Tag Archives: съд на ес

Правото да бъдеш забравен – Google се готви за прилагане

За прилагане на решението Google Spain се изисква компаниите да започнат изрично да извършват оценка на баланса между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни и зачитане на личния живот.

Google оповести   (основи на) механизъм  за премахване на резултати от търсене, съответна на това решение. Г-жа Рединг, ЕК,   приветства стъпката – според нея  сега вече става ясно, че страховете за трудностите в практическата реализация са били необосновани.

Но трудности има. Index on Censorship посочва, че  частни организации ще арбитрират достъпа до публична информация и  напомня, че позицията на Съда се различава от заключението на Генералния адвокат.

Пейо Попов коментира  серия  важни въпроси в блога си –  Правото да бъдеш забравен, релизация и ефекти.

Какво е обоснована и пропроционална намеса в личния живот Съдът вече е обсъждал,  например в решенията Комисия/ Bavarian Lager или по повод публикуване на информация за бенефициерите по европейски програми – по съединени дела C‑92/09 и C‑93/09: правата по чл.7 и 8 от Хартата могат да бъдат ограничавани при определени условия:

[50]  член 52, параграф 1 от Хартата допуска налагането на ограничения при упражняването на права като прогласените в членове 7 и 8 от нея, ако тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на посочените права и свободи и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

 Google са създали 7-членна комисия – имената са авторитетни и известни.

  • Bits | NYT  публикува коментар.
  • Също  PanGloss:  дали механизмът на Google напълно покрива обхвата на случаите, предвидени в директивата и решението.
  • Inforrm също с днешна дата: между кои точно права трябва да се извършва балансиране и правилен ли е прочитът на решението от страна на Google, още по темата

 

 

Tagged

Съд на ЕС: Google Spain v AEPD, правото да бъдеш забравен

Днес Съдът на ЕС е оповестил  Решение по дело C-131/12 Google Spain SL, Google Inc./Agencia Española de Protección de Datos, Mario Costeja González.

През 2010  възникна спор между испанския орган за защита на личните данни Agencia Española de Protección de Datos и  Google Spain.  Според органа Google  трябва да заличи определени данни по искане на граждани,  компанията отказва, испанският орган  се обръща към Съда на ЕС с преюдициално запитване.

Отправените до Съда въпроси попадат в три категории.

  • Първата група от въпроси се отнася до териториалното приложно поле на правилата на Съюза относно защитата на личните данни.
  • Втората се занимава с въпросите, свързани с правното положение на доставчик на услуги за търсене в интернет с оглед на Директивата и по-специално с оглед на нейното приложно поле.
  • Третата се отнася до т.нар.  право да бъдеш забравен  и въпроса дали съответните физически лица могат да изискат да не се предоставя достъп чрез търсачка до някои или до всички резултати от търсенето, които са свързани с тях.
  • Независимо от отговорите на предходните въпроси трябва ли да се приложи [Директивата] с оглед на член 8 от [Хартата] в държавата, където се намира центърът на тежестта на конфликта и е възможна по-ефикасна защита на правата на гражданите на Европейския съюз?

Както посочи в заключението си Генералният адвокат (ГА)

всички тези въпроси, които повдигат и важни аспекти във връзка със защитата на основни права, са нови за Съда.Настоящото дело изглежда е първото, по което от Съда се иска да тълкува Директивата по отношение на търсачките в интернет — това е очевидно съществен въпрос пред националните органи за защита на личните данни и съдилищата на държавите членки.

Във връзка с настоящото преюдициално запитване е от значение фактът, че през 1990 г., когато Комисията внася предложението си за Директивата, интернет в съвременния си смисъл на световна мрежа не е съществувал, нито е имало търсачки. Когато Директивата се приема през 1995 г., интернет е в самото си начало и започват да се появяват първите елементарни търсачки, но никой не е можел да предвиди колко дълбоко това ще революционализира света. Днес почти всеки, който има на разположение смартфон или компютър може да се счита, че извършва действия в интернет, към които е възможно да се приложи Директивата.

