищата са възпроизведени поне частично в съдебното решение (т.96).
  • общият критерий е   да се гарантира, че упражняването на правото на достъп до документите на институциите няма да засегне защитата  (т.103). В този смисъл е интересно още, че страната може да използва документите по делото за защитата си,   независимо от всякакво външно влияние, по-специално от страна на обществеността  – но не  с друга цел, например  подбуждането на обществена критика срещу предявените по делото доводи на другите страни (т.119 и следващите) – важно за активизма: имайте предвид становището на Съда: публикуването на писмените материали на Комисията в   интернет, което противоречи на принципа на доброто правораздаване, представлява злоупотреба с право.


 

 

 

 

 

Tagged ,

Обединено кралство: финансирането на БиБиСи чрез такси няма бъдеще

Финансирането на БиБиСи чрез такси няма бъдеще, изводът е на парламентарната комисия за култура, медии и спорт в Обединеното кралство.

Наистина, по съображения за пълнота трябва да се посочи още, че за момента таксите според комисията остават, в ОК има традиции в това отношение.  Но важното е, че вече официално и в държавата -крепост  на таксите се декларира тяхната неприложимост в цифровото време.

Таксата, в момента £145.50 на домакинство, според парламентаристите не може вече да бъде обоснована и ще се замени от данъчно задължение.

И досега нямах съмнение, че това е правилното решение, още след мотивите на ЕСПЧ за недопустимост по Faccio v Italy .

15 години без проф. Тончо Жечев

Навършват се 15 години, откакто ни напусна проф. Тончо Жечев.

В края на живота си той беше член на медийния регулатор и участва в приемането на първите решения за либерализирането на българския медиен пазар.

Toncho01100213

Началото на Българският Великден или страстите български вече е достъпно онлайн на сайта на издателство Изток – Запад

Защита на тайната на източниците: КФН и практиката на Съда за правата на човека

Асоциацията на европейските журналисти – България организира събитие, посветено на тайната на журналистическите източници. Събитието се проведе в Червената къща, беше модерирано от Ирина Недева и предавано пряко по Радио Бинар – БНР.

Струва си да се чуят разказите на  представители на медиите, поканени от Комисията за финансов надзор  да разкрият тайната на журналистическите източници: Николай Стоянов от Капитал, Стояна Георгиева от Медиапул, Мария Димитрова от ЗовНюз, както  и Асен Йорданов от Бивол.

Видео от събитието

Koментар по темата

Tagged

ЕСПЧ, право на информация: Гусева срещу България

Стана известно решение на Съда за правата на човека по делото Гусева срещу България.  Любов Гусева от Видин  участва в сдружение за защита на животните и настойчиво иска от кмета информация за мерките към бездомни животни, но не я получава дори след решения на съда, които кметът не е изпълнил.

Вече и по българско дело имаме поредното решение на ЕСПЧ, в което се потвърждава активното задължение на държавата да съдейства за информиране по въпроси от обществено значение. Съдът обсъжда

  •  дали е имало намеса в свободата на изразяване:

53. Обществото има право да получава информация от общ интерес. Целта е информирано участие в дебати по въпроси от законен обществен интерес.

54. Функцията за създаване на различни платформи за обществено обсъждане не се ограничава до медиите, а може да се упражни и от неправителствени организации – те получават защита в рамките на Конвенцията подобна на медиите, каквато впрочем е практиката на ЕСПЧ.

55. Гусева иска информация с цел да информира обществеността в контекста на работата си в сдружение за защита на животните. Следователно, информацията е пряко свързана с работата й като член и представител на сдружението. Налице е обществен интерес.

Като не предоставя информацията, кметът се намесва в процеса на информиране на обществеността чрез създаване на административно препятствие.

56. Държавата има позитивно задължение за защита на упражняването на правата по член 10. Отказът на кмета представлява пряка намеса в правото на жалбоподателя да получи и да разпространява информация от обществен интерес.

  • дали намесата е била оправдана:

57. Съдът определя дали намесата е била “предвидена в закона”, дали преследва законни цели, посочени в чл.10 пар.2, както и дали намесата е била “необходима в едно демократично общество”, за да се постигнат тези цели.

58. Кметът не е имал правно основание да не предостави информация. В конкретния случай тя е била в негово изключително притежание.

Съдът е убеден, че намесата не е била “предвидена в закона” по смисъла на член 10 пар. 2 от Конвенцията.

Налице е нарушение на чл.10.

Има две особени мнения. Виждането, че чл.10 ЕКПЧ предвижда активно задължение на държавата да предоставя информация, още не се споделя от всички съдии.  В особените мнения се обсъждат нюанси на различията между правото да се получава информация и правото да се изисква информация,  защо неправителствените организации трябва да имат  привилегия пред отделния гражданин и дали правото на информация изобщо се включва в правата на човека.

Български ad hoc съдия в състава е Павлина Панова, с мнозинството.

Tagged ,

Репортери без граници: индекс 2015

В индекса за свобода на изразяване, изготвен за поредна година от неправителствената организация Репортери без граници  България вече е на 106-то място, с 6 места по-надолу от миналата година (динамика по години) и много под изглеждащите проблематични Италия, Унгария и Гърция. Между причините са посочени събитията от края на годината, КФН и натискът за разкриване на тайната на източниците.

