Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: независимост на регулаторите

Независимостта на регулаторите остава централна задача на институционалната реформа.

В последните дни на предходния състав на ЕК  е открито производство пред Съда на ЕС срещу Белгия , която според Комисията не гарантира независимостта на  телекомуникационния регулатор BIPT.

Независимите регулатори вземат решенията си самостоятелно (Framework Directive 2002/21/EC). В Белгия в някои случаи решенията се вземат от правителството, а в други случаи решенията на регулатора се нуждаят от одобрението на правителството.

Комисията подчерта наскоро и необходимостта от независими регулатори в областта на конкуренцията – в което и ние не се съмняваме.

Tagged , ,

Съд на ЕС: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС

В Становище 2/13 на Съда на ЕС е изразена позицията на Съда относно Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ.

Лисабонският договор, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., изменя DЕС. Изменената разпоредба на сегашния член 6 DЕС, т.2 и 3   гласи следното:

2.      Съюзът се присъединява към [ЕКПЧ]. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.

3.      Основните права, както са гарантирани от [ЕКПЧ] и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.

 

Протокол № 8  предвижда, че споразумението за присъединяване трябва да отговаря на определени условия, за да се  гарантира, че присъединяването на Съюза няма да засегне нито областите му на компетентност, нито правомощията, предоставени на неговите институции.

За проектоспоразумението:

  • На първо място, група разпоредби има за цел, най-напред, да адаптира разпоредбите на ЕКПЧ или нейните протоколи, в които за договарящите страни се говори като за „държави“ или които съдържат други елементи, присъщи на понятието за държава. Така  „междудържавни жалби“ и „междудържавни дела“ се заменят съответно с „жалби между страните“ и „дела между страните“.
  • На второ място, някои изменения на ЕКПЧ са били счетени за необходими, поради това че Съюзът не членува в Съвета на Европа.
  • На трето място, проектоспоразумението предвижда разпоредба, отнасяща се до връзките на ЕКПЧ с други споразумения, сключени в рамките на Съвета на Европа

Заключението на ЕК е, че посоченото споразумение е съвместимо с Договорите, но все пак Комисията е отправила искане до Съда за становище относно съвместимостта на проектоспоразумението с правото на Съюза.  Генералният адвокат Kokott смята, че проектът е в съответствие с Договорите при определени условия.

Днес стана известно отрицателното становище на Съда: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС.

В резултат от присъединяването ЕКПЧ, както и всяко друго международно споразумение, сключено от Съюза, на основание член 216, параграф 2 ДФЕС би обвързвала институциите на Съюза и държавите членки и при това положение би била неразделна част от правото на Съюза. Той   би се оказал под външен контрол относно зачитането на правата и свободите и при това положение Съюзът и неговите институции, включително Съдът, биха се оказали подчинени на контролните механизми, предвидени в тази конвенция, и по-специално на заключенията и решенията на ЕСПЧ.(тт.180 и 181)

Договарящите страни имат право да установяват по-високи стандарти за защита на основните права от гарантираните с Конвенцията, следва да се осигури съгласуваност между тази разпоредба и член 53 от Хартата  – за да се избегне намаляването на предвиденото от Хартата ниво на защита, както и предимството, единството и ефективността на правото на Съюза.(т.189)

Най-висшите юрисдикции на държавите могат да отправят до ЕСПЧ искания за консултативни становища по принципни въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на правата и свободите, гарантирани от ЕКПЧ или нейните протоколи, докато правото на Съюза изисква  същите тези юрисдикции да отправят на основание член 267 ДФЕС преюдициални запитвания до Съда. Като не урежда по никакъв начин взаимовръзката между механизма, въведен с Протокол № 16, и производството по преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, предвиденото споразумение може да накърни автономията и ефективността на това производство.(т.199)

Производството по предварително произнасяне би трябвало да се уреди по такъв начин, че по всяко висящо пред ЕСПЧ дело, на Съюза систематично да се изпраща пълната информация, за да се даде възможност на съответната компетентна институция да прецени дали Съдът вече се е произнасял по въпроса, който е предмет на разглеждане по делото, а ако това не е така, да поиска прилагането на това производство. Ако се допусне ЕСПЧ да се произнася по този въпрос, това би означавало да му се предостави компетентност да тълкува практиката на Съда.(т.239)

По тези и други съображения Съдът констатира, че предвиденото споразумение, доколкото:

