Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: права върху компютърни програми

Публикувано е решение на Съда (голям състав) по дело C‑128/11 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp.

Oracle разработва и разпространява компютърни програми. За разглежданите в главното производство компютърни програми Oracle предлага лицензи с ограничение на броя ползватели. UsedSoft търгува с използвани лицензи за компютърни програми, и по-специално придобива такива лицензи за използване от клиентите на Oracle, когато първоначално придобитите лицензи се отнасят до брой ползватели, който надхвърля нуждите на първия приобретател.    Oracle възразява, тъй като според лицензионните договори   правото на използване на програмите е „непрехвърлимо“.

Съдът обсъжда „първа продажба на копие от компютърна програма“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 и споделя заключението на Генералния адвокат, че

ако не се тълкува разширително понятието „продажба“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 като обхващащо всички форми на предлагане на пазара на дадена стока, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на копие от компютърна програма срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от произведението, на което е собственик, то полезното действие на тази разпоредба би било осуетено.

Ако придобитият от първия приобретател лиценз се отнася до брой на ползвателите, който надхвърля неговите нужди,  този приобретател няма право да раздели лиценза и да препродаде единствено правото на използване на дадената компютърна програма, съответстващо на определен от него брой ползватели.

Но той има право да препродава материално или нематериално копие от компютърна програма, за което  е изчерпано правото на разпространение, принадлежащо на носителя на авторското право,  стига да направи неизползваемо собственото си копие в момента на неговата препродажба.

Правото на разпространение се смята изчерпано, когато носителят на авторското право, който е разрешил, включително безвъзмездно, изтеглянето от интернет върху информационен носител на това копие, е предоставил също така — срещу заплащането на цена, която му позволява да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на произведението, на което е собственик — право на използване на това копие без ограничение във времето.

При тези условия всеки последващ  приобретател  може да се позове на предвиденото в   директивата изчерпване на правото на разпространение и да се смята за законен приобретател на копие.

Tagged

Съд на ЕС: такса за изграждане на инфраструктура плаща само собственикът

Известно е решението по съединени дела C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11 с предмет преюдициални запитвания  в рамките на производства по делаVodafone España SA и France Telecom España SA.

Общини в Испания приемат данъчни правилници, според  които доставчици на услуги се задължават да заплащат такси за изключителното използване или за специалното ползване на имоти, публична общинска собственост, за да предоставят услуги по снабдяване от обществен интерес, независимо дали тези предприятия са собственици на съоръженията, които са необходими за доставката на посочените услуги и които фактически са разположени във въпросните имоти.

Vodafone España и France Telecom España са далекосъобщителни оператори, които доставят мобилни телефонни услуги в Испания.

Испанският съд пита дали държавите  могат да предвидят, че освен оператора, собственик на електронната далекосъобщителна мрежа, такса за правата за изграждане на инфраструктура трябва да заплащат и операторите, които просто получават услуги по взаимосвързаност и които следователно могат само да се свържат с тази мрежа и да я използват.

Не.

Не се допуска такса за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот да се налага на операторите, които, без да са собственици на тази инфраструктура, само я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги.

*

Във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно.

Член 13 от Директива 2002/20 има непосредствено действие, поради което частноправните субекти могат да се позовават непосредствено на него пред националните юрисдикции, за да оспорят прилагането на решение на публичноправния орган, което е несъвместимо с този член.

Tagged

Съд на ЕС: времетраенето на тв реклама

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за производство по преюдициално запитване (Дело C-234/12) от Италия, отправено в рамките на делото Sky Italia Srl/AGCOM,  което би могло да  доведе до интересен нетривиален отговор:

Дали правна уредба, като съдържащата се в италианското законодателство, която установява по-малка продължителност на рекламата в платената телевизия в сравнение с рекламата в безплатната  телевизия, се допуска от

(1) Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, общия принцип на равенство и нормите на Договора за функционирането на Европейския съюз в областта на свободното движение на услуги, на правото на установяване и на свободното движение на капитали и

(2) член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкуван във връзка с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно относно плурализма

и дали  по този начин не се нарушава конкуренцията , съответно дали не се  благоприятства създаването или засилването на господстващо положение на пазара на телевизионната реклама.

Съдът не се произнася всеки ден относно евентуално  господстващо положение на пазара на телевизионната реклама, така че  –  внимание.

Tagged

Съд на ЕС: регистриране в домейн .eu

Днес стана известно решение на Съда по дело C‑376/11 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Pie Optiek SPRL срещу Bureau Gevers SA, European Registry for Internet Domains ASBL.

Предмет на преюдициалното запитване е тълкуването на разпоредба от Регламент (ЕО) № 874/2004 относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на  домейн от най-високо ниво .eu и принципите, които ръководят регистрирането.

Запитването е по повод два спора в Белгия за  името на домейн „lensworld.eu“ между едно белгийско дружество  и едно американско дружество, притежател на марката, на която отговаря това име на домейн.

Белгийското дружество иска регистрацията на име на домейн „lensworld.eu“, но получава отказ поради предходността на подадената от американското дружество  заявка.

Съдът:

  • домейнът от най-високо ниво.eu е създаден за да увеличи видимостта на вътрешния пазар във виртуалния пазар, който се намира в интернет, като установи ясно идентифицирана връзка със Съюза, с неговата правна рамка и с европейския пазар, както и да даде възможност на предприятия, организации и физически лица в Съюза да се регистрират в специален домейн, което ще направи тази връзка видима;
  •   поради това се регистрират имената на домейните, заявени от всяко предприятие, което има седалище, централно управление или основно място на стопанска дейност в Съюза, от всяка установена в него организация, без да се засяга прилагането на националното законодателство, както и от всяко физическо лице, пребиваващо в рамките на Съюза;
  • само „притежателите на предходни права, признати или установени от националното право или от правото на Общността“ — сред които регистрирани национални и търговски марки и търговски марки на Общността — както и публичноправните органи, имат право да поискат регистрирането на имена на домейн;
  • следователно само притежателите на предходни права, които имат седалище, централно управление, основно място на дейност или пребивават в Съюза могат през този период да подават заявки за регистрация на едно или повече имена на домейни в домейна от най-високо ниво.eu.
  • следователно  и лицензиантите на предходни права трябва в същото време да отговарят на критерия за присъствие на територията на Съюза и да разполагат, поне частично и/или временно със съответното предходно право вместо притежателя.
  •   и би било в противоречие с целите на Регламенти №733/2002 и № 874/2004, ако на притежател на предходно право, който разполага с това право в неговата цялост, но не отговаря на критерия за присъствие на територията на Съюза, се даде възможност — посредством лице, което изпълнява посочения критерий за присъствие, но не разполага, нито дори отчасти или временно, с посоченото право — да получи име на домейн .eu.
Tagged

Съд на ЕС: реклама на казина

Днес стана известно решение по делото   C-176/11 HIT и HIT LARIX v Bundesminister für Finanzen.

В Австрия рекламирането на казина, разположени в чужбина, изисква предварително разрешение. То се дава само ако  законовата защита на участниците в игрите, предвидена в другата държава,  най-малкото съответства  на австрийската законова защита. В частност в Австрия достъп до казината имат само пълнолетните лица, ръководството на казиното трябва да наблюдава поведението на участниците в игрите за да определи дали честотата и интензитетът на участието им в играта са заплаха за жизнения им минимум и клиентите на казината могат да предявят   граждански иск срещу ръководството, което не изпълни задълженията си.
Словенските дружества HIT и HIT LARIX експлоатират казина в Словения. Те искат от Bundesminister für Finanzen (федерален министър на финансите, Австрия) разрешение да рекламират в Австрия своите казина, които се намират в Словения. Министърът отхвърля тяхното искане, тъй като HIT и HIT LARIX не са доказали, че словенските законови разпоредби относно хазартните игри осигуряват равнище на защита на участниците в тях, сходно с предвиденото в Австрия.

Въпросът към Съда: дали правна уредба като австрийската е съвместима със свободното предоставяне на услуги.

Да.

Съществуват големи различия в държавите, при липсата на хармонизация  държавите   са свободни да установяват целите на своята политика в областта на хазартните игри и да определят с точност търсеното равнище на защита.

Подобна правна уредба, която ограничава свободното предоставяне на услуги, е обоснована от целта за защита на населението от рисковете, свързани с хазартните игри.

 

 

Становището на Генералния адвокат

Tagged

Съд на ЕС: кратки репортажи

Австрийският регулатор   трябва  да   реши   спор между Австрийската обществена телевизия ORF и Sky Австрия, притежател на изключителните права за излъчване на някои мачове.

ORF има право на достъп, не  се налагат допълнителни разходи за  предоставянето на достъп, но Sky настоява за компенсация. Според  медийната директива  дори ако се предвиди  компенсация (може и да не се предвиди), тя не надхвърля преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп.

