Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: преюдициално запитване/Комисия за защита от дискриминация: електромери и дискриминация

В Официален вестник: съобщение за дело С-394/11, образувано във връзка с преюдициално запитване, отправено от Комисията за защита от дискриминация по дело с ответници „ЧЕЗ Електро България“ АД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.

Преюдициални въпроси
Въпрос 1: Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива 2000/43 на Съвета  относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход ?
Въпрос 2; Какво следва да се разбира под „третирано по-малко благоприятно“   и под „биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение“ по смисъла на   Директива 2000/43:
2.1. дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация
2.2. дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно/неудобно положение ?
Въпрос 3: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация   се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то
3.1. разпоредбите на чл.38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива 2006/32/ЕО ( 2 ) (съображение 29 от Преамбюла, чл.1,чл.13,пар.1), Директива 2003/54/ЕО ( 3 ) (чл. 3,пар.5) Директива 2009/72/ЕО ( 4 ) (чл.3,пар.7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното
и
3.2. тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера?
Въпрос 4: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава  допуска  ли се национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси
— и ако не се допуска , националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в директивата?
Въпрос 5: Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.8, пар.1 от Директива 2000/43:
5.1. дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация или е достатъчно фактите да налагат само предположение/ съмнение за такава
5.2. фактите, че:
а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата,
налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната странаBG C 298/14 Официален вестник на Европейския съюз 8.10.2011 г.
5.3. фактите, че
а) в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход и/или б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми и/или в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м,
изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна?
Въпрос 6: В зависимост от отговора на въпрос 5,
6.1. ако правилата на чл.8, пар.1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират — пряка, непряка и/или тормоз;
6.2. разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства;
6.3. в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка при положение, че
а) мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения
и
мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране)
б) за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна
в) предвидената в чл.27, ал.2 от Общите условия на договора за разпределение клауза — разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му
г) наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса
д) мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдяния от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането й
е) наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите
ж) твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства
з) изграденият в единия от тези квартали енергиен обект — трафопост не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?

Tagged

Съд на ЕС: преюдициално запитване от АС-Варна: какво е интернет, какво е модем?

В Официален вестник: съобщение за   дело С-382/11, образувано във връзка с преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) по дело   „М САТ КЕЙБЪЛ“ АД/Началник на Митнически пункт — Варна Запад при Митница Варна
Преюдициални въпроси:
1. Какво следва да се разбира под Интернет, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.9.2008 г. ( 1 )), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.5.2008 г./бр.2008/С 133/01/изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528 71 13 00?
2. Какво следва да се разбира под модем съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.9.2008 г.), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.5.2008 г./бр.2008/С 133/01/изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528 71 13 00?
3. Какво следва да се разбира под модулация и демодулация, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.09.2008 г.), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.05.2008 г./бр.2008/ С 133/01/изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528 71 13 00?
4. Коя е водещата/основната/функция на устройството сет-топ модул ТF6100ЕМС, съобразно която следва да се извърши тарифното й класиране -приема на телевизионни сигнали или използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет?
5. Ако водещата/основната/функция на устройството сет-топ модул ТF6100ЕМС е използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет, то има ли значение типа модулация и демодулация, която извършва модема, за определяне тарифното й класиране, респ. вида модем, който използва или е достатъчно, чрез него да се осъществява достъп до Интернет?
6. Допустимо ли е Митническите органи да променят тарифното класиране на дадена стока без да извършват физическа проверка на стоката, предмет на вноса, а експертното заключение да е дадено единствено въз основа на писмени доказателства- инструкция за употреба, техническа характеристика и проверка на устройство със същия производител и номер от друг внос.
7. В кои подпозиция и код следва да бъде класирано устройство отговарящо на описанието на устройство ТF6100 ЕМС?
8. Ако set-tор модул ТF6100ЕМС бъде класиран в подпозиция 8521 90 00 от КН, прилагането на положителна митническа ставка ще бъде ли законосъобразно приложение на общностното право, доколкото такова класиране би представлявало нарушение на задълженията на Общността съгласно Споразумението за търговията с продукти на информационните технологии част II б) от Общностното споразумение за митата и търговията от 1994 г. или класирането в позиция 8521 води до заключението, че set-top модул ТF6100ЕМС попада извън приложното поле на съответната част от СТПИТ?

