Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: национални списъци на значими събития

Днес в  Официален вестник на ЕС:

съобщения за решения по три дела С-201/11, С-204/11 и С-205/11, в които UEFA u FIFA оспорват решения  по повод мерките, приети от Обединеното кралство и Белгия  за защита на събития с важно обществено значение  – Европейско първенство по футбол и Световно първенство по футбол.

Съдът отхвърля жалбите на UEFA u FIFА.

За решенията

Tagged

Цифров преход: дело C-376/13 Европейска комисия срещу България

На сайта на Съда на ЕС вече могат да се видят исканията на Европейската комисия по делото ЕК срещу България за цифровия преход.

Някои смятат, че България не се е защитила достатъчно активно и затова делото за цифровия преход стига до съдебна фаза. Част от тях са истинската причина за делото. Кои са те? Асен Григоров попита преди време ресорния тогава министър в правителството на ГЕРБ Ивайло Московски за собствениците на мултиплексите. Нямам представа, каза Московски, но ще проверя и ще кажа в понеделник. И напомни, че преходът започна по правила, приети от Тройната коалиция.

Други положиха немалко усилия да се стигне до съд. Включително тези, за отстраняването на които бяха написани изисквания, процедури и условия, така че цифровият преход да се окаже в ръцете на онези, за които ще научим в понеделник.

Понеделник не е настъпил.

Нямаме представа –  но имаме  дело  срещу България.  

Ясно е от доста време: плащаме – пари, свобода или и двете.

*

Иск, предявен на 2 юли 2013 година – Европейска комисия / Република България

Дело C-376/13

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun, Г. Колева, L Malferrari)

Ответник: Република България

Искания

Европейската комисия счита, че Съдът следва:

да установи, че като ограничава съгласно § 5а, алинеи 1 и 2 от ПЗР на ЗЕС до две броя на предприятията, на които може да бъде предоставен радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и на които се издава разрешение да предоставят съответната електронна съобщителна услуга (като потенциално тези предприятия са можели да бъдат до пет), Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията;

да установи, че като забранява съгласно член 47а, алинеи 1 и 2 и член 48, ал. 3 от ЗЕС на предприятия – доставчици на телевизионно съдържание, чиито програми не се излъчват в Република България и свързаните с тях лица, да участват в конкурсните процедури за предоставяне на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и да предоставят съответните, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, на член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата директива;

да установи, че като забранява съгласно член 48, параграф 5 от ЗЕС на притежатели на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване да строят електронни съобщителни мрежи за излъчване на радио- и телевизионни програми, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, на член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата директива.

да осъди Република България за заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Европейската Комисия твърди, че Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2 параграфи 1 и 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77/ЕО1 на Комисията от 16 септември 2002 г. относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи (“Директива относно конкуренцията”), член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО2 на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (“Директива относно разрешението”) и член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО3 на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (“Рамкова Директива”).Република България не е изпълнила изискването на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията, според който Държавите-членки не могат да предоставят, нито да запазят изключителни или специални права за изграждането и/или експлоатацията на електронни съобщителни мрежи или за предоставянето на електронни съобщителни услуги. Посредством законодателен акт, Република България е ограничила до две броя на предприятията на които да бъде издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (като потенциално е можело да бъдат до пет) и които да осъществяват услуги като мултиплекс оператори на територията ѝ. Това е било направено на базата на критерии, които са били непропорционални и не са били обективни. По този начин Република България е създала специалн

и права за осъществяването на тези електронни съобщителни услуги.Република България не е изпълнила изискванията на член 2 параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата Директива, според които радиочестотите за осъществяване на електронни съобщителни услуги трябва да бъдат предоставяни на базата на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии. Република България е определила критерии за участие в конкурсни процедури за предоставяне на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, които не са били пропорционални на преследваните цели; посредством приемането на критерии за предоставянето на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, които не са били пропорционални и по този начин са могли да попречат на редица предприятия да участват в тези конкурсни процедури, Република България не е изпълнила задължението си по член 2, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията да гарантира правото на всяко предприятие да предоставя електронни съобщителни услуги.