Съдът приема, че при дейността на търсачките е налице обработване на лични данни по смисъла на директивата и търсачката е администратор на лични данни.

С автоматизираното, постоянно и систематично търсене в интернет лицето, което управлява интернет търсачка, „събира“ данни по смисъла на директивата. Лицето, което управлява интернет търсачката, „извлича“, „записва“ и „организира“ тези данни в рамките на програмите си за индексиране, преди да ги „съхрани“ на сървърите си и евентуално да ги „разкрие“ на ползвателите на търсачката и да им ги „предостави“ под формата на списъци на резултатите. Тези операции, посочени изрично и безусловно в директивата, трябва да се квалифицират като „обработване“, независимо че лицето, което управлява интернет търсачката, ги прилага и към други видове информация, които не са лични данни, без да прави разграничение. Евентуална обща дерогация от прилагането на директивата в подобна хипотеза до голяма степен би лишила тази директива от смисъл.

  • ГА в заключението си обяснява (89-90), че доставчикът не е администратор (с едно изключение 91-93):

доставчикът на услуги за търсене в интернет не може нито фактически, нито юридически да изпълни задълженията на администратор, предвидени в членове 6, 7 и 8 от Директивата, във връзка с личните данни на изходни уеб страници, хоствани на сървъри на трети лица. Следователно разумното тълкуване на Директивата изисква доставчикът на услуги по принцип да не бъде считан за администратор. Противното мнение би довело до несъвместимост на търсачките в интернет със законодателството на ЕС, което според мен е абсурден извод. По-специално, ако доставчиците на услуги за търсене в интернет бъдат счетени за администратори на лични данни на изходни уеб страници на трети лица и ако на тези страници се съдържат „специални категории от данни“ по смисъла на член 8 от Директивата (например лични данни, разкриващи политически идеи или религиозни убеждения или свързани със здравословното състояние или половия живот на физически лица), дейността на доставчика на услуги за търсене в интернет автоматично би станала незаконна при неспазване на предвидените в този член строги условия за обработване на такива данни.

Съдът приема, че лицето, което управлява интернет търсачката, е администратор на обработването на тези данни по смисъла на директивата, тъй като това лице определя целите и средства на посоченото обработване. В това отношение Съдът отбелязва, че доколкото дейността на интернет търсачка се добавя към дейността на издателите на уебсайтове и може да засегне в значителна степен основните права на личен живот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му е в съответствие с изискванията на директивата. Само по този начин предвидените в директивата гаранции ще могат да разгърнат цялостното си действие и ще може действително да се осъществи ефикасна и пълна защита на съответните лица (и по-специално на личния им живот).

  • ГА стига до извода, че директивата не предвижда право да бъдеш забравен (111).

Съдът приема, че при определени условия търсачката  е длъжна да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното. Аргументация: без посочената търсачка информацията  не би могла, или само трудно би могла, да бъде обединена. По този начин потребителите на интернет могат да изградят повече или по-малко подробен профил на лицата, за които са направили търсене. От друга страна, последиците от вмешателството в правата на лицето се утежняват поради важната роля на интернет и търсачките в него в рамките на модерното общество, тъй като те придават всеобщ характер на информацията, съдържаща се в списъците на резултатите. Според Съда, предвид потенциалната тежест на подобна намеса, то не може да се обоснове единствено с икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, при обработването на данните.

  • Естествено и ГА, и Съдът приемат, че следва да се потърси справедливо равновесие между този интерес и основните права на съответното лице, по-специално правата на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни.

При преценката на подобно искане, направено от съответното лице срещу обработването на данни, извършено от лицето, което управлява интернет търсачка, следва по-специално да се провери дали засегнатото лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име. Ако случаят е такъв, връзките към уебстраниците, съдържащи тази информация, трябва да бъдат заличени от този списък на резултатите, освен ако не са налице конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, обосноваваща преобладаващ обществен интерес за достъп до въпросната информация в рамките на подобно търсене.

