Излезе класацията за 2009-1010.
Харвард, Станфорд, Йеил, Колумбийски университет, Ню Йорк.
Излезе класацията за 2009-1010.
Харвард, Станфорд, Йеил, Колумбийски университет, Ню Йорк.
От известно време се развива интересна дискусия за намеренията на агенция АР, производител на съдържание, да защитава това съдържание срещу незаконна употреба. Как – като го маркира и разпознава като свое, където и да е то (icopyright content licensing system).
Новите технологии поставиха правото пред сериозно изпитание. АР защитава съдържанието си – но нейно ли е то фактически? Тим О’ Райли забеляза, че Джеймс Гримелман си е купил от АР цитат на Томас Джеферсън за 12 долара – и съобщи това на своите 900 000 последователи в Twitter, след което АР върнала парите. И обяснила, че системата не разпознава тези цитати.
Точно в това е проблемът. Не разпознава общодостъпното в своето. Не разпознава чуждото в своето и го продава като свое, а разпознава своето в чуждото и го третира отново като свое.
Новите бизнес модели видимо са рестриктивни не само към собствено съдържание, но и предвиждат да се усвои известна част от съдържанието в публичния домейн. В някои публикации се говори за традиционните медии срещу блоговете , но проблемът е много по-общ.
Историята, разказана в Капитал
А отговорът на въпроса в заглавието съвсем не е очевиден.
Огнян Бояджиев, журналист, главен редактор на Портал Европа, е в интензивно отделение на Военномедицинска академия. Нападнат и пребит в дома си. Неизвестни лица по неизвестни причини. Полицията издирва. Докато не се намерят извършителите, е рано да се каже какви са мотивите. Когато бият журналисти, ефект е връщането на страха.
Време за солидарност.
Оги, възстановявай се бързо.
Ще се разсекретява информационното дело Галерия.
Било заради интереса към жълтото. Нищо подобно. Галерия показва кой и как използва държавната машина. Разсекретяването трябва да освети използва ли се държавната машина/ДАНС за притискане на хора – журналисти, неудобни политици – и има ли злоупотреба с власт.
Как ще освети: като се изнесат законовото основание, целите и кой какво е разпоредил по това информационно дело. Кой, защо и дали на основата на закона.
Защо има нужда: защото у държавата се събира огромно количество информация, а не може да се събира и да се използва ей-така. В медиите беше изнесено, че има такова впечатление и у чужди експерти (защо да им давам информация, като те я използват за частна консултантска дейност, казал чужд експерт за ДАНС).
Кой казва истината:
Е, нека се разсекретят. Не става въпрос за жълтото (частното да остава частно), а да знаем как работи държавата.
*
10.08.2009 Драшков: Разсекретяването няма да е достатъчно, за да се видят мотивите
11.08.2009 Минчо Спасов: Там няма нищо, което да заплашва националната сигурност
15.08.2009 Кашъмов Коментар
Носи ли отговорност Гугъл, ако резултатите от търсенето нарушават закона?
Зависи къде. Два противополoжни отговора през седмицата.
В Аржентина да, съдът взе решение да санкционира Гугъл по искане на местна популярна личност заради това, че ако се търси с нейното име, търсенето води до порносайтове. (Втори въпрос е изпълнението на решението на аржентинския съд).
Във Великобритания не, според съдията фундаментално важно е да се помни, че Гугъл няма никакъв принос към резултатите и не носи отговорност като издател.
Решението в САЩ по делото Стюарт срещу Йаху, Бевърли Стюарт не е доволна от резултатите, които се появяват, когато Йаху търси “Бевърли Стюарт”. Прогнозите бяха, че Бевърли ще загуби делото, там има вече съдебна практика – така и стана.
В днешния Държавен вестник, бр.63/8 август 2009| c.38 – Наредба за размера, разположението и специалния режим на упражняване на сервитутите на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура
Европейската комисия обявява обществена консултация за приоритетите на новата Стратегия на ЕС за информационно общество (2010-2015).
Срок 9 октомври.
По време на криза хората във Великобритания намаляват разходите си за почивка и спорт, но по-малко – за комуникация, според ново изследване на британския телекомуникационен регулатор (ВВС пише).
*
FT обръща внимание върху неустойчивия потребителски интерес към различните нови медии. Има данни, че интересът на най-младите към социалните мрежи намалява (различно за различните мрежи) и средната възраст в мрежите расте. Очаква се новата зона, към която да мигрират най-младите, да са игрите онлайн.
В Решение 807/2009, с което Ирена Кръстева (НБМГ Холдинг) придобива телевизия ББТ, се казва, че дружеството й е активно на следните пазари:
„Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД притежава 100% дялово участие в следните дружества с регистрация на територията на страната:
ТВ7 продължава да бъде според регистъра на СЕМ собственост на ТВ 7 ЕАД, съответно собственост на Краун Медиа Лимитид Кипър (повече за произхода на капитала от сайта на АБРО, още от АБРО, в.Монитор, също и capital.bg). От друга страна, Монитор на Кръстева говори за нови собственици (под снимката). Има нови собственици, продажба няма.
Връзката на Ирена Кръстева с ТВ7 е от такова естество, че КЗК оставя ТВ7 – заедно с програмата, разрешенията на СЕМ и разрешенията на КРС за аналоговото й разпространение в 58 града – извън анализа :
“Планираната концентрация е от конгломератен тип, тъй като участниците в сделката оперират на различни пазари. Съгласно данните в уведомлението, към момента на сделката групата на „Нова Българска Медийна Група холдинг” не участва на продуктови пазари в страната, на които придобиваното предприятие е активно, поради което сделката няма да доведе до възникване на хоризонтални ефекти.”
Медиите обявиха, че при раздаването на честотите през юни Ирена Кръстева е големият печеливш (иска 58 града – получава 58 града), но сега се установява, че нищо такова не се е случило, Ирена Кръстева е само на пазара на печата и рекламата за печата. Защо изобщо някой ще обявява собственост, ако може и така?
Европейската комисия отчита напредък в използването на цифровите технологии в ЕС (предходният доклад). Твърди се, че Европа е първият наистина мобилен континент, в който има повече мобилни абонати, отколкото жители (119 на сто насищане). Въпреки напредъка една трета от гражданите на ЕС никога не са използвали интернет. Едва 7 % от потребителите са извършвали онлайн покупки в друга държава om EC. България е между страните, в които според ЕК има изразено цифрово разделение (нееднородност от гледна точка на използването на предимствата на ИТ).
В бъдеще акценти са високоскоростният интернет, медийната грамотност, единният пазар онлайн.
През седмицата развитието на високоскоростния интернет беше посочено като приоритет и в САЩ. Новият шеф на FCC се зае с национален план за развитието на високоскоростен интернет. Като успех се отчита програмата всички училища и библиотеки да имат субсидиран достъп. Интересни са намеренията за използване на интернет за достъп на гражданите до вземането на решения.
Ето какво има в България – Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България, изготвена от ДАИТС (проект); мерките на предишното правителство; още