–      е в състояние да накърни специфичните особености и автономията на правото на Съюза, тъй като не осигурява съгласуваност между член 53 от ЕКПЧ и член 53 от Хартата, не предотвратява риска от накърняване на принципа на взаимно доверие между държавите членки в правото на Съюза и не предвижда никаква взаимовръзка между механизма, въведен с Протокол № 16, и предвиденото в член 267 ДФЕС производство по преюдициално запитване,

–      е в състояние да засегне действието на член 344 ДФЕС, тъй като не изключва възможността спорове между държавите членки или между тях и Съюза, отнасящи се до прилагането на ЕКПЧ в предметното приложно поле на правото на Съюза, да бъдат отнасяни пред ЕСПЧ,

–      не предвижда ред и условия за функционирането на механизма на съответника и на производството по предварително произнасяне от Съда, които позволяват запазването на специфичните особености на Съюза и на неговото право, и

–      не е в съответствие със специфичните особености на правото на Съюза относно съдебния контрол на актовете, действията или бездействията на Съюза в областта на ОВППС, тъй като поверява съдебния контрол на някои от тези актове, действия или бездействия изключително на външен за Съюза орган,

не е съвместимо с член 6, параграф 2 ДЕС, нито с Протокол № 8 ЕС.

 

Tagged ,

Google и войните за права над съдържанието онлайн

Компанията Google предлага услугата Google News чрез новинарски сайт, който агрегира заглавия от информационни източници по света. Какво е значението на Google News за медиите – отговорът е зависи, данни за трафика има тук.

Отдавна Мърдок нарича търсачките и агрегаторите  клептомани, пирати и паразити и заявява намерение да спре  да допуска индексиране на онлайн съдържанието на медиите в империята Мърдок, особено след въвеждането на платения достъп. От NewsCorp включиха в спора и Европейската комисия,  от Google също постъпиха  отговори.

В последните години претенции  по повод Google News имат и национални асоциации на издатели в Европа.

В Белгия делото Copiepresse v Google завърши през 2011 г. с решение в полза на Асоциацията на френскоезичните вестници, Google спря индексирането, но скоро след това страните се споразумяха и вестниците продължиха да бъдат индексирани. Подобно развитие има и във Франция.

В Германия през 2013 г. започна да действа закон (Leistungsschutzrecht für Presseverlege, LSR), според който агрегирането е законно, ако съответната компания – в частност Google – плати за лицензиране. Google продължи да индексира съдържанието на германските медии, като заложи на разликата между (нелицензируемото) търсене и (лицензируемото) агрегиране – и продължи да работи като търсачка. Съществено е, че  opt-in е възможен избор и немалко онлайн медии допускат новините им да бъдат включвани в Google News – има данни за експерименти (Axel Springer) какво става с трафика в обратния случай.    Италия заяви подобни намерения.

В Испания аналогични събития се случват в момента: беше приет закон, по силата на който от 2015 г. агрегаторите трябва да заплащат на носителите на права. Google обяви, че спира услугата Google News за Испания. Асоциацията на издателите на вестници поиска  съдействие от държавните институции това да не се случва. Доколкото става ясно, испанският закон не предвижда opt-in.

Експерти коментират негативния  ефект на закона за испанските медии. Подобни коментари има и в Обединеното кралство.

Паралелен сюжет са делата срещу други компании, основаващи бизнес моделите си на агрегиране на съдържание. По такова дело през 2014 съд в Обединеното кралство се произнесе, че няма нарушение на авторското право при браузване.    Въпроси от този тип  (има ли нарушение при браузване) вече започват да изглеждат леко плашещо. Няма нарушение, казва съдът, но  се стига до извод за необходимост от преюдициално запитване към Съда на ЕС (параграф 38). Решенията Meltwater, за които става дума в горния абзац,  са интересни, защото имат значение за бъдещето на журналистиката онлайн.

 

Tagged , ,

Съд на ЕС: видеонаблюдение и защита на личните данни

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C–212/13 František Ryneš/Úřad pro ochranu osobních údajů.

Гражданинът Ryneš пази къщата си с помощта на камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Преюдициалният въпрос е: „Може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в семейното жилище за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, да се окачестви като обработване на лични данни „от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46 за личните данни, въпреки че системата за наблюдение покрива и обществени места?“.