За отбелязване е последното изречение в статията Какво мислят  враговете на свободните медии в Италия  Камора,  Ндрангета и Коза Ностра : постигнали сме уникални резултати, само българските ни колеги ни задминават.

 

 

 

 

 

 

 

 

С куршуми по дискусия за свободата на изразяване

d

*

В столицата на свободната Дания,  в Krudttoenden Сafe,  се провежда дискусия  за изкуството и свободата на изразяване. Темата е има ли предели пред изкуството.

Организира я художникът от свободната Швеция  Ларс Вилкс (Lars Vilks), който от 2007 г. ползва лична охрана. Причината – карикатури, публикувани в  Nerikes Allehanda и другаде. Заедно с карикатуристи от Шарли Ебдо, Вилкс е  в списъка на враговете на исляма.

Стрелят по участниците в дискусията в Krudttoenden Сafe, убиват един от присъстващите  и раняват трима полицаи.

“Не съм разколебан. Ни най-малко.”, казва Вилкс  днес.

Тютюневата реклама

Държавата ни съветва какви цигари да купуваме. Легални. Прилича ли на една държава  да ни съветва какви цигари да купуваме?

Тютюневата реклама не е спряна. Нито даже по БНТ.

Има решение на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация (НСС) от тридесети януари 2015 г. Препоръчва се кампанията да се съобрази с решението.

Решението създава впечатление за компромис. Има недоволни и от двете посоки – про-Кой:  защото изобщо е констатирано нарушение   и  анти-Кой: защото комисията е крайно щадяща към кампанията и интересите зад нея.

Решение № 197 на ЕК от 30.01.2015 (Жалба относно Медийна кампания „Булгартабак-Холдинг” АД в партньорство с Министерство на финансите, Агенция „Митници”, „Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010” и „Асоциация на производителите на ориенталски тютюн”

Ето крайно предпазливото заключение: “Обсъжданата кампания, разгледана в нейната цялост от визии и текст, и обсъдена в съвкупност със специфичния обществен контекст и нагласи, в които се появява, смесва идеята за борба с контрабандата по принцип и призива към употреба на тютюневи изделия, чиято реклама е напълно забранена, с което прекрачва границата на етичното.”

Но:

  • Етичната комисия не вижда проблем в публично-частното партньорство в тютюневата кампания: “Съвместните действия, включително и организирането на кампании, между държавни институции и частни фирми по обществено значими теми, не е прецедент и не представлява укоримо поведение.”
  • Етичната комисия не смята, че Булгартабак има полза от кампанията. “Що се отнася до твърденията, че кампанията всъщност подсъзнателно внушава да се купуват единствено цигари с марката на Булгартабак, комисията намира същите за некореспондиращи с действителната ситуация. “

Лично мнение: съвсем кореспондиращи са дори:    ефектът в значителна степен е в полза на Булгартабак и Лафка. За разлика от  дадената за пример кампания на Smirnoff  Не карай пил – защото Smirnoff не печели  от успеха на Не карай пил.    А Булгартабак и Лафка печелят. Реклама с търговски цел и ефект  се представя за социална. На това основание се изключва вероятно и от отчитането на рекламата.

Търговска реклама – на забранени продукти –  с подкрепата на държавата – извън времетраенето за търговска реклама – продължаваща и след решението на Етичната комисия. Найс, а.

Към СЕМ:  по-рано кампанията звучеше като демонстрация, десет дни след решението – като провокация.

 

 

И с медиите е така

Омбудсманът говори пред БНТ. За съдебната система. Естествено, че има гнили ябълки в съдебната система – на възловите места, казва Омбудсманът на удивения Димитър Цонев. Естествено, че ги знам кои са. Естествено, че всеки ги знае. Идете във всеки окръжен град, всеки знае кой ще свърши работа, това е търговска дейност. Естествено, че няма да ги кажа, това значи като вляза в съда, да не изляза оттам.

В потвърждение –  медиите, които говорят за олигарси, търговия с влияние и гнили ябълки, се радват на интереса на най-разнообразни институции – и, важно е да се отбележи –  между тях не е медийният регулатор.

1. Малко  журналисти информираха за  КТБ, акумулирането на публичен ресурс и финансирането на КТБ-медии  още когато  информацията за  КТБ  се свеждаше до изречението  “Клиентите са ни скъпи.” Санкционираха Икономедия още тогава. КЗК.

За какво? Ето какво казват за нарушението Монитор и Политика, годината е 2010: “В публикация в седмичника Капитал от април 2010 г. дори се посочваше, че НБМГ не е независим издател, а се контролира от трети лица, като например председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев. След щателна проверка обаче от КЗК установиха публично известния факт. А именно – че „Нова българска медийна група” е едноличен собственик на капитала на „Телеграф” , „Монитор” и „Политика”. При това в нито една от фирмите не присъстват нито името на Цветан Василев, нито на КТБ.”

Сега е общоизвестно, че НБМГ е закупена с кредит от КТБ.