Статия по казуса, която излиза във вестник Труд, но след промяна на редакционната политика на изданието вече липсва на адреса си:  Цветан Василев – Господарят на ефира

Tagged

Съд на ЕС: принтиране и авторски права

Днес в Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда по съединени дела C‑457/11—C‑460/11  с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС за тълкуването на разпоредби от Директива 2001/29/ЕО  относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Запитването е в рамките на спорове във връзка с възнаграждението, което   предприятията Epson Deutschland GmbH,  Xerox и др. трябвало да заплатят на VG Wort за пускането на пазара на принтери и/или плотери, а също и на персонални компютри.

Германският закон детайлно регламентира възпроизвеждане за частно ползване и за друго лично ползване. Изработването на единични копия от произведение, осъществено от физическо лице на какъвто и да е носител и за лично ползване, е законно, при условие че копията не служат пряко или косвено за стопански цели и не са направени от екземпляр, произведен по явно незаконен начин. Лицето, на което е разрешено да прави копия, може също да възложи изработването на копията на трето лице, ако това се прави безплатно или ако копията са направени върху хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника или всеки друг процес, който има подобни резултати.

Зададени са различни въпроси, включително:

Дали възпроизвеждането чрез принтер се смята възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати?

Дали изискванията  за справедливо обезщетение , при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)], важат и тогава когато дължащите съответно възнаграждение лица са не производителите, вносителите и търговците на принтери, а производителите, вносителите и търговците на друго устройство или на няколко други свързани във верига устройства, с които може да се извършва съответното възпроизвеждане?

Според Съда:

  • Да. Понятието за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, трябва да се тълкува като включващо възпроизвеждането, направено с помощта на принтер и персонален компютър, когато тези апарати са свързани помежду си.
  • В тази хипотеза държавите членки могат да въведат схема, при която справедливото обезщетение се заплаща от лицата, които разполагат с устройство, допринасящо по несамостоятелен начин за единствения процес за възпроизвеждане на произведението или другия закрилян обект върху съответния носител, доколкото те имат възможност да възложат таксата на своите клиенти, като пълният размер на справедливото обезщетение, което се дължи като компенсация за вредата, претърпяна от автора в резултат на този един-единствен процес, по същество не трябва да се различава от определения за възпроизвеждането, осъществено само с едно устройство.

Решението

Tagged

Съд на ЕС: данните за работното време са лични данни

Днес в Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда по дело C‑342/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС за тълкуването на разпоредби от Директива 95/46/ЕО   за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.

Според португалски закон работодателят е длъжен да води, дори за работниците без фиксирано работно време, регистър на работното време, на достъпно място.      В регистъра   се посочват часовете на започване и приключване на работния ден, както и паузите и почивките, които не са част от работното време, за да може да се определи броят изработени от работника часове дневно и седмично.

По делото: работниците регистрират работното време чрез поставяне на магнитна карта в устройство за разчитането ѝ, което се намира в помещението на магазин. При проверка се оказва, че регистърът на работното време не е достъпен за всеки работник, за което са наложени санкции на работодателя.

Питането: 

  •  Дали понятието „лични данни“ обхваща регистрирането на работното време, т.е. посочването за всеки работник на часовете, в които започва и приключва работа, както и на паузите или периодите, които не се включват в работното време?

Да.

  • Длъжна ли е португалската държава да предвиди  подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу случайно или неправомерно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп, в частност когато обработването включва предаване на данните по мрежа?

Да.

  • Допуска ли се национална правна уредба, която задължава работодателя да предостави на разположение на компетентния национален орган за контрол на условията на труд регистъра на работното време, така че да му позволи неговото незабавно консултиране, при условие че това задължение е необходимо за изпълнението от този орган на задачите му по контрол на прилагането на правната уредба в областта на условията на труд, по-конкретно що се отнася до работното време?

Да. 

Решението.

 

Tagged

Съд на ЕС: UEFA и FIFA/Комисия

FIFA и UEFA  оспорват   факта, че всички срещи от съответните футболни първенства могат да представляват събитие с важно обществено значение.

