В доклад на Търговския департамент на САЩ се посочват влиятелните и популярни сайтове, които – твърди се в доклада – подкопават предимствата на САЩ в иновациите.
От тях 10 са в ЕС, а други пет са в Европа, но в други държави.
Естествено thepiratebay.se. Но – очаквано или не – Zamunda.net, че и Arena.com. Съобщава се още, че оригиналната Zamunda съществува като Zelka.org, базирана в Холандия.
Научаваме се, че за първи път в новия проект на НК е забранена цензурата.
Интересно. Какво ли е цензура. Оказва се, в проекта на НК дефиниция няма, но – изненада! – има две разпоредби, свързани със свободата на изразяване:
Ограничаване на правото на мнение
Чл. 192. Който противозаконно пречи на другиго да изразява своето мнение или своите възгледи, или да ги разпространява устно или писмено, чрез звук, изображение или по друг начин, както и онзи, който преследва другиго за изказано от него мнение или изразени възгледи, се наказва с лишаване от свобода до две години, с пробация или с глоба.
Цензура
Чл. 193. (1) Който противозаконно контролира или ограничава печатни произведения, публични изяви, спектакли или дейността на средство за масово осведомяване, се наказва с лишаване от свобода до три години, с пробация или с глоба.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода до четири години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.
Провеждали са логиката на чл. 39 и 40 Конституцията. Две конституционни разпоредби – съответно две разпоредби от проекта на НК. Но какво е съотношението между чл.39 и чл.40 от Конституцията и може ли по този начин да се предвиди отговорност съответно по двете конституционни разпоредби? – значи вече:
Разпоредбите се намират в глава Престъпления срещу мирогледа.
Мир-оглед?
Мир.
Мир велик, а спасение поджидает за углом.
В проекта на НК се е появила разпоредба, която криминализира не много ясно точно какво. И това е проблем.
нов раздел, в който за пръв път са криминализирани деяния, които засягат някои страни на личната неприкосновеност на човека. Като престъпления са обявени противозаконният оглед на лице, непозволеното фотографиране, филмиране, записване или подлагане на друго подобно действие и принудителното лечение. Понастоящем тези деяния са забранени от Конституцията, но срещу тяхното осъществяване няма наказателноправна защита.
Фотографиране, филмиране, записване
Чл. 146. (1) Който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода до две години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при публични прояви на лицето, деецът не се наказва.
Действително в Конституцията съществува подобна забрана: чл.32.2: Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Но може ли тази конституционна разпоредба директно да се снабди с наказателноправна санкция ?
Първо, чл.146 в проекта съдържа неяснота по отношение на деянието: фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия.
Второ, Конституцията изключва от обхвата на забраната предвидени в определени закони случаи. Противозаконно в новата разпоредба подлежи на тълкуване: в тесен или в широк смисъл, и против кой точно закон?
Трето, стандартите. Има хипотези, в които фотографирането е допустимо според практиката на Съда за правата на човека по прилагане на чл.8 от Конвенцията за правата на човека – а стандартите на този съд са валидни и при прилагане на Хартата за основните права на ЕС. Нищо такова няма в разпоредбата на чл.146.
ЕСПЧ се занимава години наред с тези стандарти – точно за да не може национален законодател просто така да предвиди лишаване от свобода за снимки – и илюстрация е решението Каролине фон Хановер срещу Германия. С разпоредбата на чл.146 националният законодател показва, че сложните задачи често имат прости и напълно погрешни решения.
Четвърто, какви са публичните прояви, при които ще се освобождава от отговорност ? Няма легална дефиниция, но по-добре: нормата не става по-приемлива, ако се добави дефиниция.
Всъщност ЕСПЧ обосновава в цитираното по-горе решение ред оценки, за да се стигне до извод дали са нарушени стандартите за намеса в личната сфера (не говорим за престъпление):
Лишаване от свобода при така описаното в чл.146 деяние?