Точно преди година регулаторът пита Съда на ЕС дали директивата, която ограничава компенсацията до преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп до кратки репортажи, представлява   посегателство върху свободата на стопанска инициатива и правото на собственост на притежателите на изключителните права – права по Хартата (дело C-283/11 Sky Österreich GmbH/Österreichischer Rundfunk (ORF).

Стана известно  заключението на Генералния адвокат.

Не.

Спорната разпоредба на Директивата не е в противоречие с Хартата на основните права. Всъщност с тази разпоредба законодателят на Съюза установява справедливо равновесие между правото на собственост и свободата на стопанска инициатива на притежателите на изключителни права за излъчване, от една страна, и свободата на осведомяване и медийния плурализъм, от друга. Нещо повече, с оглед на установяването на европейско пространство на мнения и информация ограничаването на компенсацията до преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп е най-ефикасното средство за предотвратяване на разпространението на информация изолирано в отделните държави членки и в зависимост от икономическата значимост на съответната телевизия.

 

Tagged

Шоколадовият заек с червена панделка: Lindt губи в Съда

Решение на Съда за шоколадовите зайци с червена панделка, ленти и звънчета.

Предприятието Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG подава   четири заявки за регистрация като марки  на следните триизмерни знаци:
• формата на шоколадов заек в червен, златист и кафяв цвят с червена панделка (T-336/08);
• формата на шоколадов северен елен в червен, златист и кафяв цвят с червена панделка (T-337/08);
• формата на звънче в червен и златист цвят с червена панделка (T-346/08), и
• формата на шоколадов заек в златист цвят (T-395/08).

Заявките са отхвърлени, тъй като   марките са лишени от отличителен характер. Lindt се обръща към Общия съд и губи. Днес стана известно и решението на Съда: Lindt губи – решение по дело C‑98/11 P:

Продаваният от жалбоподателя шоколадов заек не е единственият, опакован в златисто фолио.

Що се отнася до червената плисирана лента, завързана на панделка и с окачено звънче,  Общият съд посочва, че нито едно от доказателствата по делото не оборва изводите, че е обичайно шоколадовите животни или опаковките им да се украсяват с панделки, ленти и звънчета и че следователно звънчетата и панделките са често срещани елементи за шоколадовите животни.

Съдът приема тази аргументация.

Tagged

Съд на ЕС: държавна помощ за обществената телевизия

Днес в Официален вестник на ЕС  е публикувано съобщение за жалба  на Viasat Broadcasting UK  срещу решение на ЕК, според което мерките, приведени в действие от Дания за TV2/Danmark (C-2/03),  са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на 106.2 ДФЕС.

Сочат се две правни основания:

1. Първо правно основание:  компенсацията за извършваната от TV 2 обществена услуга   е била предоставена в нарушение на второто и четвъртото от условията по дело Altmark.

2. Второ  правно основание:  липса на мотиви за решението  да се одобри помощта, въпреки че не са изпълнени второто и четвъртото от условията по дело Altmark.

Общ  съд,  дело T-125/12 Viasat Broadcasting UK/Комисия

Tagged

Може ли България да участва в създаване на конвенция за защита на сродни права

Днес в Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за иск на Европейската комисия срещу Съвета на ЕС.

Това винаги е интересно, а конкретният случай е конкретно интересен по предмет – става дума за участието на държавите от ЕС в  преговори за Конвенция на Съвета на Европа относно защитата на правата на радио -и телевизионните организации.

Съветът на ЕС и държавите, заседаващи в Съвета,  вземат решение за участие на ЕС и на държавите в преговори за Конвенция на Съвета на Европа в областта на интелектуалната собственост (сродни права на радио- и тв организации). Тази конструкция (хибридни актове) вече ни е позната от АСТА, където при сключването участват ЕС и държавите (заради наказателноправните мерки).

Европейската комисия своевременно информира Съвета, че участието в подобни преговори е от изключителната компетентност на ЕС  и участието на държавите не съответства на изискванията на ДФЕС.

Независимо от това Съветът и държавите приемат въпросното решение (в което впрочем изрично е записано, че държавите участват в преговорите в рамките на компетентността си).

