С решение от днес Европейският съд за правата на човека се произнесе по Канджов срещу България: нарушение на чл.10
Решението е по казуса за бивш министър на правосъдието, наречен за свои твърдения и действия топ идиот. Заради два плаката “Искаме оставката на топ идиота на правителството” и събиране на подписи за оставката на министъра, ищецът по делото Канджов е задържан и после съден.
Според Съда за правата на човека не е доказано, че намесата на държавата е за постигане на предвидени в закона цели, че е необходима в едно демократично общество, а дори и да е така, намесата е непропорционална. Събитията трябва да се разглеждат в рамките на политическите дебати, речта – макар критична към правителството – не провокира насилие. А в демократичното общество всички действия и бездействия на правителството и неговите членове трябва да са предмет на детайлен анализ от страна на медиите и общественото мнение.
Установена практика на този съд. Има нарушение на чл.5 и чл.10 Конвенцията за правата на човека.
Лошото в случая е, че отговорността се носи от държавата, а тя не може да хване и накаже конкретните лица, които са сгазили лука. Другото интересно за мен е, че решението е единодушно. Здравка Калайджиева очевидно си държи на реномето.
Че защо да не си държи? Така мисли, така е поддържала. Как иначе.
А президентът, премиерът и министрите продължават да разглеждат критиката към тях персонално като дискредитиране на България.
Как иначе ли? Не знам, имаш ли наблюдения от гласуванията на Снежана Ботушарова по дела, в които ответник е България?
Имат ли президентът, премиерът или министри коментар по това дело като дискредитиране на България?
По това точно дело не.
Но имам каталог от изказвания за дискредитиране на България в случаи, когато има чиста критика за действия (ненавременни, неточни, несътветни на общностни стандарти) на правителството или други институции.
Критика на министър или политика на ведомство не е дискредитиране на България.
Не мога да се съглася, че критика на министър или политика на ведомство не е дискредитиране на България. Разбира се, че може да бъде и дискредитиране на България.
Въпросът е: е, и? Защо да не се дискредитира България?
Свободата на словото е несъвместима със съществуването на никакви сакрални и неприкосновени обекти, символи и личности.