*

В същия смисъл е и

Дело С-383/11 по преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 18 юли 2011 година — „Диджиталнет“ ООД/Началник на Митнически пункт — Варна Запад при Митница Варна

Tagged

Съд на ЕС: държавна помощ за декодери

В Официален вестник: съобщение за решение на Съда по дело С-403/10 Р, образувано по жалба  срещу Решение на Общия съд  по дело Mediaset/Комисия (T-177/07), с което Общият съд отхвърля жалба за частична отмяна на Решение на Комисията C(2006) 6634 окончателен от 24 януари 2007 г., с което се обявяват за несъвместими с общия пазар субсидиите, предоставени от Италия през 2004 г. и 2005 г. с цел да позволят на потребителите да закупят или да наемат интерактивни цифрови декодери, позволяващи приемането на програми чрез наземна цифрова или кабелна технология.

И Съдът отхвърля жалбата на Mediaset.

Tagged

Съд на ЕС: достъп до информация

В Официален вестник: съобщение за решение на Съда по дело C-71/10 P във връзка с преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom — Обединено кралство) — Office of Communications/The Information Commissioner (Обществен достъп до информация за околната среда — Директива 2003/4/ЕО — Член 4)

Заключение на Генералния адвокат Kokott

Решение на Съда

Съгласно Директива 2003/4/ЕО  лицата имат право на достъп до информация за околната среда. Това право може да бъде ограничено, ако разкриването на такава информация би се отразило неблагоприятно върху определени интереси, които следва да бъдат защитени.

Изключенията не се прилагат, когато  общественият интерес от разкриване на информацията надделява над интереса от отказ за нейното разкриване.

Как трябва да се претеглят интересите, когато едновременно са накърнени няколко интереса, които следва да бъдат защитени:

(а) поотделно, като се проверява кой интерес надделява — защитеният с изключението интерес или общественият интерес от разкриване на информацията   или

(б) защитените с различни изключения интереси могат да бъдат съчетани помежду си и тогава да бъдат съвместно претеглени спрямо обществения интерес от разкриване на информацията.

Отговор на Съда- (б).

На преюдициалното запитване трябва да се отговори, че когато публичен орган притежава информация за околната среда, чието разкриване би накърнило отделни интереси, защитени   с повече от едно изключение (основание за отказ), но това накърняване не би било достатъчно силно, в случай че изключенията се разглеждат поотделно, за да надделее над обществения интерес от разкриване на информацията, Директивата изисква допълнително разглеждане, изразяващо се в съчетаването на отделните интереси, защитени с двете изключения, и съвместното им претегляне спрямо обществения интерес от разкриване на информацията.

 

Tagged

Съд на ЕС: Premier League може да се гледа с чуждестранни декодери

 

Решение на Съда на ЕС (голям състав) по дело C-403/08 Football Association Premier League и др./QC Leisure и др. и дело C-429/08 Karen Murphy/Media Protection Services Ltd.

Решението ще промени начина, по който хората гледат футбол.

Госпожа Мърфи може спокойно да използва гръцките декодери, за да гледат клиентите в нейното заведение  срещите от Premier Leaguе, ВВС разказва.

Казусът:

Предприятия внасят в Обединеното кралство декодиращи карти от Гърция  и ги предлагат  на заведения на по-изгодни цени. Тази практика дава възможност за предаване на живо на футболни срещи от Premier League в заведения в Обединеното кралство чрез използване на гръцка декодираща карта.

В основата на дело C-429/08 се намира наказателно производство срещу Карин Мърфи, която показва в заведението си срещи от Premier League посредством гръцка декодираща карта. И в двете производства High Court отправя до Съда множество въпроси относно тълкуването на правото на Съюза. Например допуска ли се разпоредба в една държава от ЕС, съгласно която е незаконно да се внася или продава карта за спътников декодер, която е издадена в друга държава  от ЕС от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава?

Генералният адвокат  Kokott приема, освен другото,  че правото на Съюза не дава възможност за забрана на предаването на живо на футболни срещи от Premier League в заведения чрез използване на чуждестранни декодиращи карти.

Съдът (голям състав) реши:

1)      Понятието „незаконно устройство“ съгласно член 2, буква д) от Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 година относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, трябва да се тълкува в смисъл, че то не се отнася нито до чуждестранните средства за декодиране — които предоставят достъп до услуги за спътниково излъчване, предоставяни от излъчваща организация, произвеждат се и се търгуват с разрешението на тази организация, но се използват против нейната воля извън географската зона, за която са доставени, — нито до тези, които са придобити или задействани чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес, или до тези, които са използвани в нарушение на договорно ограничение, допускащо използването им само за частни цели.