  • По дело C‑201/11 P Union of European Football Associations (UEFA) иска отмяната на Решение на Общия съд, с което се потвърждава валидността на Решение на ЕК за одобряване на включването на цялото Европейско първенство по футбол на UEFA в националния списък на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
  •  По дело C‑204/11 P Fédération internationale de football association (FIFA) иска отмяната на Решение на Общия съд, с което се   потвърждава валидността на Решение на ЕК за включването на всички срещи, играни в рамките на Световното първенство на FIFA (наричано по-нататък „Световното първенство“), в националния списък на Кралство Белгия.
  • По дело C‑205/11 P FIFA иска отмяната на Решение на Общия съд, с което се потвърждава валидността на Решение на ЕК, одобряващо включването на цялото Световно първенство в националния списък на Обединеното кралство.

Съдът на ЕС потвърждава решенията на Общия съд.

В решенията си   Съдът най-напред напомня, че определянето от държава от ЕС на някои събития като събития от голямо значение за обществото ѝ и забраната за излъчването им на изключително основание представляват пречки пред свободното движение на услуги, свободата на установяване, свободната конкуренция и правото на собственост. Такива пречки обаче са обосновани с оглед целта за защита на правото на информация и осигуряване на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на посочените събития. Ролята на Комисията в тази област е ограничена до проверка дали при упражняване на правото си преценка същите са спазили правото на Съюза.

Всички срещи от финала на Световната купа по футбол и на Европейското първенство по футбол нямат едно и също значение за обществеността, която следи с особено внимание решаващите срещи на най-добрите отбори, като тези от финала и полуфинала, и срещите, в които участва националният отбор. Следователно тези турнири трябва да се разглеждат като събития, принципно делими на различни срещи или етапи, които не винаги могат да се квалифицират като събитие от голямо значение.

Държавите   са длъжни да уведомят Комисията за причините, поради които считат, че финалът на Световната купа по футбол или на Европейското първенство по футбол представлява като цяло едно-единствено събитие от голямо значение за обществото им.

Според Съда ако ако последиците  върху свободното движение на услуги, свободната конкуренция и правото на собственост не надхвърлят последиците, до които неминуемо води квалифицирането на съответното събитие като събитие от голямо значение, не е необходимо изрично мотивиране на съвместимостта му с правото на Съюза.

При тези обстоятелства Съдът отхвърля изцяло жалбите на FIFA и UEFA.

Tagged

Съд на ЕС: правото на бъдеш забравен| делото Google Spain

Съдът на ЕС  ще се произнася за пръв път по правото да бъдеш забравен в ЕС на примера на функционирането на Google. Става дума за делото пред Съда на ЕС  по преюдициално запитване във връзка със спора между испанския орган за защита на личните данни срещу Google Inc & Google Spain от 2010.

Стана известно заключението на Генералния адвокат. Накратко – доколкото  органът е настоявал за по-голям контрол на гражданите върху правомерно публикувани онлайн данни за тях – заключението е в полза на търсачката.

Казусът: лични данни на физическо лице  са публикувани през 1998 г. в два печатни броя на испански вестник, които впоследствие се публикуват отново в електронна версия, достъпна в интернет. Според лицето тази информация не следва повече да се показва в резултатите от търсенето, предоставяни от търсачката в интернет на Google, когато се извършва търсене по неговото собствено име, презиме и фамилия.

Въпросите към Съда са повече, но в частност се пита   дали   Директива 95/46 предполага  едно лице да може

да се обърне към търсачките, за да забрани индексирането на отнасяща се до него информация, публикувана на уеб страници на трети лица, изтъквайки своето желание тя да не бъде видяна от потребителите на интернет, ако счита, че тя може да му навреди, или желае тя да бъде забравена, макар и въпросната информация да е била публикувана правомерно от трети лица.

Не.

