В много отношения аз съм за завиждане. Случих на прекрасни и незабравими родители, детството ми премина сред патриархална тишина и мир, селото ми е между Плиска и Преслав и съселяните ми бяха като останки от благороднически родове от Първото българско царство; имах голям късмет с жените и имам най-добрия син, едва ли на света някой е имал по-верни и добри приятели.
Добри бяха и враговете ми яростни, все най-правилно мислещи и честни, породисти врагове.
Книгите и статиите ми се четяха и често възбуждаха невъобразима шумотевица.
В края на краищата какво повече да иска човек от живота? (Из интервю, Балкани)
На 6 юли проф. Тончо Жечев щеше да навърши 78 години.
Проф. Жечев беше член на медийния регулатор през 1999-2000 г.
HOMO DIURNIS – БУДНИЯТ ЧОВЕК
За любознанието и мъдростта
д-р Георги Чалдъков
Медицински университет-Варна
„Когато пишете някоя фраза, която имате за изключително добра, теглете под нея пръчка. Извънредното явление привлича вниманието на всички.” – Петко Р. Славейков, от „Съвети към писателите”, вестник „Гайда”, 1866 г.
ПРОЛОГ-1
“Най-висшето блаженство на лотофагите обаче е най-страшното проклятие и нещастие за Одисей – без памет лотофагите са и без история, всеки започва всичко отново и никой за никого преди и след него не може да знае. На острова на лотофагите съществуват идеални условия за липса на култура, която се гради върху паметта за изминалото.“ – Тончо Жечев, от „Митът за Одисей”.
ПРОЛОГ-2
“Денят на народните будители е ден, в който ние, живите, раздипляме мрачината на миналото, за да преповторим в молитвен шепот техните завети, за да видим техните образи в ореол от незабрава.” – В. Стоянов, в-к “Стремление”, бр.15, 1922 г.
HOMO DIURNIS
От гр. taxis – ред, и nomos – закон, таксономията е наука за класификации. Шедският учен Карл Линей (1707-1778) в книгата “Systema Naturae” е описал 4,400 животински и 7,700 растителни видове. Във вертикала на милионната си еволюция човекът е преминал през Homo ergaster (работещият човек), H. erectus (изправеният човек) и от 40-50,000 години – H. sаpiens (мъдрият човек), наричан първоначално H. diurnis (дневният човек) – ние, в контекста на Деня на народните будители, можем да го наричаме будният човек – защото сме заспали, някой трябва да ни събужда, или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само към българската душевност и принадлежност, но и към любовта към знанието.
ЛЮБОЗНАНИЕ И МЪДРОСТ
Не знам в други езици да има дума, съчетаваща едновременно толкова много емоция (любовта) и толкова много мъдрост (която е невъзможна без знанието), като нашата „любознание”. Именно от любовта към знанието идват евристичните импулси – магическата простота на откривателството. Семантичен конкурент на „любознание”, но изписано с две думи, може да бъде латинското “saperе aude” – да се стремиш да знаеш, да имаш куража да си мъдър, да си автономен, независим, „узрял” – не “nonage”, да изразяваш мислите си, да си свободен (спомни си Имануел Кант) – мото на Просвещението. И на будния човек!
От родната къща, детската градина, училището, университета и след тях – колко много места, където човек може наистина за винаги да се влюбва в знанието. Мултиплицирано в нацията, това означава знаещи хора – реални гаранции за добро качество на образованието, науката и изкуството – Светата Троица на цивилизацията. Вградена и в европейският “триъгълник на знанието”, формиран от науката, образованието и иновациите. Защото Западна Европа помни уроците на своите будители (Леонардо да Винчи, Микеланжело, Галилело Галилей…) и е разбрала, че инвестирането в знанието е най-ефективното средство за подобряване на икономиката и качеството на живота и здравето на хората. Защото народ, страна, общество без знания (с министри, водени от Станишев-Сакскобурготски-Доган) нямат развитие за добро.
Лорка в поемата „Ню Йорк” писа за „далекогледите на знанието” – крайно време е да не позволяваме на политиците да ги чупят и да превърнем любознанието и мъдростта в двигател на нашето образование, наука и култура. Така както нашите първобудители са ни завещали още преди Брюксел и Лисабон.
ЕПИЛОГ-1
„Истинското културно творчество непременно преминава през царството на нашите мъртви, за да излезе оттам претоварено от даровете, съкровищата и поривите на живи и мъртви към слънчевата, вечно жива страна на света и да я преобрази. Всеки, когато успее да извърши тази пълноценна Магеланова обиколка, заслужава да получи глобуса с надпис: “Primus circum dedisti” („Ти първи ме обиколи!”). Само след това може да се почне и осъществи нова, по-дълбока и широка, просветлена и преобразяваща човека обиколка.” – Тончо Жечев, от „Митът за Одисей”.
ЕПИЛОГ-2
„Това изследване трябва да стане задължително четиво на дебелоглавите, самодоволни и ояждащи се политици в Източна Европа. Бившите комунистически страни се нуждаят от радикални реформи във висшето образование. Без такива реформи двете половини на Европа ще спрат сближаването си и ще започнат да се раздалечават.” – цитат от статия в списание “The Economist”.
Погледнато лирично това ми напомни „разделихме си луната -/ светлата половина за теб/ тъмната за мен” – хайку на Людмила Балабанова.