Медийно право

В Официален вестник: съобщение за решение на Съда по дело C‑277/10  с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Martin Luksan срещу Petrus van der Let=

Ищецът в главното производство, г‑н Luksan, е автор на сценария и режисьор на документалния филм за германската военна фотография по време на Втората световна война, озаглавен „Fotos von der Front“ („Снимки от фронта“). Става дума за кинематографично произведение, защитено като оригинално произведение.  Ответникът   г‑н Van der Let е продуцент.

Страните сключват договор, по силата на който г‑н Luksan прехвърля на г‑н Van der Let всички авторски и/или сродни права върху този филм без правото на предоставяне на публично разположение в цифрови мрежи  и правото на телевизионно излъчване чрез т.нар. „closed circuit television“ и „pay TV“, тоест (кодирано) излъчване за затворени кръгове потребители срещу отделно възнаграждение.

Продуцентът  предоставя разглеждания филм на публично разположение в интернет и във връзка с това предоставя права на Movieeurope.com. Така филмът е достъпен в интернет чрез „video-on-demand“. Също така продуцентът предоставя достъп до трейлър на филма с рекламна цел чрез YouTube и прехвърля правата за излъчване по „pay TV“ на Scandinavia TV.

Във връзка с възникналия спор се поставя въпрос към Съда дали правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп принадлежат непосредствено (оригинерно) на   режисьора (principal director)  или на други, определени от законодателя  филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент. Поставят се и други въпроси.

Правата на използване на кинематографично или аудиовизуално произведение са предмет на:

• Директива 93/83 урежда правото на излъчване чрез спътник.
• Правото на възпроизвеждане и на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп са уредени   в членове 2 и 3 от Директива 2001/29.
• Правото на отдаване под наем и в заем е уредено в членове 2 и 3 от Директива 2006/115.

По отношение на всички права режисьорът се   смята за негов автор или за един от неговите автори, като държавите   са свободни да посочват и други съавтори.

Параграф 3 на член 14 bis от Бернската конвенция  позволява предоставянето на същите тези права само на продуцента на произведението.

Когато в резултат на развитието на правото на Съюза определена държава, в съответствие с предоставена ѝ от предходно международно споразумение възможност, е приела законодателна мярка, която изглежда противоречи на това право, държавата не може да се позове на това споразумение, за да се освободи от последващо възникнали от правото на Съюза задължения.

Държавите не могат да се позоват на предоставената с член 14 bis от Бернската конвенция възможност.

Съдът:  не се допуска  национално законодателство, което предоставя посочените права на използване по силата на закона и единствено на продуцента на разглежданото произведение.

Съдът отговаря и на въпроси, свързани с възнаграждението – решението.

Съдът на  ЕС  в решение по дело  C-162/10 Phonographic Performance (Ireland) Limited/Ирландия, Attorney General   от днес обсъжда дали една държава от ЕС  (Ирландия) нарушава правото на Съюза,  ако  националната правна уредба освобождава хотелиерите от задължението да заплатят справедливо възнаграждение за използването на звукозаписи в хотелските стаи.

Да.

Нарушава.

Хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал,   е длъжен да заплати справедливо възнаграждение за възпроизвеждането на излъчван звукозапис, в допълнение към възнаграждението, заплащано от радиотелевизионния оператор.

Но и повече.

Хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти не радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, а друго устройство и звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с помощта на устройството, е „ползвател“, който извършва „публично съобщаване“  и  е длъжен да заплати „справедливо възнаграждение“  за излъчването на посочените звукозаписи.

Разпоредбата, която  предвижда ограничение  на правото  на справедливо възнаграждение, когато става въпрос за „лично използване“, не допуска държавите   да освободят хотелиера, който извършва „публично съобщаване“ на звукозапис  от задължението да заплати такова възнаграждение.

Съдът на ЕС отговаря на най-различни въпроси, например длъжен ли е зъболекар, който поставя в чакалнята на кабинета си радиоприемник и чрез него дава възможност на своите пациенти да слушат музика, да заплаща справедливо възнаграждение за непрякото публично съобщаване на звукозаписите, използвани в радиопредаването.

Генералният адвокат  г-жа Трстеняк смята, че зъболекарят е длъжен.

Днес Съдът е решил по дело C-135/10 SCF Consorzio Fonografici , че не е:

излъчването на звукозаписи изобщо не е присъщо на зъболекарската практика, защото клиентите на зъболекаря отиват в неговия кабинет с единствената цел да бъдат лекувани. Те имат достъп до някои звукозаписи на случаен принцип и без оглед на своите желания, в зависимост от момента на пристигането си в кабинета, от продължителността на изчакване и от естеството на полученото от тях лечение. При това положение няма как да се допусне, че обичайната клиентела на даден зъболекар е възприемчива към въпросното излъчване.

Това излъчване не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи.