Медийно право

Днес стана известно решение на Съда по дело C‑376/11 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Pie Optiek SPRL срещу Bureau Gevers SA, European Registry for Internet Domains ASBL.

Предмет на преюдициалното запитване е тълкуването на разпоредба от Регламент (ЕО) № 874/2004 относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на  домейн от най-високо ниво .eu и принципите, които ръководят регистрирането.

Запитването е по повод два спора в Белгия за  името на домейн „lensworld.eu“ между едно белгийско дружество  и едно американско дружество, притежател на марката, на която отговаря това име на домейн.

Белгийското дружество иска регистрацията на име на домейн „lensworld.eu“, но получава отказ поради предходността на подадената от американското дружество  заявка.

Съдът:

• домейнът от най-високо ниво.eu е създаден за да увеличи видимостта на вътрешния пазар във виртуалния пазар, който се намира в интернет, като установи ясно идентифицирана връзка със Съюза, с неговата правна рамка и с европейския пазар, както и да даде възможност на предприятия, организации и физически лица в Съюза да се регистрират в специален домейн, което ще направи тази връзка видима;

•   поради това се регистрират имената на домейните, заявени от всяко предприятие, което има седалище, централно управление или основно място на стопанска дейност в Съюза, от всяка установена в него организация, без да се засяга прилагането на националното законодателство, както и от всяко физическо лице, пребиваващо в рамките на Съюза;

• само „притежателите на предходни права, признати или установени от националното право или от правото на Общността“ — сред които регистрирани национални и търговски марки и търговски марки на Общността — както и публичноправните органи, имат право да поискат регистрирането на имена на домейн;

• следователно само притежателите на предходни права, които имат седалище, централно управление, основно място на дейност или пребивават в Съюза могат през този период да подават заявки за регистрация на едно или повече имена на домейни в домейна от най-високо ниво.eu.

• следователно  и лицензиантите на предходни права трябва в същото време да отговарят на критерия за присъствие на територията на Съюза и да разполагат, поне частично и/или временно със съответното предходно право вместо притежателя.

•   и би било в противоречие с целите на Регламенти №733/2002 и № 874/2004, ако на притежател на предходно право, който разполага с това право в неговата цялост, но не отговаря на критерия за присъствие на територията на Съюза, се даде възможност — посредством лице, което изпълнява посочения критерий за присъствие, но не разполага, нито дори отчасти или временно, с посоченото право — да получи име на домейн .eu.

Днес стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑406/10 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело SAS Institute Inc. срещу World Programming Ltd.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 91/250/ЕИО   относно правната защита на компютърните програми  и Директива 2001/29/ЕО относно авторското право.

SAS Institute  предявява иск за установяване на нарушение на авторските права върху компютърните програми и ръководствата за неговата информационна система за бази данни. В продължение на 35 години дружеството  разработва интегриран програмен пакет, с който потребителите могат да изпълняват разнообразни задачи по обработка и анализ на данни, включително статистически анализи. Основният компонент  позволява на потребителите да пишат и изпълняват свои програмни приложения (скриптове), за да приспособят системата SAS така, че да обработва техните данни.

WPL преценява, че има пазарен потенциал за алтернативен софтуер, който да може да изпълнява програмните приложения, написани на езика SAS, и го създава.

На Съда са поставени ред въпроси, между които:

Когато определена компютърна програма   е защитена с авторско право като литературно произведение, трябва ли член 1, параграф 2 [от Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че не е налице нарушение на авторското право върху първата програма, ако без достъп до изходния ѝ код конкурент на носителя на правата създаде — било пряко, било посредством процес като декомпилирането на обектния код — друга програма, която възпроизвежда функциите на първата програма?

Трябва.

1. Както функциите на компютърната програма, така и програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани при работа с компютърната програма, за да се използват някои от функциите ѝ, не съставляват обективирана форма на програмата и съответно не се ползват от закрилата на авторското право върху компютърните програми.

