Медийно право

Голямата камара на Европейския съд по правата на човека единодушно потвърди решението на Съда по делото Couderc and Hachette Filipacchi Associés v. France (40454/07) , че има нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека по повод публикуването на статия за дете на принца на Монако. ЕСПЧ приема, че раждането на дете на принца на Монако в контекста на монархията е безспорно обстоятелство от обществен интерес и че френските съдилища не са успели да правилно да балансират две права – правото на тайна на личния живот и свободата на изразяване.
През 2005 г. френското списание Paris Match оповестява, че принцът на Монако е станал наскоро баща. Принц Алберт завежда дело за намеса в личната сфера и нарушение срещу правото му на личен живот. Съдът определя обезщетение от 50 000 евро и изисква от списанието да публикува съобщение за решението на корицата си. Междувременно принц Алберт потвърждава, че е баща на детето.

ЕСПЧ приема, че има нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване. Раждането на детето е значимо събитие за гражданите на Монако, фактите са вярно отразени, а и съществуването на такова събитие вече е било разкрито в The Daily Mail и другаде преди публикацията в Paris Match.

По искане на френското правителство делото е отнесено в Голямата камара. Правителството твърди, че лични или семейни отношения, бременност, болест, хирургически операции, религиозни убеждения и др.  са обстоятелства, попадащи в обхвата на понятието личен живот и в случая защитата на неприкосновеността на личния живот има превес над свободата на изразяване.

Съдът отбелязва, че понятието за личен живот няма изчерпателно определение,  публичните фигури имат по-нисък праг на защита и медиите имат задължението да разпространяват информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес. В този случай няма съмнение,  че публикацията разглежда въпрос от обществен интерес. Макар доводите, представени от правителството на Франция по отношение на защитата на личния живот на принца са принципно справедливи, те не могат да се считат за достатъчни, за да оправдае намесата в свободата на медиите. Френските съдилища не са постигнали разумен баланс и пропорционалност между мерките за ограничаване на свободата на изразяване и преследваната легитимна цел.
Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Интересен момент е също, че в решението се обсъжда публикуване на снимки, на които е принцът – направени са от майката на детето – самото заснемане очевидно е със съгласието на принца –  част от снимките са вече публикувани – но липсва съгласие за предоставянето им на медиите. Съдът приема, че  – щом са публикувани – макар и в други държави – те не са повече конфиденциални.

Решението на ЕСПЧ от 2014

Решението на Голямата камара от ноември 2015

Webcast

През 2014 г. Съдът за правата на човека реши, че осъждането на финландски фотожурналист за неподчинение на полицията при отразяване на протести не е нарушило правото му на свободно изразяване – вж   Pentikäinen v. Finland от 4 февруари 2014 г.

По искане на журналиста  Пентикайнен, подкрепено от Финландския съюз на журналистите, делото е отнесено в Голямата камара – което означава, че делото се отнася сериозен въпрос, свързан с тълкуването на член 10 от Конвенцията и / или сериозен проблем с общо значение.

На 20 октомври 2015 стана известно и решението на Голямата камара. Съдът отново смята налаганите мерки за предвидени в закона и необходими в едно демократично общество. И отново:

Фактът, че жалбоподателят е бил журналист,  не му дава право на преференциално или различно третиране в сравнение с другите хора на местопрестъплението. (109).

Съдът отново смята мерките и за пропорционални  – на необходимостта от защита на обществената безопасност и за предотвратяване на безредици и престъпления. Следователно пропорционални са близо 18-часово задържане и  наказателна присъда за това, че фоторепортерът е останал да отразява, без да се подчини на полицията. Задържането е продължило и след като журналистът е показал професионалната си карта.

Съдът смята за проява на отговорна журналистика да се подчиниш на заповедите на силите на реда:

защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията за журналисти е с уговорката, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. В съдебната практика на Съда, в концепцията за отговорна журналистика досега се акцентира върху съдържанието на публикацията,  а не върху общественото поведение на журналиста.  Но отговорната  журналистика  като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията, не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с  журналистически средства. Това понятие обхваща също така, наред с другото,   законосъобразността на поведението на един журналист, включително неговото взаимодействие с органите при упражняване на журналистическите му  функции. Фактът, че един журналист е нарушил закона,  е  от  значение, макар и не решаващо, когато се определя дали той е действал отговорно.

