Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: реклама на вино | ограничения

Известно е заключението на Генералния адвокат по дело  C‑544/10  Deutsches Weintor eG срещу Land Rheinland-Pfalz.  Делото е по преюдициално запитване, отправено в рамките на спор между Deutsches Weintor, винаро-лозарска кооперация, и Land Rheinland-Pfalz (провинция Райнланд-Пфалц) относно реклама, в която се съдържа обозначение  на вино като bekömmlich („лесно за усвояване, здравословно, питателно“).

Органът, натоварен с контрола върху търговията с алкохолните напитки в Райнланд-Пфалц, възразява срещу използването на обозначението „bekömmlich“.

Регламент № 1924/2006 забранява по принцип — независимо от това дали внушаваният благоприятен ефект е истински и подкрепен с научни доказателства — използването на здравни претенции в реклама на  алкохолните напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол. Като се имат предвид опасностите от пристрастяване и злоупотреба, свързани с консумацията на алкохол, по-дългосрочната цел тук очевидно е да се избегне придаването на каквото и да било положително свързано със здравето значение, което по принцип би могло да насърчи консумацията на алкохолни напитки.

Според  Генералния адвокат, общата забрана за използването на здравни претенции от разглеждания вид по отношение на алкохолни напитки като виното е съвместима с ДЕС и Хартата.

Update:

Решението по делото:

45      Все пак е важно да се вземе предвид и член 35, второ изречение от Хартата, който изисква да се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза. Всъщност, както следва от съображения 1 и 18 от Регламент № 1924/2006, закрилата на здравето е сред основните цели на Регламента.

46      При тези условия съвместимостта на забраната, без изключение, на претенция като разглежданата в главното производство следва да се прецени от гледна точка не само на свободата при избор на професия и на свободата на стопанската инициатива, но и на закрилата на здравето.

47      Следователно тази преценка трябва да се извърши при спазване на необходимото съчетаване на изискванията, свързани със защитата на тези различни основни права, защитени от правния ред на Съюза, и на подходящо равновесие между тях (вж. в този смисъл Решение от 29 януари 2008 г. по дело Promusicae, C‑275/06, Сборник, стр. I‑271, точки 65 и 66).

48      Що се отнася, на първо място, до закрилата на здравето, необходимо е да се подчертае, че предвид рисковете от зависимост и злоупотреба, както и предвид установеното комплексно вредно въздействие, свързано с консумацията на алкохол, по-специално развитието на сериозни заболявания, алкохолните напитки представляват специална категория хранителни продукти, подчинена на особено стриктна уредба.

49      В това отношение Съдът вече неколкократно е имал повод да посочи, че мерките, които ограничават рекламата на алкохолни напитки, с оглед на борбата срещу злоупотребата с алкохол, отразяват загрижеността за общественото здраве и че опазването на общественото здраве, както следва също от член 9 ДФЕС, е цел от общ интерес, която при необходимост може да обоснове ограничение на основна свобода (вж. в този смисъл Решение от 10 юли 1980 г. по дело Комисия/Франция, 152/78, Recueil, стр. 2299, точка 17, Решение от 25 юли 1991 г. по дело Aragonesa de Publicidad Exterior и Publivía, C‑l/90 и C‑176/90, Recueil, стр. І‑4151, точка 15, Решение от 13 юли 2004 г. по дело Комисия/Франция, C‑262/02, Recueil, стр. І‑6569, точка 30, както и Решение по дело Bacardi France, C‑429/02, Recueil, стр. І‑6613, точка 37).

50      Освен това, ако от член 3, буква а) от Регламент № 1924/2006 вече по правило следва, че използването на хранителни и здравни претенции не бива да бъде фалшиво, двузначно или подвеждащо, това изискване важи на още по-силно основание за алкохолните напитки. Всъщност е от съществено значение всички претенции относно тези напитки да бъдат лишени от всякаква двузначност, така че потребителите да са в състояние да регулират своята консумация, отчитайки всички присъщи опасности, свързани с нея, и по този начин ефикасно да опазват здравето си.