Накратко, Съдът допуска възможността едно лице да се обърне към компания, която управлява търсачка, и да иска заличаване на   връзки към страници, а ако искането не бъде уважено – към съответния надзорен или съдебен орган. Заедно с това Съдът допуска противопоставяне на аргумента за преобладаващ обществен интерес.

Става ли правото на ЕС глобално право с действието си спрямо търсачките:  ГА обсъжда ефектите на подобен абсурден според него извод, но днешното решение на Съда изглежда стъпка именно в тази посока.

  • FT: Ruling to force big Google rethink: “според първите реакции на юристи решението е изумително, неочаквано и с революционен потенциал”.
  • WSJ: “изненадващо решение”
  • theguardian.com: откриват се толкова въпроси, че оценката на баланса ще изисква всяка технологична (и може би медийна) компания да разполага с екип за оценка на съответствието.
Tagged

Съд на ЕС: независимост за органа за защита на личните данни

По дело C‑288/12 ЕК срещу Унгария с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС,  Съдът – за втори път за деня – се произнася в областта на защитата на личния живот и личните данни, в частност за независимостта на надзорния орган за защита на личните данни в Унгария.

В Унгария е приет закон в областта на личните данни , който влиза в сила на 1 януари 2012 г. Според този закон „независим орган, създаден с устройствен закон, следи за спазването на правата относно защитата на личните данни и достъпа до данните от обществен интерес“. В преходни разпоредби, приети от Парламента, се казва:  С влизането в сила на   закона  се прекратява мандатът на действащия комисар.

Факт:  когато със закон се прекрати предсрочно мандатът на независим (и по правото на ЕС)  орган или негов член, това е нарушение на правото на ЕС.

Съдът:

Учредяването на независими надзорни органи в държавите членки е съществен елемент от осигуряването на защита на лицата при обработването на лични данни (решения Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, точка 23 и Комисия/Австрия, C‑614/10, EU:C:2012:631, точка 37), както впрочем е посочено в съображение 62 от Директива 95/46.

Съдът вече е имал възможност да подчертае, че надзорните органи, компетентни да наблюдават обработването на лични данни, трябва да се ползват с независимост, която да им дава възможност да изпълняват функциите си без външно влияние. Тази независимост изключва по-специално всяко предписание и всяко друго външно влияние под каквато и да е форма, независимо дали последното е пряко или косвено, които биха могли да насочат решенията им и по този начин биха могли да застрашат изпълнението на задачата на посочените органи, състояща се в постигането на справедлив баланс между защитата на правото на личен живот и свободното движение на личните данни (вж. в този смисъл решения Комисия/Германия, EU:C:2010:125, точка 30 и Комисия/Австрия, EU:C:2012:631, точки 41 и 43).

Съдът вече е постановявал, че самата опасност органите, упражняващи държавен контрол, да могат да упражняват политическо влияние върху решенията на надзорните органи, е достатъчна, за да попречи на независимостта при изпълнението на техните функции. Всъщност, от една страна, би могло да има „изпреварващо послушание“ на тези органи с оглед на практиката на контролиращия орган при взимане на решения. От друга страна, имайки предвид ролята на пазители на правото на личен живот, която надзорните органи изпълняват, член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46 изисква по отношение на техните решения, и следователно на самите тях, да бъде изключено всякакво подозрение за пристрастност (решения Комисия/Германия, EU:C:2010:125, точка 36 и Комисия/Австрия, EU:C:2012:631, точка 52).

Безспорно установено е, че мандатът на комисаря не е бил прекратен на основание, предвидено в закона, и че официално не е подавал оставка.

В отговор на твърдението на Унгария, че се сменял институционалният модел,  Съдът казва:

обстоятелството, че това предсрочно прекратяване е резултат от промяната на институционалния модел, не може да го приведе в съответствие с изискваната от тази разпоредба независимост на надзорните органи.

Държавите  несъмнено са свободни да приемат и изменят институционалния модел, който считат за най-подходящ за техните надзорни органи. В това отношение обаче те трябва да гарантират, че няма да се наруши независимостта на надзорния орган, произтичаща от член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, която включва задължението да се спазва продължителността на мандата на този орган съгласно изложеното в точка 54 от настоящото решение.

