Медийно право

В производство пред Съда на ЕС – дело C‑604/10 Football Dataco Ltd  – се иска произнасяне относно възможността за закрила на календари за първенство по футбол.

Дружествата Football Dataco Ltd и др.   организират английските и шотландските футболни първенства. Във връзка с това те изготвят и правят достъпен за обществеността списъка на всички футболни срещи, които ще се играят всяка година в рамките на тези първенства. Ответната страна, Yahoo! UK Limited и др.   използва въпросните футболни календари, за да представя новини и информация и/или за да организира залагания.

Football Dataco и др. искат Yahoo и др. да заплатят такси за използването на изготвените от тях футболни календари. Те твърдят, че тези календари се ползват със закрила.

През 2004 г. Съдът е постановил, че тези календари по принцип не могат да се ползват от закрила въз основа на така нареченото право „sui generis“, предвидено в Директива  96/9/ЕО за правна закрила на базите данни.  Това, което трябва сега да се установи, за да се допълни правната рамка, е дали и при какви условия е приложима закрилата на авторското право.

Запитващата юрисдикция отправя запитване към Съда как следва да се разбира изразът „базите данни, които с оглед на подбора или подреждането на съдържанието им представляват собствено интелектуално творение на автора“.

Не се спори, че дори да се състои от обикновен списък с футболни срещи, футболният календар трябва да се разглежда като база данни.

Заключението на Генералния адвокат:

Закрилата, основана на авторското право, е ориентирана основно към структурата на базата данни, т.е. към начина, по който тя е конкретно създадена от своя автор чрез подбора на съдържанието, което следва да се включи, или начина на неговото оформление. Освен това в член 3, параграф 2 ясно е уточнено, че предвиденото в същия член авторско право „не се разпростира върху […] съдържание[то]“ на базата данни, което може да бъде самостоятелно закриляно с авторско право, но това не е направено, защото съдържанието е включено в закриляна база данни. В съображение 15 се отбелязва, че авторскоправната закрила „обхва[ща] структурата на базата данни“.

Закрилата „sui generis“ е просто правото да не се допуска извличане и/или повторно използване на съдържанието на базата данни. Това право е предвидено не за закрила на оригиналността на базата данни сама по себе си, а за компенсиране на усилията за събирането, проверката и/или оформлението на съдържащите се в нея данни.

С други думи, в зависимост от случая база данни може да бъде закриляна само от авторско право, само от правото „sui generis“, от двете права или пък от нито едно от правата.

Закрилата на авторското право зависи от това дали за базата данни са характерни  творчески  елементи, а не е достатъчно създаването ѝ да изисква труд и умения.

База данни може да бъде закриляна от авторското право  само ако тя е оригинално интелектуално творение на своя автор. За целта не може да бъде взета предвид дейността по създаването на данните. Когато става въпрос за футболен календар, определянето на всички елементи за всяка отделна среща представлява дейност по създаване на данни.

Посочената директива не допуска националното право да признава авторскоправна закрила на база данни, която не отговаря на посочените в член 3 от Директивата условия.

повече, и тук

Казусът има значение очевидно не само за футболните календари.

От Официален вестник на ЕС: Европейската комисия предявява иск срещу Франция във връзка с въведените мерки, с които Франция  предвижда да се финансира обществената телевизия след отпадане на рекламата от програмите.

ЕК иска от Съда да   установи, че като е въвела   допълнителен данък, с който се облагат операторите на електронни съобщения, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 12 от Директива 2002/20/ЕO.

Комисията оспорва тезата, че   държавите могат да налагат данъци „на основание“ издаването на лицензия (или подобна процедура).  Според ЕК така се въвежда „административен“ данък, т.е. свързан с издадено  разрешение, а не само   с   издаване на разрешение.

Моделът Саркози трябваше да е в действие, но влизането му в сила се отложи. ЕК откри процедура срещу Франция преди близо две години.

По дело С-70/10 Scarlet v SABAM   Cour d’appel de Bruxelles поставя на Съда въпроса дали правото на Съюза и по-специално Хартата на основните права позволяват национална юрисдикция  да задължи интернет доставчик да въведе системи за филтриране и блокиране на електронните съобщения,   предоставяни  по-специално чрез софтуери peer-to-peer.

В основата на това дело е спор между Scarlet Extended SA, доставчик на интернет услуги и SABAM, белгийско дружество за управление на авторски права, което отговаря за предоставянето на разрешения за използване от трети лица на музикални произведения на автори, композитори и издатели.

През 2004 година SABAM стига до извода, че интернет ползвателите, които използват услугите на Scarlet,  изтеглят от интернет  без разрешение и без да заплащат за авторските права  фигуриращи в каталога на SABAM произведения посредством мрежи „peer-to-peer“ (средство за споделяне на съдържание, независимо, децентрализирано и снабдено с напреднали функции за търсене и изтегляне).
По искане на SABAM председателят на Tribunal de première instance de Bruxelles (Белгия) разпорежда на Scarlet, в качеството му на доставчик на интернет услуги, да преустанови тези нарушения на авторското право,  като направи невъзможна всякаква форма на изпращане или приемане от неговите клиенти посредством софтуери „peer-to-peer“ на електронни файлове, възпроизвеждащи музикално произведение от репертоара на SABAM, като в противен случай ще му бъде наложена периодична имуществена санкция.

В заключението си Генералният адвокат предложи на Съда да обяви, че правото на Съюза не допуска приемането на подобна мярка.

В решението си от днес  Съдът   установява, че

• въпросното разпореждане задължава Scarlet да упражнява активен контрол на всички данни на всеки от своите клиенти, за да предотврати всяко нарушение на права върху интелектуалната собственост. Следователно разпореждането налага упражняването на общ контрол, който е несъвместим с Директивата за електронната търговия.

• подобно разпореждане би довело до типично нарушение на свободата на стопанската инициатива на Scarlet, тъй като би го задължило на свои собствени разноски да въведе сложна, скъпо струваща и постоянно действаща информационна система.

• системата за филтриране може да засегне и основните права на неговите клиенти, а именно правото им на защита на личните данни,   защитено от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това разпореждане би предполагало систематичен анализ на цялото съдържание, както и събирането и идентифицирането на IP адресите на ползвателите, които са започнали изпращането на незаконното съдържание в мрежата, като тези адреси са защитени лични данни.

• разпореждането създава опасност от нарушаване на свободата на информация, тъй като е възможно тази система да не разграничава в достатъчна степен незаконното от законното съдържание, така че прилагането ѝ може да доведе до блокиране на съобщения със законно съдържание.

Ето защо Съдът отговаря, че правото на Съюза не допуска разпореждане, постановено срещу доставчик на интернет услуги да въведе система за филтриране на всички електронни съобщения, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, която да прилага без разграничение към всички свои клиенти, превантивно, изцяло на свои разноски и без ограничение във времето.

Прессъобщение на Съда

Днес в Официален вестник – съобщение за решение по дело Германия/Комисия (T-21/06),    по жалба срещу решение, с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата за отмяна, подадена срещу pешение 2006/513/ЕО на Комисията  относно държавната помощ за цифрова наземна телевизия в района на Берлин Бранденбург.