Кой притежава колко процента от какво

Лидерът на ДПС е поставил важни въпроси в свои интервюта. Един от въпросите е за медийния монопол. Изразена е позиция, която е важно да се отбележи:

  какъв дял имат различните видове медии върху формирането на общественото мнение  е същината на медийния монопол.

Така е,  OFCOM,  комуникационният регулатор на Обединеното кралство,  вижда между задачите си предотвратяване  на твърде голямо влияние на едно лице върху общественото мнение и политическите процеси.

Лидерът на ДПС твърди, че

Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А  дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.

Така ли е?


1. За чие влияние става дума.

Пеевски липсва в регистъра на печатните издания. Списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения /24.03. 2014 г./

В регистъра на МК е Ирена Кръстева. Тя  е финансирана  – именно за медии – от КТБ.    Поли Паунова попита и мандатоносителят Станишев отговори:

Кой влиза в кръга КТБ?
– Не знам целия, но предполагам самата банка и медиите, които са свързани с нея. Поне така се твърди.
Делян Пеевски от този кръг ли е?
– Предполагам, че да.

 

 

2. За кои медии става дума.  Моите медии (Пеевски). Приятелски медии (Цветан Василев):

Валерия Велева: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.” (из известния портрет)

  • ТВ7: Цветан Василев за Дойче Веле: Единствената медия, с която съм имал нещо общо към онзи момент като консултант и миноритарен партньор на фонд за рискови инвестиции, е TВ7. И тази моя миноритарна инвестиция никога не е имала друга цел, освен бизнес. Аз съм инвестирал в бизнес проект. Цветан Василев за Нека говорят:Аз имам единствено интерес в ТВ 7, защото представлявам интересите на няколко инвеститора. И това е единствената ми инвестиция. Друг е въпросът, че медиите на г-жа Кръстева на практика, като приятелски медии, подпомагат и защитават моите позиции.  Какъв монополист съм, след като ТВ 7 има 3-4% пазарен дял.
  • Нюз7: бивша ББТ до 2013, като през юли 2009 КЗК разрешава концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД, София върху „Балкан Българска телевизия” ЕАД (Решение 2009/807).
  • SUPER7  също, Бареков напомни, че е бил директор на три телевизии.
  • ТВ7  и ББТ имат славна история, свързана с придобиване на честоти  – (1)  от държавата без конкурс: Ирена Кръстева взема 58 от общо 102 –  и (2) от ПроБГ/ТВ2/БТВ Екшън – “честоти втора употреба”, защото – както председателят на СЕМ обяснява тогава пред “168 часа” – който   купи честотите на ПроБГ, придобива право да бъде качен без конкурс на мултиплекс.
  • Радио: ако се доверим на медиите от 2011,  SBS продава на   Best Success Serv. BG, близка до семейството, музикалната телевизия The Voice и радиостанциите  The Voice, Magic, Витоша  и Веселина.
  • Сайтове.

През 2012 Best Success взема и в. Новинар.

Ето една   графика отпреди време.  Собствеността е в динамика, но все пак.

 

 

3.  Производството е следващ важен фрагмент от веригата.

Цветан Василев за Дойче Веле: Никога и под никаква форма не съм инвестирал във вестниците на НБМГ. Предишният собственик на тези вестници, който ги продаде на НБМГ, притежаваше 2 от 7 дяла в дружеството ИПК – Родина АД – издателско-печатарски комплекс, който разполага с атрактивен терен на основната пътна артерия “Цариградско шосе” в гр. София. Останалите 5 дяла бяха на други собственици. Аз съм инвестирал именно в развитието на този проект – в закупуването на терена и сградата на бившия ИПК Родина. Това е нещото, в което съм инвестирал. Но не и във вестниците. Те са отделени и нямат нищо общо с дружеството, което управлява този проект.

От последните дни: Цветан Василев и Ирена Кръстева са в борда на “Обединени български вестници” АД, създадена за приватизацията на ИПК Родина, пише “Биволъ”, който отбелязва, че има данни за кредитиране от КТБ на свързани лица в нарушение на закона, които обаче ДАНС и СГП не са изследвали.

 

4. Разпространение и  достъп до медийното съдържание.  Който контролира разпространението и достъпа – контролира информацията.

