В Официален вестник –
Заключения на Съвета относно Европейското кинематографично наследство, включително предизвикателствата на цифровата епоха
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Умберто Еко за WikiLeaks: технологиите могат да ни върнат назад
Умберто Еко пише в Libération за изтичането на информация. Според Еко, WikiLeaks възвестява съществена промяна в международната комуникация, държавите не могат да се надяват повече да имат секретна комуникация онлайн. Нито по телефона.
Еко посочва, че преди гражданите бяха жертва на зоркото око на държавата, а сега вече наблюдаването не е еднопосочно, а кръгово. Държавата следи всеки гражданин, но вече и всеки гражданин или поне всеки хакер може да проникне във всяка тайна на държавата.
Тогава? Как властта ще пази тайните си и дали, разсъждава Еко, бъдещето е в комуникация без съвременни технологии, като във времената, когато тайните съобщения са се помнели наизуст.
Анализаторите виждат проблемите и при хакерите| вън, но фактически и при куриерите с наизустените съобщения | вътре в системата. При ефективните технологии, но и при неефективните забрани. А промените се свързват и с нов баланс между прозрачност и секретност. За който се заговори на всички нива в последно време.
Сигурност и лична неприкосновеност: нов баланс?
През последните дни в две изказвания на управленско равнище се подкрепят тези, които досега са защитавани само от критиците на ескалирането на средствата за проследяване и подслушване.
Разликите в прилагането на директива 24/2006/ЕО за задържането на трафични данни се дължат повече от всичко на факта, че разпоредбите на директивата са формулирани по един отворен, да не кажа непрецизен начин. Това повдига въпроса дали не трябва да се прецизират, за да се гарантира точният баланс между нуждите на правоприлагащите органи и личната неприкосновеност.
Телекомуникационният сектор е засегнат от директивата в значителна степен – но различно поради различията в начина, по който директивата се прилага. Това също повдига въпрос за необходимостта от по-ясни правила, включително за компенсации за разходите по съхранение на данните.
Запазването на данни е източник на безпокойство за гражданите поради риск от злоупотреба с данните. Въпросът е от какви правила и законови гаранции имаме нужда, за да се ограничи рискът от злоупотреби.
През 2011 ЕК възнамерява да изготви предложение за изменение на директивата, включително за по-кратки срокове за задържане.
Съществува сериозен, същностен, фундаментален проблем – в момента липсват работещи механизми за ограничаване на броя на СРС-тата.
Процедурата може да е стриктна от гледна точка на демократичните стандарти и без практически злоупотреби, но това само по себе си не означава, че броят на СРС-тата е приемлив.
Разрастването на броя на СРС-тата постига няколко нежелани резултата.
Първо, СРС-тата обикновено генерират “доказателствен мързел”. Вторачени в разговорите по слушалките, службите рискуват да загубят много по-надеждни факти – доказателства за престъпления.
Второ, винаги е налице потенциалната заплаха да се прекрачи границата отвъд приемливото нахлуване в личното пространство.
Трето, цената, в буквалния смисъл, е висока: техника, кадри, обучения, лавина от писмени протоколи, възпроизвеждащи съдържанието на СРС… Лансираните 100 млн. лв за подслушване са поне четирикратно завишени, но не в това е проблемът.
Четвърто, прекомерното прилагане на СРС-та деквалифицира органите, призвани да събират доказателства за престъпления чрез класически способи.
2011 г. поставя на дневен ред съдържателно важната тема за лимитиране броя на СРС-тата.
*
Две отделни оценки, в които най-после се говори за необходимост от преформулиране на баланса.
ACTA: без трите предупреждения
АСТА е в Европейския парламент, движи се към приемане.
Доставчиците на интернет достъп, които не желаят да поемат задължения, свързани с контрол върху обмен на файлове и евентуални нарушения на авторско право, са чули добра новина от говорителя на комисаря по търговията: в АСТА няма задължения за интернет компаниите. ACTA не изисква доставчиците да прилагат трите предупреждения (трите удара, градирания отговор).
Парламентът е приел резолюция, с която е приветствал липсата на три удара или подобен режим в АСТА.
331:294
20 години по-късно: Тим Бърнърс-Лий за WWW
WWW е жизнено важен за демокрацията, а днес е по-важен за свободното слово от всяка друга комуникационна среда, казва Тим Бърнърс-Лий, спомняйки си за Женева, декември 1990:
WWW пренася принципите на Конституцията на САЩ, Magna Carta и други важни документи във времето на мрежите: свободата да не бъдеш проследяван, филтриран, цензуриран и изключван.