51      В случай като този по главното производство обаче спорната претенция, дори сама по себе си да може да се приеме за фактически вярна, доколкото посочва намалено киселинно съдържание, при все това се оказва непълна. Всъщност посочената претенция изтъква определено качество, което може да улесни храносмилането, а премълчава факта, че независимо от доброто протичане на храносмилането, присъщите на консумацията на алкохолни напитки опасности изобщо не са изключени, нито дори ограничени.

52      Така законодателят на Съюза с основание е приел, че претенции като разглежданата в главното производство са двузначни, дори подвеждащи, когато се отнасят до алкохолна напитка. Всъщност, като подчертава единствено лесното храносмилане на въпросното вино, спорната претенция може да насърчи консумацията му и в крайна сметка да увеличи присъщите рискове от неумерената консумация на която и да е алкохолна напитка за здравето на потребителите. Поради това забраната на такива претенции може да се обоснове от гледна точка на изискването за гарантиране на висока степен на закрила на здравето на потребителя.

53      С оглед на гореизложеното може да се приеме, че пълната забрана на претенция като разглежданата в главното производство е необходима за осигуряване на спазването на изискванията, произтичащи от член 35 от Хартата.

[…]

57      Действително, без изобщо да забранява производството и търговията с алкохолни напитки, спорната правна уредба само урежда етикетирането и рекламата в ясно определена сфера.

58      Така в производство като главното спорната забрана изобщо не засяга самата същност на свободата при избор на професия и свободата на стопанска инициатива.

59      От гореизложеното следва, че пълната забрана в Регламент № 1924/2006 на претенция като разглежданата в главното производство трябва да се приеме за съответстваща на изискването за съчетаване на различните представени основни права и за установяване на подходящо равновесие между тях.

60      Предвид всички гореизложени съображения на третия въпрос следва да се отговори, че фактът, че е забранено без изключение, в Регламент № 1924/2006, на производител или търговец на вино да използва претенция като разглежданата в главното производство, дори ако посочената претенция сама по себе си е вярна, е съвместим с член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС.

 

Tagged

Съд на ЕС: права върху кинематографично произведение

В Официален вестник: съобщение за решение на Съда по дело C‑277/10  с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Martin Luksan срещу Petrus van der Let=

Ищецът в главното производство, г‑н Luksan, е автор на сценария и режисьор на документалния филм за германската военна фотография по време на Втората световна война, озаглавен „Fotos von der Front“ („Снимки от фронта“). Става дума за кинематографично произведение, защитено като оригинално произведение.  Ответникът   г‑н Van der Let е продуцент.

Страните сключват договор, по силата на който г‑н Luksan прехвърля на г‑н Van der Let всички авторски и/или сродни права върху този филм без правото на предоставяне на публично разположение в цифрови мрежи  и правото на телевизионно излъчване чрез т.нар. „closed circuit television“ и „pay TV“, тоест (кодирано) излъчване за затворени кръгове потребители срещу отделно възнаграждение.

Продуцентът  предоставя разглеждания филм на публично разположение в интернет и във връзка с това предоставя права на Movieeurope.com. Така филмът е достъпен в интернет чрез „video-on-demand“. Също така продуцентът предоставя достъп до трейлър на филма с рекламна цел чрез YouTube и прехвърля правата за излъчване по „pay TV“ на Scandinavia TV.

Във връзка с възникналия спор се поставя въпрос към Съда дали правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп принадлежат непосредствено (оригинерно) на   режисьора (principal director)  или на други, определени от законодателя  филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент. Поставят се и други въпроси.

Правата на използване на кинематографично или аудиовизуално произведение са предмет на:

  • Директива 93/83 урежда правото на излъчване чрез спътник.
  • Правото на възпроизвеждане и на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп са уредени   в членове 2 и 3 от Директива 2001/29.
  • Правото на отдаване под наем и в заем е уредено в членове 2 и 3 от Директива 2006/115.

По отношение на всички права режисьорът се   смята за негов автор или за един от неговите автори, като държавите   са свободни да посочват и други съавтори.

Параграф 3 на член 14 bis от Бернската конвенция  позволява предоставянето на същите тези права само на продуцента на произведението.