и още –

един журналист не може да претендира за  имунитет от наказателна отговорност поради единствената причина, че – за разлика от други лица, които упражняват правото на свобода на изразяване – въпросното престъпление е извършено по време на изпълнението на журналистически функции.

Но това не е ли въпрос и на законодателството, което би могло да не залага такъв конфликт пред хората, изпълняващи дълга си.  Ето какво казва самият Пентикайнен:

Ако журналистът винаги трябва да се страхува да не бъде арестуван и изправен пред обвинения в дългосрочни съдебни процеси, това ще влияе върху решенията, които взема –  например:  да остана или да не остана? 

По-голямата част от Голямата камара (13:4) стига до заключението, че санкционирането на журналиста не е нарушение на член 10 от Конвенцията.

Съдиите с особено мнение са на страната на Пентикайнен.

За смутените от решението на ЕСПЧ  Делфи срещу Естония, прието единодушно,     имаше добра новина, когато се реши    делото да се гледа в Голямата камара. Очакваше се интересно произнасяне по въпроса дали все пак  според Съда за правата на човека  Конвенцията  изисква от посредника поведение, което Директивата за електронна търговия изглежда, че не изисква. С други думи: интересно противопоставяне на правни рамки по въпроса за отговорността на посредниците онлайн.

На 16 юни 2015 стана известно и дългоочакваното решение на Голямата камара. Съдът потвърждава известното ни решение: няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма спор, че в коментарите има враждебна реч, незащитено слово. Обсъжда се отговорността на търговското дружество  Делфи.

От Делфи поддържат, че  националните съдилища в последна сметка неправилно са решили случая: не са приложили  Директивата на ЕС за електронната търговия, която е транспонирана   в естонското право, като са приели, че Директивата се отнася до дейности с чисто технически, автоматичен и пасивен характер, a  Делфи е повече от посредник (с отговорност на издател).

Съдът  приема, че Делфи е професионален издател на един от най-големите онлайн новинарски портали в Естония и като такъв трябва да е бил   в състояние да оцени рисковете, свързани с дейността му и  да предвиди, в разумна степен, последствията, до които тези дейности биха могли да доведат. Аргументите:

• Макар Делфи да не е автор на коментарите, според Съда от това не следва, че няма контрол върху тях, тъй като авторите на коментарите не могат да ги променят или заличават след публикуването им, а само Делфи може, което го прави повече от пасивен технически посредник.
• Според Съда търговското дружество не е направило нужното за идентифициране на авторите на коментарите,  а е допуснало коментари без регистрация, като не е предвидило никакви инструменти за идентифициране на авторите, за да е възможно евентуален адресат  на враждебна реч да се защитава  по съдебен ред срещу тях.
• Трето, въпреки че Делфи има инструменти за недопускане на враждебна реч или реч, съдържаща насилие  – като съобщение/disclaimer (сайтът не носи отговорност), софтуер срещу вулгарни думи и notice-and-take-down system (бутон/възможност потребители да отправят искане до администраторите за прекратяване на достъпа до определени коментари) – според Съда те не са достатъчни.
• И накрая, наложената глоба от 320 евро е пропорционална.

Когато стане дума за незаконно съдържание, от което посредниците имат икономически интерес, оправдана ли е неотговорността на посредниците? Оценките и сега остават разделени.

Адв. Емил Георгиев посочва в коментар положителните страни на решението:  Това може би изглежда малко несправедливо за медийните сайтове, но поне указва на техните оператори по кой път да поемат, за да избегнат отговорността и, така погледнато, създава повече яснота и правна сигурност. Разбира се, правната сигурност е постижима на цената на повече инвестиции в “адекватни средства за контрол“ от страна на доставчиците, които ще отидат къде за заплати на назначени модератори, къде за програмирането на филтриращи определени думи или изрази софтуерни алгоритми.

Очакваните негативни последици са очертани в едното особено мнение (Sajó, Тsotsoria):  това е покана за автоцензура.