 Освен това, макар че както поддържа Унгария, комисарят и Националният орган се различават съществено по своята организация и устройство, на тези две образувания по същество са възложени идентични задачи, а именно тези, които следва да изпълняват националните надзорни органи по силата на Директива 95/46, което личи от възложените им съответни функции и от приемствеността в работата им по преписките, гарантирана от член 75, параграфи 1 и 2 от Закона от 2011 г. Поради това единствено тази промяна в институционалния модел не би могла обективно да обоснове прекратяването на мандата на лицето, на което са възложени функциите на комисар, без да има предвидени преходни мерки, позволяващи да се гарантира спазването на продължителността на мандата му.

Проверено е как действа Съдът, когато със закон се прекрати предсрочно мандат на   независим орган или негов член. Важно  решение.

Решенията за Германия  и  Австрия.

 

Tagged

Съд на ЕС: Директива 2006/24 невалидна

Директива 2006/24/ЕО e обявена от Съда за невалидна.

 

[1] Решението на Съда е резултат от действията на една неправителствена организация и няколко хиляди австрийски граждани. Те се обърнаха към съдилищата в Ирландия и Австрия, оспорвайки валидността на Директива 2006/24 от гледна точка на Хартата на основните права на ЕС.

Важен извод: успехът не е задължително да е масово усилие. И индивидуалното постоянство в защита на кауза може да доведе до успех.
„След осем години това оскърбление за основните права на европейските граждани най-накрая е обявено за незаконно. Осем години на злоупотреби с лични данни и осем години уверения от държавите-членки на ЕС и Комисията, че мярката е законна“, казва ръководителят на EDRI, организацията за защита на цифровите права.

[2] Наистина в последните десет години имаше ред индикации за проблем с предлаганите мерки за задържане на трафични данни:

  • Приемането на директивата беше трудно. През 2004 г. Франция, Германия, Швеция и Великобритания предложиха рамково решение за запазване на данните, но не се постигна единодушие на държавите и решението не беше прието. За да бъде приет обвързващ правен акт, беше променена процедурата – изискванията бяха оформени като директива, която може да бъде приета (както и стана) без единодушие през 2006 г.
  • Веднага след приемането Ирландия настоя, че директивата няма правно основание в договорите, защото директивите се използват само за хармонизиране на националните мерки в полза на укрепването на единния вътешен пазар, докато въпросната директива има цели, свързани с престъпността.
  • И по време на транспонирането в национални закони гражданите на различни държави изразиха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.
  • Бизнесът също изрази недоволство, тъй като запазването на трафични данни е свързано с определени разходи и промяна в организацията на телекомуникационните компании.
  • В страни, където гражданите имат право на конституционна жалба (Германия), Конституционният съд беше сезиран.
  • Европейският надзорник по личните данни изрази тревогата за напълно небалансираната система от мерки и за липсващите гаранции за личната неприкосновеност.
  • През 2011 г. ЕК изготви доклад за оценка на директивата ex post. Докладът потвърди, че директивата е с лошо качество, поради което е приложена различно, неясно и без баланс с правото на личен живот и лична неприкосновеност.
  • ЕК откри процедура срещу шест държави за ненавременно транспониране на директивата – и пет от тях я въведоха – без Германия.
  • През май 2013 – точно преди година –  Съдът на ЕС осъжда Кралство Швеция да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро. Сега решението по делото ЕК срещу Швеция звучи съвсем по друг начин, например в тази част:

54      Що се отнася до възприетото от Кралство Швеция поведение по отношение на задълженията му по Директива 2006/24, не могат да бъдат приети наведените от тази държава  доводи, че забавеното изпълнение на посоченото съдебно решение се дължи на извънредни трудности от вътрешен характер, свързани с особеностите на законодателната процедура, както и на широкия политически дебат относно транспонирането на Директива 2006/24 и на проблемите поради трудните решения, изискващи претегляне на защитата на личния живот и необходимостта от ефикасна борба срещу престъпността. Както Съдът многократно е подчертавал, държавите членки не могат да се позовават на разпоредби, практики или положения от вътрешния си правен ред, за да оправдаят неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза

  • И накрая Digital rights Ireland и австрийски граждани се обърнаха към Съда – и в отговор на преюдициални запитвания  Съдът на ЕС обяви директивата за недействителна.