В светлината на случаите с родни политици, покрай които е ставало дума за снимки –
това предложение изглежда като опит за създаване на най – банална правна пречка срещу граждански контрол върху властта.
*
И други решения в проекта заслужават коментар.
Например решенията в Глава 28. Престъпления против режима на защитена информация.
Изтичанията на информация в глобален мащаб и експлозията на нереглараментирано следене и подслушване у нас до най-високи нива дават отражение върху идеите за мерки в НК. Необходим е съвременен и адекватен на формите на престъпната дейност в тази област Наказателен кодекс.
Докато още е възможно, е важно да се проследи
На мястото на сегашния 339а НК : Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва и пр.
в проекта се появява
Противозаконно събиране или съхраняване на информация
Чл. 417. (1) Който противозаконно:
1. разреши, разпореди да се използват или прилага специални разузнавателни средства;
2. използва специално техническо средство, създадено за негласно събиране на информация;
3. съхранява информация, получена чрез използване на средства по т. 1 или 2,
се наказва с лишаване от свобода до четири години.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в кръга на неговата служба или функция, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено с користна цел, съдът налага и глоба.
Не че чл. 339а НК се прилага ефективно срещу бандитите, които незаконно подслушват наред без разрешение. За сметка на това Бухнич от румънската телевизия PRO TV беше осъден за репортаж, а журналисти от ВВС получиха обвинение по същата разпоредба, преди производството да бъде прекратено след края на мандата на Филчев.
Още преди десет години стана ясно, че разследващата журналистика е под заплаха при прилагането на чл.339а НК.
И в този проект липсва разпоредба, която да изключва санкция при използването на технически средства в случаи на преобладаващ обществен интерес. Вярно, в проекта се използва формулировката “специално техническо средство, създадено за негласно събиране на информация” – вероятно за да се изключат масовите устройства, с които всеки разполага. Законен ли ще е при това положение нерегламентиран запис с мобилен телефон? И незаконен ли ще е журналистически запис на акт на корупция със специално създадено за негласно събиране на информация средство? Да не стане като със сегашния чл.339а НК: има го, но се прилага избирателно, при това не в духа на целта на разпоредбата.
Етичният кодекс на българските медии се е отклонил от правилото на чл.339а НК неслучайно – и това трябва да е сигнал за законодателя.
Аналогични са въпросите за сегашния чл.145а НК: Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва и пр. – и чл.418 от проекта.
Този раздел трябва добре да се анализира и от гледна точка на наказателноотговорните лица. Помним проекта Петканов за изменение на НК отпреди десет години, според който при изтичане на информация отговорност трябваше да носят журналистите. Не е сигурно дали е добре забравен.
В проекта на НК има и други интересни разпоредби и дефиниции, като например за половите действия и порнографското съръжание, за тях – отделно.
П
рез декември международната организация Index of censorship публикува поредния си доклад за свободата на изразяване.
Вижда се, България е в категорията с най-лошо състояние на свободата на изразяване.
Така серията доклади, показващи устойчива негативна тенденция, продължава.
Авторът на доклада Майк Харис припомня писмото от март 2013 на външните министри на Германия, Холандия, Дания и Финландия, в което се призовава за създаването на механизъм за защита на демокрацията, върховенството на закона и правовата държава. В отговор и комисар Рединг се включи в разговора за възможностите за намеса на ЕС в подкрепа на демократичните стандарти.
В началото на Новата 2014 година: благодарност за гостите, които през завършващия семестър участваха в нашите курсове. Свързва ги фактът, че притежават (1) знание и професионален опит и (2) щедрост да споделят опита си със студентите. Да пре-подават.
Тази година: с Полина Паунова (Медиапул) и Марин Бодаков (ФЖМК, в. Култура): как се пише за медии, журналистика и ПР, нови медии и гражданско участие и още – с Иван Бедров, Еми Барух, Асен Генов, Комитата и Боряна Йотова.
