Реформата Саркози, предвиждаща прекратяване на рекламата по френската обществена телевизия, засега се отлага (предложението), според медиите – с вероятност и да не бъде реализирана. Със Закона за бюджета се отлагат ограниченията, които трябваше да влезат в сила през 2011.
Отлагането е идея на депутатите, остава само едно гласуване в Сената след седмица. Финансовият министър заявява вчера пред медиите, че правителството е против отлагането.
На сайта на Европейската комисия вече има проект на ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement).
В общо изявление на представители на EuroISPA, ETNO, GSMA и Cable Europe се обръща внимание върху възможността, която АСТА допуска, за филтриране на съдържание онлайн.
В изявлението се подчертава, че се очаква важно решение на Съда на ЕС по въпроса дали правото на ЕС допуска една организация за колективно управление на права да иска от доставчик на интернет достъп да филтрира съдържание.
Въпросите към Съда на ЕС, свързани с белгийското дело Sabam v Scarlet, по-рано Tiscali
Българското законодателство предвижда задължително пенсиониране на университетските професори, когато навършат 68-годишна възраст, и възможност да продължат да упражняват дейността си след 65-годишна възраст само посредством срочни договори за една година, които могат да се подновяват най-много два пъти.
В решение от днес по съединени дела C-250/09 и С-268/09
Георгиев / Технически университет Съдът на ЕС се произнася по четвърто преюдициално запитване, постъпило от български съд.
Основният въпрос, отправен към Съда, е дали се допуска национална правна уредба, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години.
Според Съда, българското законодателство не противоречи на правото на Съюза, доколкото преследва законосъобразна цел, свързана по-специално с политиката по заетостта и трудовия пазар, като осигуряването на качествено образование и оптималното разпределяне на професорските длъжности между поколенията, и позволява да се постигне тази цел с подходящи и необходими средства. Националният съд следва да провери дали тези условия са изпълнени.
След като преди седмици беше взето решение британският регулатор Ofcom да започне анализ на ефектите от сделката за придобиване на Sky от News Corp, Джеймс Мърдок предупреждава правителството, че става въпрос за избор:
Правителството трябва да направи оценка на ползите от цифровата телевизия и на факта, че Великобритания е световен лидер, когато застрашава инвестиция от £ 8 млрд. с продължителни оценки за плурализъм.
Медиите квалифицират изказването на Мърдок от първи отговор (на решението на правителството да изиска анализ на сделката от гледна точка на медийния плурализъм) до натиск, предупреждение и ясна заплаха.
В същото време друга част от медийния бизнес настоява за мерки, тъй като придобиването на Sky би довело до безпрецедентна власт на империята на Мърдок в Обединеното кралство.
В дневния ред на предстоящата сесия на Европейския парламент има включен проект на резолюция за обществените електронни медии в ерата на цифровите технологии.
Според предложението, в контекста на трансформиране на цифровите медии обществените радио- и телевизионни оператори в някои държави се сблъскват с фундаментални, застрашаващи съществуването им проблеми и от финансово, и от политическо естество. „В повечето наблюдавани страни обществените медии страдат от нарастващо политизиране и натиск, недостатъци в моделите на финансиране и съответно губят авторитет […] “
Успоредно с това информацията от определени частни радио- и телевизионни оператори е поставена под съмнение поради близката им връзка с мощни икономически конгломерати или тъй като източниците им за финансиране са с неясен произход.
Съгласно Протокол 29 към Договора за създаването на ЕС финансирането на обществените радио- и телевизионни оператори е от компетентността на националните органи. Стигнали сме обаче до една критична точка.
Следва да се вземе предвид липсата както на финансиране, така и на редакционна и управленска независимост на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение.
През 2005 ЕК предложи на държавите срок за окончателно спиране на аналоговото наземно разпространение на телевизионни програми 31 декември 2012 и поиска от тях национални планове за цифров преход. България представи национален план, съобразен с искането на ЕК.
По-късно ЕК (комисар Рединг) призова преходът да завърши на 1 януари 2012, за да се използва по-ефективно цифровия дивидент.
Цифровият преход е скъп и сложен, дори САЩ отлагаха окончателното спиране на аналоговото разпространение, преди да го извършат (не безпроблемно) през юни 2009.
Днес МС обявява, че датата за завършване на българския преход се отлага за 2015. Може да се предположи, че измежду всички фактори за това решение два имат най-голяма тежест: първо, не могат да се отделят нужните средства от бюджета и второ, липса на подкрепа за краткия срок от страна на важни участници в прехода (“липса на национален консенсус при първоначалното приемане на плана”). Всеки от тези два фактора сам по себе си е в състояние да доведе до отлагане.
До момента идеите за прехода в България изглеждат така: Проект на Програма за реализиране на прехода.
Както в преобладаващия брой държави, и тук правителството създава група за координиране на дейностите по прехода.
Днес в Официален вестник: покана за представяне на проекти по MEDIA 2007 – развитие, разпространение, популяризиране и обучение –
i2i Audiovisual.
Мерките, предвидени в това решение, засягат разработването на проекти за продукции. Целта на подкрепата е да се улесни достъпът на европейски продуцентски компании до финансиране, предоставяно от банките или други финансови институции, като се съфинансират част от разходите.
ЕК проведе допитване относно управлението на интернет трафика, прозрачността, съображенията за качество на услугите и адекватността на новите правила на ЕС за телекомуникациите.
Според ЕК резултатите показват, че почти е постигнат консенсус по отношение на важността от запазването на отворен интернет.
Самоков, Митрополитска църква, фрагмент