[3] Факторите за успеха –

  • постоянството на гражданските движения;
  • все по-високото ниво на експертиза на организациите за защита на цифровите права и всеотдайността на техните експерти;
  • наистина неясният текст и наистина лошото прилагане, което компрометира дори – по оценка на самата ЕК – способността на ЕС да постига определени цели с правни средства.

[4] Правните последици от решението се основават на ДФЕС, според който

  • Според ДФЕС, ако искът е обоснован, Съдът на Европейския съюз обявява атакувания акт за недействителен. Независимо от това Съдът на Европейския съюз определя, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. (чл.264)
  • Институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен или чието бездействие е било обявено за противоречащо на Договорите, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз.(чл.266)

В конкретния случай Съдът не е счел за необходимо да се произнесе подробно по правните последици на директивата.

Повече яснота има в заключението на Генералния адвокат, според когото :

  • 154. С оглед на изводите, до които достигам въз основа на гореизложените съображения, остава да разгледам последиците във времето от обявяването на Директива 2006/24 за невалидна.
  • 155. Във връзка с това следва да се припомни, че когато в рамките на производство, започнало на основание на член 267 ДФЕС, Съдът установи невалидност на приет от институции на Съюза акт, решението му има за правна последица да задължи тези институции да приемат необходимите мерки за поправяне на констатираната незаконосъобразност, като в подобен случай установеното в член 266 ДФЕС задължение при наличие на решение за отмяна се прилага по аналогия.
  • 158. При тези условия е основателно да се приеме установената невалидност на Директива 2006/24 да не поражда последици до момента, в който законодателят на Съюза не предприеме необходимите мерки за отстраняването ѝ, като следва да се уточни, че тези мерки трябва бъдат предприети в разумен срок.

Невалидността е от датата на влизане в сила на директивата.

[5] Ефектите за националните законодателства

 

  • Европейската комисия има съобщение по въпроса. Комисията напомня, че националното законодателство е задължително да бъде променяно в аспектите, противоречащи на правото на ЕС според решението. И още: решението не отменя възможността за задържане на данни по e-Privacy Directive (2002/58/EC).

 

В такъв контекст: какво е бъдещето на  ЗЕС?
Обявяването на директивата за невалидна няма автоматичен ефект по отношение на националните закони.

В различните държави решението ще доведе до различни реакции. Не във всички нормите за задържане на трафични данни са резултат от транспониране на Директива 2006/24. Както ЕК напомня, в някои държави те са по силата на директивата от 2002 г.

Накратко: изглежда, че:

  • Един национален закон е задължително е да се промени, ако противоречи на Хартата.
  • Един национален закон може да се промени по силата на отпадането на определени задължения по силата на отменената директива  – и доколкото те не са предвидени другаде в правото на ЕС, например в ревизираната директива 2002/58.

Първи официални изявления: Финландската министърка на комуникациите:  Ще бъдат отменени  разпоредбите, произтичащи от директивата, с удоволствие ще се придържаме към решението на Съда.

[6] Доставчиците?

Какво става със задържаните трафични данни? Съдът не казва кои правни последици на обявената за невалидна директива са окончателни. Според експерти, по-нататъшната съдба на задържането минава през  национални решения. Потребителите вече могат основателно да твърдят, че задържането е в противоречие с правото на ЕС. Ако иска да избегне риска от отговорност, доставчикът може да обмисли и заличаване на данните.

И ЕС, и държавите предстои да преоценят и преразгледат въведените мерки.

Предизборната кампания е прекрасен повод да се постави въпросът за цифровите права в хода на кампанията.

Еврокандидат-депутатите трябва да имат позиции и ние да ги знаем:   задава се изготвяне и приемане на изключително важни актове в тази област – вж по-горе какво казва ЕНЗЛД.

