Цифров преход bg

Европейската комисия  проверява процедурите за издаване на разрешение за аналогов спектър без конкурс, правилата за задължително цифрово разпространение на програми и евентуална вертикална интеграция, Капитал пише, има и   цитати от писмото на ЕК:

“Изглежда гореспоменатите правила ограничават потенциалните кандидати до съществуващите телевизионни оператори със значителни по размер рекламни приходи и пречат на новонавлезли на пазара предприятия да участват в процедурата”

“Беше публикувана информация за (…) консолидирането на заинтересуваните страни в областта на наземното цифрово радиоразпръскване, водещо до вертикалното интегриране на мултиплекс оператор (притежаващ радиочестотни права) и на предприятие, което е оператор на мрежа за радиоразпръскване и което също може да е свързано с телевизионен оператор”

ЕК има различни източници на информация за прилагането на директивите. Жалбите са такъв източник,  ЕК може да извършва и  собствени проверки и проучвания.

Проверката е образувана по жалба на Христо Грозев от RadioCorp. B.V. : “Честно казано, бях вбесен от безпомощността на съда и прокуратурата [в България] и реших да сезирам Европейската комисия, която най-компетентно и безпристрастно може да анализира дали процесът наистина е бил в нарушение на съответните директиви и ако да – да помогне на страната да го ревизира, преди да е станало късно”.

Предисторията:

  • Сигнал до СГП (не  е ясно какво се случва там).
  • Решения на ВАС, анализът на които   заслужава  широка публичност.
  • Искане да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС (доколкото става ясно от отказа на ВАС – за съвместимостта на процедурата за аналоговите бележки с правото на ЕС).
  • Сигнал до ЕК, твърденията вероятно са подобни на аргументите в жалбата.

ВВС: универсален достъп в този нов свят

Даваме 80 на сто от бюджета си за съдържание, но не спираме  да работим по хибридната платформа Сanvas. Има нови технологии, нови платформи, не спираме да се питаме как да изпълняваме задължението си да предоставяме универсален достъп в този нов свят.

Това е казал шефът на ВВС Тръст: съдържание,  Canvas,  нов iPlayer с повече възможности за персонализация и достъп до социални мрежи. За финансирането –  понеже във Великобритания таксите са за  тв приемник, е дал за пример Дания и Германия, които са се отказали от този принцип и се плаща за каквото и да е крайно устройство. Има идеи Германия  да се откаже  и от този принцип заради големите неудобства.

По същото време новият британски министър на културата се е произнесъл позитивно за Canvas,  като е подчертал, че проектът е предизвикателство за интернет, защото иска високоскоростен интернет, “много, много по-бърз”.

В София имаме много, много по-бърз, остава и да се  използва за  задължението за универсалния достъп в този нов свят.

Съд на ЕС: Happybet в други държави

В решение  по съединени дела C‑316/07, C‑409/07 и C‑410/07 [Happybet] от 8 септември 2010 г. Съдът отговаря на преюдициални запитвания  по повод решения, с които на заинтересованите лица се забранява извършването  на всякакви дейности, целящи да позволят или да улеснят сключването на залагания върху резултатите от спортни състезания, организирани от доставчици, установени в държави, различни от Федерална република Германия.

Рекламата без разрешение  за спортно залагане или за лотария с тираж в определени провинции се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба.

Лицата  упражняват дейността си за сметка на Happybet (с разрешение в ОК и Австрия, което не е признато в провинция Хесен). Към Съда са отправени запитвания

  • допустима ли е ограничителна мярка, когато   държавата   не е в състояние да докаже наличието на изследване, извършено преди приемането на посочената мярка,  за пропорционалността ѝ.
  • допустимо ли е   притежателят на разрешението, както и   трети упълномощени от него лица, да оперират на територията на други държави, без да е необходимо допълнително национално разрешение за това.

Съдът по-специално приема, че в областта на игрите и залаганията, злоупотребата с които има вредоносни социални последици, може да бъде обоснована национална правна уредба, която цели да предотврати стимулирането на търсенето. Особеностите от морален, религиозен или културен порядък, също както морално и финансово увреждащите лицето и обществото последици, свързани с игрите и залаганията, могат да са от такова естество, че да обосноват наличието на право на националните органи на преценка, достатъчно за определяне в съответствие със собствената им ценностна система на изискванията, които включва защитата на потребителите и на обществения ред.