А другото особено мнение (Zupančič) се определя в някои коментари като тревожно. Но и без него практически се насърчава забраната на анонимността онлайн, защитена на най-различни нива в правото. Призив за real name policies. При това призивът е контролът да се оставя в частни ръце.

В резултат от решението се очаква да има ориентация към модериране, съответно ще се налагат разходи за бизнеса – без изследване на въпроса за пропорционалността.

Въпросите за отговорността онлайн са много и сложни, а Съдът като  Шехерезада оставя въпроси и за утре. Публикацията, съответно коментарите в Делфи, са от 2006 г. – девет години дотук.

Яснота е необходима и по въпроса, поставен  в началото  – за съвместното действие на актовете на Съвета на Европа и правото на ЕС. От една страна, правото на ЕС има предимство за държавите от ЕС, но от друга Конвенцията на Съвета на Европа е важен ориентир за Съда на ЕС. В такъв контекст има и гласове, че решението няма особена стойност за държавите от ЕС.  Наистина Съдът на ЕС вече се е обявявал в определени хипотези  срещу проактивния мониторинг, например в решението SABAM v Netlog.

Във връзка с   присъединяването на ЕС към ЕКПЧ се очаква Комисията в качеството ѝ на преговаряща страна от ЕС да представи своя анализ относно възможния отговор на Становище 2/13 на Съда на Европейския съюз (за несъвместимостта  с Договорите на проекта на споразумението за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи).

Макар и не често, водят се дела по повод романи. Обикновено става дума за документални романи, които засягат предвидени от закона тайни (Observer and Guardian v UK) или доброто име – както в процеса срещу Гришам   за клевета по повод документалния му роман Невинният (Peterson et al v. Grisham et al), прекратен през 2008 г.

По делото Almeida Leitão Bento Fernandes v. Portugal Съдът за правата на човека се е произнесъл по още един случай, свързан с роман.
Мария Фернандес е автор на роман, описващ семейни драми в едно португалско семейство. Тя издава романа в малък тираж и го разпространява безплатно в тесен кръг. В предговора се казва, че всяка прилика с действителни лица е случайна. Сюжетът включва разврат, проститутки, работа за  тайните служби, вътрешносемейни връзки и изневери и пр. Роднините на съпруга на Мария Фернандес  завеждат дело за защита на личния живот,  за клевета и за опетняване на честта на починали членове на семейството.

Португалският съд  намира, че героите в романа са точни копия на роднините и се произнася, че чрез романа е осъществена намеса в личния живот (разгласяване на лични обстоятелства) и засягане на доброто име и авторът не може да се скрие зад  уж фиктивния характер на представените лица. Фернандес е осъдена, защото в крайна сметка е “надхвърлила границите на това, което е разумно, целесъобразно и пропорционално за упражняването на свободата на изразяване ” и обжалва решението в Португалия без успех.

Съдът за правата на човека потвърждава, че романите са форма на художествено изразяване и публичен обмен на идеи, която попада в обхвата на приложното поле на член 10 ЕКПЧ.   Несъмнено е налице намеса в свободата на изразяване. Намесата има предвидена от закона цел – защита на правата на други лица. Въпросът пред Съда е дали  е постигнат справедлив баланс между свободата на изразяване и правото на роднините на защита на личния живот.

Съдът взема предвид, че засегнатите не са публични фигури и живеят в малък град, “където всеки познава всеки друг”. Като се има предвид естеството на  разказаните събития,  включително по отношение на починали членове на семейството, ЕСПЧ приема, че присъдата е обоснована  и не вижда причина да се отклони от оценката от португалските съдилища. Санкцията не е несъразмерна, няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Доколкото става ясно, ЕСПЧ се позовава и на съображения, свързани със защитата на личния живот, и с такива, свързани със защитата на доброто име. Решението все пак обсъжда налице ли е нарушение на чл.10, очевидно поставяйки в центъра засягането на доброто име на семейството. Ако е така, доста сложно е да се разбере как се обсъжда истинност и неистинност в контекста на фикция.  Положението се усложнява и от защитата на  честта на починалите. ЕСПЧ се позовава на стандарти в други две свои решения – Lindon, Otchakovsky-Laurens and July v. France (Grand Chamber judgment of 22.10.2007) and Chauvy and Others v. France (Chamber judgment of 29.06.2004), очевидно трябва да се четат внимателно.