 

*

 

На 11 април държавите ще обсъждат в Брюксел ефектите от решението.

 

 

Tagged

Съд на ЕС: Блокиране на достъпа до уебсайт

Вчера стана известно Решение на Съда на ЕС  по дело C-314/12 UPC Telekabel Wien  по преюдициални въпроси от австрийски съд. Конкретният казус е свързан със сайта kino.to.

Освен другите въпроси, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали основните права, признати от правото на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се забранява чрез постановено от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, на който има онлайн достъп до закриляни обекти без съгласието на притежателите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки.

В аргументацията си Съдът обсъжда баланса на права:

56       взетите от доставчика на достъп до интернет мерки трябва да бъдат целеви, в смисъл че те трябва да служат за преустановяване на нарушението на авторското право или на сродно на него право, извършвано от трето лице, без да бъдат засегнати потребителите на интернет, които ползват услугите на този доставчик, за да получат достъп до информацията по правомерен начин. В противен случай намесата на посочения доставчик в свободата на информация на посочените потребители би била необоснована с оглед на преследваната цел.

Позовавайки се на тезата в решението Scarlet,  че интелектуалната собственост не се защитава на всяка цена,   Съдът приема следното:

61      Следва да се отбележи, че от член 17, параграф 2 от Хартата въобще не произтича, че правото върху интелектуална собственост е неприкосновено и че трябва да се осигури абсолютната му защита (вж. в този смисъл Решение по дело Scarlet Extended).

62      При това положение мерките, предприети от адресата на разпореждане като разглежданото по главното производство във връзка с изпълнението на същото трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право.

63      Следователно, макар предприетите мерки за изпълнение на разпореждане като разглежданото в главното производство да не могат, в зависимост от случая, да доведат до пълно преустановяване на нарушенията на правото върху интелектуална собственост, те все пак не следва да се считат за несъвместими с изискването за намиране на справедлив баланс съгласно член 52, параграф 1 in fine от Хартата между всички приложими основни права, при условие обаче, че от една страна, те не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост.

64      С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции.

Решението се различава от очакваното в светлината на практиката на Съда  Scarlet / Sabam и мнението на Генералния адвокат: той все пак – като прие, че доставчикът към клиента е посредник – твърдеше, че конкретна мярка за блокиране  не е принципно непропорционална.

Накратко, три години след решението  Scarlet  Съдът допуска блокиране и то без мерките към ISPs да са конкретни. Тежестта на вземане на решение се пренася върху посредниците. Някои са успели още в първите часове след решението да го нарекат  историческо, но други  виждат в решението нов риск за правата на гражданите –  вече заради поставените под заплаха от отговорност ISPs.

Коментарите предстоят,  Пейо и Емил

Tagged ,

Съд на ЕС: такси за достъп до собствени лични данни

В Официален вестник на ЕС – съобщение за решение по дело   C‑486/12  с предмет преюдициално запитване относно дължимите такси за предоставяне на лични данни.

На Х е наложена глоба за нарушение на правилника за движение по пътищата.  X се опитва да докаже, че не е получила известията за събиране на тази глоба, тъй като те не са изпратени на точния адрес. За тази цел X иска от общината   да ѝ бъдат съобщени    последователните промени в адресната ѝ регистрация. В отговор на искането тази община ѝ предоставя заверено извлечение от посочените лични данни, за което изисква да бъде заплатена такса в размер на 12,80 евро.

Х смята, че че от нея не може да се изисква заплащането на каквато и да е такса.

В отговор на преюдициално запитване Съдът приема, че

  • Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска публичните органи да събират такси, когато съобщават лични данни.
  • Държавите са длъжни да определят такъв размер на посочената такса, който да установи точно равновесие между (1) интереса на съответното физическо лице да защити личния си живот, по-специално посредством правото си да иска данните да му бъдат съобщени в разбираема форма и правото си на възражение и правото си да предяви иск или да подаде жалба пред съответния съд  и  (2) тежестта, която задължението за съхраняване на тази информация представлява за администратора. За да може да бъде гарантирано, че събираните при упражняването на правото на достъп до лични данни такси не са прекомерни по смисъла на тази разпоредба, те не трябва да надвишават по размер разходите за съобщаването на тези данни – което националната юрисдикция трябва да провери.
  • Тази горна граница не препятства възможността за държавите да определят по-малки по размер такси, за да могат да гарантират ефективността на посоченото право на достъп на всяко физическо лице.