2. Лицето, което е получило лицензирано копие на компютърна програма, може без разрешението на носителя на авторското право да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на програмата, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е от елементите на програмата, ако извършва това, докато осъществява разрешени съгласно лиценза действия, както и действия по зареждане и пускане, необходими за използването на компютърната програма, и при условие че не нарушава изключителните права на носителя на авторското право върху тази програма.

3. Възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с тази програма на някои елементи, описани в защитеното с авторско право ръководство за работа с друга програма, може да съставлява нарушение на авторското право върху това ръководство, ако възпроизведеното е израз на собственото интелектуално творение на автора на защитеното с авторско право ръководство за работа с компютърната програма, което запитващата юрисдикция е компетентна да провери.

*

Решението изглежда важно в светлината на Oracle v. Google – коментира Groklaw.  Паралел между двата случая в   Google+

Днес стана известно дългоочакваното решение по делото Bonnier Audio.

Става дума за разкриването на самоличността на евентуални нарушители на авторски права при наличие на разпореждане до   доставчика  на услуги да предостави името и адреса на ползвателя на IP адреса.

В първи коментари на EDRI се казва, че решението не е това, което искахме, но е най-малко лошото в сравнение с други възможни изходи на делото.

• Директива 2006/24 трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва прилагането на национално законодателство, което е прието въз основа на член 8 от Директива 2004/48 и допуска, с цел да се идентифицира даден абонат на интернет услуги или интернет потребител, доставчикът на интернет услугите да бъде задължен да предостави на носителя на авторското право или на лицето, на което носителят е отстъпил изключителни права, информация за самоличността на абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на авторското право, тъй като подобно законодателство не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24;
• Директиви 2002/58 и 2004/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото това законодателство позволява на националната юрисдикция, която е сезирана с подадено от надлежна страна искане да се издаде разпореждане за разкриване на лични данни, да претегли съответните противоположни интереси, като съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Да претегли, да съобрази, да отчете изискването за пропорционалност.  Не е много голям напредък. И Генералният адвокат се произнесе в тези рамки.

Коментарът на EDRI:  Съдът не отговори на основните въпроси. И още:

• Означава ли това, че запазването на данни за прилагането на правата на интелектуална собственост се изисква от Съда? Не. Решението не означава, че запазването на данни е необходимо за целите на прилагането на защитата на интелектуална собственост. Решението означава, че теоретично е възможно в някои обстоятелства да се приложи запазване.

• Влияе ли върху изводите от решението Sabam? He.

• Има ли връзка със сезирането на Съда от Ирландия по въпроса  дали запазването на данни е законно или не? По делото Bonnier не се обсъжда законността на задържането на данни, ирландското решение ще оцени  задържането на данните като политика.

*

Върховният съд на Канада срещу подслушването:

решението по делото R  v. Tse 

Заключението на Генералния адвокат по дело С-461/10 Bonnier Audio AB и др.  v Perfect Communication Sweden AB  е от края на миналата година,   но заслужава внимание в светлината на очакваните важни решения на Съда през 2012 –  едно от тях е именно по делото Bonnier Audio.

Издатели на аудиокниги искат от доставчик на интернет достъп разкриване на самоличността на лица, за които се твърди, че са нарушители на авторски  права.

Преюдициалното запитване: Допуска ли се, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението?

Съдът за пореден път е поканен да се произнася по  Директива 2006/24. Правният въпрос е свързан с решението по дело Promusicae (C-275/06) и с Определението по дело LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten (C-557/07) .