Но днес WWW, какъвто го знаем, е подложен на много заплахи.
Независимо регулиране на електронните съобщения
ЕК дава Литва на Съда поради липса на независимо регулиране на електронните съобщения.
В Литва Министерството на комуникациите е отговорно за националното разпределение на радиочестоти. Това министерство контролира държавно търговско дружество, което предоставя услуги в областта на електронните съобщения, като например безжичен широколентов достъп.
В отговор на мотивираното становище на Комисията от юни 2009 г. (IP/09/1040), литовските власти прехвърлят регулаторната функция на Министерството на вътрешните работи, което обаче също контролира оператори. След като Комисията иска разяснения, държавата връща регулаторните функции обратно на Министерството на комуникациите.
Днес ЕК взема решение да се обърне към Съда. Същото очаква Румъния, където също министерство има регулаторни функции и контролира оператори, но процедурата срещу Румъния е с една стъпка по-назад.
Google Street View: по-добра защита на личната неприкосновеност
Street View напредва, и пингвините вече са обхванати. В няколко страни има разследване по повод практиките на Google да събира и обработва данни във връзка с Google Street View, особено данни през Wi-Fi мрежи.
Във Великобритания след разговори с комисаря за защита на данните Google е поел задължение да подобри процедурите за обработване на данни с цел повишаване на сигурността и защитата на данните. Занапред всеки проект ще се придружава от отделен документ (privacy design document), а събраните досега данни в нарушение на стандартите ще бъдат заличени.
Преюдициално запитване от АС-София: свобода на придвижване 2
Днес в Официален вестник:
Преюдициално запитване от Административен съд София-град (България) — Петър Аладжов/Заместник директор на Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи (Дело C-434/10)
Следва ли забрана за напускане на територията на държава- членка на Европейския съюз, наложена на гражданин на същата, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото ѝ, за непогасени публични задължения на това дружество, да съответства на предвиденото съображение за защита на „обществения ред“ по чл. 27, параграф 1 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.
Допуска ли се национална правна уредба, която предвижда налагането на принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната“, от държава- членка на гражданин на същата държава, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото на същата държава-членка, за неплатени публични задължения към тази държава, квалифицирани по правото ѝ като задължения в „големи размери“, когато за погасяване на това задължение е допустимо прилагането на процедурата за сътрудничество между държавите-членки, предвидена по Директива 2008/55/ЕО.
Допуска ли се да се въведе забрана за напускане на тази държава-членка на физическо лице — управител на това дружество, при едновременно наличие на следните условия:
3.1. наличието на публично задължение в „големи размери“ се счита за истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, преценката за което е извършена от законодателя чрез въвеждането на конкретната административна мярка „забрана за напускане на страната“;
3.2. не се предвижда преценка на обстоятелства, свързани с личното поведение на управителя и засягане на основни негови права, като правото му да упражнява трудова заетост по друго правоотношение, свързана с пътуване в чужбина;
3.3. не се преценяват последиците за търговската дейност на дружеството — длъжник и възможностите за плащане на публичното задължение след налагане на забраната;
3.4. забраната се налага по искане, което има обвързващ характер, в случай, че с него се удостоверява съществуването на публично задължение на конкретно търговско дружество в „големи размери“, необезпечаването му до размера на главницата и лихвите, както и качеството на орган на управление на същото търговско дружество на лицето, спрямо което се иска налагане на забраната;
3.5. забраната се налага за срок до пълното погасяване или обезпечаване на публичното задължение, без да се предвижда преразглеждането на забраната по искане на адресата до органа, който е наложил забраната и съобразяване с давностните срокове за погасяване на задължението?
Отговорност за съдържание онлайн
В ново решение британски съд постановява, че когато съдържание в интернет е публикувано в една държава, а е достъпно в друга, отговорността е по правото на първата държава, така както е и при трансгранична телевизия.
Шотландската и английската футболни лиги заявяват, че компанията Sportradar (Швейцария) и нейното германското дъщерно дружество нарушават техните права на интелектуална собственост, когато публикуват в мрежата данни за целите на залагания.
Съдът приема, че където и да се използват данните, приложимо е правото на държавата, в която е сървърът. Този, който предоставя данните на аудиторията, не ги “прави налични” в държавите, в които данните биха могли да бъдат използвани.
Решението се позовава на аналогия с Директивата 93/83/ EC , приложима за сателитна и кабелна телевизия, за определяне на началото на непрекъсната комуникационна верига под контрола на определено лице.