 

 

Tagged

Съд на ЕС: цифрова телевизия, държавна помощ, възстановяване

На 13 февруари Съдът се произнесе по преюдициално  запитване, отправено в рамките на спор между Mediaset и Ministero dello Sviluppo еconomico по повод възстановяването на държавната помощ,  предоставена на Mediaset в рамките на схема за помощи в полза на операторите за цифрово наземно разпространение на тв програми, която схема е обявена за несъвместима с вътрешния пазар с Решение  на Комисията относно държавна помощ за субсидирана покупка на цифрови декодери.

Преюдициалните въпроси се отнасят до компетентността на националната юрисдикция във връзка с възстановяването.

Съдът припомня, че прилагането на системата за контрол на държавните помощи е задължение, от една страна, на Комисията, и от друга — на националните юрисдикции, като съответните им задачи взаимно се допълват, но са различни. Комисията не е длъжна да определи точния   подлежащ на възстановяване размер.  След приемането на Решение 2007/374 Комисията и Италианската република водят кореспонденция, за да се индивидуализират отделните получатели по обявената за неправомерна схема за помощи и да се определят конкретните суми, подлежащи на възстановяване.

Във връзка с това Съдът приема:

1)      За да гарантира изпълнението на решение на Европейската комисия, с което дадена схема за помощи се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда съответните помощи да бъдат възстановени, но не се индивидуализират отделните получатели на тези помощи и не се определят конкретните суми, които трябва да се възстановят, националният съд е обвързан от посоченото решение, но за сметка на това не е обвързан от становищата, изразени от същата институция в рамките на изпълнението на това решение. С оглед обаче на принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, националният съд трябва да вземе предвид тези становища като елемент от преценката в рамките на висящия пред него спор.

2)      Когато националният съд определя точните размери на подлежащите на възстановяване помощи, а в решението си, с което дадена схема за помощи се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Европейската комисия не е индивидуализирала отделните получатели на съответните помощи и не е определила конкретните суми, които трябва да се възстановят, той може да направи извод — без да поставя под въпрос нито валидността на решението на Европейската комисия, нито задължението за възстановяване на съответните помощи — че подлежащият на възстановяване размер на помощта е равен на нула, ако това следва от изчисленията, направени въз основа на всички наведени пред него относими данни.

Защо се стигна до възстановяване на помощта за цифрови декодери.

Tagged

Съд на ЕС: необходимо ли е разрешение за хипервръзка

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑466/12 Svensson с  предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Nils Svensson и др. срещу Retriever Sverige AB.

Става дума за прилагане на Директивата за авторското право.

Въпросът е трябва ли да се иска разрешение за хипервръзки.

Жалбоподателите в главното производство са журналисти, написали статии, които са публикувани във вестника Göteborgs-Posten и на уебсайта на Göteborgs-Posten. Retriever Sverige е оператор на уебсайт, който предоставя на клиентите си връзки към статии, публикувани на други уебсайтове. Страните в главното производство не спорят, че въпросните статии са били свободно достъпни на сайта на вестника Göteborgs-Posten.  Жалбоподателите предявяват пред Stockholms tingsrätt (Градски съд, Стокхолм) иск за обезщетение срещу Retriever Sverige, тъй като считат, че това дружество е използвало без разрешение някои от статиите им, като ги е предоставило на разположение на клиентите си. Част от въпросите към Съда –

1)      Представлява ли публично разгласяване на произведение съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] фактът, че лице, различно носителя на авторск[ото] прав[о] върху дадено произведение, предоставя на уебсайта си активна интернет връзка към него?

2)      От значение ли е за разглеждането на първия въпрос фактът, че произведението, към което препраща интернет връзката, е на уебсайт, достъпен за всеки без ограничения, или напротив, е на уебсайт, достъпът до който по един или друг начин е ограничен?