Съдът за правата на човека се произнесе през седмицата по две дела Bohlen v. Germany ( 53495/09) и Ernst August von Hannover v. Germany (53649/09).  Две публични личности (Дитер Болен и съпругът на принцеса Каролина Фон Хановер) се обръщат към Съда с искане за защита срещу използването на имената им в реклама без тяхно съгласие.

Става дума за сатира – Съдът прави оценка на баланса между свобода на изразяване и защита по чл.8 ЕКПЧ, зачитане на личния живот.

Рекламни кампании в Германия включват имената на двамата в сатиричен контекст, като се основават на реални факти от живота им:

• части от книга  на Дитер Болен не е била допусната за публикуване по силата на съдебно решение – в рекламата името му е частично задраскано с черен маркер;
• Фон Хановер  става известен с участия в  сбивания на светски места – съответно в реклама на  British American Tobacco името му се свързва със смачкан пакет цигари.

Двамата търсят компенсация за използване на имената им в реклама. Тъй като решението не е в тяхна полза, се обръщат към ЕСПЧ. Претендират, че държавата не е успяла да ги защити при използването на първите им имена без тяхно  съгласие, поради което има нарушение на правото им на личен живот чрез използване на имената им с търговска цел.

Съдът прилага за пореден път критериите  за баланс между правото на неприкосновеност на личния живот и правото на свобода на изразяване.  Според Съда рекламите са принос към дебати от обществен интерес в Германия и по сатиричен начин се свързват със събития, които са били обект на обществени дебати. Образът на жалбоподателите не е бил представен по унизителен начин.

Като взема предвид и факта, че става дума за търговско слово, където се признава широка дискреция на държавите, Съдът потвърждава решението на Федералния съд в Германия – няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Стана известно решение на Съда за правата на човека по делото Гусева срещу България.  Любов Гусева от Видин  участва в сдружение за защита на животните и настойчиво иска от кмета информация за мерките към бездомни животни, но не я получава дори след решения на съда, които кметът не е изпълнил.

Вече и по българско дело имаме поредното решение на ЕСПЧ, в което се потвърждава активното задължение на държавата да съдейства за информиране по въпроси от обществено значение. Съдът обсъжда

•  дали е имало намеса в свободата на изразяване:

53. Обществото има право да получава информация от общ интерес. Целта е информирано участие в дебати по въпроси от законен обществен интерес.

54. Функцията за създаване на различни платформи за обществено обсъждане не се ограничава до медиите, а може да се упражни и от неправителствени организации – те получават защита в рамките на Конвенцията подобна на медиите, каквато впрочем е практиката на ЕСПЧ.

55. Гусева иска информация с цел да информира обществеността в контекста на работата си в сдружение за защита на животните. Следователно, информацията е пряко свързана с работата й като член и представител на сдружението. Налице е обществен интерес.

Като не предоставя информацията, кметът се намесва в процеса на информиране на обществеността чрез създаване на административно препятствие.

56. Държавата има позитивно задължение за защита на упражняването на правата по член 10. Отказът на кмета представлява пряка намеса в правото на жалбоподателя да получи и да разпространява информация от обществен интерес.

• дали намесата е била оправдана:

57. Съдът определя дали намесата е била “предвидена в закона”, дали преследва законни цели, посочени в чл.10 пар.2, както и дали намесата е била “необходима в едно демократично общество”, за да се постигнат тези цели.

58. Кметът не е имал правно основание да не предостави информация. В конкретния случай тя е била в негово изключително притежание.

Съдът е убеден, че намесата не е била “предвидена в закона” по смисъла на член 10 пар. 2 от Конвенцията.

Налице е нарушение на чл.10.

Има две особени мнения. Виждането, че чл.10 ЕКПЧ предвижда активно задължение на държавата да предоставя информация, още не се споделя от всички съдии.  В особените мнения се обсъждат нюанси на различията между правото да се получава информация и правото да се изисква информация,  защо неправителствените организации трябва да имат  привилегия пред отделния гражданин и дали правото на информация изобщо се включва в правата на човека.

Български ad hoc съдия в състава е Павлина Панова, с мнозинството.