Ако Директивата за лични данни се прилага, в случая има нарушения:

  • придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
  • съответните лица не са били информирани за обработването;
  • като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според  заключението на Генералния адвокат Директива  96/45 за личните данни  разпоредбата за изключението  „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ не е приложима в конкретния случай.  Отделен въпрос е, че поведението на лицето вероятно е законосъобразно – разсъждения, които Съдът не възпроизвежда в решението.

Съдът:

Обработването на лични данни попада в изключението по член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 единствено когато се извършва в изключително личната или домашна сфера на лицето, което извършва обработването. По случайност може и в този случай  действията да засягат или могат да засегнат личния живот на други лица.

Видеонаблюдение като това в главното производство покрива, макар и частично, публични места и поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин обработване на данни.  То не може да се счита за дейност, която е изцяло „лична или домашна“.

Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба.

 

Tagged , ,

Съд на ЕС: Пародия и авторско право

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело  C‑201/13 с предмет преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel (Белгия) в рамките на производство по дело Johan Deckmyn, Vrijheidsfonds VZW срещу Helena Vandersteen и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО  (Директива за авторското право и сродните му права в информационното общество). Запитването е отправено в рамките на спор с наследници на г‑н Vandersteen, автор на албума с комикси „Suske en Wiske“ (Сюске и Виске) по повод календар, в който е възпроизведено изображение, наподобяващо рисунка на корицата на албум „Suske en Wiske“. На корицата един от главните герои на албума, облечен в бяла туника,  хвърля  монети на хората, които се опитват да ги съберат. В спорното изображение в главното производство героят е заменен с кмета на град Гент.

Става дума за изключение, предвидено в Директивата, за

к)      използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията на друго литературно произведение.

Според Съда на ЕС:

1. Понятието „пародия“, съдържащо се в разпоредба на директива, която не препраща към националните правни системи, трябва да се разглежда като самостоятелно понятие (автономно понятие)  на правото на Съюза и да се тълкува еднакво на територията на последния.

2. На втория въпрос:  трябва ли  пародията да притежава следните характеристики:

  • да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);
  • да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
  •  да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,
  • да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?

Съдът подчертава, че според съображение 31 от Директива 2001/29, предвидените в член 5 от Директивата изключения от правата, предоставени в членове 2 и 3 от нея, имат за цел да се поддържа  справедлив баланс  по-специално между правата и интересите на авторите, от една страна, и правата и интересите на ползвателите на закриляни обекти. Изключението за пародията  трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите. Добър извод.

Съдът приема за безспорно (т.20), че основните характеристики на пародията  са

  • посочване на съществуващо произведение, като обаче тя показва съществени различия спрямо него;
  • проява на хумор или осмиване.

Не се изисква, за да е налице пародия,

  • произведението да притежава собствени оригинални характеристики — освен да показва съществени различия спрямо пародираното оригинално произведение;
  • пародията да може да бъде отнесена с основание към лице, различно от автора на оригиналното произведение;
  • да е насочена към самото оригинално произведение или да съдържа позоваване на източника на пародираното произведение.

При това положение прилагането в конкретна ситуация на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите на закриляно произведение, ползващи се от изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к).

Запитващата юрисдикция трябва да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства по главното производство, дали прилагането на изключението за пародията – ако спорното изображение в главното производство отговаря на основните характеристики на пародията – съответства на този справедлив баланс.

 

Tagged , ,

Съд на ЕС: библиотеки: цифровизиране, разгласяване, възпроизвеждане

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C‑117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG.

Делото е по преюдициално запитване в областта на авторското право и е свързано с произведения в цифров вид в общодостъпни библиотеки.

Запитването е отправено в рамките на спор между Technische Universität Darmstadt  и носителя на права Eugen Ulmer KG  относно предоставянето от TU Darmstadt чрез терминали в  библиотека  на книга, която е част от колекцията на тази библиотека.

Важен въпрос във времето на цифровизация:  какво могат ползвателите в една обществена библиотека:  в частност могат ли не само да ползват (четат) цифровизираните произведения, но също и да ги отпечатват върху хартия и да ги съхраняват върху USB устройства.

Заключението на ГА беше, че не се позволява на ползвателите на специализирани терминали да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения.

Съдът подчертава, че основната мисия на учреждения като общодостъпните библиотеки е да служат  на обществения интерес от насърчаване на частните изследвания и проучвания чрез разпространението на знания. Това е важно по принцип, когато се претеглят различните интереси.

  • Може ли държавата  да даде на   общодостъпните библиотеки правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, ако това действие по възпроизвеждане е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение на техните ползватели чрез специализирани терминали в помещенията на тези учреждения.

