Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: Телевизионно отразяване на първенствата по футбол, FIFA, UEFA

Според Директивата за аудиовизуалните медийни услуги  държавите от ЕС изготвят списък на   събития от голямо значение (като например Олимпийски игри)  и предприемат мерки за гарантиране, че тези събития са достъпни за аудиторията в съответната държава по безплатна телевизия.  Тези списъци се представят на Европейската комисия за одобрение.

По дела T-385/07 и T-68/08 (ФИФА / Комисията) и  T-55/08 (УЕФА / Комисията)  Общият съд разгледа въпроса дали притежаваните от FIFA и UEFA права на телевизионно излъчване на световното и европейското първенство могат да бъдат ограничени поради императивно съображение от обществен интерес (защита на правото на достъп) – и реши, че   могат:

Когато определени събития като цяло са от голямо значение за обществото, ограничението  на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване е обосновано от правото на информация и от необходимостта да се гарантира широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на тези събития.

FIFA и UEFA  обжалват пред Съда на ЕС.

Стана известно заключението на Генералния адвокат. В него се изясняват изискванията относно преценка на списъците:

  • от Комисията се изисква преди всичко да проверява процедурата по изготвяне на национални списъци с оглед на критериите за прозрачност и яснота и да гарантира, че избраните от държавите членки събития действително могат да се считат за имащи голямо значение за обществото.
  • Комисията трябва да гарантира, че националните списъци не предвиждат дерогация от основните свободи, която има по-широк обхват от тази, предвидена в Директивата.
  • Комисията следва да проверява националните списъци от гледна точка на общите принципи, какъвто е забраната на дискриминацията, основана на националност.
  • контролът от страна на Комисията трябва да бъде обективен по характер и ограничен по обхват.

И   според Генералния адвокат

Споменаването на Световното първенство по футбол и на Европейското първенство в Директивата   означава, че когато държавата  включи мачовете от тези турнири в  националния списък, тя не е задължена да излага в своето известие до Комисията специални мотиви относно характера им на събития от голямо значение за обществото.

При тези обстоятелства ГА  Jääskinen счита, че Общият съд е упражнил правилно съдебната си проверка и следователно предлага на Съда да отхвърли жалбите в тяхната цялост.

Пълният текст на заключението по  дела  C-201/11 P, C-204/11 P и  C-205/11 P

Решение на Съда за Белгия

прессъобщение

Tagged

Съд на ЕС: независимост на органите за защита на личните данни в ЕС

Стана известно решение на Съда на ЕС (голям състав) по дело C‑614/10 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава  от ЕС от страна на Европейска комисия, подпомагана от Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) срещу Република Австрия.

Европейската комисия иска от Съда да установи, че като не е взела всички необходими мерки, за да съобрази действащото законодателство в Австрия с критерия за независимост, що се отнася до Datenschutzkommission (Комисия за защита на данните), създадена като надзорен орган за защита на личните данни, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по Директива 95/46/ЕО за личните данни.

Според директивата:

Всяка държава от ЕС предвижда, че на нейната територия един или повече държавни органи отговарят за контрола на прилагането на разпоредбите, приети  съгласно с настоящата директива. Тези органи се ползват с пълна независимост при упражняване на функциите, които са им възложени.

ЕК посочва три основания за иска си:

първо,  управителният член на DSK трябва винаги да бъде служител на федералното канцлерство, така цялата текуща работа на DSK фактически се ръководи от федерален служител;

второ,   секретариатът на DSK е структурно присъединен към службите на федералното канцлерство, поради което  DSK не е независима нито в институционално, нито в материално отношение;

трето,  федералният канцлер има правото по всяко време да се информира от председателя и управителния член на DSK по всички аспекти от работата на този надзорен орган.

Съдът обсъжда всяко от основанията и намира, че DSK е изложен на пряко или косвено влияние и следователно Република Австрия не е изпълнила задълженията си за независимост на органа.

Tagged

Съд на ЕС: повторна употреба на данни от публични регистри

В Официален вестник на ЕС:  съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-138/11

Делото  се основава на преюдициално запитване   за уточняване на прилагането на Директивата за повторна употреба на  информацията в обществения сектор. Запитването е   в рамките на спор между Compass-Datenbank GmbH   и Република Австрия относно предоставянето на данни от търговския и дружествения регистър, съхранявани в база данни.

