Днес в Официален вестник на ЕС:
Протокол за поправка на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 година (ОВ C 306, 17.12.2007 г.)
Шест страници на български език, но пет страници на немски и четири на английски, различни по съдържание и с технически характер. Не влияе върху вече проведените ратификации.
Днес в Официален вестник на ЕС:
Протокол за поправка на Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, подписан в Люксембург на 25 април 2005 година (ОВ L 157, 21.6.2005 г.) (Специално издание на български език от 21 юни 2005 г.)
През 2007 имаше Втори протокол за поправка, обнародван в Държавен вестник, който последва Протокол за поправка, публикуван в Официален вестник.
Новият Протокол за поправка е подписан на 30 април 2008 и се публикува в Официален вестник на ЕС.
По същество – 12 страници редакции. Общност вм. Съюз, дерогация вм. изключение и още подобни поправки, очевидно необходими за точното прилагане на нормите. Голям текст, нова лексика, кратко време, изготвяне първо на английски език и после превод – обяснимо е.
Съдът каза, че обвързваща сила за нас актовете – и поправките им следователно – имат само ако са публикувани в ОВ на ЕС на хартия, само на български. От друга страна, тези поправки трябва да следват режима на самия Договор за присъединяване, т.е. трябва да се обнародват и в Държавен вестник.
Конституцията, ЗНА, Договорите и Договорът за присъединяване казват по нещо за връзката между публикуване и действие, Конституционният съд и Съдът в Люксембург прибавят още по нещо. Въпросът е сериозен, иначе правото не ме обвързва.
преди празниците, членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) проведоха поредната си среща с цел уточняване на действията на двата регулационни органа във връзка с аналоговото лицензиране на радио и телевизионни оператори и предстоящата цифровизация.
Моите читателски предположения какво може да се извлече от предпразничното съобщение и от изрази като “трябва да се проучат вероятните възможности по отношение на закона “ :
(1) Ще има аналогово лицензиране и за радио, и за телевизия. В добрия случай, това няма да пречи на първата фаза на цифровизацията. Също така в добрия случай, може да се проведе конкурс, очакван от оператори с временни разрешения по пар. 9а – не в София, но където може.
(2) Ще се изменя съществуващата стратегия за радио и телевизия. Тя е една, от 2005 г.
(3) Обсъждали са въпроса ако получиш разрешение за спектър за разпространение на програми по цифров път, необходимо ли е да изграждаш мрежа. Вероятно едните са казали на другите, че не, но това не е казано.
(4) Цифровизацията има първа и втора фаза, първо говорят за първата. После – за втората.
(5) СЕМ и КРС ще се срещнат отново не по-късно от началото на месец юни 2008 година.
*
СЕМ активно общува с КРС, но не общува с Комисията за търговия и защита на потребителите, е казал пред медиите председателят на КЗП. СЕМ и КТЗП имат функции по отношение на рекламата и е чудно, че веднага след като законодателят произведе проблема, регулаторите не уточниха компетентността си. Поне преди две години това беше учудващо.
Нарушенията на медийния закон са масови. Някои вече не са интересни – скрита реклама; влияние на спонсора върху съдържанието; „този сингъл достига до вас с помощта на”; платени репортажи, представени като новини; „моето предаване е политическо, но сега се налага да прекъснем за реклами ”; светещото лого на спонсор в студио и по време на концерт, представено специално (а не в общ кадър); враждебна реч.
Нова телевизия разширява спектъра:
„Ще отговори ли д-р Хаус на въпрос за 100 000 лева? Гледайте „Доктор Хаус” от 20 часа, „Стани богат” – от 21 часа.”
Ще отговори ли СЕМ, дали това е непозволено привличане на вниманието на аудиторията към един продукт („Стани богат”), като се използва известността и високото одобрение на друг продукт („Д-р Хаус”)? Човек би помислил, че актьорът гостува в България и ще участва в „Стани богат”, а след това се разбира, че с името на героя му привличат вниманието на зрителя.