Да.

В случаите, когато общодостъпна библиотека предоставя достъп до произведение, част от неговата колекция, на „публика“, т.е. на всички лица, които използват създадените в помещенията му специализирани терминали за целите на частно изследване или проучване, това трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и следователно като „действие по разгласяване“. В днешно време според Съда това право на разгласяване би било изпразнено от съдържание, ако тези учреждения не притежават акцесорно право на цифровизиране на съответните произведения (43).

Съществуват и известни ограничения – да не се засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, да не засягат неоправдано законните интереси на носителя на права, цифровизирането да е  необходимо с оглед „използване чрез разгласяване или предоставяне на разположение за целите на частно изследване или проучване на отделни лица от публиката чрез специализирани терминали“, както предвижда член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 (46).

  • Може ли държавата да даде право на   библиотеките  да предоставят произведения на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали, които правят възможно отпечатването на произведенията на хартия или съхраняването им на USB устройство.

По начало не.

Действия като отпечатването на произведение на хартия или съхраняването му на USB устройство, дори да са станали възможни благодарение на някои функции на специализираните терминали, в които може да се направи справка с това произведение, са действия не по „разгласяване“, а по „възпроизвеждане“. Става въпрос за създаването на ново аналогово или дигитално копие на дигиталното копие на произведението, което дадено учреждение е предоставило на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали.

Евентуално могат да бъдат разрешени съгласно националното законодателство, с което се транспонират изключенията и ограниченията по член 5, параграф 2, буква а) или б) от Директива 2001/29, ако във всеки отделен случай да са изпълнени поставените с тези разпоредби условия, и по-специално за справедливо възнаграждение на притежателя на правата.

В първи коментари се отбелязва, че съдът говори за акцесорно право на цифровизиране – а не за изкючение или за ограничение на носителя на права. Доколко това има  значение – предстои да видим.

Tagged ,

Право да бъдеш забравен: първи реакции от прилагането

Решението Google Spain  на Съда на ЕС започна да се прилага. С особено внимание се следят действията на Google  поради факта, че според медиите търсачката осъществява повече от 90% от онлайн търсенията в Европа. Google оповести    механизъм  за премахване на резултати от търсене. От компанията са заявили, че има над 70 000 искания за премахване на връзки към повече от 276 000 уеб страници от държави от ЕС, главно от Франция, Германия, Великобритания, Испания и Италия – в момента по около 1000 искания дневно.

The Guardian, Daily Mail  и  BBC са между първите медии, които реагират на заличаване на връзки към публикации и коментари в сайтовете им.

Потърсен за коментар, говорителят на Google  казва, че това е нов процес за компанията, ще се търси обратна връзка и ще се работи   с органите за защита на лични данни.

Райън Хийт, говорител на  Нели Крус, заявява пред ВВС, че не разбира как заличаването на връзките (в определени  конкретни случаи)  е в полза на обществения интерес, като добавя, че  правото да бъдеш забравен   не е начин  хората да  рhotoshop-ират  собствения си живот. 

Публикацията

 

Tagged

Съд на ЕС: видеонаблюдение и личен живот

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат  по дело C‑212/13  по преюдициално запитване в рамките на дело František Ryneš срещу Úřad pro ochranu osobních údajů.

Директива  96/45 за личните данни  не се прилага по отношение на обработването на лични данни, „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“.

Гражданинът Ryneš е   инсталирал под стряхата на къщата си камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Поставен е въпрос към Съда на ЕС дали в случая става дума за посоченото изключение – в който случай Директивата би била неприложима.

Установява се, че Ryneš използва камера, инсталирана под стряхата на къщата му. Камерата е фиксирана без възможност да бъде насочвана и записва входа към дома му, улицата, която е обществена, и входа на отсрещната къща. Системата позволява единствено видеозапис, който се съхранява в записващо оборудване при непрекъснато подаване, а именно върху твърд диск. След запълване на капацитета новият запис заменя стария. Записващото оборудване не е снабдено с монитор, поради което картината не може да се разгледа незабавно. Само г‑н Ryneš има пряк достъп до системата и данните в нея.

Единствената причина за използването на тази камера от г‑н Ryneš е защитата на собствеността, здравето и живота му, както и тези на неговото семейство. Той самият, както и неговото семейство, са обект на посегателства в продължение на няколко години , стъклата на прозорците  са чупени многократно.Благодарение на системата за видеонаблюдение са идентифицирани двама заподозрени. Записите са предоставени на полицията и впоследствие са използвани като доказателства в рамките на наказателното производство.