Съдът смята, че за да попада в обхвата на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, разгласяване като разглежданото в главното производство — което се отнася до същите произведения като при първоначалното разгласяване — трябва да е насочено към нова публика, тоест към публика, която носителите на авторското право не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното публично разгласяване.

Т.е. принципно е възможно за хипервръзки да се наложи да се иска разрешение.

Случаят в казуса не е такъв, защото произведението и без това е публично достъпно и няма разгласяване до нова публика. По тази причина не се налага носителите на авторско право да дават разрешение.

Директивата не допуска възможност държава от ЕС да предостави по-широка защита на носителите на авторско право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в тази разпоредба.

Последното  изглежда добро за избягване на национални различия – пречи на по-амбициозни държави да   въвеждат по-строги ограничения.

Поддръжниците на искането на разрешение   vs  противниците

Още решения по темата –

Case C-279/13, C More Entertainment – skating on thin ice with embedded links in EU copyright law.

Case C-348/13, BestWater International – objecting to the embedding of videos.

Tagged

Съд на ЕС: Финансиране на регулатори от такси

В Официален вестник на ЕС – съобщение за определение на Съда на ЕС по преюдициално запитване (дело C-376/12).

Запитването е отправено в рамките на спор между Sky Italia  u  Комисията за регулиране на комуникациите (AGCOM)  за отмяна на решението за налагане принос към дружеството Sky Italia  към финансирането на дейности на националния регулаторен орган, които не са подкрепени от бюджета на Италия.

Италианското законодателство прави разлика между административни такси, свързани с  управление на сектора в рамките на компетентността на Министерството на икономическото развитие,   и приноса на операторите за финансиране на  регулаторна дейност  от AGCOM. Въпросът е дали административните такси, наложени на операторите, са оправдани само по отношение на разходите, действително направени за издаване на регулаторни актове, или могат да покриват    дейности  на регулатора от всякакъв вид.

Според Съда:

Член 12 от Директива 2002/20/ЕO трябва да cе тълкува в смисъл, че  допуска правна уредба, съгласно която дружествата – доставчици  дължат такса за покриване на разходите на националния регулаторен орган, които не са финансирани от държавата, като размерът на таксата се определя в съответствие с приходите на тези дружества при условие, че

  • тази такса е реално насочена към покриване на разходите, свързани с дейностите по пар.1 буква а) от посочената разпоредба;
  •  всички постъпления от тази такса не надхвърлят общия размер на  разходите, свързани с тези дейности и
  •  същата такса се разпределя между дружествата обективно, прозрачно и пропорционално, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
Tagged

Съд на ЕС: блокиране на достъпа до сайт

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C-314/12 UPC Telekabel Wien GmbH/Constantin Film Verleih GmbH и Wega Filmproduktionsgesellschaft GmbH.

Австрийският Върховен съд се обръща към Съда с въпрос дали интернет доставчикът, който осигурява достъп до интернет само на потребителите на нарушаващия правата уебсайт, може да се смята за посредник,  чиито услуги се използват от трето лице (от оператора на нарушаващия правата уебсайт) за нарушаване на авторските права, така че и спрямо този доставчик да може да се налагат съдебни забрани.

Сайт kino.to   дава  възможност на потребителите да гледат чрез стрийминг или да изтеглят филми, правата върху които са притежание в частност на Constantin Film и на Wega, без последните да са давали съгласие. Клиенти  на интернет доставчика UPC Telekabel  са използвали предлаганото от уебсайта kino.to.

Генералният адвокат смята, че и интернет доставчикът на потребителите на нарушаващия авторското право уебсайт трябва да се смята за посредник, чиито услуги се използват  за нарушаване на авторското право, поради което и на този доставчик могат да се налагат съдебни забрани.

Въпреки че мярката може да не е ефективна и въпреки че изисква разходи, ГА смята, че блокирането не е принципно непропорционално, а въпросът трябва да се обсъжда във всеки конкретен случай.

Пълният текст на заключението

Tagged