Днес научаваме от Официален вестник на ЕС, че Комисията се обръща към Съда на ЕС с искане за отмяна на решението на четири основания:

  1. Първо правно основание: Нарушение на член 2, параграф 2 и член 3, параграф 2 ДФЕС, тъй като бъдещата конвенция на Съвета на Европа може да засегне или да промени обхвата на директивите на ЕС, посветени на правата на излъчващите организации, както и обхвата на директивите на ЕС относно правото на интелектуална собственост като цяло. Бъдещата конвенция ще се основава на съществуващите достижения на правото на ЕС и неизбежно ще доведе до изменението на директивите на ЕС, ако в рамките на Съвета на Европа на излъчващите организации се предостави по- висока степен на защита – което е основание за изключителна компетентност.
  2. Второ правно основание: Нарушение на процедурата и условията за разрешаване на преговори относно сключването на международни споразумения от Съюза. Само Съветът (а не Съветът съвместно с държави членки) е компетентен да разрешава воденето на преговори от Съюза.
  3. Трето правно основание: Нарушение на правилата за гласуване в Съвета. При приемането на оспорваното решение Съветът е нарушил член 218, параграф 8, съгласно който Съветът действа с квалифицирано мнозинство.
  4. Четвърто правно основание: Нарушение на целите на Договорите и на принципа на лоялно сътрудничество. Като действа съвместно с държавите членки, Съветът подкопава репутацията на Съюза и отслабва институционалната рамка на Съюза.

*

Този път за какъв международен договор става дума?

В рамките на Съвета на Европа е взето решение за изработване на обвързващ инструмент (конвенция) за сродните права на радио и телевизионните организации.

Секретариатът е натоварен да създаде ад хок работна група от пет души, като ЕК и  държавите     могат изпращат наблюдатели без право на глас, за да изразяват позициите им. Заданието е – ако са спазени определени изисквания – да се изготви проект за конвенция.

Позицията на EDRI по въпроса:  Съветът на Европа ще възкресява неуспелия   проект на WIPO за сродните права

Искът на ЕК до  Съда е израз на постоянна линия на комисията по отношение на Съвета на Европа, подобна реакция последва  идеята за изготвяне на Протокол за изменение на Конвенцията за трансгранична телевизия.

От протокола на работната група в Съвета на Европа става ясно, че на първото заседание  има девет участника, вкл. от България  участва Велизар Соколов (ARSIS).

Tagged

Съд на ЕС: Функциите на компютърната програма и езикът за програмиране не могат да бъдат защитени с авторско право

Днес стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑406/10 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело SAS Institute Inc. срещу World Programming Ltd.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 91/250/ЕИО   относно правната защита на компютърните програми  и Директива 2001/29/ЕО относно авторското право.

SAS Institute  предявява иск за установяване на нарушение на авторските права върху компютърните програми и ръководствата за неговата информационна система за бази данни. В продължение на 35 години дружеството  разработва интегриран програмен пакет, с който потребителите могат да изпълняват разнообразни задачи по обработка и анализ на данни, включително статистически анализи. Основният компонент  позволява на потребителите да пишат и изпълняват свои програмни приложения (скриптове), за да приспособят системата SAS така, че да обработва техните данни.

WPL преценява, че има пазарен потенциал за алтернативен софтуер, който да може да изпълнява програмните приложения, написани на езика SAS, и го създава.

На Съда са поставени ред въпроси, между които:

Когато определена компютърна програма   е защитена с авторско право като литературно произведение, трябва ли член 1, параграф 2 [от Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че не е налице нарушение на авторското право върху първата програма, ако без достъп до изходния ѝ код конкурент на носителя на правата създаде — било пряко, било посредством процес като декомпилирането на обектния код — друга програма, която възпроизвежда функциите на първата програма?

Трябва.

1. Както функциите на компютърната програма, така и програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани при работа с компютърната програма, за да се използват някои от функциите ѝ, не съставляват обективирана форма на програмата и съответно не се ползват от закрилата на авторското право върху компютърните програми.

2. Лицето, което е получило лицензирано копие на компютърна програма, може без разрешението на носителя на авторското право да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на програмата, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е от елементите на програмата, ако извършва това, докато осъществява разрешени съгласно лиценза действия, както и действия по зареждане и пускане, необходими за използването на компютърната програма, и при условие че не нарушава изключителните права на носителя на авторското право върху тази програма.

3. Възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с тази програма на някои елементи, описани в защитеното с авторско право ръководство за работа с друга програма, може да съставлява нарушение на авторското право върху това ръководство, ако възпроизведеното е израз на собственото интелектуално творение на автора на защитеното с авторско право ръководство за работа с компютърната програма, което запитващата юрисдикция е компетентна да провери.

*

Решението изглежда важно в светлината на Oracle v. Google – коментира Groklaw.  Паралел между двата случая в   Google+

Tagged