Ако Директивата се прилага, в случая има нарушения:

  • придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
  • съответните лица не са били информирани за обработването;
  • като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според Генералния адвокат:

Изключението (обработването на лични данни, когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания)  не се отнася до крайната цел на обработването на лични данни, както е описана в преюдициалното запитване, а именно защитата на „собствеността, здравето и живота на собствениците [на жилището]“.

  • Личните занимания   са тясно и обективно свързани с личния живот на дадено лице, без да засягат чувствително личната сфера на други лица. Тези занимания могат при все това да протичат извън дома.
  • Домашните занимания са свързани със семейния живот и се осъществяват по принцип в домашна обстановка или на други места, споделяни от членовете на семейството, като например вила, хотелска стая или личен автомобил.

Видеонаблюдение, което включва и обществено пространство, не може да бъде разглеждано като изцяло домашно занимание, тъй като обхваща и лица, които нямат никаква връзка със съответното семейство и които желаят да запазят своята анонимност. Както отбелязва Съдът, „обстоятелството, че запазването на данните и последващото им използване се осъществяват, без“ съответните лица „да са информирани за това, може […] да породи усещане в съзнанието на съответните лица, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение“.

ГА предлага на Съда заключение:

Използването на разположена върху семейно жилище система за видеонаблюдение за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, която обхваща и наблюдение на обществено пространство, не може да се окачестви като обработване на лични данни, което се извършва от физическо лице в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО.

В този смисъл  Директива 95/46 е приложима.

Фактът, че Директива 95/46 се прилага в такава ситуация, не предполага сам по себе си незаконосъобразност на действията на г‑н Ryneš. За сметка на това именно в рамките на Директива 95/46 трябва да се осъществи претеглянето между основните права, приложими по главното производство.

В конкретния случай ми се струва, че упражняваната от г‑н Ryneš дейност е законосъобразна и има за цел да защити ползването от негова страна на други основни права, като правото на собственост и това на семеен живот, смята Генералният адвокат.

 

 

Tagged ,

Съд на ЕС: цифровизиране и принтиране в университетска библиотека

Стана известно заключението на Генералния адвокат N. JÄÄSKINEN по дело C‑117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG.

Делото е по преюдициално запитване в областта на авторското право и е свързано с произведения в цифров вид в общодостъпни библиотеки.

Преюдициалните въпроси на Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) са свързани с общодостъпна библиотека и се отнасят до тълкуването на понятието „произведение, което „подлежи на условия за покупка или лицензия“, до цифровизирането на произведения, притежавани от библиотеките, и до въпроса дали ползвателите могат не само да ползват (четат) цифровизираните произведения, но също и да ги отпечатват върху хартия и да ги съхраняват върху USB устройства.

Спорът

TU Darmstadt стопанисва общодостъпна библиотека. В помещенията на библиотеката са създадени електронни читателски места, чрез които той предоставя на разположение произведения от библиотечния фонд, включително една книга, издадена от Eugen Ulmer KG.

ТU Darmstadt цифровизира тази книга с цел да я предостави на разположение чрез електронните читателски места, като ползвателите могат изцяло или отчасти да отпечатат произведението върху хартия или да го съхранят върху USB устройство и да го изнесат от библиотеката.

Може ли библиотеката да цифровизира произведенията и да ги предоставя чрез терминалите си? Може ли читателите да принтират? А да изнасят произведенията в цифров вид?

Заключението – според ГА:

Директива 2001/29  допуска държавите  да предоставят на учрежденията правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, когато това е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на публично разположение чрез специализирани терминали.

Използването на закриляни произведения — например литературни, музикални или кинематографични произведения — чрез специализирани терминали  – като акт на възприемане посредством непосредствено четене, слушане или гледане, трябва  да се осъществи в помещенията на библиотеката.

При съхраняване на произведението върху USB устройства  става въпрос  за създаването от ползвателя на цифрово копие за лично ползване. 

Анализът, свързан с отпечатването върху хартия,  следва същата логика.

Следователно в съответствие с член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, не се позволява на ползвателите на специализирани терминали да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения.