На дадена държава  не може да бъде отказано правото да разпростре до интернет прилагането на едностранните ограничителни норми, които приема с легитимни цели от общ интерес, единствено с мотива, че тази технологична среда по дефиниция има транснационална същност.

Националните юрисдикции трябва да гарантират, по-специално с оглед на конкретните начини на прилагане на разглежданата ограничителна правна уредба, че тя действително отговаря на загрижеността да се намалят възможностите за игри и да се ограничат дейностите в тази област по съгласуван и последователен начин.

Доколкото органите на дадена държава членка стимулират и насърчават потребителите да участват в лотарии, в хазартни игри или в игри със залагания, така че държавната хазна да реализира финансови печалби от това, тези органи не могат да изтъкват съображения за обществен ред във връзка с необходимостта от намаляване на възможностите за игра, за да обосноват ограничителни мерки.

Освен това,  политиката на контролирано разрастване на посочените дейности може да съответства на целта за насочването им в подлежащи на контрол схеми, привличайки играчи, упражняващи забранени дейности, свързани с игри и незаконни залагания, към разрешени и регламентирани дейности. Всъщност, за да се изпълни тази задача, операторите, на които е дадено разрешение, следва да съставляват надеждна алтернатива на забранената дейност.

В заключение:

  • Пропорционалност може да се установява и без специално изследване.
  • Допустимо е държавата да изисква, при спазване на условията на правото на Съюза,  операторът  да разполага с разрешение, издадено от собствените ѝ органи, за да може да предлага такива услуги на потребителите, намиращи се на нейна територия.
Tagged

Съд на ЕС: Хазарт онлайн

В решение  по дело  C-46/08 [ Carmen Media Group ] от 8 септември 2010 г. Съдът отговаря на преюдициално запитване по повод правната уредба на залаганията онлайн за резултати от спортни  състезания  в Германия.

Какво се изисква за разрешение за хазарт в Германия:

  • 1.      липсата на основания за отказ, предвидени в член 4, параграф 2, първо и второ изречение от GlüStV;
  • 2.      съблюдаването

a)      на изискванията, свързани със защитата на непълнолетните лица съгласно член 4, параграф 3 от GlüStV;
b)      на забраната за интернет, съдържаща се в член 4, параграф 4 от GlüStV;
c)      на ограниченията в областта на рекламата, предвидени в член 5 от GlüStV;
d)      на изискванията във връзка с програмата от социални мерки, предвидени в член 6 от GlüStV; и
e)      на изискванията в областта на обясненията във връзка с рисковете от пристрастяване съгласно член 7 от GlüStV;

  • 3.      надеждността на организатора или на посредника, който трябва по-специално да гарантира, че организирането и посредничеството се извършват по обичайния начин, който подлежи на лесна проверка от участниците в игрите и от компетентните органи;
  • 4.      участието съгласно член 9, параграф 5 от GlüStV на техническия комитет при представянето на нови предложения за хазартни игри, на нови начини за разпространение или при значителното разширяване на съществуващите начини за разпространение и гарантиране, че ще бъде изготвен доклад относно социалните последици от новото или разширеното предлагане;
  • 5.      гарантирането на участието на организаторите по смисъла на член 10, параграф 2 от GlüStV в последователната система на забрана на някои участници в игрите съгласно членове 8 и 23 от GlüStV;
  • 6.      гарантирането на изключването на участници в игрите, за които е налице забрана за участие в игри съгласно член 21, параграф 3, първо изречение и член 22, параграф 2, първо изречение от GlüStV; и
  • 7.      съблюдаването на изискванията по член 19 от GlüStV от посредниците при игри, организирани по търговски начин.
  • В случай че са изпълнени условията по първото изречение, разрешението следва да бъде предоставено.“

Carmen Media  има разрешение, издадено в Гибралтар,  и иска издаването на разрешение за осъществяване на дейност или — при неиздаването на такова — моли за продължаването на тази дейност до въвеждането на процедура за получаване на разрешение за частни доставчици, която да съответства на общностното право.