  • БТК. Контролът  върху цифровото разпространение на тв програми е епична сага: обособяване  на НУРТС, приватизиране, преобразуване, трансформиране  –  и сега в Съда.
  • Контролът върху разпространението на печатни издания не е специално потвърден в секторния анализ на КЗК, но пък е казано, че има хоризонтална и вертикална интеграция. Че няма данни за добър анализ. И да дойде ЛАФКА.

*

Като добавим участието на пазара на права (например спортни права) и на  рекламния пазар, дори и на пазара на продажби на крайни устройства, обсъжданото влияние може да се окаже твърде голямо. В секторния анализ на пазара на разпространение на печатни издания КЗК признава затрудненията си с данните за пазарните дялове. Данните са основа за регулаторните решения, дефицитът на данни не бива повече да продължава.

Извън конкретния случай:  една държава трябва да може да организира  надеждна система за оценка на медийното влияние  – при това  не  само по повод уведомяване за предстояща медийна концентрация, а периодично и редовно.

Да има мерки за предотвратяване и –  ако влиянието се окаже твърде голямо – да има мерки за редуцирането му.

 

 

Съд на ЕС: Блокиране на достъпа до уебсайт

Вчера стана известно Решение на Съда на ЕС  по дело C-314/12 UPC Telekabel Wien  по преюдициални въпроси от австрийски съд. Конкретният казус е свързан със сайта kino.to.

Освен другите въпроси, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали основните права, признати от правото на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се забранява чрез постановено от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, на който има онлайн достъп до закриляни обекти без съгласието на притежателите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки.

В аргументацията си Съдът обсъжда баланса на права:

56       взетите от доставчика на достъп до интернет мерки трябва да бъдат целеви, в смисъл че те трябва да служат за преустановяване на нарушението на авторското право или на сродно на него право, извършвано от трето лице, без да бъдат засегнати потребителите на интернет, които ползват услугите на този доставчик, за да получат достъп до информацията по правомерен начин. В противен случай намесата на посочения доставчик в свободата на информация на посочените потребители би била необоснована с оглед на преследваната цел.

Позовавайки се на тезата в решението Scarlet,  че интелектуалната собственост не се защитава на всяка цена,   Съдът приема следното:

61      Следва да се отбележи, че от член 17, параграф 2 от Хартата въобще не произтича, че правото върху интелектуална собственост е неприкосновено и че трябва да се осигури абсолютната му защита (вж. в този смисъл Решение по дело Scarlet Extended).

62      При това положение мерките, предприети от адресата на разпореждане като разглежданото по главното производство във връзка с изпълнението на същото трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право.

63      Следователно, макар предприетите мерки за изпълнение на разпореждане като разглежданото в главното производство да не могат, в зависимост от случая, да доведат до пълно преустановяване на нарушенията на правото върху интелектуална собственост, те все пак не следва да се считат за несъвместими с изискването за намиране на справедлив баланс съгласно член 52, параграф 1 in fine от Хартата между всички приложими основни права, при условие обаче, че от една страна, те не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост.

64      С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции.

Решението се различава от очакваното в светлината на практиката на Съда  Scarlet / Sabam и мнението на Генералния адвокат: той все пак – като прие, че доставчикът към клиента е посредник – твърдеше, че конкретна мярка за блокиране  не е принципно непропорционална.

Накратко, три години след решението  Scarlet  Съдът допуска блокиране и то без мерките към ISPs да са конкретни. Тежестта на вземане на решение се пренася върху посредниците. Някои са успели още в първите часове след решението да го нарекат  историческо, но други  виждат в решението нов риск за правата на гражданите –  вече заради поставените под заплаха от отговорност ISPs.

Коментарите предстоят,  Пейо и Емил

Tagged ,

ЕСПЧ: Делфи срещу Естония – отново

За смутените от решението Делфи срещу Естония  на ЕСПЧ  има отлична новина.  Вчера по предвидения ред е взето решение  делото да се гледа в Голямата камара.

Дали е възможно според Съда  Конвенцията да изисква от посредника поведение, което Директивата за електронна търговия изглежда, че не изисква.

А на принцесата фон Хановер е отказано ново гледане. Според решението Каролине фон Хановер срещу Германия  (№3)  от септември 2013  няма нарушение на чл.8 от Конвенцията.  Преди две години при голям обществен и медиен интерес Голямата камара се занима с принцесата по предходното й дело и изясни стандарта за обществено място.