Тази година: с адв. Емил Георгиев, Анета Милкова (БНТ), Иво Тодоров (БНР), Борис Луканов, Весислава Антонова и Росен Босев (Капитал), Владо Йончев (Офнюз), Борис Бончев (КопиБГ), Мехти Меликов (АБРО), доц. Орлин Спасов, Василена Вълчанова, Ралица Ковачева, със специалното участие на Георги Господинов, с подкрепата на колегите преподаватели от програмата
Благодарност за ръководителя на Представителството на ЕК Огнян Златев, на Петър Нацев и Есен Алиева от Представителството, които за пореден път се включиха в обсъждането на европейските стандарти и прилагането им в България.
*
В Официален вестник на ЕС – съобщение за определение на Съда на ЕС по преюдициално запитване (дело C-376/12).
Запитването е отправено в рамките на спор между Sky Italia u Комисията за регулиране на комуникациите (AGCOM) за отмяна на решението за налагане принос към дружеството Sky Italia към финансирането на дейности на националния регулаторен орган, които не са подкрепени от бюджета на Италия.
Италианското законодателство прави разлика между административни такси, свързани с управление на сектора в рамките на компетентността на Министерството на икономическото развитие, и приноса на операторите за финансиране на регулаторна дейност от AGCOM. Въпросът е дали административните такси, наложени на операторите, са оправдани само по отношение на разходите, действително направени за издаване на регулаторни актове, или могат да покриват дейности на регулатора от всякакъв вид.
Според Съда:
Член 12 от Директива 2002/20/ЕO трябва да cе тълкува в смисъл, че допуска правна уредба, съгласно която дружествата – доставчици дължат такса за покриване на разходите на националния регулаторен орган, които не са финансирани от държавата, като размерът на таксата се определя в съответствие с приходите на тези дружества при условие, че
Едуард Сноудън заяви при разкритията си, че според него програмата за масово наблюдение и следене не би издържала контрол за конституционносъобразност.
Разкритията на Сноудън имат много ефекти, но през декември има интересно развитие именно по линия на съдебния контрол. В дела “от Ню Йорк до Калифорния” се обсъжда съответствието на програмата на Националната агенция за сигурност (NSA) с Patriot Aсt и 4-тата поправка на Конституцията на САЩ.
Първото съдебно произнасяне по темата е на федералния съдия Ричард Лайън във Вашингтон. Американски граждани се обръщат към съда във връзка със събирането на метаданни за телефонните им разговори. Съдията пише, че не може да си представи по-произволна инвазия в личния живот от това систематично и високотехнологично събиране на лични данни за практически всеки гражданин без предварително съдебно разрешение. Разпорежда да се спре събирането на данни за съответните граждани, а събраните данни да се унищожат.
Позицията на федералния съдия е, че в сравнение със световете, описани от Оруел, сега технологиите имат много по-големи възможности, всеки гражданин има телефон, а войната с тероризма вече не е изключително основание, защото може да продължава практически безсрочно.
Преди дни има и второ произнасяне, този път от федерален съдия Уйлям Поли в Ню Йорк, по искането на неправителствената правозащитна организация ACLU. Становището на съдията е, че програмата на NSA за подслушване и следене е полезна и в съответствие с Конституцията: атаката на на 11 септември 2001 показва “колко опасен и взаимосвързан е светът”, Ал-Кайда използва технологиите “срещу нас”, трябват ни данни, “за да съединим точките, свързващи терористите”. Той се позовава на решението на ВС на САЩ Смит срещу Мериленд от 1979 г., според което американците нямат обосновано очакване за защита на личния живот (“reasonable expectation of privacy“) по отношение на метаданните, с които търговски дружества (телефонни компании) разполагат.
Що се отнася до всеобхватността на следенето и събирането на метаданни, според съдията това се налага по метологически съображения (“This blunt tool only works because it collects everything”).
За разлика от съдия Поли съдия Лайън смята, че решението Смит срещу Мериленд е отпреди ерата на мобилните телефони и вече не е адекватно на новите възможности за намеса в личния живот. Той изразява и сериозните си съмнения в ефективността на всеобхватното следене и събиране на данни.