Когато в резултат на развитието на правото на Съюза определена държава, в съответствие с предоставена ѝ от предходно международно споразумение възможност, е приела законодателна мярка, която изглежда противоречи на това право, държавата не може да се позове на това споразумение, за да се освободи от последващо възникнали от правото на Съюза задължения.

Държавите не могат да се позоват на предоставената с член 14 bis от Бернската конвенция възможност.

Съдът:  не се допуска  национално законодателство, което предоставя посочените права на използване по силата на закона и единствено на продуцента на разглежданото произведение.

Съдът отговаря и на въпроси, свързани с възнаграждението – решението.

Tagged

Съд на ЕС: музиката в хотелите

Съдът на  ЕС  в решение по дело  C-162/10 Phonographic Performance (Ireland) Limited/Ирландия, Attorney General   от днес обсъжда дали една държава от ЕС  (Ирландия) нарушава правото на Съюза,  ако  националната правна уредба освобождава хотелиерите от задължението да заплатят справедливо възнаграждение за използването на звукозаписи в хотелските стаи.

Да.

Нарушава.

Хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал,   е длъжен да заплати справедливо възнаграждение за възпроизвеждането на излъчван звукозапис, в допълнение към възнаграждението, заплащано от радиотелевизионния оператор.

Но и повече.

Хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти не радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, а друго устройство и звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с помощта на устройството, е „ползвател“, който извършва „публично съобщаване“  и  е длъжен да заплати „справедливо възнаграждение“  за излъчването на посочените звукозаписи.

Разпоредбата, която  предвижда ограничение  на правото  на справедливо възнаграждение, когато става въпрос за „лично използване“, не допуска държавите   да освободят хотелиера, който извършва „публично съобщаване“ на звукозапис  от задължението да заплати такова възнаграждение.

Tagged

Съд на ЕС: музиката при зъболекарите

Съдът на ЕС отговаря на най-различни въпроси, например длъжен ли е зъболекар, който поставя в чакалнята на кабинета си радиоприемник и чрез него дава възможност на своите пациенти да слушат музика, да заплаща справедливо възнаграждение за непрякото публично съобщаване на звукозаписите, използвани в радиопредаването.

Генералният адвокат  г-жа Трстеняк смята, че зъболекарят е длъжен.

Днес Съдът е решил по дело C-135/10 SCF Consorzio Fonografici , че не е:

излъчването на звукозаписи изобщо не е присъщо на зъболекарската практика, защото клиентите на зъболекаря отиват в неговия кабинет с единствената цел да бъдат лекувани. Те имат достъп до някои звукозаписи на случаен принцип и без оглед на своите желания, в зависимост от момента на пристигането си в кабинета, от продължителността на изчакване и от естеството на полученото от тях лечение. При това положение няма как да се допусне, че обичайната клиентела на даден зъболекар е възприемчива към въпросното излъчване.

Това излъчване не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи.

 

Tagged

Съд на ЕС: понятието реклама

Днес в Официален вестник на ЕС:  преюдициално запитване по дело C-657/11:

Понятието  реклама   в член 2 от Директива 2006/114/ЕО   относно заблуждаващата и сравнителната реклама  трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща както регистрацията и използването на наименование на домейн, така и използването на метатагове   в метаданните на даден уебсайт?

Tagged

Съд на ЕС: сканиране на статии и електронна обработка

Днес в Официален вестник на ЕС:  съобщение за мотивирано определение на Съда на ЕС (104.3 от Процедурния правилник на Съда) по дело C‑302/10 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Infopaq International A/S v Danske Dagblades Forening.

Дружеството Infopaq твърди, че   не е   длъжно да получи съгласието на носителите на авторските права, за да извършва действия на възпроизвеждане на статии от пресата посредством автоматизиран процес, изразяващ се в сканирането на статиите и конвертирането им в цифров файл, последвано от електронната обработка на този файл.

Обсъжда се действието на Директива 2000/29 по отношение на т.нар. временни действия на възпроизвеждане с преходен или инцидентен характер, които представляват неразделна и съществена част от технологичния процес.

