Публикуването на снимка като обработване на лични данни

В решение на Комисията за защита на лични данни се изяснява становището на Комисията за прилагането на закона относно публикуването  на снимка на лице без съгласието на лицето.
ДМР се обръща към Комисията за защита на личните данни, защото  на последната страница на вестник „Деветнадесет минути” е публикуван материал, рекламиращ вестник „Супер деветнадесет минути”. В рекламния материал е поместена снимка на ДМР в едър план, който посочва вестник „Супер деветнадесет минути”.
Според ДМР публикуването на снимката му   под формата на рекламен материал е извършено без уведомяването и без изричното му съгласие, както на него, така и на продуцента му. Образът на ДМР е свързан с рекламирането на вестника и е направено посредством фотомонтаж.
ДМР твърди, че снимката представлява лични данни, съдържа информация, която се отнася до него и чрез неоторизираното използване и публикуване на образа му   е осъществено грубо нарушаване на правата му.

Комисията прилага §1 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД – легална дефиниция на “Обработване на лични данни”: обработване е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Според Комисията
е установено по безспорен начин, че са обработени лични данни на ДМР. Обработването е извършено посредством разпространяването им до неограничен кръг от лица с публикуване на колаж, в който се съдържа снимково изображение на жалбоподателя.

При взимане на решението си, Комисията се съобрази с обстоятелството, че ДМР е обществена личност, изявяваща се в театъра и медиите. Чрез възпроизводството на образа със снимката на жалбоподателят, той може да бъде идентифициран еднозначно от неограничен кръг лица. От обстоятелството, че е обществена личност следва, че не е необходима допълнителна информация, за идентификацията на лицето. На основание изложеното, Комисията приема, че снимката представлява лични данни.

Личните данни съдържащи се във фотографския образ на ДМР са обработени по допълнителен начин, несъвместим с целта, за която са събрани, а именно заснемане и отразяване на обществено събитие, откриване на спа хотела в гр. Д.  Със снимката на ДМР е направен колаж и към нея е добавено изображение на вестник „Супер деветнадесет минути” и изписване на текста „За всеки по нещо. Всеки петък.” Личните данни не са в първоначалния вид, в който са събрани. При разпространяването на личните данни на жалбоподателя чрез публикуването им във вестника, администраторът на лични данни не е изпълнил задължението си по чл.23, ал.1 от ЗЗДЛ, да защити данните от неправомерно разпространение.

С настоящето решение Комисия за защита на личните данни, установи по безспорен начин  административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, с която на администраторите на лични данни е вменено задължението да предприемат необходимите технически и организационни мерки, за защита на данните от неправомерно разпространение. Неправомерно са разпространени свързаните с ДМР лични данни, което представлява неправомерно обработване. С неизпълнение на цитираната разпоредба е извършено административно нарушение, което подлежи на санкциониране съгласно ЗЗЛД.

*
Снимката е лични данни. Разпространението на снимка в печатно издание е обработване на лични данни.
Комисията твърди, че преценява баланса между интереси от по-висш порядък и защитата на личната неприкосновеност :
Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсолютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил.
В случая КЗЛД не намира съображение от по-висш обществен интерес.
Вероятно търговският елемент (за реклама) има значение за крайния извод, но това не е казано изрично.
*
Решението на комисията се обжалва.

*

По същото време има  решение на френски съд по искане на френски актьор – Omar S v Alexandre P.  Поводът е фалшив профил във  Фейсбук.
Според съда,  по този начин са извършени две нарушения – намеса в личната сфера и, отделно, нарушаване на изключителното право на лицето да се противопоставя  на възпроизвеждането на образа му без негово съгласие (image right) – аналогично на известното дело  Douglas v Hello!
Има интересни моменти, свързани с квалификацията на нарушението (различна от българския случай) и с установяване на автора на фалшивия профил по IP адрес.

Цифрова наземна телевизия: държавна помощ

Днес в Официален вестник: Покана за предоставяне на мнения

ЕК е  получила оплакване с предмет  предполагаема схема за помощ, която органите в Castilla-La Mancha, Испания,  са приели във връзка с преминаването от аналогова към цифрова телевизия.

Районът на Castilla-La Mancha е приел Наредба 347/2008, регламентираща директното предоставяне на фондове за разширението на мрежата ДТТ.  Castilla-La Mancha е предоставила парична помощ пряко на операторите на платформи, без обява на публични търгове за осигуряването и инсталацията на съоръженията, необходими за цифровизация на съществуващите центрове или за изграждане на нови.