Tagged

Ходят ли европейците на кино

cinema Според  доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория   посещението на кината в държавите от ЕС през 2013 намалява и достига второто най-ниско равнище от началото на века – 908 мил. продадени билети.

Спад има при четири от петте най-големи пазара:  Обединеното кралство (-4%), Франция (-5.3%), Германия (-4%) и Испания (-16%), само в  Италия  нараства (+6%).

България с 16.7 % ръст  е държавата с най-голямо увеличение на посещението на кино за 2013 г. в Европейския съюз.

Но: пазарният дял на българските филми е спаднал от 4.8% през 2012 до 0.6% през 2013 г. и по този показател  България е на последно място с Кипър (0.1%). На първо място остава Франция (33%), веднага след нея са Италия, Дания и Германия с близки стойности.

Делът на американските филми общо за ЕС  расте от 63% за 2012 на 68% за 2013.

И, разбира се,  в данните се включват и посещенията на граждани от други държави (така че заглавието не е съвсем точно).

Управление на интернет: позиция на ЕК

Европейската комисия публикува Съобщение COM(2014) 72 /4  за политиката на ЕС към интернет и управлението на мрежата.

Комисията предлага позицията си като основа на подхода на ЕС в бъдещите преговори за  управлението на интернет (Netmundial в Сао Паоло (април 2014),   Internet Governance Forum (август 2014)  и High Level ICANN meeting). Подходът ще бъде изработен с участието на Парламента и Съвета. Комисията призовава за прозрачност, отчетност и демократично участие в управлението на мрежата, за отворен интернет, за сигурност и стабилност.

Съобщението на ЕК беше предхождано от публична консултация за бъдещето на интернет.

Американската администрация приветства.

За проекта на НК: становище на ВКС

Проектът за нов Наказателен кодекс  предизвика силен обществен отзвук и МС внесе промени преди внасянето му в Народното събрание. По – специално във връзка с дейността на медиите и журналистиката заслужават обсъждане ред предлагани решения като отпадналото за режима на фотографиране, но и още: порнографията, цензурата, защитата на интелектуалната собственост, защитата на класифицираната информация и др. И доколко е уместна техниката конституционни  разпоредби  от главата за основните права и задължения да се снабдяват по този начин с наказателни санкции.

Отвореното писмо на Съюза на съдиите, неправителствени организации и колеги проектът да не се внася в МС не беше зачетено. Много юристи  не се занимават активно с коментари на проекта поради убеждението си, че не следва да му се дава ход.

Становището на съдиите от Върховния касационен съд  – за разлика от  реакциите по отделни разпоредби –  представя оценката на колегията в пълнота от гледна точка на възприетите промени и проблемите, които биха възникнали при прилагането.  Съдиите правят уговорката, че няма да се произнасят по въпроси, които са единствено в компетентността на законодателната власт.

Според становището мотивите не отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове:  потребността от изцяло нов НК не е надлежно обоснована. Няма проведен действителен публичен консултационен процес поради изключително кратките срокове.

По същество в становището се отправят множество критики, включително в посочените по-горе области, например съдиите пишат следното:

Некачествено са конструирани нормите за разгласяване на държавна и служебна тайна – предвид  субекта  и възможността за това да бъдат преследвани лица, чиято професионална цел е да запознават обществото с неблагополучия, свързани с цитираните тайни.

Противозаконно събиране или съхраняване на информация – чл. 417, ал. 1, т. 2 от проекта:  Така конструирана, разпоредбата застрашава събирането на сведения за корупционни практики. Особено внимателно трябва да се осмисли какво представлява специално техническо средство, създадено за негласно събиране на информация.

Вярно, че Румъния има нов НК, който влиза в сила от 1 януари. Вярно, че ЕК има препоръка за нов НК и към България. Но нов не е цел, цел е добър.

Съд на ЕС: такси за достъп до собствени лични данни

В Официален вестник на ЕС – съобщение за решение по дело   C‑486/12  с предмет преюдициално запитване относно дължимите такси за предоставяне на лични данни.

На Х е наложена глоба за нарушение на правилника за движение по пътищата.  X се опитва да докаже, че не е получила известията за събиране на тази глоба, тъй като те не са изпратени на точния адрес. За тази цел X иска от общината   да ѝ бъдат съобщени    последователните промени в адресната ѝ регистрация. В отговор на искането тази община ѝ предоставя заверено извлечение от посочените лични данни, за което изисква да бъде заплатена такса в размер на 12,80 евро.