По оценка на експерти, двата съдебни акта са “като ден и нощ”, и двата ще бъдат обжалвани и се очаква случаят да бъде отнесен за разглеждане от Върховния съд на САЩ.
Успоредно със съдебния контрол в активна позиция са и засегнатите компании от информационната индустрия. В открито писмо на Apple, Google, Facebooк, Microsoft, Twitter, LinkedIn, Yahoo и AOL се настоява за нов баланс държава – граждани в областта на личните данни и защитата на личния живот. Президентът Обама и вицепрезидентът Джо Байдън проведоха среща с представители на 15 високотехнологични компании, които са заявили, че масовото следене и подслушване подкопава доверието на техните потребители и са поискали от президента агресивна намеса за реформа на режима на подслушване и следене.
Скоро след това на сайта на Белия дом беше публикуван докладът Свобода и сигурност в променящия се свят, който съдържа 46 препоръки.
Самият Сноудън споделя в интервю, че смята мисията си за завършена, но междувременно разкритията продължават: обзорна статия в The Guardian.
В края на годината – един последен постинг за Конституционния съд: през декември КС прие очакваното тълкувателно решение по чл. 72 от Конституцията.
След решението Пеевски от октомври 2013 пред КС са поставени за тълкуване въпроси, свързани с чл. 72 от Конституцията – относно предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител. В частност КС отговаря:
Когато Народното събрание избира народен представител за ръководител на институция, определена със закон, решението за избора не съдържа в себе си и елементите на решението по чл. 72, ал. 2 от Конституцията.
Против (по този въпрос) – съдиите Ц. Цанкова, Ст. Стоева и Г. Ангелов (недопустимост на искането). Из ОМ на съдия Цанкова:
Решението на Народното събрание е юридически факт с правопораждащо и правопрекратяващо действие и избраният не може едновременно да бъде носител на пълномощия и да осъществява функции от двете власти. Самият избор означава, че Народното събрание изключва пълномощията, присъщи на народния представител, за участие в законодателната власт.
Правото се очаква да реагира, когато (1) народен представител – (2) известен като медиен магнат – (3) поработи малко начело на сектора за сигурност с новоподновения си сертификат за работа с класифицирана информация на най-високо ниво и (4): после има порив да се върне обратно в парламента.
Председателят на ДПС още през юни представи пред медиите определен прочит на ситуацията:
Местан: Г-н Пеевски не беше председател на ДАНС.
Водещ: Няколко дни беше председател на ДАНС.
Местан: Не беше председател на ДАНС.
Водеща: А като какъв влезе в ДАНС и даде интервю?
Местан: Г-н Пеевски не влезе в правомощията си на председател на ДАНС.
Водеща: Валерия Велева взе интервю с него в сградата на ДАНС?
Местан: Повтарям, г-н Пеевски не е подписал акт за встъпване.
(пред бТВ)
Самият Пеевски се погрижи да ни информира, че неслучайно не е встъпил в длъжност:
Неслучайно още не съм подписал акта за встъпване в длъжност.
Неслучайно е променен Законът за ДАНС, неслучайно Пеевски е издигнат за шеф на сигурността, неслучайно Станишев притиска депутатите си да го гласуват.
В този странен новоговор неслучайно = в полза на неизвестен по състав кръг, който се стреми да овладее властта и да я използва за себе си.
Не става дума само за неслучайната траектория на лицето Пеевски (“подценихме реакцията, случаят е приключен, забравете.”) Неслучайно единствен кандидат за главен инспектор е Веселина Тенева.
Генерират се нови и нови неслучайни решения, за ефектите на голяма част от които още не си даваме реална сметка.
И всякакви призиви за конкретни искания на протестиращите към това мнозинство са с цел печелене на време за нови неслучайни решения.
Съществената задача е да станат невъзможни пътищата за превземане на държавата, а не да се разчита на благоволението на този – или на друг – дори не знаем каква е разликата – задкулисен субект.