  • Схемата  представлява (не нотифицирана) помощ, тъй като не е приложима съдебната практика Altmark.
  • Експлоатацията на платформа ЦНТ не би била класифицирана като обществена услуга.
  • Помощта поражда директно предимство за избрания оператор на платформи, тъй като цифровизацията на неговата мрежа, както и оперативните разходи и разходите за поддръжка се покриват напълно от правителственото финансиране.
  • Разпространителите, които могат да предават своите сигнали безплатно в Зона II, получават недиректно предимство, тъй като увеличават аудиторията си,  без да правят допълнителни разходи.
  • Получателят на помощта може също така да използва мрежата за предоставяне на други услуги.
  • Изключването на сателитни платформи изглежда нарушава принципа за технологична неутралност.
  • Тези нарушения продължават в бъдеще поради финансирането на оперативните разходи.

Комисията  открива процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, относно посочената по-горе помощ.

14.12.2010. Втора покана по аналогичен повод – Държавнa помощ — Испания — Държавна помощ C 23/10 (ex NN 36/10) — Помощ за въвеждане на цифрова наземна телевизия

Достъп до мрежата и достъп до услуги онлайн

ЕП и Съветът са  постигнали съгласие по  пакет от телекомуникационни закони, в които е  включена разпоредба,  забраняваща отнемане на  достъпа до интернет без съдебен контрол при нарушаване на права на интелектуална собственост.

Репресията няма да  реши въпроса с пиратството, тя дори може да противоречи на правата и свободите, които са част от европейските ценности от Френската революция досега, казва Вивиан Рединг, член на ЕК.

Вивиан Рединг по-рано предупреди, че Европейската комисия ще предприеме действия срещу Испания, в случай че правителството предвиди мерки за прекъсване на интернет достъпа без съдебен контрол | изказването на Рединг за предизвикателствата пред регулирането в конвергентна среда.

*

В последните дни проблемът за достъпа до услуги  е актуален и по друг  повод.   Отказват услуги онлайн на Wikileaks. Интернет е публично място, но инфраструктурата почти изцяло е частна.    Свидетели сме на серия  корпоративни решения, непричинени от формален акт на американското правителство. 

Коментира Етан Зукерман от Харвардския Беркман център:

Ние възприемаме мрежата като обществено място, място, където би трябвало да можете да отидете и като на импровизирана трибуна да кажете каквото искате  на света. Истината е, че  мрежата е почти изцяло частна. Корпоративни решения се ръководят от корпоративни интереси. Смятаме, че не трябва да ограничават правата ни, но откриваме, че принципно става дума за политически митинг в търговски център.

Трябва да разберем, че сме зависими от доставчиците. И трябва да избираме доставчици с добра биография от гледна точка на защита на правата. YouTube е такъв доставчик, Facebook, например, не е.

Радио Беркман (Лесиг и др.): Wikileaks и информационните войни

 

Не е достатъчно задържането на данни да е полезно

Европейският   надзорен орган по защита на данните   заявява в реч в Брюксел преди дни,  че Европейската комисия трябва да  покаже как Директива 2006/24/ЕО допринася за борбата със сериозната престъпност – или да отмени директивата.

Не е достатъчно задържането на данни да е полезно, казва надзорникът. То трябва да е категорично необходимо, тоест никакви други мерки да не могат да постигнат същия резултат.

В момента разполагаме само с предположението, че директивата е необходима и пропорционална мярка. Време е за доказателства – или директивата да бъде отменена или заменена с мярка, която по-слабо засяга правата на гражданите.

Директивата дори е допуснала държавите да използват данните за други цели, освен за борбата със сериозните престъпления. Това не трябва да се допуска, казва надзорникът.

Комисар Малмстрьом преди дни обяви, че режимът за задържане на данни е  източник на безпокойства, съдържа рискове и  ще се преразглежда.

Съд на ЕС: за отговорността на eBay

L’Oréal твърди, че  eBay носи отговорност при нарушаване на права върху   марка, тъй като компанията не е предприела мерки да ограничи нарушителите.

По дело 324/09 запитващата юрисдикция поставя над десет въпроса, свързани с прилагането на Директивата за електронната търговия и IPRED1, включително:

Когато операторът на онлайн продажбите има сведения, че стоки се рекламират, предлагат за продажба и се продават в неговия уеб сайт в нарушение на регистрирани марки, и че нарушенията на подобни регистрирани марки вероятно ще продължат да се извършват посредством рекламата, предлагането за продажба и продажбата на същите или на сходни стоки от същите или от различни ползватели на уеб сайта, това представлява ли “[притежаване на] сведения” или “запознаване с […] факти” по смисъла на член 14, параграф 1 от Директивата за електронната търговия?

