Медийно право

Доклад на ЕК относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка заедно с техническия доклад и прессъобщение:

• Bulgaria [COM(2011)459]  [български]
• Bulgaria Technical update [SEC(2011)967]
• Press Statement

Механизмът за сътрудничество и проверка  (МСП) беше  създаден при присъединяването на България към ЕС, за да се помогне  да се създаде безпристрастна, независима и ефективна съдебна и административна система.

Това е петият доклад от създаването на МСП.  През лятото на 2012 г., пет години след въвеждането на МСП, Комисията ще извърши цялостна оценка на напредъка на България по механизма от присъединяването  и в зависимост от тази оценка ще направи целесъобразни предложения.

Последните годишни доклади са публикувани на 20 юли 2010 г. Те бяха допълнени от междинни доклади, оповестени на 20 февруари 2011 г.

Продължава разчитането на посланията в доклада. Според премиера  докладът се представя  необективно от медиите – докладът е най-хубавият досега и поздравление към него.

Говорителят на Европейската комисия Марк Грей:  Не виждаме законите да се прилагат.

Противоречиви са и реакциите на управляващите по повод бъдещето  на механизма. “Не  коментираме, това е един съпътстващ механизъм, който дава мотивация и стимул за реформи. Няма смисъл да давам някакъв срок или да призовавам за отпадането му на този етап”, казва Андрей Ковачев. “Няма основание да се говори, че след предвидения обзор  през 2012  механизмът ще отпадне”, уточнява пред БНР  министърът на правосъдието М.Попова.

Днес в Официален вестник:

Споразумение между Европейския парламент и Европейската комисия относно създаването на регистър за прозрачност за организации и самостоятелно заети физически лица, които участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС

Приложното поле на регистъра обхваща всички дейности, извършвани с цел оказване на пряко или непряко влияние върху изготвянето или прилагането на политики и процесите на вземане на решение на европейските институции, независимо от използваните канали или средства за комуникация, което може, наред с другото, да включва наемане на външни изпълнители, медии, договори с професионални посредници, мозъчни тръстове, „платформи“, форуми, кампании и инициативи на местно равнище.

Тези дейности могат да включват: inter alia, контакти с членовете на ЕП, длъжностните лица или други служители на институциите на ЕС, подготовка, разпространение и предаване на писма, информационни материали или документи, съдържащи обосновки или позиции, организиране на събития, заседания или дейности по популяризиране, както и социални събития или конференции, за които са били изпратени покани на представители на персонала или на членове на европейските институции.

От всички организации и самостоятелно заети лица, които участват в дейности, попадащи в обхвата на регистъра, се очаква да се регистрират.

В Официален вестник:

Препоръка на Съвета
от 12 юли 2011 година
относно Националната програма за реформи на България от 2011 г. и  становище   относно актуализираната Конвергентна програма на България за периода 2011—2014 г.

Съветът препоръчва България да предприеме следното през 2011-2012:

• 1. Да продължи с ефективното изпълнение на бюджета с цел коригиране на прекомерния дефицит през 2011 г. в съответствие с Препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г. по отношение на процедурата при прекомерен дефицит. Да определи мерките за изпълнение на бюджетната стратегия за периода 2012—2014 г. Да се възползва от протичащото икономическо възстановяване за постигане на средносрочната цел, главно чрез строг контрол на растежа на разходите и същевременно чрез повишаване на дела на разходите, стимулиращи растежа.

• 2. Да предприеме по-нататъшни действия за подобряване на предвидимостта при изготвянето на бюджета и на контрола по изпълнението му, включително въз основа на текущо начисляване, по-специално чрез засилване на фискалното управление. За тази цел да изготви и въведе задължителни фискални правила и ясно определена средносрочна бюджетна рамка, която да осигурява прозрачност на всички нива на управление.

• 3. Да изпълни действията, договорени със социалните партньори по провежданата понастоящем реформа на пенсионната система, да ускори някои от ключовите ѝ мерки, които биха спомогнали за повишаване на действителната възраст за пенсиониране и намаляване на ранното напускане на трудовия пазар като постепенното увеличаване на продължителността на социалното осигуряване, както и да засили мерките за улесняване на възрастните работници да остават по-дълго на работа.

• 4. В сътрудничество със социалните партньори и в съответствие с националните практики да провежда политика, с която да се гарантира, че растежът на заплатите е по-тясно обвързан с прираста на производителността на труда, и да се поддържа конкурентоспособността като се следи за непрекъсната конвергенция.

• 5. Да предприеме действия за борба с бедността и насърчаване на социалното приобщаване, особено по отношение на уязвимите групи от населението, изправени пред множество затруднения. Да предприеме мерки за модернизиране на публичните служби по заетостта с цел повишаване на способността им да откриват работници с подходящ профил за задоволяване на търсенето на трудовия пазар; за съсредоточаване на повече усилия за подпомагане на младежите с ниска квалификация. Да продължи образователната реформа чрез приемане на Закон за предучилищното и училищното образование и на нов Закон за висшето образование до средата на 2012 г.

• 6. Да положи повече усилия за повишаване на административния капацитет в ключовите държавни ведомства и регулаторни органи, за да се осигури по-висока ефективност на публичните услуги при задоволяване на потребностите на гражданите и предприятията; да въведе и да изпълни ефективно мерки за извършване на проверки на обществените поръчки въз основа на оценка на риска; да повиши капацитета на органите да предотвратяват и санкционират нередностите, за да се подобри качеството и ефикасността при използването на публичните средства.

• 7. Да премахне пречките за навлизане на пазара, разпоредбите за гарантирана печалба и контрола на цените и да осигури пълна независимост на българския орган за енергийно регулиране, за да се отворят пазарите на електроенергия и газ за по-голяма конкуренция. Да въведе стимули за повишаване на енергийната ефективност на сградите.