Според властите в Германия  дружеството няма издадено разрешение и не може законно да предоставя такива услуги.  Въпросът към Съда е дали това е съвместимо с правото на ЕС.

Съдът развива общи съображения за хазарта онлайн:

  • в рамките на законодателство, което е съвместимо с Договора, изборът на начините на организиране и контрол на дейностите по експлоатация и практикуване на хазартни игри е  в компетентността на националните органи;
  • в областта на хазартните игри по принцип за всяко от наложените от националното законодателство ограничения следва поотделно да се преценява дали то по-специално е в състояние да гарантира осъществяването на целта или целите, изтъкнати от съответната държава и дали не надхвърля необходимото за постигането ѝ;ограничение на свободното предоставяне на услугите и свободата на установяване, мотивирано от такава цел, може да бъде оправдано само при условие че посочената ограничителна мярка може да гарантира постигането на тази цел, допринасяйки за ограничаване на дейностите по залагане по последователен и систематичен начин;
  • свободата на преценка, с която разполагат държавите  в това отношение, което води до ограничаване на предлагането на хазартни игри, не ги освобождава от задължението да гарантират, че ограниченията, които налагат, удовлетворяват очертаните в практиката на Съда условия, по-специално що се отнася до тяхната пропорционалност;
  • Съдът по-рано е приел, че мярка, с която чисто и просто се налага забрана за упражняване на определен вид хазартни игри на територията на държава членка, в конкретния случай — лотариите, може да бъде обоснована от такива императивни съображения от обществен интерес;
  • поради липсата на пряк контакт между потребителя и оператора достъпните по интернет хазартни игри са свързани с по-големи и различни по естеството си рискове в сравнение с традиционните пазари на такива игри, що се отнася до евентуални измами, извършвани от операторите спрямо потребителите;
  • характеристиките, присъщи на предлагането на хазартни игри по интернет, могат също да се окажат източник на значително увеличени рискове от различен характер в областта на защитата на потребителите, и конкретно на младите хора и на лицата, които имат особена склонност към игри или могат да развият такава склонност, в сравнение с традиционните пазари на такива игри;
  • потенциално високият обем и честота на такова предлагане с международен характер в среда, която освен това се характеризира с изолираност на участника в игрите, с анонимност и с липса на социален контрол, представляват също така фактори, които могат да благоприятстват развиването на пристрастяване към игри и изразходването на прекомерни средства във връзка с тях, както и съответно да засилят свързаните с тях отрицателни социални и морални последици,
  • Предвид всичко изложено по-горе следва да се признае, че мярка, с която се налага забрана, насочена към всякакъв вид хазартни игри по интернет, по принцип може да се счита за подходяща за преследване на легитимните цели за предотвратяване на подтикването към изразходване на прекомерни средства във връзка с игрите и за борба срещу пристрастяването към тях, както и за защита на младите хора, дори когато предлагането на такива игри продължава да бъде разрешено по по-традиционни канали;
  • С оглед на всичко изложено по-горе  следва да се отговори, че член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, с която се забраняват организирането на и посредничеството при хазартни игри по интернет с цел предотвратяване изразходването на прекомерни средства във връзка с игрите, борба срещу пристрастяването към тях и защита на младите хора, по принцип може да се счита за подходяща за преследване на такива легитимни цели, дори когато предлагането на такива игри продължава да бъде разрешено по по-традиционни канали. Обстоятелството, че такава забрана се съпътства от преходна мярка като разглежданата по главното производство, не е от естество да лиши посочената забрана от това качество.

Съдът отговаря и на въпроса за предлагане на залагания  онлайн в друга държава от ЕС:  такъв оператор не се изключва от приложното поле единствено поради факта, че има разрешение за друга държава от ЕС

Съображенията за обоснованост и пропорционалност са интересни в светлината на очаквания български закон.