Според Съда:

  • Дейност по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда, се числи към упражняването на властнически прерогативи. Следователно такава дейност не съставлява икономическа дейност.
  • И дейност, състояща се в поддържане и оповестяване на така събраните данни чрез обикновена справка или изготвяне на копия на хартиен носител, в съответствие с приложимото национално законодателство, също не представлява икономическа дейност, щом като поддържането на база, съдържаща такива данни, и предоставянето на публичен достъп до нея са дейности, неделими от дейността по събиране на данните. Действително събирането на посочените данни би било до голяма степен лишено от своята полезност при липсата на поддържане на база данни, която ги класира с цел да се даде публична възможност за консултирането им.
  • Таксите, дължими за предоставянето на публичен достъп до посочената информация, не са в състояние да променят  правната квалификация на тази дейност, така че същата не представлява икономическа дейност.
  • Тази дейност на държавата  не трябва да се смесва с дейността на посредническите агенции, подбрани след процедура по обществена поръчка, които осигуряват интерфейса между крайния клиент и посочената база данни и получават таксите,  но могат – като възнаграждение за дейността си –  да фактурират на крайния клиент освен тези такси, и допълнително заплащане в разумен размер.
  • Публичното образувание, което създава база данни и впоследствие претендира права на интелектуална собственост, и в частност горепосоченото право sui generis, с цел да защити класираните в нея данни, не действа  в качеството на предприятие и  не е длъжно да разреши свободното използване на данните, събрани от него и направени публично достъпни. Орган на публичната власт може законосъобразно да смята, че е необходимо и дори задължително с оглед на разпоредбите на неговото национално право да забрани повторното използване на данните, фигуриращи в база данни като разглежданата по главното производство, за да се зачете интересът, който имат дружествата и останалите правни субекти, подаващи предвидени в закона декларации, информацията, която ги засяга, да не се използва повторно извън тази база.

Решението

Заключението на ГА

Tagged

Съд на ЕС: информиране на потребителите при договори от разстояние

В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-49/11

Делото  се основава на преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Wien [Върховен областен съд, Виена]  за уточняване на начините, чрез които потребителите, които сключват договори от разстояние, трябва да получат предвидената от законодателството на Съюза информация.

Директива 97/7/ЕО съдържа редица минимални правила, които имат за цел да предоставят защита на потребителите в рамките на сключените от разстояние договори. Директивата посочва  определена информация, която потребителят трябва да получи   на  траен носител  при изпълнението на договора: Потребителят трябва да получи писмено потвърждение, или потвърждение чрез друг траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, информацията по член 4, параграф 1, букви от а) до и), в подходящ срок по време на изпълнението на договора, и най-късно по време на доставката, когато се отнася до стоки, които не са предназначени за доставка на трети страни, освен ако информацията е била вече предоставена на потребителя преди сключването на договора в писмен вид или чрез друг траен носител на информация на негово разположение и достъпно за него.

В Директивата не се съдържа определение на понятието траен носител. Това понятие обаче е определено от законодателя на Съюза в други законодателни текстове. Директива 2011/83/ЕС, която в бъдеще ще замени и Директива 97/7/ЕО, определя трайния носител  като „всеки инструмент, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, по начин, който позволява използването ѝ за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява идентичното възпроизвеждане на съхранената информация“, по-специално хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет или твърдите дискове на компютрите, както и електронната поща.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 97/7 трябва да се тълкува в смисъл, че търговска практика, която се състои в предоставяне на потребителя на предвидената в тази разпоредба информация само чрез хипервръзка на уебсайта на съответното предприятие, изпълнява изискванията на посочената разпоредба.

Не. Не изпълнява изискванията.

Решението

Заключението на ГА

Tagged

Съд на ЕС: българското дело за електромерите по стълбовете (С-394/2011)

Стана известно заключението на г-жа Kokott по дело С 394/11 Белов/ЧЕЗ.

Това е известният казус с електромерите, които в някои квартали и населени места в България се поставят на електрически стълбове на 7 метра височина, вместо на обичайната височина на равнището на очите.

Bъпросът към Съда е дали описаната практика съставлява дискриминация, основана на етнически произход.

Преди всичко  Генералният адвокат   смята, че Комисията за защита от дискриминация  следва да се счита за юрисдикция по смисъла на правото на Съюза и запитването от КЗД е допустимо.

Според Директива 2000/43/СЕ проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Г-жа Kokott предлага на Съда да реши, че

  • когато по принцип на потребителите се предоставят безплатни електромери, които се поставят във или до имота им по начин, позволяващ достъп за визуален контрол, докато в районите, в които живеят главно хора от ромската общност, електромерите се поставят на електрически стълбове на недостъпна височина от 7 м, е налице prima facie случай на непряка дискриминация въз основа на етнически произход.
  • Такава мярка (обаче) може да бъде оправдана, доколкото има за цел да предотврати измамите и злоупотребите и да допринесе за осигуряване на качеството на електроснабдяването в интерес на всички потребители, при условие че:

– не могат да бъдат предприети по финансово приемлив начин други, също толкова подходящи мерки за постигане на тези цели, които биха имали по-малко неблагоприятни последици за населението в съответните квартали на града, и
– взетата мярка не е прекомерно увреждаща за жителите на съответните квартали, при преценката на което трябва надлежно да се отчетат опасността от стигматизиране на дадена етническа група и интересът на потребителите да проследяват индивидуалното си потребление на електроенергия посредством редовен визуален контрол.