Генералният адвикат сочи, че след 1995 г. технологиите се променят и не трябва понятието администратор да се тълкува много широко, защото дори преподавател по европейско право, който чете решения на Съда, може в определен смисъл да се  разглежда като администратор (т.29). Почти всеки, който има на разположение смартфон или компютър,   извършва действия в интернет, към които е възможно да се приложи Директивата.(т.10)

Според ГА, правото да бъдеш забравен би засегнало основни права като свободата на изразяване и информация.

133. Поради особената сложност и трудност на групата основни права, които се разглеждат в настоящото дело, не е възможно да се обоснове даване на правно предимство на съответното физическо лице в рамките на Директивата чрез признаване на право да бъдеш забравен. […]

134. По-специално доставчиците на услуги за търсене в интернет не бива да бъдат нагърбвани с подобно задължение. Това би предизвикало накърняване на свободата на изразяване на мнение на издателя на уеб страницата […]. Подобно действие би се равнявало на цензура от страна на частноправен субект на публикуваното от издателя съдържание. Съвсем друго нещо   е задължението на държавата да предприеме действия, с които да осигури ефективно правно средство за защита срещу издател, накърняващ правото на личен живот, като в контекста на интернет този издател е издателят на уеб страницата.

135. Както посочва работната група по член 29, съществува възможност от вторичната отговорност на доставчиците на услуги за търсене в интернет съгласно националното право да произтекат задължения за блокиране на достъпа до уебсайтове на трети лица, на които има незаконно съдържание, като уеб страници, нарушаващи права на интелектуалната собственост или показващи клеветническа или криминална информация.

137. Поради тези причини предлагам на Съда да отговори  в смисъл, че правата на изтриване и блокиране на данни, предвидени om Директивата, не пораждат право да бъдеш забравен по смисъла на преюдициалното запитване.

Сега – в очакване на решението,  което не е задължително да споделя становището на ГА.

Tagged

Великобритания: при достъп чрез браузър няма нарушение на авторски права

Във Великобритания,  в  решение по делото Public Relations Consultants Associations v. Newspaper Licencing Association  съдът  (UK Supreme Court) се произнася, че няма нарушение на авторските права при браузване.

Става дума за оценка на техническия процес на достъп до съдържание – гледане на защитени произведения в интернет, за което е необходимо определено възпроизвеждане. Съдът анализира приложимостта на директивата 2001/29/ЕО към  процеса на достъп   от страна на крайния потребител в интернет, цитира се рецитал 31

(31) Трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти. Съществуващите изключения и ограничения по отношение на правата, както са определени от държавите-членки, следва да бъдат преоценени с оглед новата електронна среда.

и  стига до извода, че гледането на съдържание (достъп чрез уеб браузър) на компютър  не е по-различно от гледане на защитени произведения по телевизора,  браузването не нарушава авторските права и не се изисква крайните потребители да имат предварително уредени права.

Решенията Meltwater  трябва да се следят, защото става дума за бъдещето на журналистиката онлайн.

В настоящото решение  се стига до извод за необходимост от преюдициално запитване към Съда (параграф 38).

Реакции в the Guardian

Tagged

Съд на ЕС:организации за колективно управление на права и конкуренция

Стана известно решение на Общия съд по дело T-442/08 CISAC/Комисия и др. То частично потвърждава и частично отменя решение на ЕК.

С решение от 16 юли 2008 г.  Комисията забранява на 24 европейски сдружения за колективно управление  да ограничават конкуренцията, по-специално като  забранява:

  • клаузите за членство: клаузи, които ограничават възможността на авторите да избират свободно сдруженията за колективно управление, в които да членуват,
  • клаузите за изключителност: клаузи, които гарантират на всяко сдружение за колективно управление пълна териториална защита на територията, на която е установено, срещу други сдружения за колективно управление по отношение на лицензирането на търговските потребители,
  • съществуващата съгласувана практика, установена между сдруженията за колективно управление на авторски права, чрез която всички дружества за колективно управление ограничават в реципрочните споразумения за представителство правото за лицензиране на техния каталог на територията на другото сдружение за колективно управление по споразумението.

Повечето от засегнатите сдружения и CISAC обжалват решението на Комисията пред Общия  съд. Международната конфедерация на сдруженията на авторите и композиторите (CISAC) е неправителствена организация с нестопанска цел, която представлява сдруженията за колективно управление на авторски права, свързани по-специално с музикалните произведения, в над сто страни.