Заключението на Генералния адвокат:

Прилага се IPRED1 [2004/48]

Член 8 от Директива 2004/48 гласи следното:

„1.      Държавите членки гарантират, че във връзка с производството [относно нарушение] на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на [ищеца] компетентните съдебни органи могат да постановят информацията за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, да се предостави от нарушителя и/или от всеки друг, за когото:

а)      е установено, че притежава в търговски мащаб стоките, обект на нарушението;

б)      е установено, че използва в търговски мащаб услугите, обект на нарушението;

в)      е установено, че в търговски мащаб [предоставя] услугите, използвани за действията по извършване на нарушение; или

г)      е посочено от лицето, посочено в букви а), б) или в), като участващо в изработването, производството или разпространението на стоките или предоставянето на услугите.

2.      Информацията, посочена в алинея 1, съдържа съответно:

а)      имената и адресите на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно;

б)      сведения за количествата изработени, произведени, доставени, получени или поръчани, както и получената цена за въпросните стоки или услуги.

3.      Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се накърняват други законови разпоредби, с които: […]

д)      се урежда опазването на поверителния характер на източниците на информация или на обработването на лични данни“.

Като говорим за буква д) – по отношение на личните данни в ЕС действат   Директива 95/46, Директива 2002/58 и Директива 2006/24.

Балансът на права в Швеция е уреден така:  Разпореждане за разкриване на информация може да се постанови само ако е обосновано от по-висш интерес по отношение на евентуалните неудобства или други вреди за неговия адресат или на всеки противопоставим интерес.

ГА приема, че:

•  името и адреса на абонат, които следва да се идентифицират въз основа на IP адрес, са лични  данни (42);
• но  самоличността на лицето, което може да е извършило нарушение на правата на интелектуална собственост, не може да се установи единствено въз основа на IP адрес, когато няколко лица могат да използват достъпа до мрежата, който се идентифицира със същия този IP адрес. Такъв е случаят например при безжичните мрежи без ефикасна защита, неразрешеното външно контролиране на свързани с интернет компютърни системи, както и положенията, при които няколко лица могат да използват една и съща компютърна система. Все пак ми се струва, че в някои държави членки IP адресът може да се използва като указание за самоличността на лицето, което евентуално е извършило нарушението (43);
• според посочените по-горе Решение по дело Promusicae и Определение по дело LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten  Директива 2002/58 не изключва възможността държавите  да предвидят задължение за разкриване на лични данни в рамките на гражданско производство, но правото на Съюза не изисква държавите  да предвидят подобно задължение (58);
• основните права в областта на защитата на личните данни и на личния живот, от една страна, и в областта на защитата на интелектуалната собственост, от друга страна, трябва да се ползват от една и съща защита. Ето защо не трябва да се дава предимство на носителите на права на интелектуалната собственост, като им се позволи да ползват лични данни, законосъобразно събрани или запазени за цел, която не е свързана със защитата на техните права. Събирането и използването на посочените данни с такава цел при спазване на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни, предполага предварителното приемане от националните законодателни органи на изчерпателни разпоредби в съответствие с член 15 от Директива 2002/58 (62).

И  заключението е, че Директива 2006/24  допуска прилагането на национална разпоредба, съгласно която в рамките на гражданско производство и с цел да се идентифицира даден абонат доставчикът на интернет услуги е задължен да предостави на носителя на авторското право или на негов наследник информация за абоната, на когото посоченият оператор е предоставил IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на посоченото право – при едно условие: такава информация се запазва, за да може да се разкрие и използва за тази цел в съответствие с изчерпателни национални законови разпоредби, приети при зачитане на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни.

В България вече мина един тур на обсъждане (при въвеждането на 2006/24) дали задържането на данни да се използва за нуждите на защитата на интелектуалната собственост – вж  отвореното писмо в подкрепа на такова законодателно решение.

Емил А. Георгиев очаква  “Съдът да потвърди заключението на Jaaskinen и да препоръча на политическите органи на Съюза да ъпдейтнат директива 2002/58”.

Така или иначе, националните дебати за баланса са в рамките на очакваното  решение Bonnier Audio +  реформата на правото на ЕС за личните данни + ревизията на Директива 2006/24