Вече е известно заключението на генералния адвокат Jääskinen , който естествено припомня решението на Съда  на ЕС  по съединени дела  C-236/08—C-238/08  Google France/ Louis Vuitton.
Според заключението, фактът, че eBay съдейства  на продавачите да предлагат стоки, не   прави компанията отговорна при нарушения на правата върху марка.
По-интересни са разсъжденията кога компанията знае за (а не подозира или предполага) предлагане на стоки без съгласието на притежателя на марката (“отговорността на пазара, ако един търговец предлага развалени ябълки”).
Някои анализатори приемат заключението като предложение към Съда да тълкува директивата в смисъл, че се следи поведението на продавачите и   се носи отговорност  при продължаващо нарушение на един и същи продавач по отношение на една и съща марка.
Очаква се решението на Съда на ЕС.
Tagged

САЩ: необходим ли е тест за обществен интерес

Майкъл Копс, член  на регулатора FCC в САЩ,  в реч в Колумбийския yниверситет предлага да бъде въведен тест за обществен интерес (LA Times).  Според Копс регулаторът изоставя отговорността си за обществения интерес в радиото и телевизията – функция, за която   е създаден –   и ставаме съвременници на мания за консолидация.

Великобритания е образец  за  прилагане на тест за обществен интерес  при оценката на новите медийни услуги. Последният пример е Словения, която наскоро  записа подобен тест в проекта за медиен закон.

Майкъл Копс обосновава и други идеи, които вече са реализирани в Европа. Той препоръчва държавни  субсидии на обществените радио и телевизия  – перлата на нашата медийна среда. Също така  предлага правилата за съдържание да се прилагат още  за безжично и кабелно разпространение на програми, тъй като за разлика от ЕС регулирането в САЩ не е технологично-неутрално.

Според обратното мнение   посоката е само една – дерегулация –  и нека  оценката за съдържанието да я дава пазарът.

Wikileaks и свободата на интернет: Евгени Морозов

Eвгени Морозов пише за свободата на интернет. FP преди време публикува статия на Морозов по темата: “Казваха ни, че мрежата ще доведе нова епоха на свобода, политически активизъм и траен мир. Сгрешиха.”

За CSM Морозов коментира последиците от  изтичането на информацията  за интернет:  Може да се случи  хората от WikiLeaks и  по-специално Асанж  да положат начало на  ново  geek движение, което ще се основава на принципите на свобода  в интернет,  прозрачност, толерантно авторско право  и т.н. Това движение вече възниква в световен мащаб – особено в Европа.

Програмата на Клинтън за свободата на интернет разчита на уменията на тези хора да произвеждат ефективни средства за борба с цензурата, които работят в държави като Иран и Китай, затова не следва да се правят  агресивни изявления срещу тях.  Но паралелно с това дискусията  за регулирането на интернет трябва да се състои, смята Морозов, вместо да  говорим за свободата на интернет като  абсолютен универсален принцип.

Интернет може да придава и отнема сила на демократизацията – често едновременно. Според автора, остава неясно  как точно WikiLeaks съчетават  идеята за силна държава, която да защитава неприкосновеността на личния живот на гражданите, с желанието   да се намали властта на държавата.

Атаки срещу MasterCard,  Битката за WikiLeaks, за необходимостта от отговор на  ,   Още атаки и Оценката на Navi Pillay, ООН

 

Wikileaks: Тимъти Гартън-Аш

Тимъти Гартън-Аш цитира преди време герой на Джон Льо Каре, който казва “Отказахме се от твърде много свободи, за да бъдем свободни. Трябва да си ги върнем.”

По повод Wikileaks Аш коментира:  Кошмар за дипломатите – мечта за  историците.

Историците обикновено чакат дълго за подобни съкровища.  Налице е обществен интерес от разбирането на начина, по който светът работи и какво се прави в името на хората. Налице е и обществен интерес от  поверителност във  външната политика. Двата  интереса са в конфликт. Отговорната журналистика  се стреми да гарантира, че нищо от публикуваните документи не излага някого на риск – но публикува.

Едно е сигурно, смята Аш, трябва да се преразгледа възможността един 22-годишен младеж да запише цялата дипломатическа кореспонденция върху CD на Лейди Гага.

За кошмара на дипломатите – проф. Дрезнер от Fletcher School of Law. Повече за политиката на различните издания към случая  има в salon.com.

Прюм, дактилоскопични данни: автоматизиран обмен

Днес в Официален вестник –

Решение на Съвета относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в България.

За целите на автоматизираното търсене на дактилоскопични данни България е въвела изцяло общите разпоредби за защита на данните, съдържащи се в глава 6 от Решение 2008/615/ПВР, и има право да получава и предоставя лични данни съгласно член 9 от същото решение.

Решенията 615 и 616 се основават на основните разпоредби на Договора от Прюм и са насочени към взаимно предоставяне на права на достъп до   автоматизирани файлове с ДНК анализи, автоматизирани системи за дактилоскопична идентификация и данни за регистрацията на превозните средства.

Работен план за културата 2011—2014 г.

В Официален вестник –

Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите, заседаващи в рамките на Съвета, относно работния план за културата за периода 2011—2014 г.