Infopaq извършва обработка с търговска цел на публикувани статии без съгласието на носителите на авторските права върху тези статии. Асоциацията на издателите на вестници смята, че такова съгласие е необходимо.

Според датския съд е безспорно, че съгласието на носителите на авторските права не се изисква за упражняването на дейност по следене на пресата и съставяне на резюмета, доколкото тя се изразява във физическия прочит на всяко издание от човек, подбор на релевантните статии въз основа на предварително определени ключови думи, както и в предаването на автора на резюмето на ръчно съставен фиш за резултата, който показва ключовата дума в дадена статия и мястото на тази статия в изданието.

Не се спори, че  съставянето на резюме е законно и не изисква съгласието на носителите на посочените права.

Снемането на данни се състои от две действия на възпроизвеждане –  създаването на TIFF файлове при сканирането на печатните статии и създаването на текстови файлове чрез конвертиране на TIFF файловете. Този процес води до възпроизвеждането на части от сканираните статии, след като откъсът от единадесет думи се запаметява в компютър и тези единадесет думи се отпечатват на хартиен носител.

На тази фаза датският съд решава да спре производството и да постави на Съда тринадесет преюдициални въпроса, които се отнасят до тълкуването.

Съдът:

Снемането  на данни

–        е  неразделна и съществена част от технологичния процес, независимо от обстоятелството, че този процес започва и приключва с тях и те предполагат човешка намеса,

–          преследва  една-единствена цел, а именно да се позволи законното използване на произведение или на закрилян обект,

–        няма самостоятелно стопанско значение, доколкото, от една страна, осъществяването на тези действия не дава възможност да се получи допълнителна изгода, надхвърляща изгодата от законното използване на защитеното произведение, а от друга страна, временните действия на възпроизвеждане не водят до изменение на това произведение,

поради  което действията на възпроизвеждане не могат нито да засягат нормалното използване на произведението, нито неоправдано да засягат законните интереси на притежателя на права.

Това е второто  решение от този вид след  решението на Съда по делото С-5/08 Infopaq.

Tagged

Google, личните данни, правото да бъдеш забравен

В последните дни има поне два конкретни повода да се говори за Google в контекста на защитата на личните данни.

Първият повод, разбира се, е новата политика на Google, която влезе в сила на първи март. Google обяснява в блога си, че е само по-проста и по-лесна за разбиране, но има и обратно мнение: новата политика води до още по-голям контрол.

В писмо до Лари Пейдж   френският орган за защита на данните  (CNIL) твърди, че предварителният анализ показва нарушение на правото на ЕС (Директивата (95/46/ЕО). Кое е най-обезпокоителното:  неяснотите относно използването на личните данни, достъпни при различните услуги на Google. Впрочем става ясно още, че  the Article 29 Working Party  е поканила френския регулатор CNIL   да поеме анализа на ефектите от новата политика на Google.

Тук очевидно следва продължение.

Вторият повод е от този месец, още не може да се намери текста на преюдициалното запитване, но то идва от Испания и е по повод делото на испанския орган за защита на данните срещу Google Inc & Google Spain от 2010.  Органът иска от компанията да заличи определени данни (по искане на граждани), компанията отказва и обжалва  решението, съдът спира производството и се обръща към Съда на ЕС с питане дали правото да искаш заличаване на данни противоречи на правото на ЕС, Reuters съобщава.

Това е обсъжданото напоследък в ЕС право да бъдеш забравен.

Съдът ще се произнася за пръв път по правото да бъдеш забравен на примера на функционирането на Google.

Tagged

Съд на ЕС: футболните календари и авторското право

Днес стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑604/10 Football Dataco Ltd.

Дружествата Football Dataco Ltd и др.   организират английските и шотландските футболни първенства. Във връзка с това те изготвят и правят достъпен за обществеността списъка на всички футболни срещи, които ще се играят всяка година в рамките на тези първенства. Ответната страна, Yahoo! UK Limited и др.   използва въпросните футболни календари, за да представя новини и информация и/или за да организира залагания.

Football Dataco и др. искат Yahoo и др. да заплатят такси за използването на изготвените от тях футболни календари. Те твърдят, че тези календари се ползват със закрила.