2. Заради публикации за гнилите ябълки в банковата система издателите на Бивол общуваха с  БНБ.

Посланикът на САЩ се изказа за необходимостта от прозрачност в банковия сектор – и  БНБ веднага излезе със съобщение, че прозрачност има.  КТБ беше тема-табу. Дойче веле,  Ню Йорк Таймс, Економист получиха писма с предупреждения, че ще бъдат съдени.   Дойче веле прекрати отношенията си с Еми Барух и Иван Бедров с обяснението “не заради КТБ”. Но защо?

3. Медии извършвали пазарни манипулации. Изводът е на  КФН.

Било вярно това, което   се потвърждавало от публичните регистри. От друга страна,  да се посочели източниците на информация за проверка. Върховенството на закона изисквало налагането на санкции.

4. И новини от тази седмица.  Проверка в Капитал. БНБ – прокуратура – МВР.

През 2014  БНБ дава пресконференция, на която   представя резултатите от одит на КТБ, но управителят на централната банка Иван Искров оповестява само едно   число – “липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета  в размер на 3.5 млрд. лв.” Одитите не са публично достъпни. “Митът “Отворете здравата КТБ” е публикация, в която се изнасят заключения  на независимите одитори. Половин година по- късно става ясно, че  БНБ  (Нели Кордовска, ръководител на  управление “Банков надзор”)  препраща сигнал до прокуратурата за престъпления по две разпоредби на НК –  за издаване на информация от длъжностно лице и за  разгласяване на банкова тайна. Прокуратурата разпорежда проверки кои лица са имали достъп до информацията,  кое   от изнесеното е предвидена от закона тайна и “справка от съответните лица от Капитал.”

Не е за първи път. И не, не  по всеки сигнал е задължително да се разпитват журналисти:  защото в някои случаи – ако отсъствието на престъпление може да се установи елементарно –  това е обикновен тормоз.

А дали отговорността за  разгласяването на сведения трябва да се носи от журналистиката, е въпрос от  времето на вътрешния министър Петканов.   Преди това: какво ведомствата  обявяват за тайна и защо? Ако се засекретява информация, която уличава институциите в нарушения или в престъпно бездействие,  не е ли задължение на медиите е да посочат този факт?

 

 

 

 

 

 

 

Свобода за кого: защо мерките за медиен плурализъм отпаднаха от програмата на ГЕРБ

Всички са за медиен плурализъм, дори  в медийните империи.

Всички са за прозрачност на собствеността и контрола върху медиите, и фиктивните собственици, и наемниците на фиктивните собственици,  сигурно и  консултантите.

До момента, в който стане дума за предприемане на мерки.

Вероятно не е било лесно да се постигне съгласие по приоритет 18.1 в проекта за правителствена програма –   гарантиране на медийната независимост и плурализъм, прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите.  В окончателния текст предвиденото в работни варианти  въвеждане на правила се е превърнало в  обсъждане на възможността за въвеждане, изискването за спазване на Етичния кодекс на българските медии е заменено със спазване на (кой да е) етичен кодекс.

Създаване на специализирано звено  за оценка на медийния плурализъм изобщо е отпаднало от програмата. В медиите има  две обяснения:

Обратно мнение  –  в подкрепа на оценката за плурализъм:

  • Защо мерки  в защита на плурализма са необходими и кой печели от свободата

Защото при деформирана медийна среда, каквато е нашата, ненамесата е свобода – но свобода за големите да стават още по-големи. В САЩ се наблюдава същата реакция – “Първата поправка се използва като средство да се държи държавата далече от свободата на корпорациите“.

Защото не е възможно резултат в тази област да се постигне чрез саморегулиране. Етична комисия не може да ограничи предприятие да не придобива друго предприятие.

  • Защо оценката за медиен плурализъм (плурализъм на собствеността и контрола) не е в компетентността на конкурентните регулатори

Защото конкурентното право не предоставя средства за оценка и надзор върху медийния плурализъм. То предвижда само икономически анализ за оценка. Докато за другите индустрии това е достатъчно, за медиите не е така. В конкретни условия с по-малък пазарен дял медия или медийна група може да има значително влияние и това може да се илюстрира с пример от Обединеното кралство, където не беше разрешено придобиване на  17 на сто от една сателитна медия, а само дял от 7.5 на сто.

Защото самата КЗК в свое решение и пред медиите  е обосновавала липсата на задължение (впрочем и експертиза) да провежда неикономически анализ, както и още:

“напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено. Иначе казано, дадена концентрация би могла, от гледна точка на ЗЗК, да не води до установяване или засилване на господстващо положение, но същевременно да противоречи на правилата относно плурализма или други правила, произтичащи от секторна регламентация.”

Защото в държавите от ЕС специализиран орган  провежда неикономическия анализ – напр.   конвергентният регулатор за електронни съобщения и медии в ОК или в някои държави – специален медиен конкурентен регулатор.

Защото едно предприятие може да придобие значително влияние не само чрез сливане или придобиване на друго. Оценка трябва да се прави не само при сделки, а текущо.

Не е лесно да се премине към ефективна оценка за плурализъм – но с течение на времето няма да става по-лесно.