Eдин законопроект, който се движи по инерция в парламента, без представител на вносителя, днес влиза в зала за първо четене.
СЕМ не е запознат и не е изработвал становище (до внасянето в НС). Но какво да говорим за СЕМ, според тях спектърът е държавна собственост (вж отчет на СЕМ за 2008).
Комисията на Иво Атанасов единодушно одобри проекта. С обсъждане в дълбочина.
Уляна Пръмова е цитирана да казва в парламента: Не разбирам защо е лош частният капитал (по темата за публично-частните партньорства, предвидени в проекта). Елементарно: частният капитал не е лош, лошо е да се толерира определен частен капитал без правила.
Написах коментар за Дневник, за цифровизация говорихме и в Ре:ТВ. Тезата ми е, че проектът не почива на здрава основа (оценка на въздействието), движи се в нарушение на ЗНА, не взема предвид (и е нямал за цел да вземе предвид) интересите на аудиторията, но взема предвид определени частни интереси – свидетелства за това са:
- съвместните програми и нови благодеяния за операторите, които ще получат спектър с бележки от КРС
- поправката за собствениците на рекламни агенции
- историята със задължителното разпространение на програми – въпреки уверенията, че бТВ, Нова телевизия и ТВ2 имат гарантирано служебно цифрово наземно разпространение с предходните изменения на законите, едва с този проект трябва да получат такова – вж Празно множество. При това дори СЕМ твърди в отчета си, че “в България има три телевизии с наземно разпространение на 7 програми – БНТ (Канала и регионалните програми), бТВ и Нова.” – и не е ясно откъде ТВ2 черпи основание да се подреди до тях, ако СЕМ не смята така.
Коментарите съдържат още допълнителни аргументи по законопроекта, посочват разпоредби, от които нищо не се разбира, но ето изцяло един коментар в Дневник: Cъздаването на отделна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване за програмите на БНР и БНТ е доста необмислен акт на законодателя. Това означава, че ще трябва да се изхарчат невероятно много пари за създаване на инфраструктура и за производство на 5 или 10 програми на БНТ, което е напълно неоправдано тъй като наземното телевизионно радиоразпръскване се използва едва от 25% от населението. Бъдещето е на електронни съобщителни мрежи за широколентов достъп, включително разпространяващи радио и телевизионни програми. Освен това мобилните мрежи от поколение 3 до 4G също разпространяват радио и телевизионни програми. Друг съществен проблем е, че законодателят не е преценил, че БНР не може де се вмести само в една електронна съобщителна наземна цифрова мрежа, както би се вместила БНТ. В момента БНР разпространява програмите си чрез няколко наземни електронни съобщителни мрежи. Едната е в честотния обхват 87.5-108 MHz, другите са на средни, дълги и къси вълни. На къси вълни има и наземна цифрова мрежа по стандарта DRM.
