Европейски съвет: за ограничено изменение на ДФЕС

В заключенията на Европейския съвет от 16-17 декември се очертава перспективата за ограничено изменение в ДФЕС (чл.136), с което за еврозоната да бъде създаден постоянен механизъм за действие при кризи (механизъм за стабилност). Изменението се предвижда  да се извърши по реда на чл. 48 (6) ДЕС и да влезе в сила от 1 януари 2013.

Позицията на България за Европейския съвет от 28-29 октомври, представена от външния министър на заседание на МС (т.22)

  • Първо, ще се дискутира въвеждането на постоянен механизъм за финансово спасяване  на държавите в еврозоната, впоследствие не само на еврозоната, по примера на това, което се направи с Гърция и Испания.
    Второ, ще се обсъжда налагането на механизъм за финансови санкции за държавите членки, които не спазват бюджетната дисциплина и не спазват заявените предварително в Брюксел съгласувани бюджети.
    Трето, ще се дискутира въпросът за политически санкции върху държавите, които не спазват бюджетната дисциплина, включително и суспендиране на правото на глас.

Позицията за Европейския съвет от 16-17 декември в продължение на решенията  от 28-29 октомври 2010.

Съд на ЕС: справедливо обезщетение при изключение за копиране за лично ползване

Има решение по дело C-467/08 за прилагането на Директива 2001/29/ЕО за авторското право относно справедливото обезщетение на носителите на права при цифрово възпроизвеждане | преюдициално  запитване | заключението  на генералния адвокат| съобщение в Официален вестник.

Заключението започваше с констатацията за края на времето на Гутенберг и  за деликатната  задача на законодателите и съдилищата  в ерата на цифровите технологии  да вземат предвид в еднаква степен интересите на авторите и на потребителите.

Според решението:

  • Понятието  справедливо обезщетение е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави , предвидили изключение за копиране за лично ползване, независимо от признатата на последните възможност да определят формата и правилата за финансиране и получаване на справедливото обезщетение, както и неговия размер в границите, очертани от общностното право, и в частност от директивата.
  • “Справедливият баланс”, който трябва да се постигне между засегнатите лица, предполага размерът на справедливото обезщетение задължително да се изчислява въз основа на критерия за вредите, претърпени от авторите на защитени произведения в резултат на предвиждането на изключението за копиране за лично ползване.
  • Не е налице несъответствие с изискванията за „справедлив баланс“, когато се предвижда, че лицата, които разполагат с оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане и поради това de facto или de jure предоставят това оборудване на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, или предоставят на последните свързана с възпроизвеждане услуга, са длъжни да заплащат предвидената с оглед на справедливото обезщетение такса, доколкото те имат възможност да отразят действителната тежест на тази такса в цената за лицата, ползващи копията за лични цели.
  • Необходимо е да съществува връзка между прилагането на таксата, с която се финансира справедливото обезщетение, за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане и предполагаемото използване на последните за възпроизвеждане за лично ползване.
  • Прилагането без разграничение на таксата за копиране за лично ползване по-специално за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, които не са предоставени на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, и явно са предназначени за цели, различни от изготвянето на копия за лично ползване, не съответства на Директива 2001/29/ЕО.

Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Справедливо обезщетение — Схема на такса за оборудване, апаратура и носители

В светлината на обсъждането на промените в ЗАПСП, справедливо компенсационно възнаграждение и пр.

Tagged

Шоколадов заек с червена панделка

Предколедно решение на Общия съд, засягащо шоколадовите зайци с червена панделка.

Предприятието Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG подава   четири заявки за регистрация като марки на Общността на следните триизмерни знаци:
• формата на шоколадов заек в червен, златист и кафяв цвят с червена панделка (T-336/08);
• формата на шоколадов северен елен в червен, златист и кафяв цвят с червена панделка (T-337/08);
• формата на звънче в червен и златист цвят с червена панделка (T-346/08), и
• формата на шоколадов заек в златист цвят (T-395/08).

Заявките са отхвърлени, тъй като   марките са лишени от отличителен характер. Предприятието се обръща към Общия съд.

Във връзка със заявените  марки Общият съд отбелязва, на първо място, относно тяхната форма, че в определени периоди от годината, а именно на Великден и Коледа, шоколадът и шоколадовите изделия обикновено се представят под формите на заек, северен елен и звънче. На следващо място, Общият съд подчертава, че що се отнася до опаковката на шоколада и шоколадовите изделия и други предприятия опаковат тези стоки в златист станиол. На последно място, относно червената панделка със звънче Общият съд посочва, че украсяването на животни от шоколад или на тяхната опаковка с ленти, червени панделки и звънчета е обичайна практика. Ето защо след като представлява само декоративен елемент, червената панделка със звънче няма отличителен характер.

Като извод, Общият съд потвърждава решението на Службата.

Пълният текст на решението по делоT-336/08

 

Tagged

Контрол за медиен плурализъм: News Corp/BSkyB

News Corp притежава News International, който e  най-големият издател на национални вестници, и 39.1 на сто от акциите на BSkyB, най-големия телевизионен оператор във Великобритания. Сега News Corp има намерение  да придобие  останалите 60.1 на сто от BSkyB.

На 4 ноември британският регулатор Оfcom откри публична консултация с цел анализ дали предложената сделка може да окаже негативно въздействие върху медийния плурализъм. Европейската комисия провежда  отделен анализ от гледна точка на конкурентното право.

Казусът е интересен  в светлината на възможността за два паралелни анализа, в частност заради отделния анализ за медиен плурализъм.

