Медийно право

В  Хърватия е  задържан за няколко часа и  разпитван основател на група във Фейсбук, претърсен е и домът му – обявената причина е фотомонтаж (във Фейсбук вероятно), в който премиерът носи нацистка униформа. Премиерът се е изказал, че това не е сатира, нито е заплаха срещу него, а срещу хърватската демокрация  (родина, отечество, демокрация – все ценности, с които политическите лица се идентифицират в случай на персонална критика).

Според медиите същественото е това, че младежът е създал група, наречена “Обзалагам се, че мога да намеря 5000 души, които не харесват премиера”. И ги е намерил, дори ги е надвишил. Има и други успешни групи в продължение на акцията – като “Ела претърси дома ми, ти Гестапо, Хърватия не е полицейска държава” и пр., а опитът за група в подкрепа на премиера изглежда се е провалил.

Днес в  Държавен вестник – Закон за защита на конкуренцията.

Предмет на закона (чл.1, ал.3): урежда отношенията във връзка с прилагането на 81 и 82 ДЕО, в т.ч. сътрудничеството по прилагането на двата регламента от 2003 и 2004. (в т.ч. = включително, но министър-председателят и президентът казват “в това число”, време беше и законите да ги последват в т.ч.).

Въвежда в т.ч.  Директива 2006/114/ЕО за подвеждащата и сравнителна реклама. Вече:

• Глава седма на ЗЗК урежда забраната за нелоялна конкуренция, в т.ч. заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама. По този закон отговорност ще носят рекламодателят и агенцията, изготвила рекламата. Контролът е у КЗК.
• По Закона за радиото и телевизията отговорността е за  оператора (контролът е у друг регулатор, СЕМ).
• Остава да действа и Глава трета на Закона за защита на потребителите – заблуждаваща и сравнителна реклама (контролът е у трети).
• Действат и секторни норми – напр. за реклама на лекарствени средства по Закона за лекарствата (контролът е у четвърти ).

Обнародван е и Закон за националната система за спешни повиквания с единен номер 112.

Процедурата срещу Испания за нарушаване на директива “Телевизия без граници” достигна трета фаза. Основанието е неправилно тълкуване и прилагане на 12-минутното правило за реклама. Испания изключва определени форми на търговска комуникация от дефиницията за рекламен спот и само спотовете в тесен смисъл са 12 минути на час, но заедно с другите форми (които имали всички характеристики на спот, според Комисията) рекламата достигала  до 17 минути на час.

Интересното е (интересно – в смисъл България да има предвид), че Комисията сама е правила мониторинг върху испански програми през 2005 и 2006.

12-минутното правило не се отменя, нито либерализира с новата директива.

Хубавото на очакваното съдебно решение е, че за да се произнесе (каквото и да реши), Съдът ще дефинира формите на търговска комуникация и ще ги разграничи.