При все това обаче, ГА добавя, че както ползвателите на библиотеки могат да фотокопират страниците от налични във фонда физически произведения, а библиотеките да позволяват това,  така ползвателят може да отпечатва страници от цифрови копия на произведение, а библиотеката може да го позволява. За разлика от цифровите копия, съхранени върху USB устройства, да се позволи отпечатването не е  нова възможност в сравнение с библиотека, в която няма специализирани терминали.

В очакване на решението на Съда.

Tagged ,

Съд на ЕС: авторско право: копия на екран и в кешираната памет при търсене в интернет

Днес стана известно решение на Съда по дело C‑360/13  с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Public Relations Consultants Association Ltd и др.,срещу Newspaper Licensing Agency Ltd и др.

Спорът

Запитването е отправено в рамките на спор между Public Relations Consultants Association Ltd (PRCA) и Newspaper Licensing Agency Ltd и др. (NLA) във връзка със задължението за получаване на разрешение от притежателите на авторски права за разглеждане на сайтове в интернет, което налага създаване на копия от тези сайтове на екрана на компютъра на ползвателя и в кешираната памет на твърдия диск на този компютър.

Става въпрос за това, че при някои действия в интернет не се изисква разрешение от притежателите на авторски права – ако това са   действия на временно възпроизвеждане, които имат инцидентен или преходен характер, съставляващи неразделна и основна част от технологичния процес, и се извършват с единствената цел да позволят ефективно предаване в мрежа между трети страни от посредник или законно използване на произведение или друг закрилян обект; действията нямат собствена икономическа стойност.

PRCA  поддържа по-конкретно, че когато неговите членове просто преглеждат обзорни доклади на сайта на Meltwater в интернет, те нямат нужда от разрешение от титулярите на права.

NLA от групата Meltwater (които в момента имат по-интересни дела  все в областта на новините и новите медии) смятат, напротив,  че за тази дейност е необходимо разрешение от титулярите на авторско право, тъй като при разглеждането на сайта в интернет на екрана на компютъра на крайния потребител се появяват копия ( „копия на екрана“) и в кешираната памет на твърдия диск на този компютър автоматично се записват копия.

Въпросът

Когато:

–        краен потребител разглежда уеб страница, без да изтегля информация, разпечатва или действа по какъвто и да е друг начин, за да направи копие от нея,

–        копия от тази страница автоматично се записват на екрана и в кешираната памет на твърдия диск [на компютъра] на крайния потребител,

–        създаването на тези копия е необходимо за технологичните процеси, свързани с правилното и ефективно търсене в интернет,

–        копието на екрана остава върху екрана, докато крайният потребител затвори съответната страница, когато то се заличава автоматично при нормалното функциониране на компютъра,

–        кешираното копие остава в кешираната памет, докато бъде заменено с друго съдържание, когато крайният потребител разглежда други уеб страници, когато то е автоматично унищожено при нормалното функциониране на компютъра; и

–        копията се запазват не повече от времето, през което протича обикновеният процес, свързан с използването на интернет, посочен по-горе в [четвърто и пето тире],

временни, преходни или инцидентни ли са тези копия и представляват ли неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО?

Съдът:

Кешираните копия улесняват значително търсенето в интернет, тъй като без тези копия интернет няма да може да се справи с настоящите обеми на предаваните онлайн данни. Без създаването на такива копия използваният за разглеждане на сайтовете в интернет процес ще бъде много по-неефикасен и няма да може да функционира правилно.

Копията на екрана са необходими  – при сегашното състояние на технологията на показване на сайтове в интернет на компютрите, казва Съдът.  Те са преходни –   заличават се автоматично от компютъра в момента, в който интернет потребителят излезе от съответния сайт в интернет.

 Кешираните копия не са преходни, но затова пък са инцидентни – нямат  нито самостоятелно съществуване, нито самостоятелна цел.

Непосредственият резултат е, че клиентите на обзорите нямат нужда от разрешения от носителите на права, след като авторът на обзорите ги произвежда легално. Изглежда очевидно, но изглежда не е било.

Член 5 от Директива 2001/29/ЕО  да се тълкува в смисъл, че копията на екрана на компютъра на потребителя и копията в кешираната памет на твърдия диск на този компютър, направени от краен потребител при разглеждане на сайт в интернет, отговарят на условията тези копия да са временни, да имат преходен или инцидентен характер и да представляват неразделна и съществена част от технологичен процес, както и на определените в член 5, параграф 5 от тази директива условия и при това положение могат да се правят без разрешението на титулярите на авторски права.

 

Tagged