Протестът постави ясно задачата – без да претендира за авторство. Тя изглежда самоочевидна за едно демократично общество, още повече за държава от ЕС – но става ясно, че в български условия не е самоочевидна.
Работа на политиците е да отговарят (като начало до изборите) как я решават.
Четири години без професор Крикор Азарян
Искам да ви разкажа за един човек, обущар, бай Таквор. Имаше обущарница в Пловдив, на житния пазар. Кротък човечец беше, имаше една обущарница като кутийка, в която поправяше обувки. Станеше ли вечер, той отиваше в едно кръчме, на бай Иван Тупала, изпие две-три ракии и започваше да вика: Кой съм аз? Кой съм аз? Имаше някакво драстично несъвпадане с това, което е през деня. Абсолютно мълчалив, кротък като мравчица човек. И тези нощни негови викове! Кой съм аз? Не питаше директно, не питаше никого. Тръгваше сам от кръчмето и клатушкайки се, вървейки, вече късно, се чуваха тези негови викове: Кой съм аз? На житния пазар строяха шатрите и павилионите на цирка. И това ми се е запечатило. Миризмата на животинска тор, на трици, на евтин одеколон, смълчана нощ, лампичките, които светят от цирка.
Като във филм на Фелини върви един черен силует и вика: Кой съм аз? И разбудили се лъвове реват Муауууу… в отговор! Една вечер ние се подиграхме с този човек. Тръгнахме след него. Той вика: Кой съм аз? А ние отстрани му викаме: Обущар! На арменски „гошкагар”. В смисъл, кой си ти бе, ти си един обущар!
Много скоро, бях в наверечието на 60-те ми години, се сетих за този човек. И си казах: Чакай, бе, този човек не е искал да демонстрира нещо пред другите. Това е бил въпросът му: За какво живея? Кой съм аз? Ако не беше театърът, където аз непрекъснато имам възможност да задавам този въпрос, сигурно и мен щяха да ме смятат за луд, защото и аз щях да викам по улиците: Кой съм аз? Драмата на този човек е била, че е обущар. Ако той беше артист, нямаше да вика: Кой съм аз?. Щеше да бъде някакъв прекрасен изпълнител на Хамлет. Да бъдеш или да не бъдеш! Наистина, това е въпросът!
Снимката е от посещението на проф. Азарян при студентите по Европеистика, 2007
На 28 ноември 2013 стана известно решението по делото Österreichische Vereinigung zur Erhaltung, Stärkung und Schaffung eines wirtschaftlich gesunden land- und forstwirtschaftlichen Grundbesitzes v. Austria.
Жалбоподател е австрийска неправителствена организация (OVESSG), която проучва влиянието на прехвърлянето на собствеността на земеделски земи и горски фондове. Във връзка с това изисква от публичната администрация в Тирол информация за извършените прехвърляния и получава отказ.
Искането към Съда в Страсбург е за установяване на нарушение по чл.10 ЕКПЧ – свобода на информацията – поради отказан достъп до обществена информация.
Австрия защитава тезата, че държавата няма позитивно задължение по чл.10 ЕКПЧ да предоставя достъп.
Според Съда гражданите имат право да получават информация от обществен интерес. Не само медиите, обществените организации също могат да създават форуми за обществени дебати. В случая организацията изисква информация с цел анализ и коментари по законопроект.
Естествено в решението се обсъжда правото на достъп до информация в контекста на чл.10 ЕКПЧ. Съдът се позовава на практиката си относно взаимодействието между институциите, които притежават информационен монопол, и правото на достъп до информация в обществен интерес (§ 41) ( Társaság a Szabadságjogokért v. Hungary, Youth Initiative for Human Rights v. Serbia).
Съдът приема, че съответната публична администрация (комисия) в Тирол притежава информационен монопол по отношение на решенията си. Отказът прави невъзможно за организацията OVESSG да проведе анализ и да участва ефективно в законодателния процес.
По тази причина отказът за предоставяне на информация е намеса, която не може да се приеме за необходима в едно демократично общество. Нарушение на чл. 10.