Х смята, че че от нея не може да се изисква заплащането на каквато и да е такса.

В отговор на преюдициално запитване Съдът приема, че

  • Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска публичните органи да събират такси, когато съобщават лични данни.
  • Държавите са длъжни да определят такъв размер на посочената такса, който да установи точно равновесие между (1) интереса на съответното физическо лице да защити личния си живот, по-специално посредством правото си да иска данните да му бъдат съобщени в разбираема форма и правото си на възражение и правото си да предяви иск или да подаде жалба пред съответния съд  и  (2) тежестта, която задължението за съхраняване на тази информация представлява за администратора. За да може да бъде гарантирано, че събираните при упражняването на правото на достъп до лични данни такси не са прекомерни по смисъла на тази разпоредба, те не трябва да надвишават по размер разходите за съобщаването на тези данни – което националната юрисдикция трябва да провери.
  • Тази горна граница не препятства възможността за държавите да определят по-малки по размер такси, за да могат да гарантират ефективността на посоченото право на достъп на всяко физическо лице.

 

 

Tagged

Съд на ЕС: цифрова телевизия, държавна помощ, възстановяване

На 13 февруари Съдът се произнесе по преюдициално  запитване, отправено в рамките на спор между Mediaset и Ministero dello Sviluppo еconomico по повод възстановяването на държавната помощ,  предоставена на Mediaset в рамките на схема за помощи в полза на операторите за цифрово наземно разпространение на тв програми, която схема е обявена за несъвместима с вътрешния пазар с Решение  на Комисията относно държавна помощ за субсидирана покупка на цифрови декодери.

Преюдициалните въпроси се отнасят до компетентността на националната юрисдикция във връзка с възстановяването.

Съдът припомня, че прилагането на системата за контрол на държавните помощи е задължение, от една страна, на Комисията, и от друга — на националните юрисдикции, като съответните им задачи взаимно се допълват, но са различни. Комисията не е длъжна да определи точния   подлежащ на възстановяване размер.  След приемането на Решение 2007/374 Комисията и Италианската република водят кореспонденция, за да се индивидуализират отделните получатели по обявената за неправомерна схема за помощи и да се определят конкретните суми, подлежащи на възстановяване.

Във връзка с това Съдът приема:

1)      За да гарантира изпълнението на решение на Европейската комисия, с което дадена схема за помощи се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда съответните помощи да бъдат възстановени, но не се индивидуализират отделните получатели на тези помощи и не се определят конкретните суми, които трябва да се възстановят, националният съд е обвързан от посоченото решение, но за сметка на това не е обвързан от становищата, изразени от същата институция в рамките на изпълнението на това решение. С оглед обаче на принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, националният съд трябва да вземе предвид тези становища като елемент от преценката в рамките на висящия пред него спор.

2)      Когато националният съд определя точните размери на подлежащите на възстановяване помощи, а в решението си, с което дадена схема за помощи се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Европейската комисия не е индивидуализирала отделните получатели на съответните помощи и не е определила конкретните суми, които трябва да се възстановят, той може да направи извод — без да поставя под въпрос нито валидността на решението на Европейската комисия, нито задължението за възстановяване на съответните помощи — че подлежащият на възстановяване размер на помощта е равен на нула, ако това следва от изчисленията, направени въз основа на всички наведени пред него относими данни.

Защо се стигна до възстановяване на помощта за цифрови декодери.

Tagged

Съвет на ЕС: медиен плурализъм и свобода в цифрова среда

В Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите, заседаващи в рамките на Съвета, относно свободата и плурализма на медиите в цифровата среда

Като отбелязват, че

  •  Свободата и плурализмът на медиите са основни ценности, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз. Те са важен стълб на демокрацията, тъй като медиите играят значима роля за осигуряване на прозрачност и отчетност и оказват влияние върху общественото мнение и участието и приноса на гражданите в процесите на вземане на решения;
  •  През последните години в Европейския съюз се наблюдават редица предизвикателства по отношение на свободата и плурализма на медиите. Те включват въпроси, които са предмет на съдебни дела, официални разследвания, доклади на Европейския парламент и неправителствени организации, както и на национални и европейски парламентарни дебати;
  •  Прозрачността по отношение на собствеността на медиите и източниците им на финансиране е от първостепенно значение за гарантиране на свободата и плурализма на медиите;
  •  Осигуряването на защита на журналистите от неправомерно влияние е от ключово значение за гарантиране на медийната свобода и придобива още по-голяма актуалност в условията на икономическа криза и трансформиране на медийния сектор;
  •  Осигуряването на адекватна защита на журналистическите източници е ключов елемент на медийната свобода и др.