Tagged

Съд на ЕС: труд на българските студенти в държави от ЕС

В Официален вестник на ЕС – съобщение за решение по дело  C‑15/11 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело Leopold Sommer срещу Landesgeschäftsstelle des Arbeitsmarktservice Wien.

Leopold  Sommer иска да бъде издадено разрешение за наемане на работа на български гражданин, студент в Австрия,   като шофьор на непълно работно време. Студентът трябва да извършва нощни доставки във Виена.

Това искане е отхвърлено с решение на Arbeitsmarktservice Wien   на основание на  Закона за трудовата заетост на чужденците.  Г‑н Sommer подава жалба по административен ред срещу  решението, тъй като поради присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. те вече нямат качеството на  граждани на трети страни.

В отговор на зададените преюдициални въпроси Съдът реши, че

  • условията за достъп до пазара на труда на българските студенти не могат да бъдат по-ограничителни от тези, които са предвидени в Директива 2004/114/ЕО;
  • национална правна уредба, която предвижда, че трябва да се извърши системно проучване на пазара на труда и че издаването на разрешение за наемане на работа е допустимо само когато свободната длъжност, която се заема от чужденеца, за когото е отправено искането, не е достъпна за местен или чуждестранен гражданин, който е на пазара на труда и желае и е в състояние да упражнява заявената трудова заетост, не може да бъде съвместима с Директива 2004/114/ЕО.
Tagged

Съд на ЕС: права върху компютърни програми

Публикувано е решение на Съда (голям състав) по дело C‑128/11 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp.

Oracle разработва и разпространява компютърни програми. За разглежданите в главното производство компютърни програми Oracle предлага лицензи с ограничение на броя ползватели. UsedSoft търгува с използвани лицензи за компютърни програми, и по-специално придобива такива лицензи за използване от клиентите на Oracle, когато първоначално придобитите лицензи се отнасят до брой ползватели, който надхвърля нуждите на първия приобретател.    Oracle възразява, тъй като според лицензионните договори   правото на използване на програмите е „непрехвърлимо“.

Съдът обсъжда „първа продажба на копие от компютърна програма“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 и споделя заключението на Генералния адвокат, че

ако не се тълкува разширително понятието „продажба“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 като обхващащо всички форми на предлагане на пазара на дадена стока, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на копие от компютърна програма срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от произведението, на което е собственик, то полезното действие на тази разпоредба би било осуетено.

Ако придобитият от първия приобретател лиценз се отнася до брой на ползвателите, който надхвърля неговите нужди,  този приобретател няма право да раздели лиценза и да препродаде единствено правото на използване на дадената компютърна програма, съответстващо на определен от него брой ползватели.

Но той има право да препродава материално или нематериално копие от компютърна програма, за което  е изчерпано правото на разпространение, принадлежащо на носителя на авторското право,  стига да направи неизползваемо собственото си копие в момента на неговата препродажба.

Правото на разпространение се смята изчерпано, когато носителят на авторското право, който е разрешил, включително безвъзмездно, изтеглянето от интернет върху информационен носител на това копие, е предоставил също така — срещу заплащането на цена, която му позволява да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на произведението, на което е собственик — право на използване на това копие без ограничение във времето.

При тези условия всеки последващ  приобретател  може да се позове на предвиденото в   директивата изчерпване на правото на разпространение и да се смята за законен приобретател на копие.

Tagged

Съд на ЕС: такса за изграждане на инфраструктура плаща само собственикът

Известно е решението по съединени дела C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11 с предмет преюдициални запитвания  в рамките на производства по делаVodafone España SA и France Telecom España SA.

Общини в Испания приемат данъчни правилници, според  които доставчици на услуги се задължават да заплащат такси за изключителното използване или за специалното ползване на имоти, публична общинска собственост, за да предоставят услуги по снабдяване от обществен интерес, независимо дали тези предприятия са собственици на съоръженията, които са необходими за доставката на посочените услуги и които фактически са разположени във въпросните имоти.

Vodafone España и France Telecom España са далекосъобщителни оператори, които доставят мобилни телефонни услуги в Испания.

Испанският съд пита дали държавите  могат да предвидят, че освен оператора, собственик на електронната далекосъобщителна мрежа, такса за правата за изграждане на инфраструктура трябва да заплащат и операторите, които просто получават услуги по взаимосвързаност и които следователно могат само да се свържат с тази мрежа и да я използват.

Не.

Не се допуска такса за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот да се налага на операторите, които, без да са собственици на тази инфраструктура, само я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги.

*

Във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно.

Член 13 от Директива 2002/20 има непосредствено действие, поради което частноправните субекти могат да се позовават непосредствено на него пред националните юрисдикции, за да оспорят прилагането на решение на публичноправния орган, което е несъвместимо с този член.

Tagged