Общият съд отхвърля жалбите в частта, в която се иска отмяна на решението на Комисията относно клаузите за членство и за изключителност.

Относно последната част, в която се установява съгласуваната практика, Съдът приема, че ЕК не е представила достатъчно доказателства и отменя решението на ЕК.

Tagged

Съд на ЕС: българското дело за електромерите по стълбовете

В Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за решението на Съда на ЕС по по дело С 394/11 Белов/ЧЕЗ.  Става дума за електромерите, които в някои квартали и населени места в България се поставят на електрически стълбове на 7 метра височина.

Заключението на генералния адвокат беше, че

  • когато електромерите се поставят на електрически стълбове на недостъпна височина от 7 м, е налице prima facie случай на непряка дискриминация въз основа на етнически произход,
  •  но  такава мярка може да бъде оправдана, доколкото има за цел да предотврати измамите и злоупотребите и да допринесе за осигуряване на качеството на електроснабдяването в интерес на всички потребители при определени условия.

Съдът обаче намира, че не е компетентен да се произнесе по отправените от КЗД преюдициални въпроси:

решението, с което Комисията за защита от дискриминация  трябва да приключи производството след сезирането на този орган на основание член 50 от ЗЗДискр.  се доближава до решение от административен тип и не се отличава с правораздавателен характер съгласно практиката на Съда във връзка с понятието „юрисдикция“, записано в член 267 ДФЕС.

 

Tagged

Съд на ЕС: хазарт и конкуренция

В Официален вестник на ЕС – съобщение за решение на Съда по съединени дела C-186/11 и С-209/11  по повод преюдициални запитвания от Symvoulio tis Epikrateias — Гърция) — Stanleybet International LTD  относно организацията и провеждането на хазартни игри  и рекламата на хазартните игри.

Допустимо ли е  да се предостави изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, доколкото — макар че целта на националната правна уредба е или да ограничи предлагането на хазартни игри, или да улесни борбата срещу свързаната с хазартните игри престъпност — то провежда експанзионистична търговска политика.

24 В това отношение Съдът неведнъж постановява, че правната уредба на хазартните игри е една от областите, в които между държавите членки съществуват значителни различия от морално, религиозно и културно естество. При липса на хармонизация по въпроса на общностно равнище всяка държава  трябва да прецени в тези области, в съответствие със собствената си ценностна система изискванията, които включва защитата на съответните интереси.

36 В случая: не се допуска  национална правна уредба като разглежданата, когато

(а)  тази правна уредба не отговаря в действителност на грижата да се намалят възможностите за игра и да се ограничат дейностите в тази област по последователен и систематичен начин,

(б) публичните органи не осигуряват стриктен контрол върху разрастването на сектора на хазартните игри (само доколкото е необходим за борбата със свързаната с тези игри престъпност),

като запитващата юрисдикция следва да провери дали всичко посочено е налице.

45 Безспорно е също така, че за разлика от установяването на свободна и ненарушавана конкуренция в рамките на традиционния пазар, въвеждането на такава конкуренция на много специфичния пазар на хазартните игри, тоест между няколко оператора, които биха получили разрешение да провеждат едни и същи хазартни игри, може да доведе  до вредоносни последици, свързани с факта, че тези оператори биха си съперничили по изобретателност, за да направят предлагането на услугите си по-привлекателно от това на конкурентите си, и по този начин биха увеличили разходите на потребителите, свързани с играта, както и рисковете от зависимост на последните.

48 В такива условия компетентните национални органи могат да преценят заявленията за разрешение за организиране на хазартни игри в зависимост от равнището на защита на потребителите и на обществения ред, което те възнамеряват да осигурят, но въз основа на обективни и недискриминационни критерии.

Прави впечатление, че според Съда допустимостта на една национална мярка зависи и от ефективното й прилагане в действителност: не е допустима мярка, ако се установи липса на стриктен контрол за прилагането й.

Решението

Tagged