2)      Член 3, параграф 2 от Директива 98/84 допуска национална правна уредба, която препятства използването на чуждестранни средства за декодиране, включително тези, които са придобити или задействани чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес, или тези, които са използвани в нарушение на договорно ограничение, допускащо използването им само за частни цели, тъй като подобна правна уредба не попада в координираната от тази директива област.

3)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че

–        не допуска правна уредба на държава членка, определяща като незаконни вноса, продажбата и използването в тази държава на чуждестранни средства за декодиране, които позволяват достъпа до кодирана услуга за спътниково излъчване с произход в друга държава членка и включваща обекти, защитени от правото на първата държава,

–        този извод не се поставя под съмнение нито от това, че чуждестранно средство за декодиране е било придобито или задействано чрез предоставянето на фиктивна идентичност и фиктивен адрес с намерение да се заобиколи разглежданото териториално ограничение, нито от това, че средството е използвано с търговски цели, макар да е било предназначено за частно ползване.

4)      Клаузите на договор за изключителна лицензия, сключен между носител на права на интелектуална собственост и излъчваща организация, представляват забранено от член 101 ДФЕС ограничение на конкуренцията, когато създават задължение за организацията да не предоставя средства за декодиране, позволяващи достъпа до защитени обекти на носителя на права с оглед на тяхното използване извън територията, за която се отнася лицензионният договор.

5)      Член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че правото на възпроизвеждане се простира и спрямо временните откъси от произведенията в паметта на спътников декодер и върху телевизионен екран, при условие че тези откъси съдържат елементи, които са израз на собственото интелектуално творение на съответните автори, като е необходимо да се разгледа съвкупността, състояща се от едновременно възпроизведените откъси, за да се установи дали то съдържа такива елементи.

6)      Действията на възпроизвеждане като разглежданите по дело C‑403/08, които са осъществени в паметта на спътников декодер и върху телевизионен екран, отговарят на посочените в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 условия и следователно могат да бъдат осъществявани без разрешение от носителите на съответните авторски права.

7)      Понятието „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на излъчените произведения чрез телевизионен екран и високоговорители пред присъстващи в заведение клиенти.

8)      Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, трябва да се тълкува в смисъл, че няма отражение по отношение на правомерността на действия на възпроизвеждане, осъществени в паметта на спътников декодер и върху екран на телевизор.

Tagged

Съд на ЕС: авторскоправна защита на компютърни програми

Дело C-406/10 SAS Institute Inc./ World Programming Ltd има за предмет преюдициално запитване, целящо да изясни приложимостта на авторското право в ЕС към компютърните програми. Според експерти, това е първото по рода си искане за тълкуване на обхвата на авторскоправната защита на софтуера.

Когато определена компютърна програма  е защитена с авторско право като литературно произведение, трябва ли  Директива 91/250/ЕИО (член 1, параграф 2) да се тълкува в смисъл, че не е налице нарушение на авторското право, ако без достъп до изходния код конкурент на носителя на правата създаде – било пряко, било посредством процес като декомпилирането на обектовия код – друга програма, която възпроизвежда функциите на първата програма?

Има ли значение  дали авторът на втората програма я е създал, като е наблюдавал, изучавал и изпитвал функциите на първата програма или  е чел съставено и публикувано от автора на първата програма ръководство, описващо функциите на първата програма.

Когато ръководството е защитено с авторско право като литературно произведение, трябва ли Директива 29/2001/ЕО (член 2, буква а) да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на авторското право за ръководството, ако във втората програма авторът ѝ възпроизведе или възпроизведе съществена част от някои от описани в ръководството въпроси.

Пълният текст на преюдициалното запитване.

Tagged

Нов български съдия в Общия съд

Днес в Официален вестник – решение на представителите на правителствата:

Г-жа Марияна КЪНЧЕВА се назначава за съдия в Общия съд за периода от 12 септември 2011 г. до 31 август 2013 г.

Tagged

Съд на ЕС: вписване на български граждани в австрийския регистър на младши адвокати

Публикувано е съобщение за решение по дело  C‑101/10 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Генчо Павлов и др. срещу Ausschuss der Rechtsanwaltskammer Wien.