*

Въпросът  за възможността за два паралелни анализа е засегнат  в  решение на КЗК от 25 ноември т.г. по искане на медийния регулатор СЕМ (отговорът е публичен, искането не). В решението, освен другото, се казва:

“В рамките на медийните пазари съществуват регулаторни съображения, които нямат непосредствена връзка със споменатите конкурентно-пазарни структура и процеси. Такива съображения са гарантиране на плурализма в медиите и свободата на словото.

В този смисъл контрол върху концентрациите на медийния пазар, целящ гарантиране спазването на основни за демократичното общество принципи и извършван от съответния медиен регулатор, в своята същност цели многообразие на съдържанието, на информацията, представяна от отделните медии. Такъв регулаторен контрол би могъл да бъде осъществяван от медийния регулатор чрез поставянето на законови ограничения като например процент участие на дадено предприятие в друго предприятие или предприятия, обем тираж на печатни издания, разграничения по отношение на съдържателната насоченост на дадена медия и др.

Предложението за налагане на ограничения, свързани със собствеността в различни медии от страна на отделно лице или свързани лица по ТЗ, има своето място в специалната уредба, доколкото представлява регулаторна мярка, която не противоречи на общите правила на ЗЗК.
Подобен контрол би могъл и да борави с понятия като определен медиен пазар, въз основа на критерии за определяне, основно свързани със съдържанието на предлаганите медийни продукти.
Необходимо е изрично да се подчертае обаче, че регулаторен контрол от типа на гореизложения е принципно и същностно различен с този по пазарни концентрации, осъществяван от КЗК. Прилагането на единия и другия има различни цели, основава се на различни критерии и води до различни резултати.
Поради това те не бива да бъдат смесвани. Възможно е обаче паралелното съществуване на тези два контролни режима.[…]

Така, напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено.”

Според КЗК,  “недопустимо е становище на секторния регулатор (СЕМ),
основано на неикономически критерии, да обвързва КЗК при нейната оценка на концентрация между предприятия, така както е предложено в работния документ. Този извод се потвърждава и от извършеното проучване на опита на други държави-членки на ЕС.”

*

Примерът с News Corp/BSkyB показва какво обаче е допустимо. Не се поставя въпрос за обвързване, при позитивно решение на комисията достатъчно е негативно решение на секторния регулатор. Изключението за законен интерес е тъкмо в цитирания от КЗК  Регламент  за сливанията  –  чл.21, конкретно относим към медиите:

Държавите-членки могат да вземат подходящи мерки за защита на законните си интереси, освен предвидените в настоящия регламент, при условие, че са съвместими с общите принципи и останалите разпоредби на общностното право. Обществената сигурност, запазването на плурализма на медиите и правилата за финансовите институции се считат за законни интереси.

В момента наблюдаваме как се прилага мярката, предвидена в британското законодателство за защита на медийния плурализъм (public interest consideration/ 58  Enterprise Act 2002).

Електронно управление в ЕС: План за действие 2011-2015

Новият план за действие за електронно управление предвижда през следващите пет години да бъдат въведени четиридесет специфични мерки за осигуряване на онлайн услуги за гражданите и бизнеса.

 

Протести: бели първи страници

 

 

 

 

Боливия: Няма демокрация без свобода на словото; Унгария: Срещу тоталния контрол; Италия: Срещу ограниченията на правото на информация.

Прави впечатление (нова) практика напоследък: бели първи страници. И в трите държави протестите са срещу нови закони, засягащи свободата на медиите.

Wikileaks: защитено или незащитено слово?

Nytimes.com днес съобщава, че военновъздушните сили на САЩ (Air Force)   блокират  достъпа на служителите до сайтовете на The Times, The Guardian, Der Spiegel,  El País , Le Monde и повече от 20 други новинарски сайта  и блога, които публикуват документите от WikiLeaks. При опит за достъп се появява съобщение Access Denied.

Според Above the Law студентите в някои университети са били изрично информирани, че четенето, разпространяването, коментирането или публикуването на връзки към информация, която остава класифицирана, може да се отрази при бъдещо кандидатстване за работа, за която е важна способността за работа с класифицирана информация.

В  писмо до президента Обама преподаватели в авторитетния  Факултет по журналистика на  Колумбийския университет, Ню Йорк  изразяват позицията си, че публикуването на документите от  Wikileaks е  журналистическа дейност, защитена от Първата поправка на Конституцията. Според авторите, всяко съдебно преследване  за получаване, притежаване или публикуване на класифицирани материали чрез  Wikileaks ще създаде опасен прецедент.

Електронната поща – отчет за живота на нейния собственик

В  решение по делото  U.S. v. Warshak Апелативният съд на Шести апелативен район днес е постановил, че изземването от правителството на   27000 електронни съобщения, получени  без съдебно разрешение  от доставчика   на интернет услуги като част от разследване на правителството, е нарушение на Четвъртата поправка, която осигурява защита срещу незаконно претърсване и изземване. Според съда, гражданите имат основателно очакване за поверителност на електронната поща.

 

Позицията на съда е важна, тъй като  действащото федерално законодателство (The Stored Communications Act, SCA) позволява на правителството  достъп до електронна поща  без съдебен акт.

Според съда, достъпът до електронната поща е равносилен на достъп до  отчета за живота на нейния собственик. С получаването на достъп до електронна поща на някого, правителствените агенти получават възможността да проникват  дълбоко в неговата дейност.

Джеф Джарвис в Twitter: Интересно дали позицията  за електронната поща като отчет за живота може да се отнесе и до Facebook.

Професор Азарян

“Животът е само част от играта.”

Една година.

Защо да не бъде променен чл.32 от Конституцията

Защо да не бъде променен чл.32.2 от Конституцията така:

Чл. 32 (2) Никой не може Всеки може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Така става  по-ясно.