В съответствие с практиката на Съда националната юрисдикция е изключила възможността за закрила „sui generis“ на тези програми, сега се иска да се установи дали въпросните програми могат да се ползват от авторскоправна закрила и условията, които трябва да са изпълнени, за да може да бъде ползвана посочената закрила.

Заключението на Генералния адвокат и коментарите. Решението:

  • Предмет на авторскоправна закрила е  структурата  на базата данни, а не нейното  съдържание . Тази закрила не се простира върху самите данни.
  • В такъв случай интелектуалните усилия и умения, вложени за създаването на данни, не се отчитат, когато се преценява дали съдържащата ги база данни подлежи на авторскоправна закрила.
  • Основна за интелектуален продукт е преценката за оригиналност. Това е предпоставката за авторскоправна защита. Според Съда, критерият за оригиналност е изпълнен, когато с подбора или с подреждането на съдържащите се в нея данни създателят ѝ изразява творческите си способности по оригинален начин, като прави свободен и творчески избор. Обратно, посоченият критерий не е изпълнен, когато изготвянето на базата данни трябва да бъде съобразено с технически съображения, правила или изисквания, които не оставят място за творческа свобода.

Прессъобщение| решение по  дело C -_604/10 Football Dataco: 

Програмата на срещи по футбол не може да бъде защитена с авторско право, когато изготвянето ѝ трябва да бъде съобразено с правила или изисквания, които не оставят място за творческа свобода.

Tagged

Съд на ЕС: Филтрирането в случаи като Sabam v Netlog нарушава баланса на права

В Решение С-360/10 Sabam v Netlog   от днес, 16 февруари 2012,    Съдът на ЕС обявява, че ако се   задължи доставчика на услуги  да въведе  система за филтриране (като тази в разглеждания случай),   няма да бъде спазено  изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Преюдициално запитване:

Допускат ли Директиви 2001/291 и 2004/482, във връзка с Директиви 95/463, 2000/314 и 2002/585, тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите от ЕС да разрешат на националния съд в исково производство с единствено основание правната разпоредба, съгласно която “[националните съдилища] могат освен това да осъдят посредниците, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско или сродно право, да преустановят нарушението”, да задължи доставчик на хостинг услуги да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървъра му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения, върху които SABAM твърди, че притежава права, и впоследствие да блокира обмена на тези файлове?

Не.

Подобно задължение не би било съобразено нито със забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол, нито с изискването да се осигури справедливо равновесие между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Подробностите:

Правният спор е между SABAM, белгийско дружество за колективно управление на права,   и Netlog, дружество, което поддържа платформа на социална мрежа онлайн, в която всеки регистрирал се в нея ползвател получава лично пространство, наречено „профил“, което този ползвател може да попълни лично, като се има предвид, че този профил е достъпен в целия свят.

Според SABAM социалната мрежа на Netlog позволява също на ползвателите да използват посредством профила си музикални и аудио-визуални произведения от репертоара на SABAM, като предоставя тези произведения на разположение на потребителите по такъв начин, че други ползватели на мрежата да имат достъп до тях, при това без да е получено разрешение от SABAM и без Netlog да е заплатило такса за това.

SABAM предявява иск срещу Netlog, като иска от съда по-специално да се разпореди на Netlog незабавно да преустанови всяко незаконно предоставяне на достъп.

Първоинстанционният съд сезира Съда по въпроса дали правото на Съюза допуска разпореждане, постановено от национален съд срещу доставчик на услуги за съхраняване на информация, като дружество, поддържащо социална мрежа онлайн, да въведе система за филтриране на информацията, съхранявана на сървърите му от ползвателите на неговите услуги.

Според Съда подобен превантивен контрол би изисквал активно наблюдение на файловете, съхранявани от ползвателите при дружеството, поддържащо социалната мрежа. Следователно системата за филтриране би наложила на това дружество да извършва общ контрол на съхраняваната при него информация, който е забранен от Директивата за електронната търговия.