Tagged

Съд на ЕС: Хазарт, държавен монопол

В решение  по дело  C-409/06 [Winner Wetten ] от 8 септември 2010 г. Съдът отговаря на преюдициално запитване по повод правната уредба на хазарта в Германия. Целта на германския закон е

  • да предотврати неразрешени хазартни игри,
  • да възпрепятства прекомерното насърчаване към игрите,
  • да забрани експлоатирането на влечението към игрите с частна или търговска стопанска цел,
  • да гарантира законосъобразно провеждане на хазартните игри и разбираемост на логиката им, и
  • да гарантира, че значителна част от приходите от хазартните игри ще се използва за насърчаване на обществени цели.

Дружествата за залагания според германския закон  задължително трябва да бъдат публичноправни юридически лица или частноправни юридически лица, в които по-голямата част от дяловете принадлежат на публичноправни юридически лица.

Според Съда е установено, че ограничението не допринася за за последователно и систематично ограничаване на дейностите по залагане в Германия.

Поради предимството на пряко приложимото право на Съюза национална правна уредба относно държавен монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, която според направените от национална юрисдикция изводи съдържа ограничения, несъвместими със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, не може да продължава да се прилага за преходен период, при положение че посочените ограничения не допринасят за последователно и систематично ограничаване на дейностите по залагане.

Tagged

Съд на ЕС: Хазарт, концесия, свобода на установяване

В решение  по дело  C-64/08 [Engelmann] от 9 септември 2010 г. Съдът отговаря на преюдициално запитване по повод правната уредба на хазарта в Австрия.

Според Съда, изискването към кандидатите за концесия да имат седалище в Австрия  е ограничение на свободата на установяване.

Не се допуска концесионните разрешения да се издават, без да е проведена концесионна процедура (изискване по съображения за прозрачност и равно третиране):  когато в една държава  е установен режим на разрешения, преследващ признати в съдебната практика легитимни цели, този режим не може да легитимира дискреционно поведение на национални органи, с което е възможно да се лишат от полезно действие разпоредбите на правото на Съюз. За да бъде обоснован един режим за предварително административно разрешение,  той трябва да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, така че да регламентира упражняването на правото на преценка на националните органи, за да не може същият да се използва по произволен начин.

Tagged

Европа 3.0

Нели Крус, член на ЕК за цифров дневен ред:  слово  за  бъдещето  на ЕС при откриването на учебната година в Ротердам

Какво знае Google

Google обявява нова политика към личните данни, в която няма нищо ново, се казва в блога на компанията, но са направени някои подобрения.

Вместо 12 политики за 12-те продукта 3D Warehouse, App Engine, Calendar, Docs, Firefox Extensions, G1, Gmail, Feedback, iGoogle, Maps, Talk and Tasks ще има една обща (главна) политика. От тази страница се стига до друга, в която може да се види какво  Google твърди, че знае за този, който пита. Не е изненада, но – събрано на едно място – е  внушително. Някои казват, прекалено внушително.

Общата политика  ще  влезе в сила от 3 октомври, промените.

Съд на ЕС: пенсиониране на университетските професори

Пред Съда на ЕС е поставен въпрос от български съд  за равно третиране / пенсионирането на университетските професори на 65-годишна възраст (съединени дела С-250/09 и С-268/09):

Допуска ли се национална правна уредба, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години.

Ето и заключението на генералния адвокат от днес:

Според разпоредбите на Директивата държавите   могат да регламентират, че “разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими”.

В заключение, г-н Bot смята, че Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата пред националния съд, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години, доколкото целта на тази правна уредба е да разпредели между поколенията възможностите за заетост в рамките на тази професия, което националният съд следва да провери.

Tagged

Политическа реклама: не всичко

На 19 септември в Швеция има избори. Време за политическа реклама. TV4 взема решение да не допусне реклама на антиимигрантска партия (избирате между намаляване на бюджета за пенсии или за имигранти).

Шведски продуцентски компании са отказали да работят с партията, а датски медии съобщават, че и датските продуценти не биха приели поръчка, ако са знаели отначало за какво става дума.

В коментари пред световни агенции представители на опозицията защитават решението на TV4:  Страхът от загуба на демократичните свободи не е проблем за Швеция. Това, което се вижда, е опит да се внушава омраза. Трябва да   се прави разлика между свободата на словото и насърчаването на омраза към етнически групи.

Рекламата в Spiegel, via Вихър от  Право на ЕС