Запитването се отнася до  тълкуването на член 38, параграф 1, първо тире от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и държавите, от една страна,  и Република България:  допуска ли Споразумението молба за вписване в регистъра на австрийските младши адвокати и за издаване на удостоверение за представителство пред съд да се отхвърли само въз основа на гражданство, преди 1 януари 2007.

Решението:  Разпоредбата трябва да се тълкува в смисъл, че преди присъединяването на Република България към Европейския съюз се допуска правна уредба на държава от ЕС като тази в  австрийския правилник за адвокатската професия (Österreichische Rechtsanwaltsordnung),  по силата на която  български гражданин не може да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати нито, в резултат на това, да му бъде издадено удостоверение за представителство пред съд.

Tagged

Съд на ЕС: Мед със следи от ГМО – по режима на произведен от ГМО

Вчера Съдът се е произнесъл по дело C‑442/09 с предмет преюдициално запитване  в рамките на дело Bablok в Германия, в присъствието на Monsanto Technology LLC.

Freistaat Bayern е собственик на различни имоти, върху които  отглежда царевица MON 810 (генетично модифицирана царевица).

Г‑н Bablok е любител пчелар. В близост до парцелите, принадлежащи на Freistaat Bayern, той произвежда мед, предназначен за продажба и за собствена консумация,  и прашец. Прашецът може да попадне в меда. В прашеца, но и в проби от меда е установено наличие на ДНК от царевица MON 810.

Въпросът е дали поради примесването на прашец от царевица MON 810 медът и хранителните добавки на основата на прашец стават подлежaщи на разрешителен режим храни, и дали „произведен от ГМО“ обхваща и несъзнателното и случайно примесване (а не само планиран производствен процес).

Да. Според Съда, обхваща – в съответствие с целта за „високо равнище на защита на човешкия живот и здраве“:

“когато субстанция като прашец, съдържащ генетично модифицирани ДНК и протеини, не е възможно да се счита за ГМО, продукти като мед и хранителни добавки, съдържащи такава субстанция, представляват, по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент № 1829/2003, „храна, […] съдържаща [съставки, произведени от ГМО]“.

Подобна квалификация може да се възприеме независимо дали примесването на разглежданата субстанция е съзнателно или случайно.”

Според първите коментари решението е основа за искове, напр. на пчелари,    срещу биотехнологични фирми като Монсанто.

 

 

Tagged

Съд на ЕС: имунитет на евродепутата извън ЕП

Днес стана известно решението на Съда по дело C‑163/10  с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale di Isernia (Италия)  в рамките на наказателното производство срещу Aldo Patriciello, член на ЕП, за набедяване.

Срещу г‑н Patriciello се води наказателно производство, образувано пред Tribunale di Isernia, затова че неоснователно е обвинил за незаконосъобразно поведение служител от общинската полиция в Pozzili (Италия) по време на скарване.

Европейският парламент решава   да защити имунитета и привилегиите на депутата:  Всъщност в своите изявления г‑н Patriciello се е ограничил с коментари по  правото на гражданите на лесен достъп до болници и до здравеопазване, което има важни последици за ежедневието на неговите избиратели. Г‑н Patriciello не е действал в свой собствен интерес, не се е стремил да обижда служителя, а се е намесил в общ интерес на своите избиратели, в рамките на политическите си дейности. По този начин той е изпълнил дълга си като депутат в Европейския парламент, като е изразил мнението си по общественозначим въпрос пред своите избиратели.

Според Съда е възможно изявление, направено от   депутати извън ЕП, да може да представлява мнение, изразено при изпълнението на техните задължения.

Мнение  са  изказванията или изявленията, които по своето съдържание са равнозначни на твърдения, представляващи субективни преценки.

Според Съда, решението на ЕП  е  само становище, което няма никакви задължителни последици по отношение на националните юрисдикции.

Изявление, направено от европейски депутат извън Европейския парламент, което е довело до наказателно преследване в неговата държава  за престъплението набедяване, представлява изразено при изпълнението на парламентарните задължения мнение, обхванато от предвидения в тази разпоредба имунитет, само когато това изявление е равнозначно на субективна преценка, която разкрива пряка и очевидна връзка с изпълнението на такива задължения. Запитващата юрисдикция трябва да определи дали тези условия са изпълнени в главното производство.

Иван Калбуров  коментира ефектите на решението.

Tagged