Медийно право

Според Директивата за аудиовизуалните медийни услуги  държавите от ЕС изготвят списък на   събития от голямо значение (като например Олимпийски игри)  и предприемат мерки за гарантиране, че тези събития са достъпни за аудиторията в съответната държава по безплатна телевизия.  Тези списъци се представят на Европейската комисия за одобрение.

По дела T-385/07 и T-68/08 (ФИФА / Комисията) и  T-55/08 (УЕФА / Комисията)  Общият съд разгледа въпроса дали притежаваните от FIFA и UEFA права на телевизионно излъчване на световното и европейското първенство могат да бъдат ограничени поради императивно съображение от обществен интерес (защита на правото на достъп) – и реши, че   могат:

Когато определени събития като цяло са от голямо значение за обществото, ограничението  на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване е обосновано от правото на информация и от необходимостта да се гарантира широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на тези събития.

FIFA и UEFA  обжалват пред Съда на ЕС.

Стана известно заключението на Генералния адвокат. В него се изясняват изискванията относно преценка на списъците:

• от Комисията се изисква преди всичко да проверява процедурата по изготвяне на национални списъци с оглед на критериите за прозрачност и яснота и да гарантира, че избраните от държавите членки събития действително могат да се считат за имащи голямо значение за обществото.
• Комисията трябва да гарантира, че националните списъци не предвиждат дерогация от основните свободи, която има по-широк обхват от тази, предвидена в Директивата.
• Комисията следва да проверява националните списъци от гледна точка на общите принципи, какъвто е забраната на дискриминацията, основана на националност.
• контролът от страна на Комисията трябва да бъде обективен по характер и ограничен по обхват.

И   според Генералния адвокат

Споменаването на Световното първенство по футбол и на Европейското първенство в Директивата   означава, че когато държавата  включи мачовете от тези турнири в  националния списък, тя не е задължена да излага в своето известие до Комисията специални мотиви относно характера им на събития от голямо значение за обществото.

При тези обстоятелства ГА  Jääskinen счита, че Общият съд е упражнил правилно съдебната си проверка и следователно предлага на Съда да отхвърли жалбите в тяхната цялост.

Пълният текст на заключението по  дела  C-201/11 P, C-204/11 P и  C-205/11 P

Решение на Съда за Белгия

прессъобщение

Стана известно решение на Съда на ЕС (голям състав) по дело C‑614/10 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава  от ЕС от страна на Европейска комисия, подпомагана от Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) срещу Република Австрия.

Европейската комисия иска от Съда да установи, че като не е взела всички необходими мерки, за да съобрази действащото законодателство в Австрия с критерия за независимост, що се отнася до Datenschutzkommission (Комисия за защита на данните), създадена като надзорен орган за защита на личните данни, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по Директива 95/46/ЕО за личните данни.

Според директивата:

Всяка държава от ЕС предвижда, че на нейната територия един или повече държавни органи отговарят за контрола на прилагането на разпоредбите, приети  съгласно с настоящата директива. Тези органи се ползват с пълна независимост при упражняване на функциите, които са им възложени.

ЕК посочва три основания за иска си:

първо,  управителният член на DSK трябва винаги да бъде служител на федералното канцлерство, така цялата текуща работа на DSK фактически се ръководи от федерален служител;

второ,   секретариатът на DSK е структурно присъединен към службите на федералното канцлерство, поради което  DSK не е независима нито в институционално, нито в материално отношение;

трето,  федералният канцлер има правото по всяко време да се информира от председателя и управителния член на DSK по всички аспекти от работата на този надзорен орган.

Съдът обсъжда всяко от основанията и намира, че DSK е изложен на пряко или косвено влияние и следователно Република Австрия не е изпълнила задълженията си за независимост на органа.

Известно е решението по съединени дела C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11 с предмет преюдициални запитвания  в рамките на производства по делаVodafone España SA и France Telecom España SA.

Общини в Испания приемат данъчни правилници, според  които доставчици на услуги се задължават да заплащат такси за изключителното използване или за специалното ползване на имоти, публична общинска собственост, за да предоставят услуги по снабдяване от обществен интерес, независимо дали тези предприятия са собственици на съоръженията, които са необходими за доставката на посочените услуги и които фактически са разположени във въпросните имоти.

Vodafone España и France Telecom España са далекосъобщителни оператори, които доставят мобилни телефонни услуги в Испания.

Испанският съд пита дали държавите  могат да предвидят, че освен оператора, собственик на електронната далекосъобщителна мрежа, такса за правата за изграждане на инфраструктура трябва да заплащат и операторите, които просто получават услуги по взаимосвързаност и които следователно могат само да се свържат с тази мрежа и да я използват.

Не.

Не се допуска такса за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот да се налага на операторите, които, без да са собственици на тази инфраструктура, само я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги.

*

Във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно.

Член 13 от Директива 2002/20 има непосредствено действие, поради което частноправните субекти могат да се позовават непосредствено на него пред националните юрисдикции, за да оспорят прилагането на решение на публичноправния орган, което е несъвместимо с този член.