Разпореждането за въвеждане на система за филтриране би означавало в интерес на притежателите на авторски права да се контролира цялата информация, съхранявана при съответния доставчик на услуги за съхраняване на информация, или по-голямата част от нея. Освен това този контрол би трябвало да бъде неограничен във времето, да се отнася до всяко бъдещо нарушение и да предполага задължение за защита не само на съществуващите произведения, но и на тези, които още не са създадени към момента на въвеждането на тази система. Така подобно разпореждане би довело до съществено нарушение на свободата на стопанската инициатива на Netlog, тъй като би го задължило на свои собствени разноски да въведе сложна, скъпо струваща и постоянно действаща информационна система.
Нещо повече, последиците от разпореждането не се ограничават само до Netlog, тъй като системата за филтриране може да засегне и основните права на ползвателите на неговите услуги, а именно правото им на защита на личните данни, както и свободата им да получават или да разпространяват информация, като тези права са защитени с Хартата на основните права на Европейския съюз.

Разпореждането би предполагало, от една страна, идентифицирането, систематичния анализ и обработването на информацията, свързана с профилите, създадени в социалната мрежа, като тази информация представлява защитени лични данни, доколкото позволява по принцип идентифицирането на ползвателите.

От друга страна разпореждането създава опасност от нарушаване на свободата на информация, тъй като е възможно тази система да не разграничава в достатъчна степен незаконното от законното съдържание, така че прилагането ѝ може да доведе до блокиране на съобщения със законно съдържание.

На основание на горното, ако се задължи доставчика на услуги  да въведе подобна система за филтриране,  няма да бъде спазено  изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Решението е нов повод да продължи обсъждането на система за защита на авторските  права, която да е адекватна на цифровото време.

 Don’t make me steal

Tagged

Съд на ЕС: закрила на фотографии

В Официален вестник на ЕС : съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-145/10 Eva-Maria Painer v Standard VerlagsGmbH и др. 

Решението е по преюдициално запитване,  отправено в рамките на спор между г‑жа Painer,  фотограф на свободна практика, и петима издатели във връзка с използването от тях на фотографии на Natascha K.

Г-жа Painer   е направила няколко фотографии на Natascha K., като е избрала фона, позата и изражението на лицето, нагласила е фотоапарата и е проявила тези фотографии. Natascha K. е отвлечена, по-късно успява да избяга. Ответниците   публикуват фотографиите в свои вестници и интернет сайтове, без обаче да посочат името на автора. Освен това  публикуват портретна снимка, изготвена чрез компютърна обработка (фоторобот), като твърдят, че това е позволено свободно използване.

В преюдициалното запитване се иска изясняване наняколко въпроса, между които

  •  използване на фотографии във връзка с издирване на лица;
  • степента на защита: дали фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ закриляни или че въобще не са закриляни от авторско право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за художествено творчество.
  • свободно използване на фоторобот, изготвен въз основа на портретна снимка.

Според Съда:

  • Законът не може да се позволи на дадена медия, както в случая издател на периодичен печат, да си присвои защитата на обществената сигурност. Всъщност само държавата, чиито компетентни органи разполагат с подходящи средства и координирани структури, трябва да се счита за отговорна и способна да осигури осъществяването на такава цел от общ интерес чрез подходящи мерки, включително, например, разпространението на обявление за издирване. Все пак, при определени условия не може да се изключи възможността издател на периодичен печат да допринесе именно за постигането на цел, свързана с обществената сигурност, като публикува фотография на издирвано лице.
  • Реалистичните фотографии, по-специално портретните снимки, се ползват от закрилата на авторското право, ако са собствено авторско интелектуално творение, т.е. когато то отразява личността на автора.

Що се отнася до портретна снимка, следва да се посочи, че авторът може да направи своя свободен и творчески избор по няколко начини и в различни моменти при реализирането ѝ.

На подготвителния етап авторът може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере между различните съществуващи техники на проявяване тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.

  • Относно фоторобота: след като се установи, че разглежданата портретна снимка има качеството на произведение, закрилата ѝ не е по-слаба от закрилата, от която се ползва всяко друго произведение, включително фотографско произведение.

 

Tagged