Доклад на Европейската комисия за изпълнение на Директива 93/7/ЕИО, която “цели да се примири функционирането на вътрешния пазар с даването на гаранции на държавите за осигуряване на закрила на паметниците на културата, които имат статут на национални богатства с художествена, историческа или архитектурна стойност.”
Докладът е за периода 2004 – 2007 и отразява изпълнението на директивата и в България.
С четири решения Комисията за регулиране на съобщенията обявява намерение да проведе конкурси за Бургас, Варна, Пловдив и София – за издаване на разрешение за ползване на спектър чрез три мрежи за наземно цифрово разпространение на тв програми във всеки от четирите региона.
Изисквания, които КРС ще наложи с разрешенията:
– до юни 2010 г. – да започне излъчването на островен принцип в зоната на обслужване;
– до януари 2011 г. – да осигури най-малко 95 на сто покритие по население за зоната на обслужване.
В последните дни има нова история с Ню Йоркски съд и анонимността онлайн. Заслужава отбелязване: участва Google. От правна гледна точка съобщението е, че в САЩ се утвърждават стандарти в съдебната практика за анонимността онлайн, поне при засягането на доброто име.
Накратко, стандартите следват приказката “Цар Траян има магарешки уши”. Героят, помним, искал да каже нещо смайващо и негативно, и го казвал в предназначената за целта дупка. Сега има хора, които говорят смайващо и негативно в мрежата – анонимно.
Да се разкрива ли тяхната анонимност – съдилищата казват: зависи. Ако цар Траян има магарешки уши, не. Но ако няма – става възможно. Стандартите са приложени в това разпореждане на съда до Google, собственик на Blogger.com, да разкрие самоличността на анонимния блогър. И Google я разкрива. Сега се очаква процес срещу компанията за нарушаване на правото на анонимност. Също добре – ще има ново аргументирано произнасяне по стандартите.
Иначе конкретната история е банална – за една жена, която в предназначен за целта анонимен блог (предназначената за целта дупка) е казала какво ли не за друга.
*
Статия по въпроса в NYT и 280 коментара
Плаках истински по време на изпълнението на Ибрахим Ферер. Скоро след това този гений се премести в един по-добър свят и затова знам, че усещането няма никога да се повтори.
Кой знае.
Ако някой
то важно е да се знае какви са позициите му.
Интервю на Тома Иванов за Капитал :
Но не е изяснен въпросът КОИ точно натрупани по корупционен път сиви капитали, трансформирани в медийна власт, и КОГО точно има предвид Тома Иванов.
Професията задължава, юридическата професия задължава по особен начин. Има ли норма за външния вид? В България не може да се прочете много по въпроса, но в САЩ е обсъждана тема, споделя се опит, ето какъв.
Ако си мъж и трябва да влезеш в съд – бели ризи. Само бели. Да не се мачкат. Но глади дори ризите, които не се мачкат. Не носи евтини ризи, изглеждат евтини. Костюми в неутрален цвят, райето да е незабележимо – не искаш да изглеждаш, като че ли си от мафията. Костюмът не трябва да е твърде скъп, нито най-евтиният, който може да се намери.
Никакви ботуши. Колан в цвета на обувките. Не повече от часовник, халка и игла за вратовръзка.
Ако си жена, внимавай, в живота за разлика от филмите жените- юристки не се обличат добре. Не с дънково яке в съда. Без еспадрили към делови костюм. Не отказвай възможности, защото нямаш какво да облечеш. Има магазини за всякакви форми и всякакъв бюджет. Дрехите не трябва да отвличат вниманието на съда от интелигентните ти аргументи. В крайна сметка просто, сиво и перли.
А за първата лекция – всъщност дали е вярно, че преподавателите, които не се обличат преподавателски, трябва да влагат повече усилия, за да получат уважението на студентите си? Или никакви дрехи не могат да поправят впечатлението, че не знаеш какво да правиш в час?
Няма абсолютни правила, но цитират Марк Твен : “Дрехите правят човека, голите хора имат слабо или никакво влияние в обществото”.
Комисията по досиетата продължава работата си, свързана с публичните дейности. Идва редът на университетите. Главният секретар на Комисията по досиетата казва по този повод:
“Цели институции, свързани с образованието и науката, с академичните ценности, са буквално инфилтрирани от агенти на ДС. Имам пред вид, например, Софийския университет. Там е фраш, там е страшна работа, 90% са били обхванати от ДС.”
“Понеже, както знаете, е имало масово прочистване на архива през 1990 г., някои от тези хора са били успокоявани, че следите им са грижливо заличени. Но сега започват да се тревожат да не би да са ги преметнали. Обикновено се оказват преметнати.”
Комитата също е писал за това интервю.
Обещаха да изравнят действието на закона за публични длъжности и публични дейности. От това зависи дали разкриването за публичните дейности ще започне от 2006 или справедливо ще се върне назад до началото на прехода. Чрез законопроект за изменение на Закона за досиетата.
Препоръка на Европейската комисия от днес.
“Днес Европейската комисия прие (в отговор на призива на Европейския парламент) политически насоки, с които държавите от ЕС и съответната промишленост се призовават да насърчават медийната грамотност в Европа чрез дейности, позволяващи на хората да използват, разбират и правят критична оценка на всички медии като например телевизията, филмите, радиото, музиката, печатните медии, интернет и цифровите съобщителни технологии.”
Хората да използват, разбират и правят критична оценка на всички медии.
ЕС смята за важно да правим критична оценка. На всички медии.
По повод съобщението за помощта на ЕК за стандартите LTE, днес има коментари “ЕК взема страна във войната на стандартите“.
Решението на ЕК се оценява като добра новина за Nokia Siemens, Ericsson, Alcatel-Lucent и оператори като T-Mobile, Orange и Telia Sonera – и не толкова за поддържащите WiMax – Intel, US Cisco, Clearwire, Sprint, Samsung.
Специално внимание се обръща на Qualcomm, който държи ключови патенти за 4G и не взема страна, смята се – защото има позиции и в двете посоки. ЕК се занимаваше с Qualcomm заради патентите, съществени за 3G/CDMA и UMTS .
*
В днешния Официален вестник: Италия е обявила намерение да стимулира кината чрез данъчни облекчения да преминат от 35 мм прожекционни апарати към цифрови прожекции, с цел да показват повече филми за култура и да са в състояние да показват филми, които се очаква в бъдеще да бъдат разпространявани само в цифров формат.
Мярката представлява държавна помощ по 87.1 ДЕО и подлежи на одобрение от Европейската комисия. Комисията е загрижена за адекватността и пропорционалността на схемата и предвид сложността на въпроса за цифровото кино открива консултации.
