Медийно право

По дело C‑288/12 ЕК срещу Унгария с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС,  Съдът – за втори път за деня – се произнася в областта на защитата на личния живот и личните данни, в частност за независимостта на надзорния орган за защита на личните данни в Унгария.

В Унгария е приет закон в областта на личните данни , който влиза в сила на 1 януари 2012 г. Според този закон „независим орган, създаден с устройствен закон, следи за спазването на правата относно защитата на личните данни и достъпа до данните от обществен интерес“. В преходни разпоредби, приети от Парламента, се казва:  С влизането в сила на   закона  се прекратява мандатът на действащия комисар.

Факт:  когато със закон се прекрати предсрочно мандатът на независим (и по правото на ЕС)  орган или негов член, това е нарушение на правото на ЕС.

Съдът:

Учредяването на независими надзорни органи в държавите членки е съществен елемент от осигуряването на защита на лицата при обработването на лични данни (решения Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, точка 23 и Комисия/Австрия, C‑614/10, EU:C:2012:631, точка 37), както впрочем е посочено в съображение 62 от Директива 95/46.

Съдът вече е имал възможност да подчертае, че надзорните органи, компетентни да наблюдават обработването на лични данни, трябва да се ползват с независимост, която да им дава възможност да изпълняват функциите си без външно влияние. Тази независимост изключва по-специално всяко предписание и всяко друго външно влияние под каквато и да е форма, независимо дали последното е пряко или косвено, които биха могли да насочат решенията им и по този начин биха могли да застрашат изпълнението на задачата на посочените органи, състояща се в постигането на справедлив баланс между защитата на правото на личен живот и свободното движение на личните данни (вж. в този смисъл решения Комисия/Германия, EU:C:2010:125, точка 30 и Комисия/Австрия, EU:C:2012:631, точки 41 и 43).

Съдът вече е постановявал, че самата опасност органите, упражняващи държавен контрол, да могат да упражняват политическо влияние върху решенията на надзорните органи, е достатъчна, за да попречи на независимостта при изпълнението на техните функции. Всъщност, от една страна, би могло да има „изпреварващо послушание“ на тези органи с оглед на практиката на контролиращия орган при взимане на решения. От друга страна, имайки предвид ролята на пазители на правото на личен живот, която надзорните органи изпълняват, член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46 изисква по отношение на техните решения, и следователно на самите тях, да бъде изключено всякакво подозрение за пристрастност (решения Комисия/Германия, EU:C:2010:125, точка 36 и Комисия/Австрия, EU:C:2012:631, точка 52).

Безспорно установено е, че мандатът на комисаря не е бил прекратен на основание, предвидено в закона, и че официално не е подавал оставка.

В отговор на твърдението на Унгария, че се сменял институционалният модел,  Съдът казва:

обстоятелството, че това предсрочно прекратяване е резултат от промяната на институционалния модел, не може да го приведе в съответствие с изискваната от тази разпоредба независимост на надзорните органи.

Държавите  несъмнено са свободни да приемат и изменят институционалния модел, който считат за най-подходящ за техните надзорни органи. В това отношение обаче те трябва да гарантират, че няма да се наруши независимостта на надзорния орган, произтичаща от член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, която включва задължението да се спазва продължителността на мандата на този орган съгласно изложеното в точка 54 от настоящото решение.

 Освен това, макар че както поддържа Унгария, комисарят и Националният орган се различават съществено по своята организация и устройство, на тези две образувания по същество са възложени идентични задачи, а именно тези, които следва да изпълняват националните надзорни органи по силата на Директива 95/46, което личи от възложените им съответни функции и от приемствеността в работата им по преписките, гарантирана от член 75, параграфи 1 и 2 от Закона от 2011 г. Поради това единствено тази промяна в институционалния модел не би могла обективно да обоснове прекратяването на мандата на лицето, на което са възложени функциите на комисар, без да има предвидени преходни мерки, позволяващи да се гарантира спазването на продължителността на мандата му.

Проверено е как действа Съдът, когато със закон се прекрати предсрочно мандат на   независим орган или негов член. Важно  решение.

Решенията за Германия  и  Австрия.

На 13 февруари Съдът се произнесе по преюдициално  запитване, отправено в рамките на спор между Mediaset и Ministero dello Sviluppo еconomico по повод възстановяването на държавната помощ,  предоставена на Mediaset в рамките на схема за помощи в полза на операторите за цифрово наземно разпространение на тв програми, която схема е обявена за несъвместима с вътрешния пазар с Решение  на Комисията относно държавна помощ за субсидирана покупка на цифрови декодери.