Четири години след издаването на Свободната култура, Лесиг е атакуван за демагогия, утопизъм и марксизъм.
Наистина Файненшъл Таймс отдавна каза, че Маркс щеше да е блогър, сега се е появил нов критик на СС, според когото Лесиг от марксистки позиции иска “да елиминира авторското право и да национализира словото”, изобщо Маркс присъства в концептуалните спорове за новите медии и свободната култура.
Атаката получава разнообразни обяснения в медиите. Корпоративни интереси срещу либертариански възгледи. Консерватори срещу привърженици на свободния пазар. Именни и безименни герои, подразнени от намеренията на Лесиг да се кандидатира за Конгреса.
Нямам представа за какво говори, коментира кратко Лесиг.
Днес в Официален вестник:
Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните по проекта за предложение за рамково решение на Съвета относно използване на данни от досиетата на пътниците (PNR — Passenger Name Record) за целите на правоприлагането.
Някои изводи (становището заслужава да се запише в задължителната литература по въпроса какво се случва с личната неприкосновеност, а Европейският надзорник по личните данни – да се поздрави за последователността, с която доказва, че такъв едноличен орган има смисъл):
Предложението, по което се иска консултация от ЕНОЗД, представлява по-нататъшна стъпка по посока на рутинно събиране на данни на лица, които по принцип не са заподозрени в извършването на каквото и да било престъпление. Това развитие се осъществява на международно и на европейско равнище.
Докато целта за борба срещу тероризма и организираната престъпност изглежда достатъчно ясна и легитимна, основните елементи на обработката, чието въвеждане се предвижда, не изглеждат достатъчно ограничени и оправдани. Поради това ЕНОЗД настоятелно приканва законодателя на ЕС ясно да разгледа този въпрос преди приемане на рамковото решение.
Надграждането върху различни бази данни без глобален поглед върху конкретните резултати и недостатъци:
— противоречи на една рационална законодателна политика, според която нови инструменти не трябва да се приемат, преди съществуващите инструменти да са изцяло приложени и да са доказано недостатъчни,
— може в противен случай то да доведе до стъпка по посока на общество под тотално наблюдение.
*
Миглена Тачева / Михаил Миков предстои да представят позицията на България по проекта за рамково решение за PNR в Съвета. С думите на Европейския надзорник за личните данни, те са “настоятелно приканени ясно да разгледат този въпрос преди приемане на рамковото решение”.
Не е далече от истината авторът в Slashdot: Юристите летят непрекъснато по света, за да се срещат с техните клиенти – не са ли чували за PGP?
По-скоро биха полетели.
Форумът отговаря на зададения въпрос:
| Покани за представяне на предложения в рамките на работната програма
за 2008 г. за Програмата за подкрепа на политиката в областта на ИКТ |
|||
На сайта на Съвета има консолидирани версии на Договора за ЕО – или, както ще се нарича, Договор за функционирането на Европейския съюз – и Договора за Европейския съюз. Така както са променени с Договора от Лисабон.
Включително на български език (479 страници).
Договорът от Лисабон е в процес на ратификация от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания. Съгласно неговия член 6, Договорът ще влезе в сила на 1 януари 2009 г., при условие че са депозирани всички ратификационни инструменти, или ако този срок не се спази, на първия ден от месеца, следващ този, през който е депозиран ратификационният инструмент от последната измежду подписалите държави, която е предприела тази стъпка.
Публикацията има предварителен характер.
Единодушно решение на ВС на Ню Джърси, в което се казва изрично, че хората имат основателно очакване за зачитане на личната неприкосновеност (reasonable expectation of privacy) и когато използват интернет анонимно.
Значението на решението, според адвокатите, е в извода, че “не трябва да се допуска полицията да следи хората просто защото може.” Доставчиците на интернет достъп нямат задължение дa предоставят данни за потребителите на мрежата дори на полицията, освен по специален ред в наказателно производство.