приканват държавите:

  •  Да гарантират независимостта на своите регулаторни органи в областта на аудиовизията;
  •   Да вземат подходящи мерки за осигуряване на действителна прозрачност по отношение на собствеността на медиите;
  •   Да вземат подходящи мерки за закрила на правото на журналистите да защитават източниците си и за предпазване на журналистите от неправомерно влияние;
  •  В зависимост от националните условия, да вземат подходящи мерки за предотвратяване на възможните отрицателни последици от прекомерната концентрация на медийната собственост.

приканват ЕК:

  •  Да продължи да подкрепя проекти, насочени към по-добра защита на журналистите и медийните професионалисти;
  •  Да продължи да подкрепя независимия инструмент за мониторинг, с помощта на който се оценяват рисковете за плурализма на медиите в ЕС (обсерватория за медиен плурализъм), въведен от Европейския институт във Флоренция, и да насърчава по-нататъшното му използване от държавите членки и всички заинтересовани страни;
  •  Да засили сътрудничеството между регулаторните органи на държавите-членки в областта на аудиовизията чрез действия от незаконодателно естество [4] и да насърчава добрите практики, свързани с прозрачността по отношение на собствеността на медиите;
  •  Да прави оценка на ефективността на тези мерки с оглед обмисляне на необходимостта от предприемане на по-нататъшни действия.

приканват държавите и ЕК:

  •  Да защитават, насърчават и прилагат ценностите, заложени в Хартата на основните права на ЕС, и в този смисъл да предприемат действия спрямо предизвикателствата пред свободата и плурализма на медиите в целия ЕС при пълно спазване на принципа на субсидиарност.
Tagged

Съд на ЕС: необходимо ли е разрешение за хипервръзка

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑466/12 Svensson с  предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Nils Svensson и др. срещу Retriever Sverige AB.

Става дума за прилагане на Директивата за авторското право.

Въпросът е трябва ли да се иска разрешение за хипервръзки.

Жалбоподателите в главното производство са журналисти, написали статии, които са публикувани във вестника Göteborgs-Posten и на уебсайта на Göteborgs-Posten. Retriever Sverige е оператор на уебсайт, който предоставя на клиентите си връзки към статии, публикувани на други уебсайтове. Страните в главното производство не спорят, че въпросните статии са били свободно достъпни на сайта на вестника Göteborgs-Posten.  Жалбоподателите предявяват пред Stockholms tingsrätt (Градски съд, Стокхолм) иск за обезщетение срещу Retriever Sverige, тъй като считат, че това дружество е използвало без разрешение някои от статиите им, като ги е предоставило на разположение на клиентите си. Част от въпросите към Съда –

1)      Представлява ли публично разгласяване на произведение съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] фактът, че лице, различно носителя на авторск[ото] прав[о] върху дадено произведение, предоставя на уебсайта си активна интернет връзка към него?

2)      От значение ли е за разглеждането на първия въпрос фактът, че произведението, към което препраща интернет връзката, е на уебсайт, достъпен за всеки без ограничения, или напротив, е на уебсайт, достъпът до който по един или друг начин е ограничен?

Съдът смята, че за да попада в обхвата на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, разгласяване като разглежданото в главното производство — което се отнася до същите произведения като при първоначалното разгласяване — трябва да е насочено към нова публика, тоест към публика, която носителите на авторското право не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното публично разгласяване.

Т.е. принципно е възможно за хипервръзки да се наложи да се иска разрешение.

Случаят в казуса не е такъв, защото произведението и без това е публично достъпно и няма разгласяване до нова публика. По тази причина не се налага носителите на авторско право да дават разрешение.

Директивата не допуска възможност държава от ЕС да предостави по-широка защита на носителите на авторско право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в тази разпоредба.

Последното  изглежда добро за избягване на национални различия – пречи на по-амбициозни държави да   въвеждат по-строги ограничения.

Поддръжниците на искането на разрешение   vs  противниците

Още решения по темата –

Case C-279/13, C More Entertainment – skating on thin ice with embedded links in EU copyright law.

Case C-348/13, BestWater International – objecting to the embedding of videos.

Tagged