Преюдициалните въпроси се отнасят до компетентността на националната юрисдикция във връзка с възстановяването.

Съдът припомня, че прилагането на системата за контрол на държавните помощи е задължение, от една страна, на Комисията, и от друга — на националните юрисдикции, като съответните им задачи взаимно се допълват, но са различни. Комисията не е длъжна да определи точния   подлежащ на възстановяване размер.  След приемането на Решение 2007/374 Комисията и Италианската република водят кореспонденция, за да се индивидуализират отделните получатели по обявената за неправомерна схема за помощи и да се определят конкретните суми, подлежащи на възстановяване.

Във връзка с това Съдът приема:

1)      За да гарантира изпълнението на решение на Европейската комисия, с което дадена схема за помощи се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда съответните помощи да бъдат възстановени, но не се индивидуализират отделните получатели на тези помощи и не се определят конкретните суми, които трябва да се възстановят, националният съд е обвързан от посоченото решение, но за сметка на това не е обвързан от становищата, изразени от същата институция в рамките на изпълнението на това решение. С оглед обаче на принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, националният съд трябва да вземе предвид тези становища като елемент от преценката в рамките на висящия пред него спор.

2)      Когато националният съд определя точните размери на подлежащите на възстановяване помощи, а в решението си, с което дадена схема за помощи се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Европейската комисия не е индивидуализирала отделните получатели на съответните помощи и не е определила конкретните суми, които трябва да се възстановят, той може да направи извод — без да поставя под въпрос нито валидността на решението на Европейската комисия, нито задължението за възстановяване на съответните помощи — че подлежащият на възстановяване размер на помощта е равен на нула, ако това следва от изчисленията, направени въз основа на всички наведени пред него относими данни.

Защо се стигна до възстановяване на помощта за цифрови декодери.

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑466/12 Svensson с  предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Nils Svensson и др. срещу Retriever Sverige AB.

Става дума за прилагане на Директивата за авторското право.

Въпросът е трябва ли да се иска разрешение за хипервръзки.

Жалбоподателите в главното производство са журналисти, написали статии, които са публикувани във вестника Göteborgs-Posten и на уебсайта на Göteborgs-Posten. Retriever Sverige е оператор на уебсайт, който предоставя на клиентите си връзки към статии, публикувани на други уебсайтове. Страните в главното производство не спорят, че въпросните статии са били свободно достъпни на сайта на вестника Göteborgs-Posten.  Жалбоподателите предявяват пред Stockholms tingsrätt (Градски съд, Стокхолм) иск за обезщетение срещу Retriever Sverige, тъй като считат, че това дружество е използвало без разрешение някои от статиите им, като ги е предоставило на разположение на клиентите си. Част от въпросите към Съда –

1)      Представлява ли публично разгласяване на произведение съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] фактът, че лице, различно носителя на авторск[ото] прав[о] върху дадено произведение, предоставя на уебсайта си активна интернет връзка към него?

2)      От значение ли е за разглеждането на първия въпрос фактът, че произведението, към което препраща интернет връзката, е на уебсайт, достъпен за всеки без ограничения, или напротив, е на уебсайт, достъпът до който по един или друг начин е ограничен?

Съдът смята, че за да попада в обхвата на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, разгласяване като разглежданото в главното производство — което се отнася до същите произведения като при първоначалното разгласяване — трябва да е насочено към нова публика, тоест към публика, която носителите на авторското право не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното публично разгласяване.

Т.е. принципно е възможно за хипервръзки да се наложи да се иска разрешение.

Случаят в казуса не е такъв, защото произведението и без това е публично достъпно и няма разгласяване до нова публика. По тази причина не се налага носителите на авторско право да дават разрешение.

Директивата не допуска възможност държава от ЕС да предостави по-широка защита на носителите на авторско право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в тази разпоредба.

Последното  изглежда добро за избягване на национални различия – пречи на по-амбициозни държави да   въвеждат по-строги ограничения.

Поддръжниците на искането на разрешение   vs  противниците

Още решения по темата –

Case C-279/13, C More Entertainment – skating on thin ice with embedded links in EU copyright law.

Case C-348/13, BestWater International – objecting to the embedding of videos.

Днес в  Официален вестник на ЕС:

съобщения за решения по три дела С-201/11, С-204/11 и С-205/11, в които UEFA u FIFA оспорват решения  по повод мерките, приети от Обединеното кралство и Белгия  за защита на събития с важно обществено значение  – Европейско първенство по футбол и Световно първенство по футбол.

Съдът отхвърля жалбите на UEFA u FIFА.

За решенията